Един сюжет -  двама автори или малкото ни предизвикателство с Малкия принц Кой се е справил po-добре, ще решите Вие    Беше десет вечерта, когато на вратата ми се звънна. Отворих и видях най-добрата си приятелка да стои на прага ми с разплакани очи. По всичко личеше, че е намъкнала нещо и е дошла при мен. Не беше нито гримирана, нито сресана дори, просто стоеше като изпаднала пред мен и ме гледаше толкова тъжно, че сърцето ми се сви.  - Хей, какво се е случило? Хайде влизай и ми разкажи…  - Изневерих на мъжа си – смотолеви тя и сълзите й потекоха отново.  - За това ли плачеш? Хайде, голяма работа. Това са човешки неща. Случват се, чак пък сега толкова да драматизираме…  - Аз съм една луда, казвам ти…Луда за освидетелстване…  - Стига де… Я по-добре разкажи за любовника…Някой готин ли е?  - О, да…Подгоните клюката нали? А, аз очаквам от теб разбиране и съвет…Страдам жестоко, а ти се точиш за пикантности…  - Добре де, разкажи ми всичко…  - Какво да ти разкажа…Ти знаеш. Толкова години сме заедно с мъжа ми, че накрая заживяхме като съквартиранти. Секса ставаше все по-рядък и все по-безинтересен…  - Но, аз познавам мъжа ти…Той винаги е искал да правите секс, не е от онези, които няма да се сетят за теб със седмици и ще ходят по чужди жени. Помисли, причината за това не е ли повече в теб?  - Така е. Но как да ти кажа, той прави секс с такава страст, с каквато закусва сутрин…Просто чувства, че е гладен, изяжда си закуската набързо да си утоли глада и почва да се занимава с другите си занимания. Омръзна ми да съм закуската вече, абсолютно равностойно е като да изгледаш един филм, да изключиш телевизора и да си легнеш да спиш. Никакво внимание, една вечер бяхме решили да се отдадем на романтика и беше много хубаво, но след като свърши първото нещо което каза е, че утре е десети и не трябва да забравим да внесем вноската в банката. Нали се сещаш за какво говоря…Нямаше най-елементарно отношение като „Много ми е приятно да съм с теб”, „ Все още си много красива и секси” или просто да ме целуне и прегърне като негова любима. Такъв секс за какво ми е. Знаеш ни какви сме жените…  - Разбирам…Но ти каза ли му тези неща? Защо не споделяте, може пък да те разбере и да се оправят нещата…  - Виж, не става, просто не става. Щом споделя с него, той го приема като упрек и почва да ме упреква, не съм била достатъчно жарка или отворена за новости, но как да съм като ми трябва време, настройка, а той бърза, не се наслаждава както преди на играта, интересува го само същинската част. Трябва огън, огън, който е угаснал вече.  „Огън” повтори тя и се замечта. Разбрах, че мислите й вече са при любовника, в който очевидно имаше много огън…  - Добре, какво за другия…Кой е той? Какъв е?  - Страхотен е, любовник от класа…Влюби се в мен, ерген е, млад и див колкото си искаш, прелива от енергия, чувството му за хумор е ненадминато. Търсеше ме постоянно. Аз в началото само се забавлявах, но с времето се възхитих на търпението и разбирането, което прояви. Има вятър в него, въображение и голям замах, сякаш морето е до коленето му. Няма невъзможни неща за него, зареждаше ме с ентусиазъм и енергия, накара ме да се почувствам млада и желана. Влюбих се и му се отдадох…  - Ехооо, до тук ли ще спреш? Очаквам подробностите…  Тя се усмихна широко и се замечта отново…  - Любовта е ужасно нещо. Удря те като гръм и не те пита искаш ли или не искаш. Докато се усетиш си хлътнал и не знаеш на кой свят се намираш. С него съм друга, събужда някаква неподозирана развратница в мен, така ме възбужда, ръцете му копринени, всяко докосване ми носи върховно удоволствие. Гласът му е мек и топъл, погледа му е искрен, усмивката му е истинска…Мамка му, любовта е само секс, колкото е по-хубав, толкова по-силна е тя. Като ученичка съм, казвам ти. С него общуваме лесно, сякаш всичко разбира само от един поглед…Кога изгубваме тези усещания, кога се оставяме само на навика, кога угасва огъня и защо? След толкова години брак, бях забравила какво е да си влюбен, приемах мъжа си като част от живота, дори на дрехите си гледах с повече внимание. Виновна ли съм? Може би…Но не мога да съм лицемерка, какво да направя…Всеки ден едно и също, дрехите си поне можеш да сменяш…Сега съм изпаднала в душевна дупка, не знам какво искам, нито какво да правя, искам да умра и да се отърва…  - Божеее, чуваш ли се? Оплакваш се от любов, кой се оплаква от любов? Мъжът ти е добър човек, всички ти завидяхме на късмета. Бачка като луд, какво още искаш? Той знае ли?  - Да! Усети ме, че съм отнесена и витая из облаците и ме попита. Аз увъртах всячески, не исках да му кажа за да не го нараня. Не заслужава, но той не е глупав и се усети…  - Как реагира?  - Ами никак. Всъщност първо се ядоса, после няколко дена почти не говореше, накрая поиска да забравим за всичко и да се опитаме да продължим…  - Браво! Страхотен е, това е голямо великодушие. Мъжете трудно понасят изневярата, щом ти е простил да знаеш, че много те обича…А, какво стана с любовника?  - Зарязах го почти веднага. В един момент се усетих, че не мога да продължавам така. Дъщеря ми страда, съпруга ми също заради моите увлечения. Как да ти кажа, той е много по-млад от мен. Обичам го, но разликата ни е много голяма, цели девет години…  - Какво? – смаях се аз – искаш да кажеш, че е на двадесет и седем?  Закрих устата си с ръка, за да прикрия усмивката си. Всичко бях очаквала, ама не и това …  - Смей се спокойно, няма проблем…Знам, че съм луда…И аз съм се смяла така на хора в подобно положение, но казвам ти, никой не е застрахован…Влюбих се, това е… И сега никак не ми е смешно…  Тя се натъжи отново и сълзите й се затъркаляха по бузите…  - Не плачи моля те, не мога да те гледам така – започнах да я утешавам и дори бях готова да заплача с нея – щом толкова го обичаш, защо не се съберете?  - Какви ги говориш. Същата оптимистка си като него. Той е много млад и не подозира какво го очаква. Няма си представа колко е трудно всичко, за него животът е игра…  - Има си, повярвай ми, не го мисли за дете…Имам няколко колеги между двадесет и седем и тридесет и три годишни, все ергени и всичките са влюбени в жени над тридесетте години. Уморени са всичките до един от флиртове, търсят сигурност и мечтаят повече от младите колежки…Мъжете в тази възраст имат големи затруднения в любовта, в намирането на истинската любов…  - Знам, но девет години са много. Какво да очаквам? Аз ще съм в критическата, когато той ще е в разцвета на силите си. Дъщеря ми е в пубертета, а той какво? Наставник ли ще й бъде? Това е невъзможна любов, да бяхме в друго време, да имахме по-малка възрастова разлика разбирам, но така едва ли…  - Какво ще правиш? Ще останеш ли с мъжа си? Щом си зарязала младока, защо страдаш, все пак имаш мъжа си нали ти е простил…  - Да! Така каза и аз сякаш го заобичах отново, чувство за вина ме изяждаше от вътре, станах смирена. Исках ново начало, благодарна му бях за разбирането, чувствах се ужасно. Бракът ни сякаш се съживи след това сътресение, като че ли се преоткрихме един друг, всичко изглаждаше отминало до днес…  - Какво се случи?  - Скарахме се и той ме нарече курва в яда си. Може би си го заслужавам и не думата ме засегна, колкото факта че той не ми е простил действително. Примирил се е, но не е простил и никога няма да ми го прости. Грях, който няма изкупление, за който няма прошка. Жените прощаваме, но мъжете никога…Помнят като слонове цял живот и споменът ще ги изяжда отвътре, чувството за предателство ще го преследва, честолюбието му е засегнато, а това не се прощава. Ще ми го напомня винаги, когато иска да ме унижи, това не е любов, нито прошка, да простиш значи да забравиш... 
 Затова съм тук сега. Ще се разведа и ще започна отначало, не искам нито единия, нито другия. Мъжете са лицемери, не се чувстват наранени, когато са в позицията на любовника и жената се прибира при мъжа си, тогава няма изневяра за тях, но обратния вариант ги убива…Мога ли да остана при теб за известно време?  - Разбира се…  Тя се отпусна на дивана и заспа. Гледах я с умиление…  „Ех любов, ти нямаш равна на себе си – си мислех – защо се гавриш с хората така?”

