Много време ми отне, но накрая успях. Създадох перфектния робот. Ако го патентовам ще стана милиардер за нула време и хората най-после ще са щастливи. Но преди това първо трябва да го изпробвам за да съм сигурен, че няма да има гафове и за това се заех да го направя така както го бях замислил. Реших, че ще бъде жена, перфектната жена за която винаги съм мечтал. Направих я като истинска, с истинска кожа, с истинска коса, всичко по нея беше перфектно. Много хора преди мен са пробвали но никой не е успявал да създаде толкова точно копие на човек като моето. Освен мен никой не знаеше, че не е човек. Тя както се досещате беше перфектната домакиня, никога не мърмореше и нямаше никакви претенции за нищо. Но това не беше достатъчно и аз трябваше да поработя още върху нея за да създам и софтуер, който да помогне за общуването помежду ни. Така скоро имах в къщи най-съвършената жена на света. Невероятно красива, много секси, говори над петнадесет езика и на всяка тема имаше толкова изчерпателна информация, че скоро всички заговореха за нея. Много мъже полудяха по нея, но тя беше програмирана да обича само мен. Изпълняваше ми всички желания. Когато бях ядосан ме утешаваше и разбираше, когато бях щастлив се шегуваше и ме правеше още по щастлив, Когато ми трябваше някаква информация, просто я питах и тя ми я даваше. Сбъдна всичките ми сексуални фантазии и аз не спирах да ровя в програмите и, за да я правя различна всеки ден. Понякога обсъждахме философски теми, понякога я правех наивна и глупава, ей така за разнообразие, а понякога дори и я програмирах да ми противоречи или сърди, защото съвършенството й ми омръзваше, въобще всичко което ми щукне. Не знам дали можете да си представите какво е това вашата половинка да е точно такава каквато искате всеки един ден. Така, че можех да кажа съвсем честно, че бях доста щастлив човек, луд от любов по своето изобретение и дори силно пристрастен към нея. Годините минаваха и аз реших, че милиарди не ми трябват и затова си я оставих само за себе си.  
  Бях достигнал съвършенството, което исках и нямах нужда от нищо. Тя нито остаряваше, нито се разболяваше. Лошото беше, че не можеше да ми роди дете, но тъй като беше робот не страдаше от това. Аз обаче исках дете и затова осинових едно. Отново програмиране. Направих я добра майка в битов план, но уви нямаше майчински инстинкти, нито майчинска любов, затова трябваше да намеря и една истинска жена за да се грижи за детето. Ако не бях се увлякъл толкова по нея сега можех да имам собствено дете вместо да осиновявам чуждо, но вече беше късно. Постепенно, постепенно младата детегледачка се привърза към детето и то към нея. Станаха много близки и аз за първи път разбрах, че не обичам истински своя робот. Представих си прекрасните години прекарани с нея, но вече не беше същото. Тази любов, която изпитвах към детегледачката беше различна. Виждах в нея не само жената, аз виждах аурата й. Усещах магнитните полета, флуидите летящи покрай нас, неща които един робот не може да притежава, нищо че имаше пулс и телесна топлина. Запитах се къде съм сбъркал и дали мога да измисля софтуер, с който да направя всичко както трябва, но не можах. Чудех се как е възможно толкова съвършена жена да бъде изместена от толкова обикновена. Може би ми е омръзнала. Но как, все едно да ти омръзне компютърът, това е невъзможно, омръзне ли ти една игра, качваш си друга. Дълго време се борех със себе си и накрая я изключих - прекрасната моя любов, най-фантастичната, най-милата, най-съвършената, най-красивата която съм имал. В крайна сметка трябва да спра да мечтая и да бъда съвършения егоист и да се върна на земята, където да решавам проблеми, да правя компромиси, да поемам отговорност и да изживея една истинска, реална човешка любов. Ожених се за детегледачката и имаме свои деца. Понякога слизам в мазето и включвам своя робот, програмирам я според настроението си, а после я изключвам и се връщам в реалността. Мечтите не бива да се забравят, без тях няма да бъдем щастливи никога.

Самата перфектност е програма. Възприемане на стереотипи на мястото на непосредственото. И ето го робота, който преди това е бил истински човек. Тялото е идеален хардуоер, ако реши да се подложи на препрограмиране. Слава Богу, имаме си душа, която ни пази.

Много интересен прочит cefulesteven, всъщност идеята беше за въображението ни, което препрограмира представата ни за жена-мечта/мъж-мечта според настроенията ни и фантазиите ни. Роботът всъщност е нашата въображаема любов, която няма нищо общо с реалната и за това как понякога я включваме за да бягаме от реалността.

