В една прекрасна местност  живеели патета и жаби, хамелеони и  три феи.

 Трите феи се занимавали със своите различни неща. Феята на музиката редовно пускала страхотна рок музика на всички, а феите на познанието и словото й се радвали и често подрусвали коси в ритъм с музиката, освен това феята на музиката имала и слабост към моторите. Веднъж дори решила да повози другите две феи, които приели с голяма охота, но щом моторът ревнал  и ги понесъл из горските пътеки (на горичката зад блатото), двете закрещели от ужаса и покачения  адреналин. Да, феята на музиката била дива и обичала високите скорости и затова когато моторът спрял и двете феи слезли от него, почти нямали сили да кажат и дума. Косите им били разрошени, а очите просълзени от силния вятър в резултат на високата скорост. Но феята на музиката веднага им пуснала стабилна хеви метъл  музика и с това показала на омаломощените  феи, че светът не е толкова ужасен.

  Феята на словото обичала да пише стихове и учила различни езици. Говорела патешки, жабешки, хамелеонски и други, защото обичала да разговаря с всеки. Тя обикаляла цялата местност и създавала нови и нови приятелства, защото била много общителна. Много се опитвали да я надприказват, но никой не успявал, тя все намирала какво да им отговори и така безгрижно си летяла и редяла чудни рими. Феята на музиката и феята на познанието й се радвали и я приветствали, защото без нея животът би бил скучен.

  Феята на познанието пък обичала да се усамотява понякога и да потъва във философски размисли за света. Гледала звездите и умувала по различни въпроси. Тя смятала, че там на небето има много слънца, някои по-ярки и по-близо, други по-далечни, но все са слънца. Така намирала във всяко нещо собствено обяснение и го представяла на другите, които я нарекли „феята на познанието”, макар и тя да не била съгласна с това.  Разбира се тя искала да знае всичко, но не знаела и затова  не спирала да пита.

   Един ден докато феята на познанието се разхождала безгрижно из горските пътечки срещнала един весел Сатир, който бил с превързани очи и носел една дебела книга.

 - Защо си с превързани очи? – попитала изненадана феята, защото била много любопитна.

 - За да мога да виждам – отговорил сатира…

 - Но как така, нали с очите се гледа, а ти си ги превързал, как виждаш тогава?

 - Със сърцето – отговорил сатира – аз виждам със сърцето и каквото видя го записвам в тази книга…

 - Че какво толкова има за гледане? - вдигнала рамене феята…

 - Ето виждаш ли как очите ти пречат да виждаш…Затвори ги и ще видиш какъв необятен свят има около нас, патета не са само патета и не са толкова еднакви, колкото изглеждат и жабите не са само жаби и те не са толкова еднакви, колкото изглеждат.

 Феята на познанието затворила очи и тогава разбрала коя е най-силната магия на света - магията на въображението. Видяла и чула патетата как мечтаят, рисуват, пеят и пишат стихове. Чула и жабите, чула и хиляди други обитатели на местността, за които дори не подозирала, че съществуват и се развълнувала много…

 - Благодаря ти – казала щастливо тя – може ли да чета от твоята книга? Ти си всевиждащ Сатире.

 - Разбира се – отговорил сатира - ще ми е приятно да си побъбрим някой ден отново и ще се радвам ако четеш от моята книга, тя е написана с очите на сърцето ми.

 Феята на познанието махнала за довиждане на сатира и отлетяла. После повикала другите две феи.

 - Открих невероятна магия – казала им тя – помогнете ми да я направим. Ще превържем очите си и ще виждаме само със сърцата си. Ще видите колко много феи има в гнездото на патетата, колко много сатири при жабите и колко много слънца при хамелеоните.

 Феята на музиката и феята на словото се спогледали,  но се усмихнали и се съгласили. После трите се хванали за ръце и превързали очите си завинаги…От този ден нататък феите вече ги нямало, останали само техните сърца…

  Така, че ако минете през тази местност някой ден и видите едно голямо сърце на мотор, скачащ през бабунките на горските пътеки, или пък друго загледано в звездите, ако ли пък Ви спре трето и напише стих за вас, ако видите гнездо или блато със сърца или пък такива, които променят цвета си, ако вдигнете поглед към слънцето и пак видите сърце и ако нощем небето също е обсипано с хиляди блещукащи сърца… О, значи и Вие сте омагьосан…



част 1 - http://djgator.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/08/19/prikazka-za-trite-fei-blatoto-i-oshte-neshto.382470

част 2 -  http://fireandice.blog.bg/izkustvo/2009/08/19/prikazka-za-trite-fei-blatoto-i-oshte-neshto-chast-2.382773

част 3 -lubima.blog.bg/regionalni/2009/08/20/prikazka-za-patetata-jabkite-i-oshte-neshto-chast-3.382974