кой от кого е гепил?

Няма гепване, уговорихме се да напишем разказ по една и съща ситуация. Всичко на което се базирахме беше разликата във възраста и семейното положение...От там нататък всеки пише каквото си иска и акцентира на каквото си иска...Не знам защо се е сккрил малкия текст горе. ще пробвам да го редактирам...

li4no men..takava golqma razlika sa6to bi me pritesnila... sled vreme si proli4ava mnogo....samnqvam se lubovnika naistina da e bil vluben v neq...po skoro majete haresvat po opitnite jeni za seks....... a otnosno tova dali majete pro6tavat... mislq 4e ne... jenite da, no majete ne

Но мацката е глупачка/нали знаеш какво са казали по-старите:и на калъп да те хванат,не си признавай:))))/
Поздрав!:)

За прошката и аз така мисля, за любовта на жената и младия мъж незнам, зависи как се чувстват заедно. Едва ли е бил с нея заради опита все пак не е на осемнадесет, би трябвало вече да е натрупал достатъчно опит, може би повече заради това че е улегнала и защото след толкова години брак и секс по навик се е разгърнала пред него...Знам ли не съм мъж и не мога да преценя...

Ами и да не си признае, той се е усетил...Върнал е часовника, чудел се е къде е била и с кого, проверил е алибито й и е разбрал. Явно тя не е толкова добра в прикриването на следите. Не знам хванали са я и толкоз...После става бом-бок...

И твоят текст е интересен:)

Благодаря...

Струва ми се, че този вариант на ситуацията не е най-удачния, който може да се изфантазира. А и 9 години
по-млад не е ли малко много ?!? Пробвай друга редакция:)))

айде, къде е конкуренцията с нейния сюжет? Ще има ли какво да сравняваме?

Много е ама ако я намаля няма да е честно спрямо другия автор с който решихме да го напишем...Всъщност тази е третата история която съм написала, другите не са публикувани и никога няма да бъдат...За да се разкрият всички страни като изневяра, забравено усещане за любов, невъзможна любов, чувство за вина и прошка не мога да намеря друг вариант...Пробвах, но не можах...

Има едно малко текстче в началото, което не знам защо не се вижда цялото, но като кликнеш върху линка "Малкия принц", който е в зелено ше отидеш директно в другата история...

егати жената:))))А в отговор на анонимен@9-супер си е разликата.....разни 50 годишни педофили като спят с 16-17 годишни момичета да не е по-нормално???

Ами сигурно си права...Ама то нали знаеш за всичко се иска тренинг, а тя даже и не подозила че ще и се случат някои неща като влюбване на тия години и то в някакъв младок...Знам ли и на мен ми е малко непонятна...

daaa tq moje da se e razgarnala pred nego...da im e hubavo zaedno...no q pomisli..tq 6te ostaree po barzo...toi 6te e maj v razcveta si... kogato tq mu poomrazne...toi 6te obarne o4i kam po mladi jeni..

Именно не оспорвам, дори самата героиня го разбира много добре, но това не и пречи да го обича, в случая разума и чувствата са независими един от друг...

bravooooooooooo....vijda6 li..pak sme na edno mnenie.....daaaaaaaaaaa tova ne i pre4i da go obi4a...vsa6tnost... ako tq e zapazena madama i mladee za vazrastta si....moje da sloji dosta mladi momi4eta v djoba si ..nali taka...

Така е, но за нея това не е самоцел, просто той я е върнал в младите й безгрижни години, тя си е припомнила забравени чувства...Можех изобщо да не я поставям в позицията да са я разкрили, но много ми се искаше да вмъкна и темата за прошката...Има ли я изобщо?

tazi tema za pro6kata...tqqqqqqqqqqqq e mnogo slojna spored men..... zna4i az bih prostila, no ne bih zabravila...i 4estno da ti kaja drugata jena moje dalgo vreme da e pred o4ite mi.., 6te se po4uvstvam unijena..., nooooooo v imeto na semeistvoto 6te prostq.... a majete za tqh znam 4e ne pro6tavat..