съвършената жена. Всеки мъж я търси и иска да я притежава. Но тя съществува само в представите му. Блян, който винаги ще бъде отразяван в литературата, музиката и изкуството. Поздрави.

Благодаря ти...

Съвъшения човек и идеалната любов... Замислих се за една друга трактовка: казват, че когато човек е влюбен, любовта го правела сляп. А дали не е точно обратното? Любовта да го кара да прогледне истински? Често се чува мисълта, че влюбеният вижда идеализираният образ на любимия... а дали точно тогава не вижда неговия истински образ? Господ е създал човека перфектен, съвършен, Неговото най-голямо творение не би могло да бъде друго. Но влизайки в материалния свят човекът е загубил своята първоначална чистота и по светлия му образ са започнали да се наслагват тъмни петна: лошотия, тъга, комплекси, амбиции, страх, гордост, отмъстителност, злоба, завист, меланхолия, униние, алчност, егоизъм, инатливост, опърничавост... като една сериозна част от тези петна са лепнати от възгледите на обществото, схващанията на родителите, материалните условия на несъвършения материален свят... но някъде дълбоко в себе си човекът си остава чиста светлина, идеалната съвършена светлина без петна, без драскотини, без патина... дали пък точно когато сме влюбени и виждаме човека до себе си като съвършен, като идеален, дали точно тогава не го виждаме такъв, какъвто е в действителност, какъвто е бил създаден от Мисълта и сътворен от Словото, роден от изначалното единство на Вселента? Контрааргументът, който сякаш чувам е, че защо тогава след време, когато любовта отслабне изведнъж "прогледваме" и започваме да виждаме несъвършенствата на човека до себе си? Може би именно защото нямаме силата на духа, не сме достигнали нивото, в което да задържим истинския поглед, дадено ни е било за известно време да отворим третото си око и да погледнем през него на човека до нас и на света като цяло, но патината по нас отново го затваря, обвива го в мъгла и го приспива, иначе бихме били богоравни. И така, усещайки загубата, започваме да търсим онзи поглед свише, който ни е показал един друг, по-реален свят, където искаме да се върнем? Хе, този коментар ще го кача като постинг в моя блог, ще ми бъде интересно да чуя и други мнения :)

много интересна мисъл Prince, много интересно се получава, че този пост ми хрумна като се замислих над един твой коментар от предния пост, в който си говорехме за купуването на любовта като свински бут от магазин, така ми хрумна идеята за създавабето на съвършения робот-човек, който може да бъде такъв какъвто си пожелаем само трябва да го програмираме. Ето че този мой пост пък те вдъхнови да напишеш свой в който да изложиш своя идея за любовта. Чудесно се зареждаме с идеи един друг...това обмяната на мисли е голяма работа...
Напълно съм склонна да се съглася с теб, защото винаги съм смятала че в сърцата ни любовта е абсолютно чиста и съвършена, но реалния материален свят я изкривява и затова страдаме. Не напразно героя ми слиза в мазето, включва я а след това се връща в реалноста. Тя, съвършената любов е винаги в нас, тя е мечта, идеал, колкото и да обичаме човека до себе си, рядко можем да кажем че е идеален, за да бъде такъв то трябва да е програмиран от нас. Но пък ако е така, то децата ни няма да са различни хора с различни интереси и смесеца от различни гени.

Определено общуването е нещо хубаво и –радвам се – градивно :) Имах предвид, че когато обичаме някого, ние не виждаме кусурите му, виждаме го идеален и – когато сме хлътнали здраво – за нас той наистина е идеален. Струва ми се, че хората виждат в това тинейджърска наивност, а в действителност може да е истинската реалност, която ни се дава да зърнем за известно време :) Хе... това с програмирането ми напомня филма "Clic"... :)

За да не ставаме прекалено сриозни, макар че темата си е сериозна ето една картинка точно за твоя разказ: идеалното дистанционно за мъже :):):)

http://www.vesel.info/wordpress/f_pics/women-remote.jpg

6

В такива случаи се сещам за един разказ на Уди Алън (май се казваше "Историята на един лунатик", но може и да бъркам), където той (като световно известен нервохирург) е имал прекрасна приятелка (умна, интелигентна, т.н.) и друга - супер секси такава (но глупавичка). И ... успява да присади мозъка на умната в тялото на другата... та получава най-добрата комбинация. И ... и трябва да се прочетат последните редове на автора ;)

Аз май се сетих за един филм такъж сега като прочетох коментара ти...Много интересно, май и други хора си представят идеалната комбинация...

kazvam go ot gledna to4ka na jena i bez gram zavist.
Pozdravi :)
Mejdu drugoto komentara go pusnah predi da pro4eta posta, no sega 6te go napravq

Благодаря...

mnogo glupav posting:)