„Куимбли най-накрая бил убит от раздразнен поет по време на един експеримент, проведен в палата, за да се докаже оспорваната точност на поговорката "Перото е по-силно от сабята", която после в негова памет била поправена да включва фразата "само ако сабята е много малка, а перото много остро"”...

                                                Тери  Пратчет

 

  Когато прочетох тези редове не мога да не си призная, че доста широка усмивка се изписа на лицето ми. Перото или сабята, кое има по-голямо въздействие наистина. Аз лично смятам, че думите могат така да те сразят, че раните от острието на каквото и да било хладно оръжие са нищо в сравнение с това, което може да те накара да изпитваш гняв, срам, омраза и куп чувства, споменът за които да ти държи влага за цял живот. Е, вярно е, че не могат да те убият физически, но пък могат да те сринат психически и да ти нанесат непоправими щети на самочувствието, достойнството и вярата ти в себе си. За да имат този ефект обаче думите трябва да бъдат съвсем точни, на място и най-вече справедливо изречени иначе не биха могли да имат остротата, която е нужна, освен всичко това трябва да бъдат и чути. Днес обаче ми се струва не особено естествено да поставим този въпрос, тъй като никой не носи сабя на кръста си, не влиза в дуели за да защити честа си и въобще не решава какъвто и да е въпрос чрез оръжие или поне не голяма част от хората в съвременното общество. Но да не приемаме нещата буквално и приемем, че сабята всъщност е грубостта, физическата разправа, демонстрацията на власт и всичко онова, което може да ни принуди да отстъпим за да се защитим от физически или финансови проблеми. Перото пък нека бъде онази вътрешна потребност на хората да отстоят правотата си използвайки единствено  способността си да убеждават, да се изразяват точно, на място и да имат въздействие върху другите единствено и само със силата на аргументите. И след като изяснихме този въпрос нека се запитаме отново „дали перото е по-силно от сабята?”.

 

  Сигурно сте забелязали, че този който влезе с шут през врата и с лош поглед, бива обслужен с предимство пред останалите, които търпеливо си чакат реда и боравят внимателно с думите, знаейки колко тежко въздействие и последици могат да имат те. Е, щом това е начинът, какво ни остава, ще влизаме с шут през вратата и ще се радваме на внимание, вместо да седим като попикано мушкато, мачкайки нервно шапката си в ръка докато негово величество чиновникът благоволи да ни обърне внимание. До тук май сабята печели. Но все пак да покажеш характер пред някой, който няма такъв е едно, но сблъскаш ли се с човек който също има зъби не е чак толкова лесно, не само това ами и много бързо може да се получи така, че да си подвиеш опашката и тогава срамът е голям. Но срамът вече не е нещо, което хората умеят да изпитват в днешно време, и когато някой не само ти покаже, че не си човек от неговия ранг, ами дори ти го докаже, при това много лесно  и без да се впуска в подробности, най-често хората реагират с думите „голяма работа”. Голямата работа обаче е за големите хора с големите отговорности и големите задължения, така че в устата на един малък човек, който се има за голяма работа без да има големи отговорности и големи задължения, тези думи звучат някак си цинично, защото целят да омаловажат противника, на който по-правилно е да засвидетелстваш уважение. От ранно детство ни учат, че трябва да сме хора със самочувствие и да не се оставяме да ни мачкат и аз разбира се съм съгласна с това. Но в какво точно се изразява демонстрацията на самочувствие? И самочувствие за какво трябва да имаме? Хм, има различни начини, най-честия е да прегазиш всичко пред себе си за да им демонстрираш пълния си непукизъм за мнението на другите – аз съм голямата работа, другите да си гледат работата. О, струва ми се перото е взело доста да отстъпва пред сабята… Жалко, времето в което всяка казана дума е хвърлен камък и връщане назад няма, май е отминало безвъзвратно. Сега трябва да се научим да живеем в общество, в което сабята е господарка на положението и което е по-лошо да намерим начин да преглъщаме срама, когато сме се оказали закъснели да изкараме меча от ножницата, или сме се сблъскали с противник, който е напреднал доста с уроците по арогантност.