Не знам как бих реагирала, затова никога не ровя, като не знам няма да ми се налага да прощавам, но все си мисля че има други неща, които не са за прощаване а се прощават и че изневярата съвсем не най-страшното нещо на света...Но всеки си има лични усещания по въпроса. Аз лично мисля че бих простила...

Защо да е глупачка? Аз на нейно място бих му казала всичко от а до я, да си знае какво сам е предизвикал. Тия мъже си мислят, че винаги ние сме тези, които трябва да прощават и търпят. Всеки да си носи последствията от поведението! Интересно, тя дали е знаела за възрастта на младежа в началото на познанството им или той й е спестил тази "подробност" и е започнал да я изтъква като е решил да я разкара? Чувала съм, че мъжете винаги си пазят поне по един "коз" за такива случаи. Малко мръсничко, нали?

просто добро!
Да беше по добра артистка, та де не се издава.

Ами аз започнах да го пиша по друг начин, но трябваше да го разбия поне на три части за да поставя всичките въпроси и все не ми се получаваше. Да знаела е, но някакво привличане, чар, флуиди не знам какво я карат да му се отдаде, секс но не просто с някой, а с човек който я привлича по някакъв начин, при това много силно...Няма мръснишка игра, просто се кльопат, но е невъзможно да има нещо дълготрайно...

Дори и да не се издаде, какво би я стоплило? Едно е само секс за спорта, друго любов макар и невъзможна...

Ако жената смята да го напусне-да,редно е да му каже та да си знае за следващия път,но ако иска да си запази семейството и разчита на прошка.......ми пълна глупачка е,мъжете нито прощават,нито забравят.....егото им ги изяжда:)))

и може би няма да пропуснат шанс да ти го напомнят та хубавичко да се чувстваш виновна, странно но в тях мяй няма такова чувство за вина...Знам за няколко такива случая в които мъжете хойкат, но кръшне ли приятелката им...лелеее, край на връзката веднага...
И аз мисля че мъжете не могат да прощават...

и аз така си мисля. Има неща в поведението на партньора, които са много повече засягащи от изневярата. Според мен тя е на едно от последните места, по-важно е какво е довело до изневярата. Тя е само последица и важен индикатор за съществуващи и неразрешени проблеми. Ако човек се затваря в себе си и не обсъжда, а игнорира наболелите проблеми, които тревожат партньора му, и най-перфектният секс няма да му помогне. За мен верността не се изразява само и единствено в отсъствието на изневяра с чужд партньор. Но всеки си го разбира по своему. Може би въпросната лирическа героиня е видяла в мъжа срещу себе си много повече приятеля, отколкото любовника и затова не е осъзнала, че има толкова голяма разлика във възрастта.

От всички коментари до тук, твоят е най-близо до моето усещане.

изкуството да провеждаме скандали
http://victoriavselena.blog.bg/zvezdi/2009/02/23/izkustvoto-da-provejdame-skandali.294858
винаги има трудности, препятствия, спорове
но въпроса е да не ги обобщаваме, а търсим разрешение на контректния въпрос - в случая отношенията със съпруга - комунакицията. Да търсим разрешение навън от рода "клин-клин избива", не е ефективно, защото, ако не си променим вътрешно - събственото съзнание само сменяме партьорите и ще стане "промнил се Илия и все с тия". Много често правим външни промени, сменяме условията, декора, партньора, местоработата, метоживеенето, цвета на косата, но ако начина на мислене остава същия, то ще стигаме до едни и същи резултати и ситуации.
Анщайн е казал, че да извършваш едни и същи действие и да очакваш различни резултати е признак за неуравновесеност. Героинята правилно е разбрала, че и с новия си приятел ще стигне до същата ситуация, но решението й:
. "Ще се разведа и ще започна отначало, не искам нито единия, нито другия. Мъжете са лицемери"
е първо обощение, второ кой е лицемер в случая - този, който има проблем и не говори за това със съпруга си - очи и очи ( С него съм друга), този, който излиза с някой, с който няма никакво намерение да продължава, този който обижда другите зад гърба им, този който изневерява и после се прави на жертва, който не може да се справя със ситиуцията и бяга при приятелка?
Изглежда тя нещо не ми харесва, защото много се разписах..:)

Добро продължение.. Много добро... Ама любовта е сляпа... Тия девет години скоро няма да ги вижда :) Поздрав!

Ще прочета постинга ти, сигурна съм че е много интересен и поучителен... По въпрса за отварянето на темата, отворила я е пред съпруга си, но той го приема като упрек и задава въпроса за нейната роля в леглото, но мъжете и жените са различни, за да изкопчи от нея това което иска първо той трябва доста да се потруди преди това, но женените от години мъже стават небрежни любовници и онзи "огън" за който тя говори изчезва сякаш безвъзвратно, второто нещо за несмятането да продължи, всъщност тя дори не е смятала да започва каквото и да било, но жаждата й за любов е надделяла над разума след като е получила внимание което от години не е получавала вкъщи. Трето всички мъже са лицемери е израз на несправедливото отношение на мъжа към прошката, те могат да го правят и очакват прошка, но жените рядко са получили такава, освен това ако един мъж спи със семейна жена едва ли е проблем, че тя има двама партньори, но когато тази жена е неговата вече става проблем и то не защото е луд от любов по нея, не защото ще се завърти на фльонга за да я ощастливи в леглото, а защото честа му е накърнена. И да, тя се чувства виновна, заобичва го отново заради неговата привидна прошка, смирена и грешна е, открита е да говори и да поправят нещата, но какво от това?
Промяната за която говори е живот без мъж...никакъв...Гадже може би, но до там...

Благодаря ти dorichela...

Eбането винаги е вълнуващо

но на Злика, клонинга на никита са и бръкнали у гъза.

