желанието си е желание
секса си е секс

хех, а дали не ги бъркаме понякога?

когато легнеш с човека когото обичаш.. тогава вече се смесват и желания и любов

http://s8.bg.bitefight.org/c.php?uid=73897 BEZ LUBOVTA JELANIETO NE ZNA4I NI6TO DRUGO OSVEN KAPRIZ,KOITO KATO SE ZADOVOLI I VE4E TE KARA DA SAJALQVA6!!!!!!!!!!!!!!!

е, нали казват химия, флуиди, хормони, науката все обяснява нещата за любовта с реакции на тялото, ама дали е само такава, може би пък да не е толкова лесно обяснимо, може би пък да е в съзнанието повече...

ми не се ли получава точно така, нали казват че любовта има трайност три години и после айдеее, не е същото...

това от някое домашно в основното училище ли е?

пак ще ти пусна някоя задача, като оная която ни запозна.
Сега пък мисля че секс без любов би било секс кукла за мъжа и вибратор за жената. Но всъщото време мисля че любовта не е съсредоточена само между двама. Тези които имат сериозна връзка тяхната любов е повече от 50%, но останалото се
употребява за разни залитания. Ако този процент падне под 50 тогава както в парламента така и в любовта следва нов избор.

Бих разделил нещата по друг начин, Касс: според гърците (или поне древните гърци) трите вида на любовта са Ерос, Филос и Агапе. Ерос е страстта, това, което описваш в първите трифази, а Филос е четвъртата. Ерос без Филос си е повече или по-малко временна история, именно Филос е любовта, която задържа двама души много по-дълго време и ги кара да продължават да се обичат независимо, че страстта им може да не е чак толкова силна, продължават да живеят заедно, споделят, приятно им е един с друг. Филос без Ерос е приятелството. Това, което изпитваме към приятелите си: радост, подкрепа, жертвоготовност, утеха е т.н. Преминаването от третата фаза в четвъртата, както ги описваш е трудно, ако хората нямат умението, мъдростта, да я запазят, поддадат се на навика, на проблемите на всекидневието и неусетно погубят всичко, ако по време на фазата на Ерос, първите три при теб, не са изградили и Филос – истинското приятелство, което да не е обвързано единствено със страстта. Агапе пък е божествената любов, но тъй като тя е от друг ред, няма да се спирам на нея. Сега си мисля, че може би най-стабилнте двойки са онези, които са били приятели, Филос е бил жив между тях, но постепенно се е разгорял и Ерос. Дори когато след време страстта изчезне, доброто приятелство вероятно ще остане. Отново ще стигнем до въпроса за чистото приятелство между мъже и жени, което според мен е напълно възможно. А любовта към децта ни, както и тяхната любов към родителите си е – поне както я усещам – някъде между Филос и Агапе. Приятелство, но с божествена сила... стана много философски, ама... какво да ги правиш древните гърци... затова ми се струва, че не може да се постави ясна граница между желанието и любовта, защото любовта трубва да се появи, да се изгради по време на фазата на желанието. Не се ли получи това, просто няма да има какво да се разграничава, защото с угасването на първите три фази, четвърта просто няма....

Поздрави за прекрасното есе....За мен любовта идва преди желанието.... одухотворената любов, тя е искрата , която пали въобръжението, тръпката която те кара да пожелаеш любимия, красотата на докосването..и сливането..върховно е това усещане..

Добро утро и от мен. Желанието и любовта според мен идват да задоволят чисто човешки нужди. Когато имаме нужда от секс се появява желанието, а в случай, че имаме нужда от любов - идва усещането за любов. Като нуждата от секс може да бъде задоволено само от индивид от противоположния пол, а нуждата от любов - от всичко. Може животинка, дете, цвете, мъж, жена. Всяко нещо около нас има нужда от любов. А ние имаме нужда да раздаваме любов понякога....
Друг е въпроса дали сме склонни да правим секс без да сме почувствали преди това любов.... Всеки сам решава.....

Четвърта фаза очевидно е най-възвишена и всепак е възможна между мъж и жена. Това е класически случай на платоническа любов. В реалния живот, най -добра е комбинациято от двете..

Казваш, че няма такава любов между мъж и жена... не е вярно има! Но нямаш представа колко боли понякога. Когато всяко закъснение ти причинява болка, когато всяка нощ без него е кошмар... и единственото, което искаш е да знаеш, че е щастлив. Ако такава любов не е споделена, тогава тя може да те убие.

Не, не става въпрос за секс без любов, имам предвид, че любовта според мен не химически реакции и флуиди, както науката го обяснява, а някъде в съзнанието на човек, със или без флуиди, със или без желание, тази любов може да бъде вечна...