 

  Имаше времена, в които човек първо мислеше, после говореше. Ако някой имаше неблагоразумието да се изкаже неподготвен се оказваше в незавидна позиция. За него се измисляха вицове, разказваха се легенди и какъвто и труд да положеше вече не беше в състояние да изчисти името си пред хората. Срамът беше голям. Тези хора бяха единици и често се затваряха вкъщи поради неспособността им да понесат големия срам, който изпитваха. Демонстрацията на физическа сила се считаше за нещо изключително примитивно, което само хора лишени от мисъл и въображение можеха да демонстрират. Такива хора често водеха затворен живот, защото никак не се вписваха в обществото. Всеки който искаше да води приличен социален живот, трябваше добре да премисля нещата, които говори, защото никой нямаше да търпи някакви си словесни изцепки, пуснати в пространството просто ей така лаф да става. Най-страшното нещо за онзи човек, от онова време беше скандалът. Да предизвикаш скандал бе по-лошо от това да се самоубиеш. Скандалът те белязва завинаги. Дори и години да минат името ти пак е свързано единствено и само със скандалът, който си предизвикал. Скандалите са били толкова рядко и недопустимо нещо, че няма как да бъде забравено, ако случайно предизвикаш такъв. Това е наложило хората да бъдат изключително дисциплинирани в обществото, което пък е било изключително чувствително към всичко, което е внасяло смут по някакъв начин. Децата от ранна детска възраст са били научавани как да се държат в обществото и как по-малко да се набиват на очи, защото скромността се е смятала за много благородно качество. Всички добре са знаели това и спазвайки тези правила са си живеели в едно много спокойно и мирно време, в което е истинско удоволствие да живееш, твориш и отглеждаш децата си. Това време е било преди около стотина години, защото за него ми е разказвала баба ми, която Бог да я прости не спираше да се чуди и възмущава, как е възможно сега хората да си усложняват живота така и да живеят в стрес, без да си дават сметка колко зле се отразява това на здравето и щастието им. Сега тя щеше да бъде на 99, ако не беше починала преди две години. Аз мога само да й кажа: „бабец, ти си била щастливка”. Днес все още има места, където хората спазват всичките тези порядки и живеят по сто години. Казаната дума не се пристъпва за нищо на света, тя е по-силна от закон. Никаква заплаха от физическа саморазправа не е в състояние да накара човекът, който я е дал да я наруши. Но тези места са на изчезване.

 

 В по-голямата част на съвременното ни общество обаче е наивно да смятаме, че думата има по-голяма тежест от силата. Сабята е господарка на положението – властта, парите и физическото надмощие са нещата които определят изхода от дадена ситуация. Думите са загубили остротата и въздействието си. Хората са започнали да говорят в пъти повече при това обратнопропорционално на речника си и това, което имат да кажат. Затова думите са станали само празно бръщолевене, което кара човекът да чувства, че притежава нещо повече от маймуната, а именно членоразделна реч. Сега след толкова много говорене от моя страна не мога да не се запитам

дали е възможно перото да победи днес? Разполагаме ли с достатъчно ресурси да наклоним везните в полза на мисълта, словата и аргументите или трябва да се примирим с факта, че сабята печели, освен ако не е много малка, а перото много остро…

 

след 50 години хората да разсъждават върху
сегашното общество и да клатят глави: "Ех, добрите стари времена..." :d
Сега сериозно - с нетърпение чакам
етична революция!

И аз, много силно се надявам, че ще има такава...

Поздрави за този постинг kass, много добре си го казала, според мен перото трябва да победи.
Поздрави, още когато влезе в моя блог за пръв път и каза че обичаш философията разбрах че си умен и интелигентен човек, чрез този постинг за пореден път се уверих!

