Игрите са направени за забавление, но понякога в забавлението се наместват и чувства, които хич не ти помагат да се забавляваш. „Не се сърди човече” е игра за малките, в която има съвсем ясни правила и всеки започващ да я играе ги знае много добре, освен това и всички рискове да загубиш са си налице тъй като развоя зависи изцяло от зарче. Но едно шест годишно момче хич не обича да губи, някак си неприятно е това усещане. Не само, че бликва гняв, но и намира доста абсурдни причини за загубата, като например, че не съм хвърлила зара както е редно… а как е редно никъде не са описали в правилата на играта. Аз пък като негова майка се чудя, да го оставя ли да спечели за да не страда или още от сега да го науча да губи, което смятам за по-редно, макар че е много жестоко да го гледаш. Е, не го оставих да спечели, ако искате ме съдете строго, но щом се е хванал да играе, да се научи и да губи. Но баба му компенсира нещата като винаги го оставя да победи, макар че от сто километра се вижда, че вместо четири е изброил пет квадратчета. „Душичка е – казва ми тя в отговор на строгия ми поглед – сърце нямаш ли, та го оставяш да циври, за една никаква игра?” Все пак не става въпрос за играта… как ще печели с измама, а баба му ще ми разправя, че бил „душичка”, че ние да не би да сме без душички.  Но не си мислете, че чувството ми е непознато. Ето как един приятел реши да ме научи да играя табла, онлайн по скайпа. Не само че играта е със зарчета, ами дори и компютърът ги хвърля вместо теб. Та започва да ми обяснява и аз разбира се, се наточвам за голяма забава. Но какъвто и зар да ми се падне все губя, а той уж щеше да подсказва докато се науча, но щом види че играта се изравнява и онемява на секундата. Но аз внимавам и не се давам, защото много искам да победя. Много е гаден моментът когато ти изкарат пул и не можеш да го вкараш в игра, защото няма къде, така си е нанизал капиите, че нищо друго не ти остава освен да гледаш как те размазват отвсякъде. Но ако той е суров с мен и не ме обича, то компютърът е милостив и верен, и понеже зара зависи от компютърът играта се обърна в един момент. Сигурно ще се пукнете от смях, но ей така както съм си тридесет и пет годишна жена, така си и изпях песничката „нанананайна, нека ти…”  - Колко си злобна! Как не те е срам? - Малко ядно каза той  - Че разбира се, това си е спортна злоба…ако не ми пука, за какво да играя? – отвръщам му с усмивка, която допреди малко нямах.  Пак добре е, че възрастните сме наясно с тези емоции и гледаме на тях весело. Моето шест годишно хлапе се научи да не циври, особено след като се видя в огледалото, но все още му става много тъжно изражението, когато разбере че пада. Нищо и той ще се научи…  То не че целия живот не си е едно състезание. Вечно се състезаваме с някого. За сърцето на любимия/любимата се надпреварваме с поне още двама-трима докато го спечелим, ако го спечелим въобще. Кандидатствайки за работа мерим сили с най-малко петдесет човека, искащи същото работно място. Но нали чувството, че сме загубили е неприятно, та и ние като лисицата сме склонни да казваме, че гроздето е кисело като не го достигнем. Много хора например хич не се чувстват добре, когато съседа им паркира нова, лъскава кола пред блока. Не, не че е по-добър играч - си мислят - просто му се е паднал добър зар вероятно. Но истината е, че има хора които наистина са по-добри от нас. Цефулестевън например е по-добър разказвач от мен, добре че не си вадя хляба с писане, защото сигурно щях да съм на курс за преквалификация в момента. БатСтефан пък е по-добър математик от мен, но слава Богу и математиката не ми е средство за препитание. По-важното е, че в това с което си вадя хляба ме оценяват високо.  Та спортната злоба, като всяка човешка емоция има две страни. Едната е да те разгневи и да те превърне в човек с ниско самочувствие и да те откаже от играта, другата да те стимулира да се упражняваш та да станеш по-добър. Така, че отивам да метна една табла с майка ми, защото никак не ми се иска да загубя, когато пак ме предизвикат он лайн. Макар, че в скайпа има и шах, ама моя приятел нещо не иска да играе тази игра с мен.

И според мен трябва да се научи да губи, макар и не по бруталния начин и не всеки път,за да не се обезвери :)

Благодаря...важното е да разберем, че не можем да сме перфектни във всичко и че понякога ни се случва и да загубим, което не е чак толкова страшно...

Цял живот се учим да губим. Човек, който го умее е винаги победител. И ако разбере и поеме човек цялата мъдрост на този постинг, ще му е от голяма полза. Лично, намирам и за себе си, такава. Смятам, че съм от тези които умеят да губят. Преди малко стана въпрос в моят постинг, за това, че само на два материала, при това не най-добрите им е обърнато внимание в един друг сайт. Публикувам линковете си от дълго там. Честно, констатирах факта с усмивка и честно приятно ми е и там, а реално съм губещ. Това е ясно, само дето не го чувствам. Някои от литературните конкурси приемам тежко, но никой, никога не е разбрал какво ми е отвътре, дори не мога да го изразя, но ми е мрачно. Винаги съм намирал сили, да кажа едно честито и да стисна ръка, ако човека е пред мен. И все пак, и все пак не намирам, че още трябва да развивам, още много да развивам умението си и този постинг, този твой постинг ми помогна.