Както винаги изключителен коментар принце. Да гърците са по-големи философи от мен, но аз искам да кажа следното: да вземем примерно родителската любов, всички знаем че родителите обичат децата си безрезервно, но в едни семейства връзката родител-дете не се къса никога, в други децата порастват и си хващат пътя...Между мъжа и жената се намесва желанието, което е кодирано в нас заради репродуктивните ни истнкти, ние преекспонираме нещата заради флуидите и процесите протичащи в нас. Така че ако често пъти връзката родител-дете се къса или отслабва, какво остава за връзката мъж-жена. ЗАтова и казвам на края, че е трудно да постигнеш четвърта фаза и затова тя се принизява в трета, тъй като животът ни без любов е немислим...

Абсолютно си права Каси, една жена не може да обича мъж, толкова силно и всеотдайно, както детето си. Това ви е заложено в природата - любовта към рожбата. Така и трябва да бъде, защото закрилата и силната любов, която чувства детето от страна на майката, му е жизнено необходима в началото, а и през целия житейски път.
Мъж и жена е друго - влюбване или привличане, секс и после добри приятели или не...

така е miaa, и аз съм така...по чудното ми е обаче, защо след време тази любов се изпарява, дали няма някаква връзка с желанието, все пак желанията са много, понякога имаме желание да обичаме и да сме обичани...

Кас, според мен 3 и 4-та фаза може да ги има едновременно..... :) А 4-тата фаза, за която говориш, до един момент е изпепеляващата любов, която казваш, че трае 3 години, а после се трансформира в по-"улегнала" и не толкова дива любов... Но все пак - любов! Поздрави :)

хм и на мен така си се струва, любовта в чистата и форма може да бъде само в съзнанието и няма връзка с желанията ни и природата ни. Тя може да бъде дори и към приятел, всеки има поне един такъв за който ще се лиши, ще направи неща които за друг не би ги направил и това няма връзка с потребностите и желанията...

хич не е така тази работа - не е възвишено чувство и себеотдаване любовта, ами инстикт, който е развит еволюционно. родителската такава - за да можеш да си отгледаш успешно потомоството, та да си възпроизведеш гените. тази между мъж и жена - за да имат интерес да са заедно, тъй като това доказано води до по-висок шанс успешно да отгледат заедно потомството си, тоест пак да си възпроизведат гените.
прочетете малко дарвин.
другото е бошлаф работа. самозаблуждения.

именно, но само платоническата любов ли може да бъде възвишена...според мен да, защото желанията ще я принизят с една фаза, който постигне и двете е голям човек, според мен е много трудно...

Интересен коментар си ми оставил smani, но любовта си е любов аз вече уточних че тя може да е между родител-дете, между приятели, между мъж и жена, и ако казват казват, че това е различен вид любов то тогава не става ли въпрос за желание повече отколкото за истинска любов...

абе
kass
внучката
на
batstefan
ли беше?

от всички изказали мнение до момента.
Не смесвай двата вида любов, тази към мъжа и тази към детето! Две съвсем различни неща са, макар и за двете да употребяваме думата любов!

Любовта към противния пол, не трае вечно, но ако е прераснала в приятелство и привързаност, тогава е лесно да се остане с партньора до край.
Свързват ви общи неща, не само грижа за децата, а и навик. Нали казват,че навика е втора природа!
Не умаловажавай навика и приятелството. Те играят съществена роля във взаимното съществуване.

съгласна съм с написаното от теб, но мисля че истинската любов не би трябвало да те убие дори когато е несподелена. Изключваш от съзнанието си желанието да е с теб, да споделите живота си и остава само едно - неговото/нейното щастие, това според мен е четвърта фаза...

Дори, според мен изпепеляващата любов не е тази в четвърта фаза, всичко което те кара да си казваш "Аз искам", "Аз очаквам" не е любов четвърта степен според мен, тя няма нищо общо с човешкото тяло, пол, възраст или вид отношения...

Ами да така ни ги обясняват нещата Дравин и науката, ама аз съм философка и търся други обяснения...Поздрави и усмивки...

Благодаря krotalka, но за мен любовта си е любов, няма видове, за това съм я разделила на фази...Онази за която говоря е в съзнанието и няма нищо общо с инстинктите, човекът все пак е най-интелигентното същество и би трябвало да може да достигне четвъртата фаза дори и в отношенията си с противоположния пол...

толкова по-неясен става отговорът.

аз примерно залагам на чистия, платонически секс, лишен от емоции като ревност, страхове от неясното бъдеще и т.н.

и донякъде подкрепям стоун.

