Работя в малка фирма. Всичко на всичко сме трима души. Един мъж на моята възраст , един млад 23 годишен колега и аз. Единствената жена. Бяхме сплотен колектив от професионалисти и много се уважавахме. Всеки ден обядвахме заедно в едно малко ресторантче близо до офиса и си споделяхме един на друг проблемите, за семейството, за децата, за работата, с две думи всичко. Освен колеги бяхме и добри приятели, та нали човек прекарва на работното си място повече време отколкото където и да било другаде.    Днес също като всеки ден седнахме да обядваме и се заговорихме за нещата от живота. Само нашия млад колега си мълчеше и ни слушаше, което не беше присъщо за него. Той беше отракано хлапе, много на ти с компютрите и почти не му спираше устата.       - Къде си се замислил драги? – подканих го да се присъедини към разговора – Някое ново гадже може би?       - Ами, няма такова нещо. То днешното жени ли са.       - Айде пък сега – продължих аз – едвам на 23, а вече женомразец.       - Ех, - въздъхна другия колега – на твоите години животът беше само любов. Събуждах се с нея сутрин и си лягах с нея вечер и нищо друго не ме интересуваше. И рок енд рола беше млад.       - Дааа – носталгично си заприпомнях и аз – какви мъже имаше тогава! Истински кавалери с въображение и стил.      - А как няма, да не би да сме имали избор? Жените бяха взискателни и това ни поддържаше във форма. Трябваше да четем, да сме търпеливи и обаятелни иначе ще ти върже гадже ама намук.      - Е, недей така. Просто не искахме да ни мислите за леки. Все пак представите Ви за морал бяха доста строги.     - Абе аз честно да си призная, бая се чудех кой глупак наложи тия морални норми та си изтърквах подметки от тичане след някоя докато ми върже. Но не съжалявам, защото като се замисля всяка жена с която съм бил съм я обичал безумно, а както на всички ни е известно любовта умножава удоволствието от секса стократно.       - Че това и за мъжете ли важи? Аз мислех, че само жените изпитват по-голямо удоволствие ако усетят и наличие на любов.       - Важи и то с пълна сила. Бих казал, че мъжете женени по сметка са далеч по-малко от жените, ама това е тема на друг разговор. Спомням си един случай, в който бях бая хлътнал по едно момиче. Тя ме харесваше също. Ходехме вече няколко месеца ама все не ми се отваряше парашута. Целувки, прегръдки и до там. Да минеш на въпроса направо си беше жива простащина и имаше сериозен риск да отнесеш някой лют шамар. Та аз си мислех, че всичко се дължи на това, че все не можем да останем насаме. По ония години всички почти се познавахме и се събирахме на големи тумби. Така че една вечер, реших да я поканя в моята бърлога. Една таванска стаичка която си бях наредил за себе си и ако махнем скосените тавани можеше спокойно да мине за боксониера. И се заех да се приготвям за специалната си гостенка. То беше чистене, то беше чудо. Изнамерих готини плакати на Бийтълс и Ролинг стоунс, обрах паяжините, даже взех една китара на заем от един приятел за декор, защото много си падаха мадамите по романтични мъже с китари. След като приключих със стаята, взех да се приготвям със създаването на атмосфера. Купих две саксии с цветя, свещи, нова покривка за масата (всъщност не че някога съм имал изобщо), някакъв ароматизатор за кола тип „Борче”, с две думи цяла седмица се занимавах с това. В деня в който бях решил, че ще я поканя взех едно пиле от магазина, някаква готова салата, вино и вносни цигари насипно да се поглезим малко. Бедни години, Арда без филтър бяха най-оборотните цигари сред младежта по онова време. И така изпекох пилето и тръгнах за срещата. Казах и че съм намислил да я водя у нас и имам изненада за нея и тя се съгласи. Боже как ми биеше сърцето, мисля че получих аритмия в този момент. Всичко вървеше по план. Но като отключих вратата ме лъхна остра миризма на изгоряло и кълбета дим се натъркаляха около нас. Да всичко щеше да е по план ако не бях забравил да изключа фурната. Та вместо романтична вечер, вкусно пиле с винце, хубава музика и романтика на свещи, цяла вечер развявах една хавлия с цел да изкарам неприятния задушлив дим през прозореца. Но все пак не беше пълен провал. Тъкмо си помислих, че ме е взела за кръгъл идиот, когато тя ме запрегръща и после се любихме цяла нощ, гладни и жадни, но поне с хубави вносни цигари.       - Ох, - казах аз – колко спомени такива мога да разкажа.       - Ох, много са наистина. - въздъхна по-възрастният.  После се сетихме за нашия млад колега и се обърнахме към него с очакващ поглед да ни разкаже, как стоят нещата днес.  Той само поклати отрицателно глава и каза:      - Нямам какво да ви разкажа.