Всъщност, така като се замисля, ми се струва, че на нея би й било съвсем безразлично дали "той" е на 27 или 57, поне според написания вариант на kass :)

29.victoriavselena
виж, вики, можеш да разсъждаваш така само на базата на бедното описание в разказчето, но в живота не всички са еднакви, за да правиш такива изводи. Очи в очи е лесно да се каже, ама на практика... В къщи си го имам такъв един - поне сто пъти съм се опитвала да поговоря за неща, които дълбоко са ме засегнали и огорчили в надеждата, че ще чуя някакво обяснение, оправдание или ...недай си боже извинение, ако няма обяснение и оправдание. В сто процента от случаите е последвало пълно мълчание, ни звук, ни стон, като комунист на разпит. Каквото и да беше се опитал да измисли, щях да го приема, ама то пълно нищо. Е, няма сестро "очи в очи" и това си е! Характер и так ще си го кара до края! И после това се влачи като лавина, след всеки следващ "инцидент" трупаш на душата си и всички предишни. Иначе мъжът ми е кротък, добър до безобразие, чак за завиждане...Не го мразя, не, не му желая злото, но ...Ще бъде необходима цяла трилогия, за да можеш да направиш разбор на взаимоотношенията в което и да е семейство, а не едно кратко разказче. Така, че не прибързвай с обощенията и квалификациите кой какъв лицемер е, авторът не е бил толкова обширен в описанията си и е наблегнал повече на романтичната страна, но в действителния живот нещата не са така опростени. Не те карам да харесваш героинята, но предполагам, че липсата на достатъчен житейски опит ти пречи да виждаш нещата от повече от един ъгъл.
Ей, май много се разписах, ама то в този дъжд какво друго да прави човек, пък и като гледам какви младоци са се събрали да обсъждат толкова сложни житейски проблеми, чак ме изкушава да се намеся. Поздрави и весела съботна вечер с много усмивки на всички тук:)))

В една друга тема писах, че е добре да има мир у дома и любов навън.:))) И според е мен е глупаво да си признава човек. Да си гледа семейството и да си бъде с любовника, но без да поема излишни рискове и да не дава явни поводи за съмнения. Една жена винаги може да направи така, че и вълкът да е сит, и агнето - цяло.
Поздрави!
:)))

Много ми хареса коментара на merita в последния ми постинг, позволявам си да го цитирам, защото пасва много тук:
"Взаимното споделяне , разговорите , общуването са важни , както и физическото общуване , тоест секса.Секса е като един завършек на тази близост.Ако обаче липсва духовната близост , то тогава възниква необходимоста от друг човек.......Тогава опасноста да прелюбодействаш нараства , защото се превързваш емоционално и търсиш и физическия контакт в последствие.
Кратко казано , трябва да сме внимателни и да знаем че брака е нещо много отговорно.Изневярате е сериозен грях!"

Честно казано, аз очаквах много повече неразбиране и критика от тази на victoriavselena, очаквах мъжете да се впуснат в пълна неприязън към героинята, но наистина не мога да разкажа всичко около един брак, затова наблегнах на основните причини, които биха подбудили една жена към изневяра. Няма значеие възраста на този по когото си е паднала, тя е ниска повече за да направи любовта невъзможна в продължаването й, отколкото да има решаваща роля за секс, любов и отношение...Жените според мен са доста по моногамни от мъжете, за да изневери една жена трябва да има причини и подбуди за това, поне според мен...Благодаря ти, всички семейни жени знаят за какво говоря...

Много ме изкуши темата за прошката, затова я разкри мъжът й...Любов навън е хубаво, но защо не и любов вкъщи, прошка, промяна, разбиране...мамка му нали са се обичали като са се женили. Плюс това е малко несправедливо за любовника, той в крайна сметка в ролята на вибратора ли да се явява цял живот, нали и той има очаквания...Абе сложна работа...

Убеден бях, че ще се справиш отлично! Двата ни разказа наистина сякаш са един цялостен :):):) За съжаление е така – мъжете често пъти имат много по-собственическо отношение към жените си, някакво "това е мое", което е много силно. Необходима е голяма сила на духа и истинско великодушие, за да се преодолее и наистина да се прости една изневяра. Друг е въпросът, че изневярата често пъти я свързваме с физическата изневяра, а според мен изневярата – и то много по-съществената – идва още в момента, в който единият се чувства отритнат и се замисля за по-силни чувства някъде другаде... И съвсем не е виновен този, който изневерява в класическото разбиране, а този, който е довел нещата дотам, другият да се чувства добре навън, но е много трудно човек да си го призне. За съжаление между твоята героиня и мъжът и вече енаистина е късно за разговори, те трябва да се проведат много по-рано, още когато не проблемът, а усещането за проблем се е появило. Отделен въпрос е дали мъжът й ще разбере какво му казва жената и дали ще се постарае да се промени... Обикновено това май рядко става...
Поздравления :):):)

Прав си Стани, така е, но понякога просто не се получава и когато човек се окаже в невъзможност да постигне хармония в общуването и секса, се оказва в позицията на изневеряващ...Според мен най-хубаво е да прекратиш една връзка преди да започнеш нова, така няма да се чувстваш виновен или лъжец спрямо двама души, но хората са различни.
Прошката е хубаво нещо според мен, поне веднъж можем да простим, системно не...

Благодаря ти Принце, ти знаеш, че бях започнала по друг начин, но като прочетох твоя разказ направо се отчаях, затова наблегнах на емоционалната част, героинята ми е доста объркана и неразбираема, но има въпроси върху които да се помисли...Определено споделям позицията ти относно изневярата, най-добре е да не се стига до там, но се иска много взимност и от двата пола, и двамата трябва да го желаят...После вече става трудно, раните са дълбоки и трудно се лекуват...

Я да видя кой се забавлява без да ми свирне :))
1. Иве, за да е обективно и честно - трябваше всеки да го напише на чернова и да ги постнете едновременно :)
2. Филипе, разказът на Ива може да се разгледа като продължение на твоя - тоест от двата може да стане един с малко корекции..
Друг път свиркайте, щях да се включа и аз, разказите са моята стихия :))))))
СЪДИЯ- ВЕСЕЛИН ДИДЖЕЙСКИ :))

но това е животът...ние - хората, колкото и да се стремим към съвършенство, няма да бъдем никога съвършени.Налагаме си норми, морални и обществени, които още повече ни подтикват да не ги спазваме. Нещо, което ти се налага(дори и сам да си го налагаш), нарушава естествения ти порив за свобода.Правиш го не, защото така иска душата ти, а защото така трябва.
Колкото до прошката...хм мисля си, че умиране има - прощаване няма. Поне не такова истинско, от сърце. Колкото и да простиш, никога не е и няма да бъде същото.
Мамка му, такъв е живота, не бива да се заблуждаваме...

