Зад завесите цареше оживление. Време е за шоу. Една от актрисите си стесняваше роклята с безопасна игла, друга си оправяше грима, трета си преговаряше репликите. Ева се разхождаше между тях и се усмихваше преизпълнена с емоции и вълнения от предстоящата постановка. Тя нямаше сценична треска, забавляваше докато играеше и не й пукаше много. Всяка роля пречупваше през своята емоционалност, имаше собствен почерк, но не беше професионалистка. Режисьора я беше харесал, и той дори не знаеше защо. Често импровизираше на сцената, а забавеше ли се с някоя реплика я заменяше с гримаса. Публиката я одобряваше. Харесваше нейната непринуденост, емоционалност и въображение и винаги я аплодираха с усмивка и добри чувства. Тя също обичаше публиката и театъра. Често получаваше писма с мили думи в тях и това й носеше радост. Сега стоеше зад завесата в очакване и леко се притесняваше. Знаеше, че той е там, някъде измежду хората и я гледа. ***   (три седмици по-рано) След поредното представление Ева се прибра в гримьорната и завари плик до огледалото. В него имаше съвсем кратко писмо: „Хубаво…Но трябва да поработиш върху себе си.” Под написаното нямаше подпис. Тя го прочете отново и се замисли. Знаеше че не много добра, не беше учила актьорско майсторство и ето че има хора които се дразнят. Да, може би трябваше да вземе мерки, да понаучи това-онова, едва ли щеше да й навреди. Интелигентните хора постоянно се усъвършенстват. Като за начало сеобърна към колеги актьори и ги помоли за помощ.  - Виж, не се впрягай, не се знае кой ти е написал това – недоумяваха актьорите – не си перфектна, но си имаш стил и чар. Това те отличава, иначе ще станеш като хилядите други актриси. Ако не вярваш огледай се, виж публиката, докато те харесва няма проблем, ако спре - то тогава трябва да се притесняваш.  - Не се впрягам – каза Ева – просто искам да стана по-добра. Ако мога, защо не?  - Добре, да видим какво можем да направим…  Последваха извънредни репетиции, но резултата не беше много добър. Тя смесваше собствените си емоции с тези на учителите си и играта й се промени.  - Ева, какво става с теб? – изкрещя режисьора. Актьорите мълчаха. Помагаха, но не ставаше бързо. Тя се опитваше да приеме техния стил, който не й подхождаше. Нямаше вече това въздействие играта й, не беше нейната. След поредната постановка тя отново намери писмо: „Откажи се, не ставаш за тази работа!” Натъжи се. Може би е вярно, може би трябва да се откаже, но как като толкова й харесваше театъра, като толкова радост й бе донесъл. Вървеше из коридорите разколебана и несигурна. Ех, защо не беше по-добра. Какво да прави сега? Едни я съветваха и помагаха, други просто не разбираха защо се впряга толкова. А тя се впрягаше, защото знаеше че е вярно. Само публиката не се вълнуваше – или й харесваше, или не. Идваха и си отиваха -понякога засмяни - понякога тъжни, кога доволни - кога недоволни, но винаги беше там.  Ева извървя коридора и пристъпи към сцената. Актьорите обърнаха глава към нея.  - Трябва да си взема почивка – каза уморено тя.  - Ева… Не се отказвай – подхвана един от артистите – Не си струва  заради един човек да ни оставиш. Майната му на тоя, не се променяй, не бързай…Ще дойде време, когато всичко ще си дойде на мястото… ***   Ева стоеше на сцената зад завесите и потриваше нервно ръце. Знаеше, че той е някъде там, в тъмното между редовете и я гледа. Завесите започнаха бавно да се вдигат. Тя стисна зъби и притвори очи: „Майната ти” - си прошушна тихо. Прожекторите я осветиха, публиката утихна, всички погледи бяха в нея. Но тя не мислеше за това, защото бе време за шоу и тя беше в него. Ще покаже каквото може, а после ще трябва да намери сили да понесе всичко – и похвалите, и критиката…

Каквото и както и да правиш нещо, винаги има хора, които няма да го харесат. Важното е да не се отказваш, ако ти носи удоволстие и радва поне част от публиката... :)

Гледа ли танцуващите звезди...Много симпатичен ми беше Мамалев...Когато си непринуден, няма как да бъде незабелязано...А, че има по-добри това е ясно и е чудесно...

Рядко гледам телевизия... Но Мамалев наистина ми допада :) Наистина е непринуден.. Липсва ми НЛО :) ... Едновремешното Ку-Ку, а не днешния Слави... Но съдба.. комерсиализация, глобализация... американизация :)

Ох, че тема подхвана...
Като каже някой така е професионално и не знам къде ми бърка...
ех, Уудсток...къде си днес?

Много готина тема, Касс :):):) Личният усет е от изключителна важност за всяко едно нещо, загуби ли го човек, просто се обезличава.

Така де.... Вим Дизел и Брад Пит със сигурност са се учили от Ал Пачино и Робърт Де Ниро, но Дизел и Пит далеч не са Пачино и Де Ниро. И въпреки това коя ли жена би предпочела компанията на Пачино или Де Ниро пред тази на Дизел или Пит? :):):)

Шегата настрана, едно е човек да се учи от другите, друго е буквално да следва съветите им...