сексът си е секс, естествено без ревност и други низши и егоистични чувства, които си обясняваме с любов в повечето случаи е по-добре, но това не значи че няма любов, любовта е отделно чувство от желанията ни, дори спокойно мога да твърдя че тя може да си съществува и във виртуалното пространство на чисто интелектуално ниво...Това е теорията ми в случая...Поискаш ли обаче да излезеш от виртуала и да се запознаеш човека, това вече е отстъпление към желанието /3 фаза/. В реала обаче се запознаваме и намесваме сетивата, бита и това ни пречи да достигнем четвърто ниво, няма как да не се влияем от желанията си...

за мен най-безрезервна си остава майчината.
Платоническа любов? Няма такава.Любов без физически контакт си е своего рода приятелство.
Всичко е преходно, с изключение на майчината обич.
:)))))

от илюзии, чувство за притежание и нереализирани желания, с перспективата да се реализират.
виж, обичта е друго нещо, което определено се опира на фактите.
и за какви нива говорим - нивото се определя почти моментално и рядко слиза или се качва. всичко зависи от нивото на емоционална зрялост на двата индивида, а нивото на контакт между двамата се усреднява. математически погледнато :)

Хм, значи трябва да разграничим обич от любов, сега си отговарям на въпроса 3-та фаза е любов, четвърта - обич...
potrebitelskoime "любовта е просто сплав от илюзии, чувство за притежание и нереализирани желания, с перспективата да се реализират". Нистина ли го мислиш?

за любовта, преди да се е превърнала в обич.

което се нарича пристрастяване. В негово име също се правят жервти с усещането, че ги правиш от любов. Понякога жертва става именно човека, който е доказал обичта си и който все още е обичан.
Но в такива случаи най-потърпевш обикновено си остава пристрастеният.

Гледната точка на психолозите, понеже това им е работата, бихме могли да приемем, че са прави :)

http://laura.blog.bg/tq-i-toi/2008/03/04/liubovna-taktika.169607

обич, любов, пристрастяване за мен са едно и също нещо - Любов...Казват, че любовта идва от сърцето, но според мен тя е в съзнанието и е подвласна на него...Човекът като най-интелигентното същество на планетата ни би трябвало да може да я разграничи и съответно да й даде реална преценка, да я осъвършенства и да достигне нивото в което тя да бъде съвършенна и неподвласна на желанията...

ще прочета и ще оставя коментара си, но трябва малко да поработя днес...Ще отговоря на всички малко по-късно днес...Благодаря...

Абе ти за какво си мислиш? Четеш едно "говориш" друго. Чудни въпроси. Такива сина ми задаваше когато беше на 5 г.

За мен любовта = приятелство + секс.
Секса трябва да е страхотен и това общо взето често се получава. Виж, приятелството е трудна работа. Там има ясни правила, но за съжаление трудни за спазване. Трудно е да те е грижа за другия поне толкова, колкото за теб самия, да браниш интересите му,както браниш своите-с една дума сложно и трудоемко е,изисква огромна емоционална зрялост и мъдрост, но ако си способен на истинско приятелство с човек от противоположния пол (или пък не..:), си изминал по-голямата част от пътя към любовта.

абсолютно съм съгласна и дори ника ти ми напомни една случка, която е много добър пример.
Веднъж синът ми си намери калинка, хвана я и каза, че иска да си я вземем в къщи и да се грижи за нея, така няма да се разделят никога. Аз му казах , че ако обича калинката би трябвало да я освободи и го попитах ако някой го откъсне от дома му, семйството, приятелите че и от играчките му ще бъде ли щастлив та ако ще и изключителни грижи да полагат за него...той се замисли, поспори малко, защото много силно искаше калинката, но после я освободи. До ден днешен като срещне калинка се пита, какво ли прави неговата калинка и дали тази не е тя прелитяла много километри за да се срещнат пак. Да си умреш от умиление, едно шест годишно момче може да разбере и подтисне желанието си, но при възрастните тези чисти идеали се притъпяват, желанията и инстинктите ни са твърде много и ние не можем да се преборим с тях по никакъв начин...

Трябва да се ебе

Наскоро една позната ми призна:"Нали знаеш,че жените се делим на царици и магарици?!..."
Не знаех,едва от нея научих.
Като чета различните постинги,стигам до убеждението,че класификацията би могла да се допълни и с още една от мен,разбира се,без всякакво желание да засягам някого:Деля жените на два вида - едните са родени с късмет,а другите създават блогове...

според мен, свърши ли желанието, няма място ни за любов, ни - за нищо.

хех, никого не засягаш...интересни заключения, аз обаче не обичам простичките отговори и мисля, че във всяка кралица има и една малка магарица, а във всяка магарица се крие една малка кралица, аналогично е и във втората част на коментара ти...

стига де, ти направо ми разби илюзиите...всичко ли е механика само...може би пък да има и някакви други неща...
Наздраве...