аз мога да ти отговоря само по следния начин:

(всички лица и случки са напълни реални и са дочути/видяни на Орлов мост преди около 5 месеца)

седя и чакам чинно автобусчето на Орлов мост,когато дочувам следния диалог между наглед 12-13 годишни момичета с училищни чантички:
м1: и к'воооо? върза ли му на тоя, готиния батко дето видяхме на дискотеката?
м2: само се натискахме. шубе ме е да му пусна
м1: ма ти луда ли си? дай да се ебем сега докато нямаме цикъл да не забременеем!

аз наистина нямам какво повече да кажа. Моля се само да нямам дъщери ;)

сори,че те флуудя, ама да добавя :) на никъде не е тръгнал светът, той отдавна е стигнал ;)

хубави постинги имаш...иска ми се да си пазех и моето чувство за хумор и способност да виждам хубавото, но нещо последните години цинизмът взима превес...ех, съдба

Много добър постинг, чак ми се дощя да съм ви набор и да съм ги видял тези неща, но уви!
Също бих казал, че доста странно, но се доближавя някак си и до моя, последния постинг :)

Аз нямам дъщеря, но имам син и понеже нещата са малко свързани си мисля, че и той ще преживява същата драма след време. Колкото до коментар 1, съм слушала много такива разкази от млади мъже, които наистина се превръщат в женомразци рано, рано. При това не заради отхвърлена любов, а заради никога не намерена такава. Както казва младия ми колега "цък, цък - язък и кой от къде е." Много жалко ако наистина е така. Към коментар 2, ще кажа само, че човек не може да промени света, но може да промени собствения си свят. Заобикаляй се с положители хора с чувство за хумор и всякаква липса на цинизъм и ще видиш колко е лесно.

Веднага отивам да го прочета, явно сме на една вълна с теб. Аз мисля, че има и млади момичета, които са като теб и им се иска да са били по наше време, ама май са трудни за откриване. Дано откриеш такова момиче.

въпрос накъде отива света все по-често го чувам
аз ще ви кажа накъде отива света към самоунищожение

:), има нещо вярно, но в крайна сметка кой както си го направи.

Така са смятали хората и преди векове. Ама светът не се е самоунищожил. Май по-точне е да се каже "На къде отива човека?". Ама нали човека се смята за светът, та обикновенно така си задаваме този въпрос. Гледай по-оптимистично на нещата. Човечеството е имало и други даже далеч по-извратени периоди и пак се връщало в нормалните си човешки норми. Жалко само, че докато това се случи, няколко поколения ще страдат жестоко.

Май доста често се чудя, защо след като ние сме били едни, сега децата ни са други. Не ги ли учихме на морал, любов, добро и т.н., от къде се взе този модел на поведение и какво му харесват в крайна сметка?...

ще се шибате ли с колегата?

всяко "младшо" поколение е било криво за представите на по-"старшото" си. Само че тук възрастовата разлика не е чак толкова голяма, а разликите в мирогледа са кардинални и ... тъжни. Надявам се, че си права, Касс, и че ще се върнем към нормалните човешки норми :) Но идея си нямам как ще стане.

Той наистина няма какво да разкаже.Но е в младостта.А ние почваме да разказваме спомените си.Остаряваме .На него може и сигурно ще се случи нещо красиво ,а ние с "мъдростта " си от отминалото живеем.

Вероятно това ще се случи, когато се роди едно съвсем ново поколение, което ще се разбунтува срещу всичко, дали ще е на хипитата, дали ще е на юпитата или на други "пита", но съм забелязала, че човечеството винаги се движи, така че стигне ли дъното тръгва нагоре, защото няма как да остане там.

Всяка възраст си е хубава и ни носи спомени. Младоста е в сърцето на човек. Е малко е депресиращо като си помислиш за староста наистина.
Но според мен е да гледаме философски на нещата и да изживеем един щастлив живот.

За съжаление и моите наблюдения са, че сегашните двадесет годишни в голяма степен не могат да се зарадват на живота, защото всичко е разрешено, всичко им е под ръка и го няма забранения плод, който е най-вкусен именон защото е забранен. Случвало ми се е да мина през градинката край театър "София"... ми вече дори и храсти не търсят, карат през просото. Жалко за тях.

А що се отнася до това накъде е тръгнал светът, преди близо две хиляди години Сенека е написал в своите "Диалози":

"Порокът не е присъщ само на нашето време. От него са се оплаквали предците ни, от него се оплакваме ние, от същото ще се оплакват нашите потомци – че нравите са извратени, че царува порокът, че човешкият род пропада все по-надолу към пълна поквара. Ала тези неща ще си останат все на същото място, само дето помръдват по малко ту напред, ту назад. И тъй, ще трябва да твърдим за себе си все едно и също: лоши сме ние, лоши са били хората преди нас, и – колкото и да ми е неприятно да го кажа – лоши ще бъдат и онези, които идват."

Много ти благодаря за този коментар. Чудесен е.