Хей, не е късно да се включиш, колкото повече истории толкова по-добре...Всъщност е една и съща история през два различни погледа - женски и мъжки... Аз лично намирам разлика в характерите на двете героини, защото героите ми не съм ги разкрила какви са, само малки частици от тях...На Принца героинята е по-зряла и по-уравновесена, моята е по стихийна и неприкрита, по-наивна е и по-емоционална...Но това е положението...При Принца май става въпрос за забежка, при мен за влюбване и много последици след това...
Благодаря другия път като ни хрумне нещо ще свиракаме...

за това успешно съавторство. И очаквам още, и още, и още...
:)))

Благодаря...

Съвсем близо до реалността!

ми тя реалността вече е такава, че каквото и да напишеш все ще си близо...Благодаря и усмивки...

"Според мен най-хубаво е да прекратиш една връзка преди да започнеш нова, така няма да се чувстваш виновен или лъжец спрямо двама души, но хората са различни. "
Съжалявам, че чак сега се включвам, защото темата ми е болезнено близка. Вече е доста късно за много писане, но как да ви изпусна като сте всички на куп, а аз имам проблем подобен на коментирания от вас. Съвсем накратко: харесва ми един колега от офиса на 10 етаж (аз съм на 4-ия), всичко е много романтично, защото за романтиката съм слушала за последно преди 13 години, докато се омъжа.После знаете какво е....няма да ви бавя с това. Бракът ми е нещо като...чудя се какво определение да му дам, но с една дума всеки си живее по негов начин само с работата.Дали мъжът ми кръшка,хич и не искам да знам, важното е, че мен не ме търси, щото след работата по 12 ч. на ден, децата и домакинството само той би ми липсвал. Пък имахме и стари проблеми (неее,тогава не ми е изневерявал!), но така и останаха проблемите да висят във въздуха. И сега този колега като един капак на всичкото отгоре. С две думи-симпатяга, умно момче, има чувство за хумор, което ми допада, абе хареса ми,грях ми на душата. Признавам си, че ми завъртя главата.Често си бъбрим на мобилката или скайпа, но и честичко го хващам, че ме послъгва. Подмята ми ги едни такива що не се разведеш, като не си щастлива, ама не вярвам да го мисли на сериозно. Уж сериозно момче, ама знаеш ли го? Не ми се мисли за това, че премиите тази година им зависят само от нашия отдел, та дали не ме ухажва и затова, нещо като партийно поръчение от неговия отдел. Ти, касс, казваш, че е най-добре да прекратиш една връзка, преди да започнеш нова, ама как да я прекратя като тази нова ми изглежда често пъти на търчи-лъжи, не от моя страна, а от негова. доста често чувам уж на майтап да казва "абе, от нас нищо няма да излезне. Обичам те, но виж, не сме един за друг и други такива глупости." А този моят може да не му виждам очите със седмици (работи на смени), не ми носи цветя като колегата,често пъти ми лази по нервите, предполагам, че не помни на какво се казва жена от работа, но онзи ден като ми се счупиха наведнъж и прахосмукачка и пералня, само му оставих бележка на леглото да ги погледне и на другия ден тръгнаха. Ще кажете има си майстори за това, ама нали трябва да ги поръчвам, да ги чакам и никаква гаранция, че няма да ми сложат някоя стара част като на комшийката, те след два дни пак идваха. И сега какво,хубаво, харесва ми колегата, дано и аз на него, ама да се разведа ли преди това с моя, без да знам дали докато трае разводът няма да ми покаже колегата червен картон (много обичам футбола!) ???
Ти касс как мислиш?

Няма нищо по-освежаващо за един брак от един хубав флирт,а дали ще се стигне до секс,всеки сам решава за себе си.Това важи и за жени и за мъже,защото няма какво да се лъжем....колкото и да обичаш някого,след време в отношенията се настанява рутината,а от там скуката и еднообразието.Като прибавим и проблемите/а аз не знам семейство без някакви проблеми/ и какво става....отврат и колкото и да си говорим и споделяме с партньора,все тая,просто тръпката я няма както преди и това си е в реда на нещата.Така,че правете това което ви се иска,но го правете с акъл,защото е гадно да унижаваш човека който споделя живота ти!!!:)

Как да ти кажа дикато бях омъжена въобще не си вкарвах бръмбари в главата, защото ако ме хванат много ще се червя а аз хич не обичам, пък и питат ли ме ще си призная. Но когато нещата съвсем станаха умрели и всеки си заживя в няговия свят, в битов план всичко беше ок, но в любовен нъц...Нито той умираше за мен, нито аз за него. Един ден ми каза че накрая ще си хване любовница и аз му казах "Ми хубаво дай да си хванем по един любовник временно, пък може и да се оправят нещата, тъкмо и малко опит ще натрупаме", той го прие на шега, но като се замисли съвсем не беше съгласен, дори не можа да си го представи...Как ще ме пусне при друг, а иначе все болен беше или уморен. В крайна сметка пак се разделихме, защото не става така, нито той доволен, нито аз. Ако беше се навил, аз сигурно пак нямаше да си хвана любовник, много съм особена, трябва някой да ми харесва много за да съм с него. Миналата година тумба семейни приятели отидохме на море. От цялата компания само аз и една приятелка бяхме без мъжете си само с децата си. Мъжете ни трябваше да дойдат по-късно след няколко дни. Имаше и ергени сред нас. Много се забавлявахме, защото бяхме голяма тумба народ. След няколко дни като дойде мъжът ми беше вече съвсем различен, обвини ме в изневяра с единия от ергените с който се бяхме сприятелили, развали почивката на всички. Като се прибрахме аз си мислех че ще му мине, но вече нямах такова търпение като друг път, вече не исках да го слушам какво ми говори, нито да го убеждавам в каквото и да било, вече знаех че има съвсем друг тип хора, щастливи сами по себе си, способни да се радват на живота и се зачудих, защо живея така след като не съм щастлива, дадох си пълна равносметка за всичко и реших, че или ще има генерална промяна или няма смисъл повече. Тъй като той не желаеше дори да отворим темата аз реших да се разделим за известно време и то ще си покаже. Подробностите тук :http://kass.blog.bg/zabavlenie/2009/05/01/chiia-e-vinata.329352
Най-голямата драма в такива случаи е, че жените много се страхуват да останат сами. Друго си е с мъж хубав, лош помощ е, както сама казваш. Така, че трябва много добре да прецениш, ако искаш да поемеш риска развеждай се, ако ли не не си вкарвай бръмбари в главата. Аз от опит знам, че няма нищо страшно в равода /вече/. Но всичко е въпрос на лично усещане. Не е късно човек да намери щастието и да потърси любовта отново, но това е въпрос на необходимост. Изумих се от някои коментари в този постинг, може би пък да са прави жените които казват, че няма проблем с любовниците стига съпругът да не разбере, но при мен не става въпрос за търсене на любовници, а за любов и уважение.
Това е, просто разбери какво действително ти трябва, гаранции няма че ще го намериш, но ако не можеш повече да търпиш, трябва да промениш нещата за да не си нещастна и с чувството че животът ти и младините ти отминават напразно...