"Страда ли - страдам и аз, щастлив ли е – щастлива съм и аз. Няма ли го – липсва ми, това е любов"
Според мен това не е любов, а симбиоза, сливане, пълно препокриване.
Ако той страда и ти започнеш да страдаш,
поне колкото него, ако не е повече Как ще му помогнеш? Особено когато това е сина ти. Ако пътуваш в самолет ти казват "При опасност майките (родителите) да се погрижат първо за себе си и тогава за децата си". Признавам си, че в началото бях потресена (Боже какъв егоизъм?!), но после открих логиката. Ако детето види, че майка му, която обича толкова страда заради него, ще се почуства страшно виновно и ще започне да страда двойно.
Любовта не е страдание, болка, саможертва...
Любовта е радост,мощна движеща сила... но за да я изпитаме в тази си форма трябва да се отделим (енергийно) от обекта който обичаме (със сина ти - да срежем пъпната връв). Успехи.

четейки и препрочитайки постинга ви, както и ответните на мен коментари, мога да кажа, че съм доста впечатлен от начина ви на мислене. всичко това, кореспондира с очарователното ви излъчване и прекрасна физика. в резулатат на това, не успях да обуздая връхлетялата ме симпатия и реших да ви го споделя.

Поздравления за коментара, абсолютно точно си го казала, именно там е проблема, че това е трудно да се постигне защото сме подвласни на природните закони, инстинкти, импулси и желания въпреки че разполагаме с интелект, който би трябвало да е над тези неща...

Благодаря, поласкана съм...

"Винаги съм се чудела къде свършва желанието и къде започва любовта." Не се чуди, Кass! Желанието не свършва, когато любовта започва...;))

не само че не свършва, ами направо се развихря...
Поздрави...

Мила Кас,ми нали в постинга си издигаш в култ "кралицата любов",която властва над разума?
Не бих искал да критикувам жените,но често съм слушал и чел от разведени жени оправдания като:"в началото не беше такъв,но после се промени","очаквах,че като се роди детето,ще се привърже повече към мен","всички мъже са свине" и т.н.
Не вярвам някоя жена да се е омъжила насила.Защо тогава е избрала точно него,който после я разочарова и се разделят?Как - нима не усетихте с прословутата си женска интуиция,че този човек не е за вас?Как така преди е бил един,а после станал друг??Такъв може да бъде само един простак.Нима не усетихте простака у вашия възлюбен,комуто сте се отдали и с когото се опитахте да съградите семейство?Къде отидоха привличането,флуидите,желанието и различните фази,както ги описваш,през които минава почти всяка връзка?Не мога да разбера защо все ние мъжете да сме виновните?Както виждам,си твърде хубава жена,за да си се разделила заради появата на друга.Ако имах такава красива съпруга като теб,никога не бих и помислил за смяна,но съм сигурен,че ако трябваше да избираш между мен и него,ти отново би избрала него - флуиди,желания и т.н - нали така твърдиш в постинга си?...Идвам до заключението,че,след като жената избира,сама определя съдбата си и в този смисъл би трябвало да се сърди най-вече на себе си.Разбира се,изобщо не оправдавам мъжете,които наистина допринасят за края на една връзка,но бих искал да чуя и една самокритика от жена,а такава,поне досега,не съм срещал...:)
Пиша всичко това с добри чувства към теб и уважение към борбата ти за живот и щастие.
Понеже знам,че си от Пловдив,бих искал да ти напиша една латинска сентенция,която видях на стената на едно от висшите ви учебни заведения,в което съм имал лекции и упражнения:"Nosce te ipsum!"
Честно казано,аз също се опитвам,но имам само половинчати познания и отговори по девиза...:))
Бъди здрава!

Анонимен 43

Това с химическите реакции и флуидите е влюбването, не любовта.

чувството е взаимност във всичко. взаимно изпълване със смисъл.

на анализирам, а усещам нещата, а усета не се интересува от теза - антитеза на дадени отношения...дали е необходимо да се поставя на разглеждане веригата желание - влюбване - любов - обич...
Иначе на бизнес - план за живеене ми прилича, но от онези с макс практичност и скука.

