Денят бе толкова спокоен и обикновен, всичко беше мирно, спокойно и тихо. Вечерята бе сложена, детето спеше спокойно и двамата съпрузи се бяха отдали на отдих след работния ден, вечеряха на спокойствие и гледаха новините.  - Знаеш ли, че днес стигнах до извода че няма такова понятие като нищо или нула – подхвана разговор жената  - Ммм, не мога да се съглася с теб – опонира й мъжът й. – нулата според мен е център от който започва плюсовото или минусовото броене.  - Не, ти не разбираш – продължи тя – Според мен нулата е математическо число, с което се обозначава отсъствието на нещо присъстващо в математическото условие. Представи си, че на нашата маса има две ябълки и ние ги изядем, то на масата ще останат нула ябълки, а не нищо т.е. нулата представлява обозначаването на отсъствието на ябълките, защото в условието се говори за тях.  - Виж, много лесно си обясняваш нещата. Ако нашият син е на шест години, то ние ги броим от раждането му, той не се ражда на една година, за да стане на една година трябва да броим от момента на раждането до момента на настъпването на втората година.  - Именно, сам казваш в момента, че такова понятие като нищо или нула няма. От момента на раждането започват секундите или стотните от секундата или дори хилядните от секундата.  - Но преди хилядните от секундата е нулата, т. е. нищото. Според твоята теория ако приемем, че най-малко число е 0.001 то числото - минус 0.001 трябва да започва от числото плюс 0.001 и обратното, така ли?  - Скъпи опомни се. Кому е нужно да брои нищото. Ако искаме да изброим чиниите по масата от нула чинии ли ще започнем?  - Няма да споря с теб, очевидно не разбираш…  - Няма да спориш, защото не можеш. Трябва да признаеш, че съм права.  - Не, не си права и много добре го знаеш. Просто каквото и да ти кажа няма да ме чуеш…  - Така ли? А, какво казваш ти? Нищо което да е неоспоримо.
 - Ами нали ти дадох пример с годините, какво съм виновен, че не схващаш.  - Хайде пък сега май ти не схващаш. Примерът ти за годините е достатъчно ясен и сам си противоречиш с него. Защото имаме условие да изброим годините, ако синът ни е роден сутринта и е на четири часа, ще имаме нула дни, нула седмици, нула месеци и съответно нула години, но ако имаме условие да изброим часовете ще получим четири часа, така че нулата се отнася само когато имаме условие, което я прави математическо число. Ако отидеш някъде ще броиш нещото, а не нищото, две пердета, две вази, три маси и т.н., а не нула чаши, нула стола, нула дивана и прочие. Едно число колкото и да го делиш няма да получиш нула, за да получиш нула трябва да изваждаш, а за това е нужна система, изваждаш от една система и изваденото отива в друга. Няма абсолютно нищо.  - Но това означава, че ще има само една безкрайност и не може да се премине от минус безкрайност до плюс безкрайност, което не ми се струва логично, трябва да има пресечна точка от която да се преминава от едното към другото.  - Тогава не можем да говорим за безкрайност и според теб нулата е безкрайност или нищото е безкрайност.  - Ох, добре, остави ме на мира. Щом не искаш да разбереш твоя работа, философствай си колкото искаш, но преди да започне едно състезание хронометъра е спрян и стартира в един определен момент, преди това няма нищо и това се отнася за всичко. Метърът започва от нула, а не от един милиметър, преди началото на плата няма плат за мерене, няма нищо за мерене, това е. - О, или по-точно има обратно броене. Вземи часовника 23 часа, 59 минути и 59 секунди след изтичането на 60 секунда започва първата от новия ден…  - Но според това което говориш означава, че нещата нямат начало, а това не е вярно, нищо не може да работи без нула, вземи компютрите например… нулата по принцип е числото което е по-малко от най-малкото число и по голяма от най-малкото число с отрицателен знак тя е точката на началото.  - Кой е казал, че може без нула. Казвам само, че нулата не е равна на нищо, че тя е математическо понятие за измерение точно толкова колкото и единицата, и петицата, и …  - Чудесно и каква е нейната измерителна стойност?  - Ами нали ти казах, отсъствието на посоченото в условието на задачата нещо.  Тя стана и се разшъта из кухнята. Разбираше какво й казва той, но той явно не разбираше какво му казва тя, това я дразнеше и се чувстваше ядосана. Двамата мълчаха. Беше вече доста късно и те се отправиха към спалнята. Легнаха си в двете половини на широката спалня и размишляваха. Беше топло, мъжът протегна ръка и я погали по бедрото. Тя хвана кутрето му с двата си пръста и пренебрежително отметна ръката му в неговата половина на спалнята. После сърдито добави:  - Навлязъл си в моята половина, ще те помоля да внимаваш да не нарушаваш личното ми пространство.  - О, добре! Само ако можеш да определиш от коя точка на чаршафа започва твоята половина и от коя моята…  Тя стана взе една панделка и я разпъна по дължината на леглото. После сърдито каза:  - От тази панделка нататък е моята половина от леглото…  - Чудесно, а може ли да си сложа ръката върху панделката, все пак, ако я приемем за нула би трябвало да е неутрална територия.  - Ако я приемем за нула, то би трябвало да е нищо, което означава, че не можеш да си сложиш ръката върху нищото, така че я приемай като разделителна ивица и не нарушавай правилата.  Мина вече цяла седмица, но спора не стихваше. И двамата държаха на позицията си. Минаха през сътворението на света, агрегатните състояния на водата, термометърът и цялата философия относно нулата. Шест годишното им дете ги гледаше с широко отворени очи и не разбираше за какво толкова се инатят и двамата. Междувременно в спора бяха се забъркали и други хора, приемащи едната или другата позиция. Проблемът изглеждаше неразрешим, единия от двамата трябваше да отстъпи, но никой не искаше. Във всеки от тях бе загнездено чувството, че е прав и нямаше намерение да се предаде и да признае другия за победител.  Утрото бе настъпило. Цяла нощ бе валяло и хладината навлизаща през отворения прозорец и обгръщаше тялото й като го караше да настръхва. Тя придърпа чаршафа към себе си, а после се отмести и нарушавайки всякакви правила за лично пространство се сгуши в топлото тяло на мъжа си. Топлината му бе като вълшебен елексир за удоволствие, толкова хубаво беше това усещане. Той я гушна в прегръдката си и със сънен глас промълви:  - Мир?  - Мир. – усмихна се тя.  - Трябва да знаеш, че си голям инат… - усмихна се той…  - Аз ли? Ами ти?  - Признай, че съм прав…  - Не мога да призная нещо което не е вярно.  Чуха се малки стъпчици, след миг врата се отвори и синът им се присъедини, като се разположи между тях, целувайки ги един след друг. Двамата се усмихнаха, а после си продължиха разговора:  - Не признаваш от инат – продължи да се усмихва той…  - Инат? Не е инат, а правота…  - Стига! Пак ще се скарате. – викна синът им – Толкова ли сте глупави, някой знае ли изобщо какво значи нищо…  