А що се отнася до критиците, ето нещо интересно, което пише Дан Кенеди в книгата си "Майната им на правилата":

"Способността ви да печелите яростни привърженици и да пораждате беззаветна преданост и горещ ентусиазъм към вашта кауза, бизнес, продукт или към собствената ви личност, може да бъде ограничена единствено от това доколко сте гоови и склонни да си създавате също толкова яростни опоненти".

;)

Критиците са за "професионалистите".. не знам за какви се имат.. Важно е кас, да не губиш стила си... бъди като своята актриса... Усещай го истински и бъди такава... :)

Принце, недей сега такива въпроси да задаваш "коя ли жена би предпочела компанията на Пачино или Де Ниро пред тази на Дизел или Пит?", че аз май като нищо бих. Сега сигурно цял ден ще се чудя Пачино или Пит? Абе, най-добре и двамата.

Както винаги интересен коментар, от теб винаги има какво да се научи... Благодаря....

Благодаря, ама май го поизгубих малко, не само стила ами и цялото си вдъхновение. Какво му се връзвам на тоя? Незнам, ама по някакъв начин ми повлия и сега съм ядосана...

Не им се вързвай :) Бъди себе си! А вдъхновението е напускало всеки..но пак се завръща :)

ти си истински приятел...

Благодаря :)

Да, човек трудно може да се хареса на всички а и не виждам защо. Ако правиш това което обичаш и те прави щастлив не трябва да спираш - стига да не вреди някому. Номера е да не се взимаш прекалено на сериозно ... това обезоръжава критика ;) ВВ

мерси...

Щом сме се хванали на хорото- ще го играем докрая :)) Продължавай да твориш - SHOW must go on!

Продължавам...
Благодаря

онзи, заради когото героинята ти е била на път да се откаже. Но, когато човек прави нещата такива, каквито му идват от сърцето, се получава много по-добре, отколкото ако се опитва да следва нечии правила и съвети... Успехи и продължавай така, както те води сърцето. Пък и за всеки спектакъл си има аудитория...:))

Мдаа, особено ако става въпрос за театър, който хората посещават буквално по чехли. Има и добри театри с добри актьори и взискателни режисьори, но билетите са скъпи, времето малко и се иска нагласа и настроение за тях...
Благодаря ти за коментара...

по съдба.
:)))

хех...така си е...

Паралелът между Ева и теб е очевиден. И двете имате проблем с недоброжелателен критикар - тя в театъра, а ти тук. Според мен и двете грешите, опитвайки се да се харесате на точно определен критикуващ ви човек. По този начин се стремите да промените нещо във вас, забравяйки, че всички останали ви харесват каквито сте. Мисля, че когато човек показва истинското си лице и има хора, които го харесват, то той трябва да търси приятелите си измежду тях. Тръгне ли да променя нещо в себе си, това вече не е той. Ако иска да се усъвършенства би трябвало да се стреми да доразвие добрите си качества и това в което е силен. Добре е, че Ева (или ти)има правилна оценка за самата себе си, но самочувсвието трябва да е мааалко по-високо от тази самооценка- това според мен е предпоставка за развитие на всеки.
Стойчо

Благодаря ти, абсолютно си прав и съм съгласна. Установих, че не мога да бъда друга, не мога да пиша неща, които не чувствам по някакъв начин. Има какво да се желае по отношение на правописа и изразните средства. Но да променям типажа на героя си е съвсем друго, той трябва да бъде такъв, какъвто го усещам, иначе не става...

При малко старание от моя страна, мога да пиша без граматически и правописни грешки. Но не вярвам да мога да напиша добро художествено съчинение като теб. Ако ти вложиш повече усилия в изразните средства и правописа, най - вероятно това ще е за сметка на силата ти като разказвач. Не вярвам някой от тези, които те критикуват да може да напише нещо по-добро от твоите произведения.
От друга страна книгите и на най- големите писатели, за да добият вида, в който ги четем, преминават през доста редактори и коректори.
Изтрий от съзнанието си неприятното чувство от незаслужени упреци ( най- лесно за всеки е да критикува другите) , гледай по- ведро напред и продължавай да пишеш. Аз те чета с удоволствие!
Стойчо

критиката е креативна ,когато идва от човек, който цени труда ти, но има повече знания, опит или "нещо" повече и иска да ти помогне да стигнеш към подобрение.
А когато е от някой, който си няма друга работа и само злобее, и се чуди как да те стъпче, за да си избие комплексите и липсата на каквито и да е таланти:) трбябва да се усмихнеш и да погледнеш от високия, пиадестал, на който те исдига творчеството ти!
Вдъхновението на всеки от време на време си взима почивка:) в тези почиви можеш да работиш в/у нещата, които те притесняват и искаш да изчистиш. А когато онова чувство, което изведнъж те пронизва и от нищото започваш да измисляш и измисляш така реални истории, сякаш някога си га изживяла или са ти били разказани, бъди себеси!!!! Не оставяй анонимни бележки да вкарат в теб съмнения, защото ти си се доказала и продължаваш да го правиш!!!! Бъди себеси и никога няма да сгрешиш:)

Благодаря ти най искрено, много е мил коментарът ти...