хмм, много ме затрудняваш тук, самокритика казваш... е, аз има претенции че съм доста самокритична...Да видим сега фазите - симпатия, опознаване, интерес, желание, което вкючва богата гама - от целувка до брак и четвъртата фаза любов. Само искам първо да уточня, че една раздяла не е задължително да бъде придружена с омраза, лоши чувства или липса на уважение, че и любов дори, да кажем че потребностите между двамата са се разграничили, компромисите които са правени с лекота вече не се правят със същата тази лекота...Колкото до вечно невинните жени аз мога да кажа, че със същия успех слушам или срещам вечно невинни мъже, за това смятам че в една раздяла не бива да се търси вина. Колкото до красотата тя съвсем не е дстатъчна ако потребностите, чисто емоционалните се разграничат в един момент, кое поражда това разграничаване не мога да кажа колкото и да философствам или анализирам, вероятно половите различия и присъщите им на тях потребности. Аз лично деля любовта на три вида: единия е физичско привличане, другия е емоционално и духовно съвпадане, третата е възхищението, да се възхитиш от някой заради неговата необикновеност...първата е най-преходна, втората и третата са по дълготрайни, но ако се съчетаят и трите при това процеса е двустранен, то значи си ударил шестицата. До колко това зависи от разума и доколко от желанията е въпросът?
Да опознаем себе си? Май няма цял живот да ни стигне, но стига ни малко философстване от време на време и събиране на мнения, които кой знае може да ни подскажат нещо, което не сме подозирали че е част от нас...Все пак без любопитство няма познание...
Благодаря ти за коментара...
Поздраави...

ами да така е, но май понякога ги поомесваме нещата...

хубаво ама ти като си, какво правиш тук?

радвам се, че мислиш така...
Поздрави...

усещанията са дори в пъти повече от анализите, анализите и философиите са стремеж да се погледнат нещата от друг ъгъл или по-точно от всеки ъгъл, питам се разни неща, теории си развивам, ама на колко от тях залагам вече е друг въпрос. Ето колко много мнения днес и във всяко има частица истина...страхотно е направо...мога да взема най-доброто и да разбера всяко свое усещане, какво по-хубаво от това...

Ще продължиш да ги раздробяваш, съмняваш, прекрояваш.
И усета се Е изпарил. Усета е разклонена интуиция, поне за мен. И не се обяснява.
Но, и ...т.н. Не съм недоброжелател, явно пишеш лав да става.
:)))

и аз не знам докъде е лафа и докъде убежденията в нещо което съм написала, понякога сама се обърквам след като прочета коментарите, но при всички положения ми е приятна беседата по някоя тема.
Не дробя усещанята си, не знам дори дали е възможно това, ако нещо ми харесва знам че е така и ни най-малко се питам защо е така, просто ми харесва и толкоз. Знаеш ли че понякога търсим нещо, сякаш не знаем какво точно, но като го намерим разбираме...

допадат ми много разсъжденията ти, хареса ми постът ти! Но.. има едно "но".
Защо майчината любов да се издига над всяка друга? Защо между двама души (мъж и жена) да няма подобна обич? Отдаденост, тревога за другия, желание за саможертва, ако е нужно и всичко останало, което съдържа в себе си (но и още много!) Любовта...
Лично аз вярвам безрезервно и сякаш по рождение, от цялото си сърце и душа в Любовта с главна буква между двама (несвързани във веригата родител-дете). И съм свидетел (отстрани) и познавам (по себе си) такава Любов. Защо не?
И знаеш ли - ще ти споделя нещо лично - мечтая да стана майка (скоро и това ще стане, вярвам, вече има всички условия за това :) и да разбера дали наистина онази Любов надвишава тази, която вече познавам. Аз мисля, че ще разбера следното - че двата вида Любов могат да бъдат съвършено равни. Равни и прекрасни в съвършенството си :) Въпреки неспокойствието, което внасят в живота ни...

Поздрави!

Нещата според мен се объркват, когато самоотдаването престане да бъде безрезервно. Самия живот го налага с проблемите, които ни сервира и нуждата от решаването им. От тук нататък изглежда, че всеки намира личния си баланс между двете.

всъщност имах точно това в предвид, че има такава любов между мъжа и жената, но трудно я разграничаваме, при връзката майка-дете тя ние дадена наготово, при връзката жена-мъж трябва да я изградим, има желания които препречват пътя й и ние губим ориентири, докъде и доколко обичаме или ни обичат...

ами не знам дали и точно за това става въпрос, по-точно абсолютно освобождаване от желанията на собственото ни его, понякога се отдаваме също от егоизъм, защото ни харесва и дори очакваме отплата, макар и съвсем емоционлна.

Желание може да има и без любов, само по симпатия, а понякога дори и без нея. Много хубаво си го казала в 25 – любовта си проявява дори когато трябва да дадеш окончателната свобода на другия, който иска да се разделите, да се радваш, ако е щастлив дори когато вече не се виждате. Според мен желанито и любовта са различни неща и могат да съществуват независимо едно от друго. Приятелството в крайна сметка също е вид любов.