Благодаря ти, много мили думи...Радвам се, че ти хареса...

това за което пишеш важи за България и др. подобни на нас страни. Добре е, че все пак времето на вратлетата /когато бяха в разцвета си/ отмина, но пак сме диви, тъмни балкански субекти. Перото е там на запад.

А това не е ли жалко Стани, все пак е имало времена в които хората не са разчитали само на власт и пари...
Надявам се, че и тук е възможно да се постигне днес...
Поздрави...

Страхотен материал, винаги актуален, особено в България и особено в тези времена! :)
Наистина дори в БГ има места, където словото ( перото) е по-силно, там дадената дума тежи повече от договор, а честта е най-висш благодетел!
Жалко , че тези места са извън градовете и населението там бъзо се топи, а приемственост - уви НЯМА!...

Веско, докато царица - парица е основна водеща единица в нашия живот няма как да е друго яче. Вече те посрещат по дрехите и те изпращат по портфейла, за акъла никой не пита, а както знаем перото се движи от акъла...
Поздрави...

Една от случките от живота на философите, която най-много ме е впечатлила е, когато срещу дребничкия, но носещ шпага заради модата Кант е застанал вбесен от ревност, съпруг, изглежда на жена посещавала лекциите му.
Толкова вбесен е бил, че Кант, дори да не приемел дуела - нещо, което не искал, защото историята била глупава, пак положението е било екстремално.
Започнал да говори, какво е говорил, само те двамата, май си знаят, било е дългичко, около двадесет минути, накрая ревнивеца се поклонил с почит и побързал, срамежливо да се оттегли.
Тук обаче става въпрос за рицари, за хора с възпитание, за хора които уважават словото и са способни да чуят аргументите.
Колкото по-тъп е човек, толкова по-безобидно е срещу него словото, а и ако е достатъчно агресивен, ако го интересува битката заради самата битка, не обсъжданото, не темата, а гледа да задоволи ниски потребности.
Погледни и тук из блога на места. Като не може да отговори, подобен такъв, веднага прескача на следваща тема, като в нея ти е отправил агресивни нападки, докато отговориш на тях, вече е преминал на следваща, като е отправил още няколко. И това е една от десетината хватки на селските манипулатори, които съвсем съсипаха достойнството в словестният дуел.

груби и арогантни до които перото няма шанс да достигне...
те живеят в собствен си свят и са научени с грубост да разчистват пътя си
за такива е явно сабята :)
и онази поговорка за преклонената глава дето сабя не я сече...
не знам хвърли ме в размисъл, което в момента ми е доста трудно ...:)

Поздрав за постинга!!!

Чудесен пример си дал Стеф, пример в който перото печели битката. Но днес хората не чуват, не искат да знаят какво искаш да им кажеш, защото преди това не си показал онези финикийски знаци, които веднага променят нещата. Много интересно ми става когато отида някъде и още преди да са ме изслушали, първият отговор който получа е "не може", но щом се появи шефът, всичко става възможно. Е, как така - питам се аз - или може или не може? Но явно само когато човек се чувства застрашен си отваря очите, ушите и си свършва работата, а това е много жалко...
А за словестния дуел, мисля че отдавна няма такъв, хората не са на едно ниво за да могат да го водят. Аз самата много пъти предпочитам да слушам отколкото да говоря...
Благодаря ти за коментара, много е интересен...

Аз вярвам в силата на словото. Преминаването през редица изпитания само увеличава тази сила.
Поздрави!

Много си права Алби, много по-лесно е със сабята вместо с перото. Хората са го разбрали и наблягат на тази част от въпроса. Вместо да се обесняват фрас - прас и готово, но когато те попаднат под ударите започват едни обеснения до безкрайност, но никой не ги слуша тогава, защото е твърде късно...
Поздрави и на теб...

