Одъртях ли, какво ми става ама уморена съм вече. Всички викат само дай и за мен не помислят. Шефът ми изцяло на мен разчита, всичката работа му върша, каквото трябва върша го, а има толкова млади хора, ама те да не са будали като мене, гледат си здравето… а аз…давай на педала все едно съм всесилна. Ама какво да правя като работа има и трябва да се свърши…отговорна съм…майка ми така ме е учила. Мъжът ми и той не разбира, на слугиня ме е обърнал…само иска а нищо не дава… вода му нося, все едно е султан…закуски му правя…мира нямам, нито минутка за себе си…ама не мога вече уморена съм…Щерка ми и тя, как ме не пожали…грам работа вкъщи не барва, а сега и бременна е на осемнадесет години…само дертища и тревоги, ама не издържам вече, остарявам…не мога до безкрайност да ги гледам защото са безотговорни и безмилостни са. Вече надхвърлям четиресет и пет и топли вълни ме обливат, критическата ме мъчи, ама на кой му пука, свикнали са да получават и аз давам и давам, но стига толкова…взимам си отпуската и отивам на гости в моята приятелка...добре си е тя в Родопите на чист въздух, спи като вол и за няколко часа се зарежда с енергия, а аз тук направо си заминавам, умирам по малко всеки ден… ****  На гости съм вече от седмица, много хубаво си прекарвам, всеки ден пия прясно мляко „направо от кравата”, закуска ми правят и ме гледат като принцеса, аз все искам да помогна ама не ме оставят, да съм си починела ми разправят, но на едно място седи ли се? Хубаво е тук ама сама съм, умът ми е все при моите…как ли се оправя шефа без мен? Моя добре ли е? Какво ли яде? Той и едни яйца не може да си опържи, пък и на щерката не може да се разчита още повече че и бременна е сега, ох като се сетих за нея и сви ме под лъжичката, дано всичко е наред…не биваше да я оставям сега…каква егоистка съм…себе си гледам, почивка търся, и оставих ги всички безпомощни, я да се прибирам по-добре…то цял месец ми е отпуската ама аз не мога да издържа, ще се пукна от тревоги… а как чакам само внучето да се роди, да си го гледам, терлички да му плета, мекички да му правя…Цяла седмица вече почивам, стига ми, стига ми та за цял живот даже…

Толкова често си го мисля и аз това.
Само, че аз вода не нося и закуски не правя, да се оправя.
Но иначе-внучето на две и половина години-грижи си иска.
За работата-едно към едно!
Но ще си взема и аз отпуската. И колкото да ми се иска да се скрия точно в Родопите, ще отскоча до морето. Че там на другата щерка малко да съм отмяна. Егати отпуската!

Ами знам си аз, то това си е чудесна отпуска както си се затъжила...Межди другото този разказ не се отнася за мен, моя син е малък и от сега го уча да се оправя, че друго поколение жени расте и трябва да е в крак, ама познавам куп такива жени, хич не могат да стоят на едно място...и мъже има такива ама са по-малко...

da znaia che ima i drugi kato men... I az sum taka - vseki nosia na gurbuat si ,za vsichko ticham i na vseki gledam da ugodia. V rabotata - samo az sum budalata da vursha vsiaka zadacha i da poemam na vseki smianata, dori kogato sum bolna... I vse si mechtaia za pochivka - niakude sama... A kogato ia imam ,znaia che niama da imama mira - zashto shte mislia z vseki i za vsichko! Takava sum - vrag sama na sebe si. NO e dobre da znaia ,che ne sum samo az.... Pozhelavam ti poveche spokoinii migove.

Разбирасе, че не си само ти, много хора са така, такова е устройството им, но май не е лошо човек да помисли и за себе си понякога...

трябва да бъдем поне малко егоисти.
Англичаните казват "respect yourself first"

Опредлено и аз съм на мнение, че човек трябва да уважава себе си, иначе трудно може да уважава и другите. Не мога да съчувствам на хора, които са допуснали да бъдат всичко за всички, защото от една страна това ги тормози, а от друга не търсят промяна, оправдават се, че иначе не могат и непрекъснато се оплакват. Понякога ми се струва, че такива хора тичат за всичко единствено от страх да не останат насаме със себе си и мислите си, защото ще се ужасят от пустотата... Разбира се, изобщо не става въпрос човек да е егоист и да не обръща внимание на никого, но да пренебрегва себе си е най-лошото, което може да направи, дори и когато това е по отношение на децата, защото родителският манталтет "бе нас кучета ни яли, нашата е минала, ама децата да са добре" води дво там, че децата не могат да бъдат добре, по простата причина, че раснат покрай смачкани родители, ерго, те не могат да паднат по-далеч от дървото. Напротив, когато един родител има свои любими занимания, хобита, обръща разумно внимание и на себе си, тогава децата също растат със самочувствие и свикват да се самоуважават, което ще им бъде само от полза поради изброенте по-горе причини :)

Радвам се russaliq, че не си в тази крайност, която съм описала горе, няма нужда да носиш вода и да обслужваш хората покрай себе си, те не са инвалиди могат и сами да се оправят, грижата е едно нещо, да помагаш на децата си за внуците - друго, ама да се саможертваш и да загърбиш себе си в името на това да служиш не е нито добрина ами напротив често пъти е "мечешка услуга"...

Безусловно съм съгласна с теб принце, аз също съм работохоличка но с това повече заразявам колегите си отколкото да им поемам работата, хората трябва да различават нещата от това да си в услуга и в помощ с нещо и от това да се превърнеш в техен роб.

по повод:
"Ама какво да правя като работа има и трябва да се свърши…отговорна съм…майка ми така ме е учила".
Все забравяме, че отговорността се взима, не се дава. Никой не ни тика отговорността в ръцете насила - сами си я взимаме и то най-доброволно, и то цялата и за другите нищичко не оставяме. Това е своеобразен егоизъм.

много точно наблюдение, накара ме да се замисля над думите ти...безотговорния човек не е човекът с който мога да се разбирам, за това може би винаги натоварвам хората покрай мен с малко отговорности...

вълка и врата...? Тогава ...? Или ще оставиш и другите да опитат от баницата наречена Отговорност или ще си я ядеш самичка и ще ти е тежко ;)
Колко баници можем да ядем навежнъж без да ни е тежко?