"Няма да споря с теб..." и продължава:)))) Страхотен номер, бърша си очите, толкова мила, толкова сладка и весела картина. То хубаво, че не са от някои които се бият.

Като бабата и дядото от вица.
Стоят си на чашка вино да посрещат нова година, нещо изшумулява, виждат бързо животинче.
Бабата:
-Мишка.
Дядото:
-Плъх е.
-Мишка е.
-Плъх е...
И понеже не са толкова интелигентни като героите ти и не боравят с техните аргументи, дядото натупал бабата.
На следващата нова година пак чашата вино. Бабата:
-Спомняш ли какво стана миналата нова година заради онази мишка?
-Плъх беше.
-Не, мишка!
-Плъх!
-Мишка...

Финала на историята ще премълча, моите обикновено са с неочакван.

:)

Да не е бил някой хамстер...
Благодаря за вица cefulesteven, разсмя ме...

Във физиката нулата е общоприета мярка, поставена за удобство на произволно подбрано място: нулата на термометъра не показва началото на студа и началото на топлината, защото за едного минус 2 може да е ужасно студена температура, за другиго може да си е едва прохладно.

В математиката е абстрактно понятие, от което започва анти-нещото. Имаме нещо, но имаме нула, имаме и минус десет. Така че ако имаме десет ябълки и ги изядем ще имаме нула, но това е само началото на всички онези ябълки, които нямаме, но вече сме изяли.

Но горните неща не са верни, защото в действителност нулата е място. Мястото, където ще се озоват тези двамата, ако продължават да се препират за глупости. :):):):):):) Все по-добре и по-добре :):):)

Хех, много интересно принце...
Знаеш отговора ама не казваш има ли нула или няма, дали хората са си я измислили за да си улеснят живота? Може ли да има тяло с 0 градуса температура и ако изключим, че нулата в целзиевия термометър е преминаването на водата от едно агрегатно състояние в друго, то може ли да има тяло без температура?

Ето ти една любопитна информация:
http://www.signlanguage-bg.com/bg/specialized%20bulgarian%20sign%20language/bg/373.htm

А колкото до препирнята, еми така е има хора които не отстъпват, но опит знам че всеки спор омръзва в един момент...