Сигурно си гледала филма "Мулен руж" с Никол Кидман. Ако си спомняш, там имаше един герой – чернокож, който на двапъти спаси живота на главната героиня. Първият път беше в началото, когато тя падна от трапеца и той я улови, вторият път беше в кулата, когато се оказа ,че я беше проследил и просна с едно кроше на пода графа, който я беше подгонил. Е кой я обичаше повече – негърът или Юан Макгрегър, който в това време ронеше сълзи като фонтан? За мен със сигурност – негърът. Със сигурност той също е изпитвал някакви форми на желание – за физическа близост, за съвместност и т.н., но независимо от желанието си, след като й спаси живота, точно той им помагаше да избягат като събра тихомълком нейният багаж... Това е....

Благодаря ти принце, подсети ме за книгата "Малкият принц", страхотно много ми харесва онази част в която лисицата искаше да бъде опитомена и му обясняваше какво точно значи това...

Степени,нива...Та нали това е тайнството и красотата на привличането-необяснимото.Ако човек е влюбен,за химия и флуиди ли ще мисли . Когато с някой сте се издигнали до Еверест,едва ли виждате границите!Поздрави!

Еее, докато си отговаряла допълних коментара си... Да, това също е добър пример :)

всъщност целта ми не беше да я сложа в рамка, а може би да я разгранича от желанието...хмм, трудна задача наистина...
Поздрави и на теб, благодаря...

абсолютно си прав принце, точно това е идеята на пстинга...Поздрави, знаех си че ще разбереш...

Интерсен пост Касс! Един доста по умен от мен човек казал че ... любов е когато даваш без да очакваш нищо обратно ... и като си помисля трудно може да се каже по добре.

Раздробяването на големия проблем/загадка/задача на по малки е метод за анализ но не винаги работи ;) С риск да те объркам, може би си заслужава да се опита обратния подход - синтез. От дребите неща - флуиди, тръпка, вълнения, зашо не и секс да се отговори на въпроса 'има ли любов между нас?'.

Поздрави.
ВВ

dyh i tqlo .dyha moje da se razgrani4i ot prirodata na tqloto.tqloto e instryment na dyha a ne obratnoto.ima edna vatre6na borba v nas.mnogo sili vlizat v nas a ponqkoga i nie samite si gi vikame.lubovta koqto idva ot dy6ata toest ot oblasta na srceto e vode6tata.po4ystvaite dalbokia az v dy6ata si.

Трудността да съществува между мъжът и жената идва от несъвпадението и невъзможността да се усещат един друг!За това е толкова едностранна и неразбрана,защото изключително рядко е споделена!При споделената любов,растоянията нямат значение и еднакво добре им е и когато са заедно и когато са разделени,защото са заедно в безкрая и се усещат!

на пет годинки сина ти е бил по умен отколкото ти в момента...

номер 23

точно обратното Касс, не че сме подвластни, а сме ги забравили. Виждала ли си как навсякаде в природата майката и бащата (родители) как се отнасят с децата си - при растенията - семената и малките при животните. Освобождават ги. И точно така ги учат да се справят сами. Разчитат на тях, а не ги хранят докато те самите станат родители, а че и дядовци и баби.
Забравили сме и сме изкривили природните закони.

всяко друго мислене по време на ебане води до глуповати резултати като този

амин

какво "мислене" препоръчваш като е очевадно, че "мисленето" е непонятна дума за теб
уффф, вярно бе - сетих се - цялото ти т.нар. мислене е съсредоточено в една друга глава..

и никога не се знае крайния резултат и величината на последствията. Трябва да се подхожда умерено и със търпелива премереност :-D

\m/
//

За първите фази, да, така е и от мой опит. Любовта я има във всяка от тях, ако имаш душа за нея, ако я нямаш, няма и да дойде.
Накрая, във желанието, е там е любовта в най-силната й форма.
А любовта има различни измерения. Любовта към детето е нейно различно и несравнимо измерение.
Когато желанието премине в приятелство, там й викат баш любов.
Абе..., остави се сложна работа е любовта. Ей го на, как се оплетох :)

Комплицирани, сложни ... Искрата (на Любовта) или я има или не. Един човек или ти по е сърце/ или си играеш с него воден от интереси, сексуални или други поводи. Всички сме от тази планета :)

Поздрави на всички които участват и на автора.Като се замислих върху всичко прочетено бих добавила ,че според мен 4та фаза вече почти не съществува,защото тя е когато любовта е споделена за кратко ,не е имало физически контакт още,има непреодолими препядствия или раздяла.За да има Кралица трябва всичко да е възвищено и в същото време непостижимо.Смятам ,че вече е почти изчезнала ,защото вече не приемаме нещата толкова душевно чисто и в мислите ни нахлуват и много недостоини доводи ,притеснения а също и споделяме с много хора ,които със свойте коментари допринасят за принизяването на висотата на кралицата.Любов има и даве хората с най-нисши коментари търсят такава само , че със визуални и сексуални измерения.
Поздрави.