Това не е просто четиво, а духовно четиво.

Благодаря ти cefulesteven, спорта нямаше да е спорт ако някой поставил рекорд преди, не е дал стимул на спортистите след него да го подобрят. В литературата не е много така обаче, тя е специфична материя, отразява вътрешния мироглед на автора, така че не мога да гледам на нея като на състезание, на печелещ и губещ. Дори самите конкурси са ми малко непонятни. А онова усещане, за което говориш го имаме всички. И по-добре, защото без него ще бъдем само едни консуматори и нищо повече...

Аз лично съм на принципа да оставиш детето да печели но да го помъчиш малко. Така хем се учи да се бори хем не му мачкаш самочувствието а и не губи интерес - като си помислиш не е съвсем честно да печелиш с/у дете - не си му в категорията. За битките при възрастните - всеки трябва да си избира битките които иска да печели /не можеш ги спечели всички/ и да се бори здраво пък каквото стане - някои ще спечели други ще загуби - това е живота :) Много здраве!
PS: защо смени снимката?

Тъй трябва да ни се натрапват четива, с по-ниска от неговите стойност, за да изпъква той и максимално да запълва всички ниши, за да не може стойностното по никакъв начин да пробие!
БЛОГ.БГ засрамете се!

Лошото е, че той разбира като го оставим да спечели и пак губи интерес към играта. Имам много и различни игри, в едни сме по-добри, в други по-слаби. Това не означава че не трябва да ги играем. Много искам да го науча да гледа по снизходително на загубите. Да печелеиш е хубаво, но пък и като загубиш светът не свършва. Ако имаше брат или сестра щеше да играе с тях и ту единия да бие - ту другия. Но като няма трябва да играе с нас...верно е, че е по-малък и играе с неравностоен противник, но пък и всеки път победа не е много полезно. И понеже не винаги ми се играе, пък и зара не ми върви, той пак ме побеждава, но честно и е наистина горд и щастлив.
п.с. за снимката: ми не знам тази повече ми харесва.

Това е образът, който периодично се трансформира в радки-пиратки и подобни цицоманки.
Поредното извращение на графомана цефулестевен, който единствен трябва да изпълва рамката на "избрани".
Моля, администрацията, кому служите тук се затъпява, затъпява с вашите изстъпления!

май няма да мирясаш докато не ме качиш в "най-коментирани".
п.с. след като всички разбрахме кой си, защо още се подвизаваш като анонимен?

Определено трябва отрано да научим децата да губят без да го приемат навътре, Касс, и да не свикват да печелят чрез дребни измами в игрите. Отвреме-навреме трябва и да ги оставяме да спечелят, иначе няма да им е интересно и ще свикнат, че винаги губят, но да го правят честно, без да лъготят. Уча сина ми на шах и когато го побеждавам, което е нормално, му обяснявам къде бърка, къде е играл добре, какво е могъл да изиграе по-добре и се в никакъв случай не го засягам с това, че е загубил.
Тъпо е когато загубим не от достоен противник, а от някой който е изблоил пет квадратчета вместо четирите, определени от зара и никой не го е спрял, но това също е част от живота. Смешното е, че понякога когато се състезаваме с хъс, със спортна злоба, нещата не вървят, а в момента в който махнем с ръка и спрем да се състезаваме, нещата започват да се подреждат сякаш от самосебе си... Хубва тема, над която много, много хора има да се усъвършенстват(-ме) :)

Благодаря ти принце. Разбира се че моят син също и печели, но постингът е посветен на загубите и затова съм описала само тях. Там е работата, че въпреки че понякога пада от мен, предпочита да играе с мен вместо с баба си, която винаги надвива, къде честно - къде нечестно. Друго си е когато печелиш срещу достоен противник, вместо срещу такъв за, когото мислиш че не може да брои.
Все пак след няколко месеца тръгва на училище и ще рита футбол в двора с други деца...няма да е никак красиво да реве като бебе след всяка загуба, само защото е мамино синче и не се е научил да губи. Може да изглежда сурово от моя страна, но резултатът е добър. Първо плачеше, после стискаше зъби, сега махва с ръка и нарежда пешките за реванш, който винаги има, защото играта ми е скучна и вече съм отекчена до смърт.
И на шах го уча, но там е съвсем нетърпелив да взима фигури и няма почти никаква идея как да победи, нямам търпение да порасне и да си правим турнири. Дано да науча и таблата до тогава, но ако не успея баба му е много добра в тази игра...