погледнете в джоба ми, има я

ми махния де, за какво ти е?

Само шефа ми може да я махне

Аааа, ама ти за пари ли говориш аз мислех, че за нищо...

Ами да тя нулата във всякъква форма се превъплъщава

Значи не само шефа ти може да я разкара от джоба ти...

и душманина ми може, като пусне гущер в джоба ми.

или някоя симпатична дама, като ти пусне бележка с телефона си на нея...

само ако предварително я няма нулата в джоба ми. Толкова място заема нулата в джоба ми, че не може една малка бележчица да се пъхне.

хех нали няма да броим нищото, я бръкни в джоба си и виж има ли нещо там за изброяване?

Да не би да искаш да ми пуснеш такава бележчица

Ми нали каза че няма място, с тая голяма нула в джоба ти и да искам няма да мога.

намирам начин как да махна нулата

ей, кажи как че и аз да знам...

с молба: Моляв ви ще излизам с kass, пуснете по някое друго SMS-че!

ееее, ти пък, че то за излизането sms-си не ти трябват, а обувки...

Страхотно разказче- упорита си значи :)) Да не си зодия овен? :)

:)))))

Не, зодия Риби съм, дай ми да философствам...За това и мога да споря, няма абсолютна истина. Овена е твърдоглав и споровете с него са трудни, той приема своята истина за абсолютна и я налга на останалите, но това не се отнася разбира се за всички овни...

Няма ли да ти пари под краката? Това че си с нулата в джоба не значи, че земята няма да има температура...

но ако дойдеш в нашия край...... може и ти да се сабуеш.

Толкова ми е познато това "Няма да споря" и.... продължението, хаха :) Поздрав, кас!

И на мен, като те предизвикват, а не искаш да се съгласиш не ти остава друго освен да продължаваш да спориш...

Рибке, ако искаш да се посмееш- ела погледни на какво попаднах.. Поздрави от едно лъвче :)

Хехе... съществуването или несъществуването на нулата е въпрос на индивидуална творческа концепция, затова не е необходимо да го определям аз ;) А и това, че абсолютната нула е "принципно недостижима", вероятно не означава, че безпринципно може не само да бъде достигната, а и задмината :) А що се отнася до безсмислените спорове, си напълно права – в определен момент омръзват, но когато е воден като препирня винаги остава един метален привкус...:):):)

Не си тровете ежедневието с такива сложни неща , обичайте се бе хора :-)

Ами да в крайна сметка с нула или без хората си имат работа, ежедневни грижи и дете за гледане така, че няма как да свърши спора по-друг начин. А колкото до споренете май всички сме спорели за нещо, все ни се е случвало...

Прав си принце като припирня или не спор като този няма да стигне до никъде и рано или късно ще омръзне...

Споровете са голяма работа. Ако учените не спореха и не си блъскаха главите, то науката може би дори нямаше да съществува. Не е лошо да има спорове, лошо е когато са извън нашата компетенция и практически не можем да променим нищо дори и да спечелим спора. Но хората сме такива каквито сме и често спорим за глупости...

Спорът сам по себеси е хубажо нещо:) В антична Гърция дори са си ходели по улиците и са спорели нарочно с хората, защото в "спора се разжда истината"> НО!!! стига да и бъде позволено да се роди и да бъде видяна, а не пренебрегната в името на "аз съм правият".
Не е лошо да се спори, лошо е , че не умеем да спорим. Владеем само началото на спора,но след това в 99% го обръщаме на кавга.
Това за овните, колкото и да ми е неприятно да го кажа, защото съм УФЦА (овне), напълно отговаря на принципа " с рогата напред". Та дори и в скора да се е одила истината най-много и през нея да мине едно овне, за да срине упонента си:)

Спорете, но със знания :))

Нулата си е математическа абстракция създадена с определена цел (цели) и ако в спора се противопоставят две от целите - това че изразява нищо и че е нетутрална точка няма как да излезеш на глава.... Абе добре че се е застудило времето :) ... като ни ударят дребните незгоди, забравяме голямата философия .. тогава на никой не му пука духът ли е първи или материята :) Поздрави за поста! ВВ

Истината е някъде там, спора по моите наблюдения най-често е резултат на голяма скука...

Така е, малките незгоди често се явяват по-големия проблем и от най-големия спор...

Чашата наполовина пълна ли е , или наполовина празна ?????????????????????????????????????
:)

хех, зави с какво. Според мен е пълна до половината с вино, защото ми се пие бяло винце и сега това си представям, другата половина с въздух и всичко що има в него...