Какво е любов?

Намалете темпото само за три минути, за да прочетете това. То си струва.
Да докоснете думи, произнесени от деца. Какво е любов?
Група от професионалисти задали този въпрос на деца от 4 до 8 години:"Какво според теб значи ЛЮБОВ?" Отговорите, които получили, били по-смислени и по-дълбоки, отколкото някой е можел да очаква.
Вижте и кажете какво мислите:
* Когато баба получи артрит, тя не можеше повече да се навежда и да си лакира ноктите на краката. Оттогава дядо прави това вместо нея винаги, дори след като и той получи артрит на ръцете. Това е любов. Ребека - 8 год.
* Когато някой те обича, той произнася името ти различно. Ти просто знаеш, че името ти е чисто, произнесено от него. Били - 4 год.
* Любов е, когато едно момиче си слага парфюм и едно момче си слага афтършейв и те излизат заедно и се миришат. Карл - 5 год.

* Любов е, когато ти отиваш да си купиш нещо за ядене и даваш на някого повече от твоя чипс, без да искаш той да ти дава изобщо от своя. Криси - 6 год.
* Любов е това, което те кара да се усмихваш, когато си тъжен.Тери - 4год.
*Любов е, когато мама прави кафе на татко и сръбва от чашката му, преди да му я даде, за да е сигурна, че е хубаво и няма да го опари. Дани - 7 год.
* Любов е, когато се целуваш с някого през цялото време и когато се уморите да се целувате, ти искаш още да бъдеш с него и да си говорите още. Мама и татко са такива. Те изглеждат неприлично, когато се целуват. Емили - 8 год.

* Любов е това, което е в стаята с теб на Коледа, ако ти спреш да отваряш подаръците си и се заслушаш. Боби - 7 год. (О-о-о!)
* Ако искаш да се научиш да обичаш по-добре, трябва да започнеш с хората, които мразиш. Ника - 6 год. (Ние имаме нужда от няколко милиона повече Никита на тази планета.)
* Любов е, когато казваш на едно момче, че харесваш ризата му, с която го виждаш всеки ден. Ноил - 7 год.
* Любов е, когато една стара жена и един стар мъж са още приятели, макар че се познават много добре. Томи -6 год

* По време на моя рецитал по пиано, когато излязох на сцената, много се страхувах. Видях колко много хора има в залата! Всички ме гледаха. И видях татко, който ми махна с ръка и ми се усмихна. Той беше единственият, който направи това. Повече не се страхувах. Това е любов. Синди - 8 год.
* Мама ме обича повече от всеки друг. Никой друг не ме целува, преди да си легна.
Клер - 6 год.
* Любов е, когато мама дава на татко най-хубавото парче от пилето. Илейн - 5 год.
* Любов е, когато мама вижда татко - мръсен и потен, и въпреки това му казва, че е по-хубав от Робърт Редфорд. Крис - 7 год.
* Любов е, когато кученцето ти те близва по лицето дори и тогава, когато си го оставил цял ден само. Мери-Ан - 4 год.
* Зная, че по-голямата ми сестра ме обича, защото ми дава всичките си стари дрехи, а после трябва да излезе и да си купи нови. Лорен - 4 год.
* Когато обичаш някого, клепачите ти подскачат нагоре и надолу и очите ти излъчват звездички. Карен - 7 год. (Каква представа!)
* Любов е, когато мама вижда татко, седнал на тоалетната, и не мисли, че това е срамно. Марк - 6 год.
* Наистина не трябва да казваш на някого "Обичам те", ако не мислиш така. Но ако го мислиш, то трябва да му го казваш много пъти, защото хората забравят. Джесика - 8г.


И финалното:Лео Баскаглия, писател и преподавател, разказва за един конкурс, в който трябвало да журира. Задачата на конкурса била да се определи най-грижовното дете.

Победителят било едно четиригодишно момченце, чийто възрастен съсед наскоро изгубил съпругата си. Когато малкото дете видяло, че мъжът плаче, отишло в двора на господина, покатерило се в скута му и останало седнало там. Когато се върнало при майка си, тя го попитала какво е казало на съседа, а малчуганът отвърнал:" Нищо, само му помогнах да поплаче

Да, вариантите са много, понякога ненужни...Желанията на его-то ни обикновено са пречката отколкото флуидите и химичните реакции, но тъй като не искаме да го признаем, казваме че любовта има три годишна давност и после става нещо друго - проятелство, обич и прочие. Не знам и аз самата до колко са смесени нещата, но ако действително обичаме някой, то тази любов трябва да е значително малко свързана с нас. Например: Обичам го, защото е интелигентен, способен, чувствителен и т.н., а не защото ме обича, защото се грижи за мен, защото ми е хубаво с него и прочие...Разрушаващите връзката неща са обикновено свързани с Аз-а: не ме разбира, не ме ласкае, задушава ме с ревността си и т.н.
Все желания, които не ни се сбъдват и които не са включени в другите видове обич, приятелство, майчински инстинкт или както там го наричат, защото според мен са си част от любовта тъй като са свързани с много силна привързаност...

