Дани качи приятелката си на колата и потегли с пълна газ. Тази хубава нова кола подарък от баща му имаше наистина способността да набира бързо и беше истинско удоволствие за каране. Как да не се чувства щастлив един младеж когато има такъв любящ и разбиращ баща. С младата си красива приятелка и прилична сума в джоба си вечерта би трябвало да премине много вълнуващо. Музиката се носеше на километри, а шишето с водка беше точно между най-красивите крака в града затисната с коленете. Бяха тръгнали на дискотека и настроението беше доста добро, когато при вземането на един завой внезапен удар на нещо в колата ги накара бързо да спрат. Слязоха и се огледаха. На метри от тях лежеше проснат човек, а далече встрани колело чиято предна гума още се въртеше. Доближиха се бавно и щом погледнаха човека веднага разбраха, че е мъртъв. Дани се скова в ужас, бавно започна да разбира какво се е случило и сълзи започнаха да напират в очите му. Какво ще стане с него сега? Ще отиде в затвора и животът му ще свърши преди да е започнал, а беше едвам на двадесет години. Докато се опомни до него вече беше спряла полицейска кола и линейка. Някой е видял случката и се е обадил, сега вече ще става каквото има да става. Полицаите се доближиха до него, поискаха му документите, направиха му проба за алкохол която отчете значително надвишаване на алкохола от допустимото и го прибраха в районното. Половин час по-късно пристигна баща му веднага щом разбрал какво се е случило. Бащата и Дани си поговориха дълго, сетне бащата прегърна единственото си дете и си тръгна.  На другия ден Бащата на Дани потърси своя стар приятел, прокурор и негов съученик, с когото се познаваха от доста години:  - Синът ми катастрофирал вчера…има и жертва…в ареста е сега…трябва да ми помогнеш… - беше му трудно да говори, сълзите му напираха а гласът трепереше – влязал в завой, а един колоездач продължил направо…отнесъл го с колата си и го убил на място…не можал да го види…как можа да ни споходи такова нещастие… - Сълзите му бликнаха от очите, жално беше да го гледаш – Не мога да се примиря, единствено дете ми е…целия си живот посветих на него…заради него бъхтих по чужбините, за да му дам това което аз никога съм нямал…толкова трудно и мъчно ми беше да го оставям когато трябва да замина, като знам че с месеци няма да се прибера…каквито и подаръци да му носех не можех да компенсирам липсата ми толкова време…а сега когато се прибрах окончателно, спечелил достатъчно за да му уредя живота - той ще влезе в затвора…моля те направи нещо…имам пари ще платя колкото трябва и на когото трябва…    Делото мина успешно за Дани, размина се с условна присъда и солидна сума за кръвни. Защитата беше доста настоятелна, едва ли не убития сам си е виновен, светлоотразители нямал и какво ли още не измислиха, а резултатите от алкохолните проби дори не бяха споменати. На излизане от съда покрай него минаха съпругата и дъщерята на жертвата. По-възрастната жена го погледна в очите и каза:  - Има Господ да знаеш…рано или късно ще платиш, ако не ти децата ти, но стореното зло ще изкупиш. Остави ни сами без нашия любим съпруг и баща, без който животът ни ще е труден, но той ще почива в мир, а ти мир няма да видиш…  Дани не можа да преживее случката, непрекъснато се забъркваше в свади и боеве, започна да взима наркотици, а баща у все така плащаше след него, докато един ден не припозна сина си в моргата, починал от свръх доза. Сърцето му кървеше от силната болка, спомни си думите на онази жена на излизане от съда и си рече: „Аз сторих злото, аз плащам сега, ако не аз децата ми, защото се провалих като родител, а бях воден единствено от бащина любов”  

За съжаление ми се струва, че хората, които разбират именно по този начин родителската обич са масово явление. А иначе съм убеден, че абсолютно всичко се връща; както лошото, така и доброто. Разбира се, когато Съдбата връща на някого злото, което ни е направил постъпва мъдро, като го прави след време, така че да не разберем, за да не изпаднем евентуално в злорадство. Но и доброто, което някой е сторил се връща, но не винаги този, комуто доброто се връща разбира, защото добра награда може да бъде един забравен телефон, за който си се върнал от входа до апартамента, но поради това с иизпуснал автобуса, който ще катастрофира – просто като принципен пример...

Хехехе... за да завърша по-ведро ще ти разкажа вица – надявам се не си го чувала – за мутрата в самолета, чиито двигатели изведнъж угаснали и машината започнала да пада.
– Кво става бе, Господи! – уплашила се мутрата, когато чула глас:
– Вършил си много зло на много хора, време е за отплата.
– Добре де, ама в самолета има още 250 невинни хора...
– Да бе, невинни! – отвърнал гласът. – Ако знаеш колко зор беше докато ви събера всичките в един самолет!

:):):)

Така е принце и любовта е отговорност, трябва да научим децата си и на любов и на отговорност, дори и да не им осигурим бъдещето, дадем ли им тези дарове, те ще живеят щастливо, което най-важното нещо за родителите...

Вица не съм го чувала. Подсети ме за Содом и Гомор и десете безгрешни човека, които Ной не могъл да намери...

Иначе е малко черен хумор, дали и пилотите са го заслужавали?

Всъщност какво означава да им "осигурим бъдещето"? Въобще какво можем да им осигурим за в бъдеще? Колко от плановете ни изобщо се осъществяват, да не говорим пък точно по начина по който си го представяме? Въобще това с материалното осигуряване на бъдещето на децата е доста смешна история...

А за пилотите... ако не се лъжа те минават през летищата и граничните пунктове при олекотен режим на проверки... дали са невинни? Знае ли човек... Виновен ли е бил Авраам, та му е бил отнет Йосиф? А Йов – та е преживял смъртта на цялото си семейство, на децата си, унищожението на имота си и загубата на здравето си? Но все пак това е само виц – макар и с черен хумор – за конкретните причинно-следствени връзки на случайностите ;)

винаги сме единодушни принце, но знаеш българския манталитет какъв е, погледни българските балове, българските сватби и си направи изводите, колко са хора които мислят, че човешките ценности са по-важни от материалните и в крайна сметка не се ли превръщат родителите във врагове на децата си...

Напълно съм съгласен, касс, за съжаление всички приказват за духовните ценности, докато разликата за тях между Коледа и Великден е равна на разликата между свинското и агнешкото... уж нашега казвам понякога, че голямата част от хората са "християн-хедонисти", но това не е далеч от истината. Темата е доста обширна... виж ни риалити шоутата – все по-пошли (според мен – целенасочено), виж ни вестниците, виж ни новините... А за баловете и сватбите... панаир на суетата, на болните амбиции и на избитите комплекси... и родителите не си дават сметка, че синчето не знае как да върже вратовръзката си, но трябва да е с "Армани" и въобще не им минава през ума, че истинската класа е в това обувките да са почистени и лъснати, а не да са за по няколкостотин лева... тоталната липса на етикеция е компенсирана с наличието на маркови етикети... И накрая виждаме мениджъри с разпуснати вратовръзки и разкопчано копче на яката, които си облизват пръстите от кебапчетата, които са яли с ръце... Е, може би е пресилено, но дали пък и чак толкова?... :)