Какви флиртове vihra13, говорим за любов, Ако не искаш да нараняваш човека до себе си значи го кльопаш и цениш, уважаваш го най-малкото, но има бракове напълно изчерпани от съдържание...И двамата страдат от остра нужда за промяна, на която обаче е доста трудно да се решиш...

Колко време трае любовта?И когато казваш,че обичаш някой,сигурна ли си,че е така?Много често любовта се бърка със страста!Дори и наистина да е любов колко време тя ще е в апогей-между 1 и 4 години/научно е доказано/....и после?Продължаваш да го обичаш,ама не по същия начин,уважаваш го,но нещо не ти достига(и не ме разбирай погрешно,не съм ЗА завъждането на любовник,или любовница),става въпрос,че човек трябва да намери начин да задоволява АЗА си по някакъв начин,за да може да продължи семейния си живот.И ако трябва да съм честна,не мисля,че мъж или жена след определена възраст може да се влюби сляпо,просто не вярвам в това/все пак се предполага,че си помъдрял/,по-скоро хората се заблуждават,че страста която ги заслепява е любов!!

Знаеш ли че влюбването след определена възраст е резултат не на немъдрост, а на стремеж към щастие, толкова дълго си бил в сянката на мижавото съществуване, сред скандалите и обидите в дома си, или дори и без тях, в някакво ужасно напрежение или липса на каквато и да е нормална комуникация, че малко по-нормален човек да срещнеш и надеждата за щастие те връхлита като цунами. Не че не ти е ясно че страстта ще отмине, но силно се надяваш че след това ще остане поне някакъв по-човешки начин на живот...Казват му криза на средната възраст, важи както за мъжете, така и за жените, отминеш ли я хубаво, но е много трудно ако се налага да търпиш глупостите на някой вкъщи всеки ден...Просто се стига до непоносимост...Много хора се развеждат точно в тази възраст, но не биха го направили ако някой не им даде надежда, надеждата за по нормален живот е в основата на повечето разводи по света, често пъти хората се влюбват в самата надежда...

Обаче като си свалиш розовите очила.......в повечето случаи се получава от трън,та на глог,че е по-висок:)))))Е,слава Богу има и изключения!!:)))

стигнахме до единодушие...Поздрави...

любовта е само секс, колкото е по-хубав, толкова по-силна е тя
После - защо той така ;-)

После - защо той така ;-)
не разбрах въпроса ти...

"Колкото до прошката...хм мисля си, че умиране има - прощаване няма. Поне не такова истинско, от сърце. Колкото и да простиш, никога не е и няма да бъде същото."
За прошката все си мисля, че е въпрс на философия. Затова и винаги съм смятала, че приятелството между мъж и жена е невъзможно. Приятелка разказва на приятелка, всичко което харесва или нехарасва, усещанията си, причините, желанията си, толкова искрено че дори може да я разплаче...Вероятно и мъжът е направил същото, но такъв разговор между двамата е невъзможен, макар й да е много искрен и много полезен...Затова й прошката е трудна, защото тя няма да има за основа разбирането на истинската душевна причина за изневярата...Мъжът трябва да е много интелигентен за да стигне до изводите сам и да се опита да разбере подтискайки заложените по природа вътре в него чувства за достойнство, притежание или владеене...Никой мъж не би приел, че има друг по-добър от него...

И смешно, и тъжно. И нещо съвсем обикновено, което често се случва, и уникално, заради усещанията на главната, които така са пресъздадени, че все едно си пряк свидетел на случилото се. Пак и дълбок психолог и художник на бита.

И Малкият принц поздравявам, много успешен тандем.

Благодаря...

проблема е там, че тя никога няма да го приеме
за нормално и самата да си прости ...

Поздрав!
Чувствителните хора страдат
дори да изпитват най-прекрасното нещо любовта
когато тя е открадната и нередна ...
За да си простиш трябва да си най вече егоист!
А как да те прости другия усещайки че се чувстваш виновен...
За това си плюя в пазвата и бягам преди да се случи нещо такова и се вкопчвам още по-здраво в човека до себе си ...
Не знам може би защото, когато си намерил подходящия човек и умеете да включвате на една вълна бързо няма да има отекчение...
Наистина битието и борбата за оцеляване често прецакват романтиката но ...
Ох, сложно е !!!

Ох, Алби как хубаво си го казала...
"Не знам може би защото, когато си намерил подходящия човек и умеете да включвате на една вълна бързо няма да има отекчение..."
Това е най-важното...
Лошо става, когато стигнеш до въпроса: "Къде ми е бил акъла" или "Какво съм намерила в него", тогава нещата са много жестоки...Спреш ли да харесваш човека до себе си като човек преди всичко...край...дори да разбираш добрите му качества, не е достатъчно...Чистото духовно общуване започва да се превръща в хроничен глад, дори колегите си можеш да чувстваш като по-близки приятели от човека до теб...
Сложно е, наистина...

Много размисли предизвикват и двата разказа.
Помислете за продължение по темата. :)))

Благодаря ти от сърце, за жалост продълженията не са ми по вкуса, когато човек се разгърне в дебатиране на някаква тема, после сякаш не му се връща на същия въпрос. Но все ще ни хрумне нещо друго...

Първо попаднах на разказът на Принца-хареса ми, той пише много добре, като е малко по-обстоятелствен. Но това също е плюс. Ти наистина си наблегнала на етиологията на изневярата за една жена.
Не е нужно любовникът да е по-малък. Голям или малък, винаги има причини любовта да се обяви за невъзможна.
Такива са обществените рамки. А дори и жената да се чувства обичана вкъщи пак може да залитне-това е новата емоция, а влакът бяга с бясна скорост и може да го изтървеш :)
С ревността на мъжа добре си се справила. Не прощават, но от това какви ХОРА са зависи ще натякват ли.
Този не е от добрите. Щом и простил, нека е приключи въпроса.
Между другото, възможно е.