Благодаря ти Мамас, аз също вярвам...Винаги тръгвам с перото, но не винаги успявам...
Поздрави и на теб...

А пък аз си мисля, че словото продължава да е изключително силно оръжие, Иве, а проблемът до известна степен идва оттам, че не го владеем пълноценно. Като всяко оръжие и при него се изисква много упражнения за да се овладее. И при него, както при шпагата или меча, си има различни удари, различни начиниза париране, различна стратегия и за да има ефект трябва много добре да се научим не само да го владеем добре, но и кога как да го използваме. Неслучайно Аристотел е посветил цял един труд – "Топика" – на доказателствените методи и стилистични фигури, които могат да бъдат използвани в различните моменти от един спор... Когато преди години захванах да чета Сенека очаквах високопарен и тежък стил, но се оказа толкова лек, изящен и елегантен, че и най-обикновените мисли направо те събаряха със силата на начина по който са изказани... Тогава разбрах колко безкайно далеч сме от силата на това оръжие. А за грубата сила – също може да бъде парирана със слово, дали със сериозни аргументи или с много тънка ирони, която звучи сериозно и съглашенчески, но оставя тънкото и болезнено съмнение "Абе тоя дали нещо не ме избъзика..." Но може би донякъде е неправилно словото като оръжие да се разглежда самостойно в контекста на всекидневието. Един силен войн никога не разполага само с меч или само с нож, обикновено има цяло снаряжение – меч, копие, нож, щит, шлем, бич и прочее... И в различните ситуации просто трябва да се използва различно оръжие... Много готина тема, поздравления :)

Ехааа, принце, с нетърпение чаках коментара ти. Много си прав за всичко, което си казал, и дори така започнах...Но както каза един познат: "нима ще те нападне крадец, а ти ще му говориш? Или си много наивна или не си попадала на крадец", аз в отговор му казах: "нима имам друг избор?" Но после като се замислих, едва ще мога да кажа и малкото си име...Така, че когато водим спор или говорим от трибуната за да убедим дадена група хора в нещо е едно и си имаме работа с хора, които са способни да ЧУЯТ думите ни, сигурна съм че словото има в пъти по-голяма сила от меча, но май в днешно време малко хора разчитат на перото и повечко на блягат на силата. Прав си, можем да парираме насилника с думи и той да се чуди какво искаме да кажем и дали не се гъбаркаме с него, но заедно с това рискуваме и да си навлечем гнева му още повече...Цефулестевън има много точен коментар по темата...Истината, кото исках да кажа в този постинг е, че хората отдавна не си дават сметка за това, че могат да се погрижат за достойнството си, интелекта си и способността си убеждават, вместо набързо да прибягват до връзки, сила или пари за да решават проблемите си...
Благодаря ти за коментара, както винаги невероятен...

Точно с това завърших моя коментар – словото е само един вид оръжие и може да се използва само в съответните ситуации. Ако имам крадец вкъщи, първо ще използвам чука за месо преди да го почна с думи ;)

Словото продължава де е по силно оръжие от сабята! Със словото можеш да накараш хиляди хора да повярват в нещо, да направят нещо. Ако трябва същото число хора да убеждаваш със сабя или тояга - ще ти се откачи ръката :) а и никога не си сигурен доколко си бил убедителен.

Този който влиза с шут през вратата му се възхищават и го обслужват само в някои географски ширини, в други се държат с него снизходително като с болен или леко луд т.е. никой не го взима на сериозно. Ако шута е твърде силен (разбирай твърде агресивен индивид) викат полицията/охраната да си свърши работата.

Тези норми на поведение се възпитават от рано у децата и се държи на тях да се спазват по всяко време и от всички. След време обществото се променя т.е. много хора ги спазват, отношенията стават цивилизовани.

А родната действителност каква е? В детската градина детето се оплаче "госпожо Гошко ме удря" и какво чува - "ми удари го и ти" - закона на джунглата. Какво очакваш от детето като порасне да разчита на грубата сила разбира се. А в така наречените 'нормални' държави Гошко го отнася.