Много интересен коментар, да донякъде съм съгласна с него. Защо до някъде е дълго да го обясня, поради друга моя философия, че душата е в мозъка на човек, а не в сърцето, тъй като сърцето е са момускул помпащ кръв и получаващ сигнали за дейноста си от мозъка. Мозъка управлява цялото ни тяло и е единствената незаменима част в човешкото тяло, там са спомените ни, мислите ни, и аз-а като цяло. Теорията е дълга и не мога да я поместя в един коментар...Може би накой ден ще посветя цял постинг на нея, макар че с който я споделя реагира доста бурно и дори ме обвиняват в атеизъм, а аз съвсем не съм такава...
Поздрави...

Благодаря ти ka4ak, личи си душата на поета...споделям мнението ти напълно...

Възможно е...

Благодаря ти zlika, ще го има предвид, съвета ти е доста добър

сложно нещо е любовта lubopitstvo, вярно е и аз така се оплитам...

Да, така е всички сме от тази планета и все пак сме различни, а колкото до любовта, за нея формула няма, абстрактно понятие е според мен...

Благодаря, интересен коментар, съгласна съм че вече не би могла да бъде възвишена, не и такава каквато я е имало преди векове, когато мъжете са ходили на войни, жените са раждали на полето и хората са разбирали колко е важна за да оцелеят.

Невероятно, невероятно е наистина. Винаги съм занела че при децата любовта е най искрена, толкова са чисти душите им... страхотен коментар...Много ти благодаря...Усмихна ме посред нощ...

Чудесно написано, моите поздравления!

благодаря

за това дали непрекъсноато да се казва "обичам те" се отнасям малко резервирано.Необходимо ли е да казваш непрекъснато тази фраза, трябва ли непременно да я изричаш.Любовта според мен се възприема чрез сърцето, не чрез слуховите ни органи. И най-малкия жест говори много повече, отколкото изречените думи. Не казвам, че не трябва въобще да се казва, но не е необходимо непрекъснато да се изрича. Може да стане навик.:)))))

и аз по този въпрос имам специално отношение...Според мен тези думи трябва да се казват, когато човек има вътрешното желание за това, а не като отговор на това че някой ни го е казал и ние сме длъжни да му отвърнем със същото /на думи/. На всеки влюбен човек му е необходимо да го уверят в това че е обичан, но думите не винаги са начина. Разбира се съм против не казването им въобще, но ежедневната им употреба ще ги направи незначителни и ще им отнеме въздействието, което биха имали в специалните моменти...
Благодаря ти за коментара...

и аз си го помислих когато прочетох този коментар, но не се намесих просто ги оставих да си мислят че е така. А иначе съм напълно съгласен с теб. Тази дума може да се казва по телефона най вече когато влюбените са отдаличени. С мен е така: в края на всеки телефонен разговор си разменя ме "целувки обичам те". Но когато сме заедно у дома, никога не го казваме.

Може да надникнеш и при мен!

Само думи, които са казвани от толкова много мъже на толкова много жени и които толкова много пъти са се оказвали празни, че отдавна са загубили първоначалното си значение, не е останало нищо от техния истински смисъл. Затова е добре да се казват,но да се казват само и единствено тогава, когато човек наистина го мисли и е убеден, че е така, иначе се усеща рутината в употребата между вестника и мача, или между сериала и маската...

е да предусещаш желанията,емоциите , с лекота да успяваш да вършиш неща и жестове за човека до себе си и това да те прави щастлив.А кой,кога и колко казва-обичам те ,е може би личен избор и необходимост! Та тя е хубава дума :)))

Да, така е. Но ако се замислим колко много желания и претенции проявяваме към другия когато сме влюбени, ще разберем колко много пречим на любовта да бъде такава каквато й е отредено да бъде...За думичките да, хубаво е да се казват, внасят спокойствие във връзката, но все пак трябва да са искрени...

В любовта не трябва да има лъжи и сметки,когато казваш че обичаш-трябва да го казваш не ти,а сърцето ти да говори !За мен, когато виждам радостта в очите на любимата е достатъчно ...защото желанията стават общи и претенции има ли-вече е повод да се замислим!

lubowta e nawsqkyde,az se staraq da obi4am wsqka trewi4ka,wsqka zemna twar..

mislq,4e megdu 4owecite nqma lubow,ima samo interesi