"А дори и жената да се чувства обичана вкъщи пак може да залитне-това е новата емоция"
Обикновено тогава и прошката е истинска, защото вкъщи нещата не са изгубени напълно...
Но когато го няма това, прошката е трудна, защото резултатът е от взаимно неудовлетворение и мъжът си казва: и аз не съм доволен, но останах верен...тогава прошката е много трудна. Освен това се намесва и чувството че и той има принос за забежката й и вината става двойна, както и болката...

След много години брак винаги има и вина. Ако и да я обича, все нещо ще куца, все няма да е баш огън, все новото ще по-запленяващо.
Болка при обич пак има, защото той си казва-какво иска повече тя?!-аз всичко й дадох, а тя ме предаде и боли дори повече, ама много повече.
Но си права, че ако има истинска обич, тя прощава и продължават.
Щом и двамата са направили този избор.

Така и трябва да бъде според мен, ако ще прощаваш, прощавай и забравяй, не се свършил светът, ако семейството ти е мило и жената ти не е нетърпима, какво има да чоплиш и да се връщаш, приемаш го като изпитание, вадиш си поуките и продължаваш. Ако не можеш да простиш то тогава по-добре сложи край на всичко...Няма смисъл от тази агония...

Интересно хрумване за двата разказа! Наистина се допълват. Бих казал на Принца е като въведение а твоят е кулминацията .. с отворен край. Интересни коментари .. някои доста странни :) .. а за прошката - по добре май да не се стига до там, мъж жена - няма значение, последиците са мнооооого неприятни.
Поздрави. ВВ

И аз съм съгласна с това да не се стига до там, но любовта е много силно чувство, тя те подтиква към прегрешението и пак тя е която дава прошката...
Незнам, но за мен не е толкова неразбираема изневярата осбено след дългогодишно съжителство, ако ми изневерят бих проявила снизхождение, но наистина трябва да имам усещането, че си струва и има за какво да продължите да сте заедно...

Мисля че е различно при мъжете и жените. Жена ако изневери, работата е много дебела, просто защото жените трудно по природа се решават на изневяра .. или мъжа и е сгазил лука много здраво у тях или другия мъж много я привлича. Мъжът от друга страна би изневерил по редица причини не непремено заради силни чувства към другата .. любов и т.н. просто кръвта му нахлула в долната част на тялото и мозъка му спрял да се оросява:) ВВ

Очевидно различните жени имат различно отношение, поне според коментарите. На жената също може да й се случи внезаоно да залитне по някой, дори и мъжът й да не е сгазил лука, дори и да си го обича още по някакъв начин, в повечето случай се въздържаме от изневяра заради моралната страна и защото знаем отношението на мъжете ни към нея, но това не означава че не ни се случва да харесаме или поискаме някой и така подтискаме чувствата вътре в себе си...Мъжете разчитат на прошка и успеят ли да убедят жената в своята любов я получават в повечето случаи и затова са по склонни към изневяра...Сгазването на лука понякога няма нищо общо...

Останах с впечатление че жените оставящи тези коментари за които говориш не са щастливи в къщи .. и си го мислят (да кръшнат). Тези които са поне малко щастливи хич не се замислят. За мъжете мисля че просто могат (или си мислят че могат) да изневерят без да влагат много чувства .. (мъжете могат да подтискат чувставате си - твои думи :) за това и най честото оправдание е "аз те обичам теб онова беше просто секс". Искрени или не ... зависи от мъжа - някои да, някои - не.
ВВ

защо да не са щастливи вкъщи, може чудесно да си се разбират с мъжете си, просто разделят бита от другите отношения, даже може да са доста по пълноценни и спокойни, в нищо не се чувстват ощетени, щом никой за нищо не страда занчи няма проблем. Проблем имат идеалистите, които се надяват на 3 в 1 - любов, приятелсрво и брак...някак си трудно, много трудно постижимо...
При идеалистите сътресенеята са много по-вероятни и много по-жестоки в емоционален план. Както при мъжете така и при жените...

Бил съм свидетел на нещо подобно ... доколкото те разбирам. Определено не е приятна гледка. А резилтатът - дъщеря им смени 3 съпруга и след третия вече не се и и хаби да се омъжва .... едното и дете го гледат майката и бащата на единия съпруг другото не знам вече кой. Разделила е бита здраво по родителския пример :) Но може и да е щаастлива - знам ли. Както и да е. Ако решиш да напишеш разказ по тезата ти от 75 ще го прочета с интерес. ВВ

О, това ще е много трудно, нямам никаква представа как стоят нещата в действителност, това са само предположения...Няма да е реалистичен...За другите истории все имам база, разкази на приятелки, лични преживелици, някои са чисто моя фантазия като се опитвам да си представя как бих направила аз в дадена ситуация...Но това е съвсем различно...Аз обикновено наблягам на емоциите, защото те са в основата на нашите постъпки, а тази материя не ми е позната като емоция...Психическата настройка, всичко трябва да бъде разбираемо и човек като чете да си каже: да, и аз познавам един такъв човек...

Пожелавам ти да напишеш разказ, плод на положителни емоции тогава! ВВ

хубав разказ, както винаги :) и хубава снимка, ..ей, да не видиш нещо тцтц... ;-)
Поздрави :)

Благодаря pelikan4o,
хех...

Мислех и аз да напиша нещо такова - от типа, че когато двама души позволят, между тях да се промъкне, ежедневието, навика и битовизма, резултата е с "очакван край" и въпрос на време.
Голяма част на този проблем е липсата на ясно съзнание, за нещата в ежедневието и спирането на говоренето и споделянето по мужду жените и мъжете, което си е задължително " по протокол" в началото на любовта.
И именно в цитата по-горе това е казано...
Да сте чували за "те двамата са толкова влюбени, че не могат да дишат един без друг!!!"?
Чували сте го, но дали го осъзнавате колко точно е казано?
Как така изведнъж спираме да се изнервяме,като не виждаме другият два дена?
Как свикваме един с друг , като обикновенна закуска?
Как така , постепенно почваме и самостоятелно дишаме и спират да ни се радват - "те не могат да дишат един без друг"?
Ами просто позволяваме тъпото ежедневие, битовизма и навика да ни убият.
В интерес на истината , в другият разказ, на малкият принц, той показва именно, това - как тя се увлича (аз там съм написал защо това не е любов) именно защото мъжът (и това че е на 27 г. няма значение) предлага нови вълнения, неизвестност и т.н. тоест всичко това което тя е имала и преди (нали се е омъжила по любов все пак) но е допуснала да забрави.
Това е изпепеляващото на такива връзки , защото още от самото начало вътрешно знаем, че ги осъществяваме, за да запълним една празнина, липсващото ни ...и разбира се краят е логичен.