Поздрави за хубавия пост! ВВ

Много интересно написан - интелигентно и колоритно. Благодаря!
Една етична революция означава автоматично еволюция на перото. И тогава неговата победа ще има смисъл, защото ще е носител на истина и справедливост. Не че сега няма позитивни примери. Имало ги е във всички времена. Просто, когато обществото преминава през трудни периоди, с по-голяма сила се проявяват тъмните страни в човешката природа. На нас просто ни се иска мечтаната промяна да стане по-бързо и да е по-безболезнена. Никога не съм вярвала, че перото може да бъде победено от грубата сила.
Лека вечер желая, а утре хубав ден, изпълнен с вдъхновение!

Благодаря ти ВВ, действително животът у нас е значително по-груб, в сравнение с другите държави и затова сме принудени да оцеляваме със зъби и нокти, не знам доколко бита определя съзнанието. Не мога да не се сетя за историята Джими Хендрикс или Рей Чарлс, все хора родени в крайна мизерия, пък и не само те, но са намерили начин да кажат много неща на света. Примери много наистина. Има едно нещо, което не разбирам, почти всички държави са преминали през кризисни периоди, но това не е довело до такова ниско инелектуално ниво, което наблюдаваме у нас...

Благодаря ти от сърце...Тъмната сила се проявява в трудните периоди, но аз все си мисля, че хората, които трябава да съхранят ценностите и имат средствата за това /медиите/ би трябвало точно в тези периоди да хвърлят много усилия именно в тази насока да запазим културата и съзнанието си. На мен обаче ми се струва, че и при тях интересът е взел връх. Темата е обширна и причините за това положение са много. Аз също никога не съм вярвала, че перото ще бъде победено, дори и в днешни времена наивно смятам, че ако умовете и творците се разграничат от материлния свят, могат да постигнат много...
Лека вечер и на теб...и още веднъж благодаря...

Ех, принце, след чука не си хаби думите според мен, освен ако не искаш да потренираш...А как ти се струва например:
- Добър вечер, Вие да не би да сте крадец? О, разбирам, вероятно сте в затруднено положение, но няма нужда да изгубите душата си като крадете от сиромах като мен, мога да Ви заема пет лева, ще ми ги върнете когато можете...
Ако и това не помогне бягай бързо за чука...
:):)

Прав е принцът, че не владеем достатъчно перото.
А за крадците е имало бързо правосъдие - като ги хванат да крадат, ги връзвали на магаре с лице към задницата му и ги накичвали с краденото. После ги прекарвали през цялото село така. Срам голям...
Само че сега, ако някой реши да им го причини ще го осъдят веднага. И ще се окаже, че те са победили със силата на перото - добре платеното перо на адвоката.
А тези, които очернят някого в медиите, ей така - за забавление... Пък нека той си разправя, че няма сестра. И те ползват перото.
Е, оказва се, че и ТЪМНАТА СТРАНА ползва силата на перото...

В БГ принципа е : Бий за да те уважават.
Перото няма вече тази сила, престъпниците и гамените са прекалено много.

Аз пък не се бях замислил за обратата страна на силата на словото... Хехехехе... Но извън сериозната тема, специално за случай като с крадеца, може би ако човек е овладял словото в специфичната многоцветност, присъща за сърбите в моменти на афект, може така да му подпали ушите, че крадецът не прост ода избяга, а после цял ден да му е неудобно да излезе от вкъщи само като си помисли какви ги е чул.... :)

Свободата на словото е най-значимия фактор в едно справедливо общество, но само когато процеса е двустранен т.е. ако свободата да говориш е посрещана със свободата да се чува казаното.
И за двете неща се иска интелект, мъдрост и толерантност.Еднакво нелепо е да говориш и да не те чуват или хората да са отворени за всичко казано, а да няма кой да го каже.

