Никога не ми е пукало какво ще кажат хората за мен, винаги съм бил небрежен и майка ми често казваше „Няма ли поне малко суета в теб?” Така, че от малък свикнах с мисълта че не съм суетен и може би наистина не съм. Но като станах младеж и тръгнах по гаджета разбрах че съм. Така е суетен съм. Когато се събирахме банда приятели и всеки разправяше за гаджетата си, разбрах че е няма по важно нещо от това един мъж да се похвали че е бил с най-готината мацка. Даже ми се стуваше че се беше превърнало в нещо като състезание помежду ни. Аз значително изоставах в тази насока може би защото съм по-малко суетен или пък по-умен. Не ми пукаше какво ще е момичето стига да ми харесва. Не е задължително да е като манекенка стига да има чар. Така си мислех и не отдавах значение на друго, докато не срещнах нея. Тя беше не само с много чар, не само много красива, но и много приятна компания. Веднага си представих как ще я запозная с момчетата и как ще им паднат ченетата като я видят, как ще забравят всяко приятелство и ще се впуснат през глава да я свалят, но тя разбира се ще обича само мен. Беше сладка мечта. Друго си един мъж да се докаже. Но за целта тя трябваше да ме хареса и разбира се да отвърне на чувствата ми. Така, че ако искате ми вярвайте това се превърна във фикс идея и близо две години от живота си изгубих по една очевидно изгубена кауза. Какво ли не съм правил, пращах и цветя, пях и серенади, посветих и стихове, чаках и се надявах, междувременно разбих сърцето на три-четири чудесни девойки, защото не спадаха към графата „най-готината мацка”. Суета! Мъжка суета! По-точно глупост! Мъжка глупост! Но така мисля сега, когато гледам как синът е хлътнал, по-точно си е поставил за цел да свали най-красивото момиче в квартала, онова което всеки иска за себе си. „Колко е глупав! – мислех си аз. Кога ли ще разбере, че няма да го огрее и ще се откаже”. Но такъв е животът…А, суетата срещам навсякъде…тази кокетка…като прелъстителка е…толкова опияняващо е чувството. Преди най-готиното маце, сега най-готината кола, най- умните деца да са моите…какъв приятен гъдел…Разбирайки това си поставих за цел никога да не се поддавам повторно, човек трябва да се учи като си вади заключения от преживяното. Но лесно ли е това?  След като се оженихме със жена ми заживяхме в нейния дом, но четиринадесет години по-късно ето ме внезапно наследил земя от вече покойните ми родители. Решихме да продадем земята и апартаментът на жена ми и да си купим къщичка, та да заживеем като бели хора. Разгледахме цените. Позвънихме в две-три агенции и тръгнахме по-огледи и като истинско Божи изпитание се натъкнахме на нея. Прекрасна с прекрасен двор на пъпа на града. Пак се размечтах. Пак онова опиянение. Къщата си имаше всичко, мазе, таван две тераси, просторен двор – всичко, всичко за което човек може да мечтае. Веднага си представих барбекюто на двора, близки приятели и роднини с които купонясваме до сутрините. А гаража? Как само съм си мечтал за гараж! Пълен с инструменти и с какво ли не, гаража е безценно място за един мъж. Чудесна е, но не можем да си я позволим не ни достигаха не лев, не два а цели двадесет хиляди евро… огромна сума която не можем да си позволим. Тръгнахме да оглеждаме други къщи, етажи, луксозни апартаменти, мезонети и какво ли не, но нищо не ми харесваше. Това, което бях харесал не можеше да сравни с нищо. Имах чувството че се разболявам, така силно я исках, исках тази къща и жена ми и тя също я искаше. Накрая решихме и теглихме заем от банката за години напред. Всеки месец внасяме непосилни суми и края не му се вижда, поробихме се, с толкова пари които хвърлихме по лихви светът можехме да обиколим ама пустата му суета…тази кокетка…този гъдел…Сега вече дори намразихме къщата не можем да я поддържаме, за това я дадохме на строителна фирма, с половината пари ще върнем остатъка от кредита на банката с другата ще си вземем едно малко апартаментче, като това на жена ми. Защо съм такъв глупак? Ами…всичко е от суета…

И по-специално една от най-трагикомичните форми на суета. Меренето на...достойнства.

Поне героя има едно авто-чувство за хумор, което все пак го издига поне душевно над нея, въпреки нелепите му прежиелици.

Във всеки го има.

Тъй, че внимателно с поривите му. Можем да си го позволим, само ако сме готови да се посмеем после на себе си.

Много си точен в коментара си cefulesteven, хубаво е човек да има точна самооценка за себе си и възможностите си, а суетата е във всеки и е доста необуздана...жените умират да си купуват дрехи които не носят...мъжете пък други неща...и всичко заради онзи гъдел, който за жалост е много кратък...

Не е толкова важно дали имаш или нямаш материалните възможности . Жалкото в случая е стереотипът, който изграждаме , но с времето той изчерпва първоначалното си предназначение...губи актуалността си. И тогава ставаме безпомощни и обезверени. С удоволствие те чета. Поздрави.