Абе,хорица,стига с тези коментари,четете и кажете по една добра дума,а не само отрицание и злоба.На авторката-едно малко пожелание:съвземи се,майка си от 6 години и нещо,покажи благост и доброта на децата си!!!Злобата нека я научат от опит,на пътя,между чуждите хора.Само тогава ще имат правилното възпитание-ще обичат,дори обожават майка си,и ще я гледат като писано яйце,както казва народа.Също не се притеснявай да не би случайно децата ти да нямат спортна злоба-всеки я има.То си е просто природен закон,а ти би ги направила много по-различни.Ще станат,т.нар.-зверове!От които са вдинали ръце всички БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЕ!Непоправими хора,завистливи,проклети и в червата,мразещи околните,и мразени от повечето,които ще имат някакъв контакт с тях.Краят им ще е отчайващо банален и необратим.Представи си,една мерна единица за злоба,проклетия,лошотия.От тези отрицателни качества родителя е придобил по наследство,генно бих го нарекъл,0%,НО ОТ живота се е стигнало до1%,в следващото поколение стават 5%,но все още е далеч от единицата=100%!След колко поколения ще преминем границата на 100-те процента,според теб?Отговора е три,само в третото поколение отрицателните качества са на 75%,а в четръртото вече са преминали бариерата-стигнали са 125%,т.е.единицата вече е 1,25(едно и четвърт).....Нямам нищо против борбеността,ноооо....след прочита на споделените мисли от теб,разбирам,че се опитваш да пречупиш детския характер,но не там където трябва!Друго няма да пиша,освен поговорката:Крушата(плода)не пада по-далеч от дървото!!!А старците от нашия народ казват още по-ясно:От кой гъз е паднал,че искаш да е по-различно!Разбра ли?

Аз те разбрах, но ти не си ме разбрал явно. Точно там е работата, че не става дума за нахъсване и ненахъсване, а за това че когато играеш на нещо, играеш за да се забавляваш, хубаво е да се забавляваш. Ясно е че понякога губиш, понякога печелиш и точно затова няма смисъл да се страда излишно. А това че всички исмаме да побеждаваме винаги и си имаме хъс в себе си е ясно, ако нямаше емоции в игрите, нямаше да ги има и тях...
Благодаря ти за коментара интересно ми беше да го прочета...

tazi snimka ti e hubava

благодаря...

Грозотията е трила коментари, комплексарщината й избива яко!

Това е последното ми обръщение към теб. От тук нататък прави каквото искаш.
По всичко личи че нямаш нито позиция, нито въображение, нито чувство за хумор...искаш да водиш психологическа война с мен, но нямаш ресурс. Обсебен си от мен. Вечер си лягаш с мисълта за мен и сутрин се събуждаш със същата мисъл. Жалък си направо. Нямам какво повече да ти кажа. Знам че няма смисъл, но ще си позволя да ти дам един съвет: отиди на лекар, имаш нужда от помощ.
Ако си решил да продължиш с коментарите си твоя воля, пиши си не пречиш на никой. Неприличните ще ги трия, никой не е длъжен да ти чете глупостите, на другите няма да отговарям повече, обърнах ти и без това достатъчно внимание.
Сбогом...

spri da mu obra6ta6 vnimanie i toi 6te spre da pi6e

:) действително

17. kass - 16. анонимен
06.06 12:43 Това е последното ми обръщение към теб. От тук нататък прави каквото искаш.
По всичко личи че нямаш нито позиция, нито въображение, нито чувство за хумор...искаш да водиш психологическа война с мен, но нямаш ресурс. Обсебен си от мен. Вечер си лягаш с мисълта за мен и сутрин се събуждаш със същата мисъл. Жалък си направо. Нямам какво повече да ти кажа. Знам че няма смисъл, но ще си позволя да ти дам един съвет: отиди на лекар, имаш нужда от помощ.
Ако си решил да продължиш с коментарите си твоя воля, пиши си не пречиш на никой. Неприличните ще ги трия, никой не е длъжен да ти чете глупостите, на другите няма да отговарям повече, обърнах ти и без това достатъчно внимание.
Сбогом...

Научи го да губи и ако може внуши му спортната си злоба да проявява само за най-важните неща в живота. Съперничество само ей така заради идеята, най-много да му докара някоя беля.
Който не умее да приема малките загуби, няма да има сили за голяма победа, поне така си мисля.

Благодаря ти borsi, за този съвет... и аз не смятам, че трябва да се страда излишно за маловажни неща...толкова много загуби и победи му предстоят тепърва...

Няма нищо по-вредно от това да се оставя дете да печели с лекота или пък да мами. Остава за цял живот и после хиляди драми. Трябва да го стимулираш да се учи да побеждава, да преодолява трудностите и да се развива. Аз лично "Не се сърди човече" не бих препоръчал като игра, освен ако целта не е да се научи да брои и че животът е хазарт, в който често си в ролята на губещия, както си му показала:)))

благодаря...мъжете май повече ме разбират...само когато приемаме згубите спокойно можем да се научим да си вадим поуки от тях, да правим анализи и да търсим начини да ги избягваме в бъдеще, емоциите замъгляват разума и не допринасят с нищо. "Не се сърди човече" е една много скучна игра за мен, но на него му харесва за сега...е, учим и други игри и като стане по- съобразителен ще хареса и тях, надявам се...