Няма крепост, която перото да не може да победи.

Иначе много пишем - обикновено празни приказки.
Има големи писачи, които никога не чуват.

Много интересен коментар. Но аз все си мисля, че тези (крадци), които ползват перото или скъпите адвокати да се защитят в съда, съвсем не разчитат само на аргументите. В Повечето случаи ползват доста връзки и други далеч по-убедителни средства...

И аз така мисля мнозинството определя правилата. Явно хората залагащи на силата са в пъти повече от тези, които залагат на думите...

Хех, принце...Мислиш ли, че някой би могъл да изпитва такъв срам, защото аз мисля че ако човек притежава тази способност никога няма да отиде да краде...

Свободата на словото...Така е, но и силата на словото е много важна...Добре казаното не може да не се чуе, от дума на дума ще се разчуе за него... Мисля че принца е прав за това, че не умеем да използваме перото...В пъти сме занемарили способноста си да говорим малко, а да казваме много...

почти фифти на фифти ;)

Има и такъв момент, дадени ситуации се решават само със сила, други пък само с аргументи. Животът ни обаче ми се струва твърде загрубял...

Общото:
И двете са продължение на ръката, която ги държи и дали ще са оръжие, което наранява или средство да прехрана, или нещо, които ни доставя удоволствие или служат да игра и забавление
ЗАВИСИ САМО ОТ ЧОВЕКА, КОЙТО СТОИ ЗАД ТАЗИ РЪКА И Я УПРАВЛЯВА.
ЧОВЕКЪТ, КОЙТО РЕШАВА ДА НАНЕСЕ УДАР ИЛИ ДА ПОГАЛИ, ДА ПОИГРАЕ ИЛИ СЕ ПОГАВРИ.
И силата и на сабята и на перото не зависят от тях самите (може да са еднакво наострени) зависят от енергията, която ги задвижва. Аз съм била свидетел, че и най-мощната физическа сила може да се укроти от добрата дума, казана на място и на време и с подходящата енергия.
И стигаме отново до това - Не зависи какво правиш и какво имаш (в ръка или като имущество) завис икой си ти, докато го правиш или ползваш.
Наистина страхотна тема
Както знаете, аз съм избрала слово и съм твърдо на негова страна. "Добрата дума и планини отмества."

Твоите коментари винаги са много интересни и съдържателни. Абсолютно съм съгласна с написаното от теб, затова и се питам защо хората у нас са забравили всичко това и залагат на грубите начини за решаването на проблемите...
Благодаря ти...

разликата е в това, че едното оставя белези отвън, а другото вътре в нас... но като цяло в днешно време, перото май е по-остро, защото всичко става с думи /кажи на твоя човек, че пращам моя човек да мине с предимство/. И дори без саби и шутове по вратите се оправят нещата...

Дори, аз затова вметнах в началото едно уточнение за сабята и перото...Преди секунди прочетох последния постинг на Катан и разбрах, че все пак сабята има много по-голяма сила от перото у нас...Жалко, или перото ни е било слабо или думите ни не са били чути от никой...

Сабята не може да уби духа, както думите - тялото....

Написаното остава и то е характеристиката на пишештия!С удоволствие цитираме думи,казани преди векове и ги използваме и като оръжие и като щит.Уникалното на пространството в което сме,са думите!Игра,закачка,рана,погалване,удар,послание,взаимност,помощ,разбиране,неразбиране,заедност,разделение,съпричастност и каквото и да е друго,остава написано и е отговорността ни към,себе си и другите!Климатът на пространството са думите,подпомагани от нагледни материали,звук и това ще е бъдещето към което се е запътил светът!
Усмихнат да е денят ти Иве!

Сабята може да убие всичко, но думите могат да променят и надвият този, който я държи...

Благодаря ти Качак, "В началото бе словото..." и в края пак ще бъде то...
Усмихнат ден и на теб...