Това е друг порочен кръг: често пъти хората сякаш не си дват сметка, че ако търсият винаги онова, което нямат, никога няма да имат това, което искат. Ако нямаш кола, ще искаш някаква, каква да е; като имаш някаква, искаш една, ама да е нова; като се сдобиеш с една нова кола, ще искаш две, когато са две, ще искаш и яхта, но след яхтата идва хеликоптер, а има хора с частни самолети... и дори да се сдобиеш с най-големия самолет, винаги на пазара ще излзе по-нов и по-голям самолет, който някой ще си го купи, а ти няма да го имаш... Това е схемата. Едно е да искаш нещо великолепно просто защото ти харесва, съвсем друго е да искаш нещо великолепно за да се фукаш с него.

Лошото е когато наистина някой/нещо те грабне така, че го искаш защото мечтаеш за него, защото си запленен, а не защото искаш да се фукаш, но по една или друга причина не можеш да го имаш... тогава е кофти, защото останалите хора/неща не могат да ти харесат, нищо, че тук не става въпрос за суета...

Но има и един друг възглед върху въпроса за купуването на ненужни неща – този на португалския писател Фернанду Песоа, който пише (макар и не за луксозни стоки):

"Купувачите на непотребни вещи са винаги по-мъдри отколкото си мислят – купуват си дребни мечти. При покупката стават деца. Всички малки непотребни вещи, чийто вид ги примамва да си ги купят, като знаят, че имат пари, те придобиват с щастливото изражение на дете, събиращо миди по плажа – този образ като никой друг придава цялото възможно щастие. Събира миди по плажа! За детето нито една не прилича на друга. То заспива, стиснало в ръка двете най-красиви и когато му ги отнемат или попилеят – какво престъпление, да му откраднат външни късчета душа, да му изтръгнат парченца мечта! – то плаче като Бог, комуто са откраднали току-що създадена вселена."

:):):)

Благодаря ти miaa, като младежи искат момичето, като големи къщата, важното е да те оценят, това е суетата, да те харесват, за сямия теб е важно.

С удоволствие чета коментарите ти принце, много интересни и винаги научавам по нещо ново от тях, благодаря ти, фукането всъщност е брат на суетата, когато човек иска да докаже, да бъде оценяван, да се харесва, да има харесвани от него неща, това е стремеж, който трудно се контролира. Ако човек харесва нещо много силно защото то ще го представи пред хората в добра светлина, т. е. от суета тогава е готов на най-много компромиси със себе си, на най-големите глупости, защото много хора смятат че щастието се състои в това всички да те харесват и обожават.

извода е перфектен!

Благодаря...

Истинско както винаги :) Но така е, като преследваме големите неща, не забелязваме малките, които всъщност са съществени и ни карат да се чувстваме щастливи.. Пуста грандомания!

Дори не става въпрос и за грандомания, грандоманите си купуват къщи на три етажа с двайсет стаи от които ползват пет...Някакво друго чувство ни подтиква, просто харесваме нещо свързваме с мечтите си и се устремяваме към него без никакъв реализъм и преценка...

Сега правя препратка с "Победителят"... :) Този вид нелицеприятна суета честопъти също е повод за необуздан стремеж към тотален успех на всяка цена и също може да бъде в основата на превръщането на човека в танк, мачкащ всичко, само и само да постигне целта си...

съгласна съм принце, суетата има много форми да се изяви, но докато победителят е преди всичко "продукт", резултат на дългогодишни подигравки и натяквания че е неудачник, то в този случай е генетично заложено чувство може би у всеки човек. Аз например с изненада установих че съм суетна след като родих сина си и тръгнах на фитнес, накупих си куп книги за отслабване при положение, че от родилния дом излязох седем килограма по-тежка и докато не си върнах нормалните си за мен килограми не мирясах...А на какви истезания се подложих не е истина...пуста женска суета така и не искаме да приемем че се променяме и остаряваме...

Разбира се, че е генетично предопределена, ако не беше така, мъжкарите в едно стадо никога нямаше да се борят за водачи на групата или за някой женски индивид :) Хора сме си, не виждам обаче причини мъжете да са по-малко суетни от жените или обратното. Всичко е въпрос на мярка, защото се опитвам да си представя как ли ще изглежда един човек (независимо жена или мъж), който напълно е лишен от каквато и да било суетност... доста пърбвобитно същество би бил...

Ммм, интересен въпрос...може би клошар, или соможивник в някоя пещера... Но казват че и духовните отшелници (има индийски такива) които живеят изолирано в самота и духовен транс, също се отричат от суетата, както и монаси и въобще хора посветили се на духовното извисяване...

другото са подробности,за гъдел!

Да бъдеш значим в чуждите очи е качество, което си постигнал. Удовлетворението е невероятно. То е плод на усилията, които си положил. Но като всяко нещо, и суетата има граница...прескочиш ли я , губиш реална представа и затъваш все повече в собственото си безсилие.

Човек цял живот се надпреварва със себе си и накрая умира.

Онзи ден слушах в едно предаване, в което казаха: "Амбициозните родители са повече от децата с потенциал". Мога само да възкликна "Каква суета само!"

nemoga da razbera kvo vsi4ki se pravite na mnogo inteligentni i principni kato 90% ot vas ako se sblaskat s takova ne6to 6te gledat kato nasrani

ми нали за това говорим бе човек, че всички се сблъскваме, суетата си е внас...у кой повече, у кой по-малко...ти какво си се жегнал сега да не би да се припозна в разказа? Я си свиркай весело и не ни бери дерта...А пък ако имаш нещо да споделиш няма лошо ще те изслушаме...Ще помъдруваме заедно...пък кой знае може и да стигнем до някакви заключения...