Добре е всеки един от нас да познава двойка в която и на 80 години , не спират да се изненадват,приятно със жестове, щуротии , любов , приключения и не позволява ежедневието да убие любовта.
Знам такава двойка , която на 75 години по негово импулсивно (само на пръв поглед- защото те са си такива) предложение , което тя прие на часа с плам и любов, и отидоха за наша радост и малък,тих ужас на инструкторите, скочиха заедно с парашути.Тя тогава беше на 72.
Инструкторите които ги придружиха във въздуха(с парашути за двама),после бяха потресени от жизниноста, щастието и хъса с който завърши всичко.Те и до ден днешен са им приятели и търсят компанията на "старците"...
За такива двоийки и за такъв живот намеквам.
Колко от нас биха го направили за другия, и то сега в по-младата възраст?-отговора е "почти всички".
Но колко от нас биха се сетили , така да изненадат другият?-отговора е "почти никой".
И всичко е от загубата на ежедневните малки радости и тихи хубави разговори с другият...

Колкото до мъжете, че ние никога не прощаваме изневярата, може би е така, защото дълбоко в себе си, знаем ..., че както и да се перчим, каквито и да бъдем, НИЕ сме избираните от жените , а не както мнозина си въобразяват, че мъжете са тези които избират и решават.
Пълни глупости , и ви го казвам като един обикновен мъж...Който не вярва , да си направи справка, защо най-древното обожествяване е на Богинята-майка , в което и да е племе от неандерталците насам.
И точно за това , защото ние сме изираните , а не избиращите , не можем да простим изневярата.
ПРи нас, въпреки, че не сме толкова емоционални да го покажем, обидата е двойна - хем тя е видяла в нас Мъжът, хем тя сега ни е изневерила.
И изневярата , често пъти е точно защото жените са мнооооого по-емоционални от мъжете.
За една майка това е задължително, но за една жена, като част от двойка , това е твърде голям лукс (поне докато детето го няма).

Ще си позволя, да коментирам съвсем малко, самият начин на "списване" на този разказ тук.

Мда...къс, емоционален, заливащ ни с женската гледна точка, то какво ли и друго да очакваме :-) и може би за това на някой от прежде коментиралите го, явно не им харесва.
Или ако трябва да го кажа, така както баба ми би го казала - "Аз това си го знам , защо трябваше да го чета - защото очаквах нещо по-различно...Ама това е живота!"

Може би съм пристрастен , първо защото съм мъж и второ защото познавам само единият автор...

Та така - мнението от един неспециалист, които съвсем случайно попадна на вашата специална седянка с "надприказване".

Според мен , малкиятпринц печели , защото като мъж (макар лишен от емоциите на нежният пол) се е опитал да пресъздаде двете гледни точки - на Него и на Нея.
Ти уважаема касс , губиш по точки заради емоциите, коит все вие жените си въобразявате, че ние мъжете не ги знаем.
Е да ама ги знаем.

Лелееее, позволявам си да ви давам оценки....
Значи и двата разказа са ме развълнували...

Успех и чакаме следващата история , пак може би разказана по един общ сюжет!?!!!

благодаря, най-после една оценка...И на мен на принца разказът ми харесва повече, по-красноречив е... Но аз наблегнах на емоциите именно защото между две жени могат да се кажат неща, които една жена никога не би казала на един мъж, а може би не смятам че трябва да е така...Емоциите са тези, които ни подтикват да постъпваме по един или друг начин и не ми казвай че мъжете нямате такива, това че ги криете е друг въпрос...
Самата идея беше такава един сюжет и двама автори - мъж и жена. Принцът пише по мъжки, а аз по женски. Принцът постави две гледни точки, а аз поставих въпроси - брак, секс, любов /невъзможна/, изневяра, прошка...Всеки да чете и да се запита - би ли изневерил, би ли се влюбил, би ли признал, би ли простил... Не знам какво ново си очаквал да прочетеш...
Благодаря ти за откровения коментар, интересен е и се надявам да ми оставяш още такива...
П.С. Сега замисляме с принца един общ, той ще описва а аз ще отговарям за емоциите...Не може история без драма и екшън, без дилеми и последствия...
На мен такива ми харесват...
Поздрави...

stiga da obicham ludo choveka do men!No az imam svoqta golqma lubov i v legloto i izvun nego/vinagi i za vsichko opora/i ne moga da si predstavq situaciqta/az v rolqta na lubovnica na nqkoi drug/.Tova koeto si napisala e vulnuvashto!po istinski sluchai li e?Ako e hudojestvena izmislica si e pak pravdivo....S pozdrav...

Измислица е...Радвам се че си намерила човека с който да сте щастливи заедно и да се обичате...Това е голяма рядкост...Който го постигне е истински щастлив...
Поздрав

след като прочетох разказа на Филип и всички коментари към него. Същото направих и тук.
Да, наистина се получава нещо като продължение, но (съвсем естествено) стилът е различен. Филип залага на диалога, чрез който изгражда много добре (според мен) образите на героите си. При теб, Касс, основното е изповедта, която героинята прави пред своята приятелка( струва ми се, че мъъъничко натежават разсъжденията в тази изповед, не звучат съвсем реалистично в такъв силно емоционален момент като описания).
Хубаво е, че и към двата разказа има много и разнообразни коментари - като ситуациите в живота, които колкото и да си приличат, никога не са еднакви. А описаната житейска ситуация е нещо толкова често срещано...
Моето мнение (покриващо се с много други) - когато пламне искрата, разликата във възрастта изобщо няма значение. В този момент едва ли някой мисли какво ще стане след 10, 15, 20 години. Разумът не командва сърцето.
Хубав ден, Касс, и нови творчески вдъхновения!

Благодаря ти mamas, наистина наблегнах на изповедта, няма смисъл от две еднакви истории...Реалноста е еднаква, емоциите ни различни. Е, между приятелки всичко може да се каже...
Благодаря още веднъж...