" Не встъпвай в пререкания с празнодумците: речта владеят всички, умът е присъщ на малцина. ...." Катон " Няма нищо по-страшно от активната глупост. "Гьоте " Обичай всички, доверявай се на малцина, не навреждай на никого." Шекспир

Благодаря ти Клео...

за съжаление не само у нас. Защото са вярвали, че чрез сила може да се постигнат нещата по-лесно и бързо. Вярно е, но по пътя има жертви. Паднали са няколко "трупа". Не действаш п освоите морални ценности и не винаги се чустваш добре със себе си, дори и когато си постигнал целта си.
Пътят на словото, доброто светлината е пътят на еволюцията. пътят на силата е революционен път. А Вселената не обича революции.

Сабята може да спечели в мига, но ако не успее, перото ако знае как да пише и има какво да каже винаги печели бъдещето;-)

Сабята е здрава, яка и калена но ръждясва, а перото е меко, слабо, нежно, но думите, които пише остават живи и в бъдещето;-)

Благодаря ти goran, хубаво си го казал...

Заслугата е твоя - ти ме провира;-)

С пари можеш да си купиш къща, но не и дом. Можеш да си купиш легло, но не и сън. Можеш да си купиш часовник, но не и време. Можеш да си купиш книга, но не и знание. Можеш да си купиш положение, но не и уважение. Можеш да си платиш за лекар, но не и за здраве. Можеш да си купиш живот, но не и душа. Можеш да си купиш секс, но не и любов. Можеш да си купиш всичко материално, но не и духовност. Китайското учение носи късмет, защото пращането на положителна енергия чрез добрите пожелания е най-добрият начин, за да помогнеш на ближния.
поздравче от мен

Поздравления!
В наше време, когато хората не използват толкова често саби,шпаги и други такива, а си служат повече с перото, аз имам още едно оръжие/ще го кажа под секрет, за да не се използва без писменото ми съгласие!:)/, с което си служа и то е предназначено за илитератите. Това е иронията ми към всички, които отварят врата с шут и към тези, които сервилно им се кланят.
Последните наказвам с иронията си и с голям бакшиш/дали разбират, че това е наказание или се радват на препечеленото, е това вече не мога да кажа, защото съм от другата страна/.

Сет, благодаря ти за този чудесен коментар...

Според мен се радват на препечеленото, а на всичко друго махват с ръка и казват "голяма работа"...
Благодаря ти, като пишех постинга не предполагах, че нашето перо ще загуби битката, но като прочетох постингите ти тази сутрин разбрах, че в нашата държава наистина няма морал там където най-много трябва да има...

Морал,чест,достойство,себеуважение...
Това са ВЕЧЕ архаични думи.:(((

Това са все думи отнасящи се за човека, все си мисля, че докато човекът е човек и не мутира в нещо друго, тези думи ще са актуални. Но явно мутацията е започнала...:)

Да, радват се на припечеленото, но такива хора обикновено са с изключително чувствително его и нерядко дълбоко в себе си умират от страх някой да не ги избъзика и да им лъсне незнанието и глупостта; и затова реагират грубо, защото нямат друг начин на реакция. Така че ако някой се ядоса от нечии думи, дори и да реагира грубо, значи другият го е победил ;) Така че не съм съгласен, че перото губи битката :)

Принце, в твоите ръце перото трудно ще загуби битката... :)

използвана като перо! за справка: зоро

привет, кас!

Интересни мисли. Привет...

подкрепена от перо е най-силна. Но и обратното също е вярно. Поздравления :))))

Благодаря, радвам се че намина...

Сега сабята печели, дори и перото да е остро.

Както си пише, може да капне капка мастило, и да оплеска всичко.
Често се случва това.

Сега е така, но се надявам да дойдат и по-добри времена...

да, освен това докато се почесваш по главата за по-умни мисли можеш да си бръкнеш и в окото без да искаш... :D :)