Андрей стигна до вратата на дома си и бръкна в джоба за ключовете си, но не ги намери. Сети се, че те са на масата в таванската стая, в която всеки месец играеше покер с тримата си приятели. Беше ги оставил там като залог в последната игра, която беше загубил. Прибираше се, но не у дома си вече. Позвъни и се надяваше, че годеницата му е будна вече и няма да я събуди за да му отвори и действително беше така. Тя му отвори и се усмихната мило. Нищо не подозираща тя му сложи кафе и го целуна по бузата, а после разпалено му заговори:  - Днес си харесах рокля – грейна щастливо тя – Малко е скъпа, но е много красива. Жалко, че не е прието младоженецът да вижда булката преди сватбата, нямам търпение да я облека и да ме видиш…  Горещ душ обля Андрей. Трябваше да й каже, че се налага да поотложат сватбата, но не знаеше как. Главата го болеше, беше загубил всичко на карти в една твърде пиянска вечер и то от най-добрия си приятел. Сега не знаеше какво ще стане с него, не знаеше от къде да започне и какво ще прави, но трябваше да й каже. Тя трябваше да знае.  - Скъпа, мисля че трябва да отложим сватбата – смотолеви несигурно той  - Какво говориш? Защо?  Андрей погледна разтревожените й очи и тъга скова сърцето му. Мълчеше, не можеше да й каже, струваше му се твърде глупаво и абсурдно. Какво го бе прихванало? Нямаше ли поне малко отговорност в себе си. Как успя да й причини това, нима не помисли за нея...  - Скъпа…Нали знаеш, че снощи бях с приятелите си на покер…- започна несигурно той…  - Да! И какво? Още не си ми казал кой спечели – тя се усмихна отново, но щом видя угрижения му вид, усети, че нещо нередно се е случило на снощната им сбирка  - Венци спечели, а аз загубих… - въздъхна тежко Андрей…  - Голяма работа…сефте…другия път ще спечелиш, сигурна съм…затова ли трябва да си отложим сватбата? Да не си полудял или какво, май те е хванало шубето. Лигльо.  - Друг път едва ли ще има. Снощи се бяхме разгорещили повече от обикновено…аз държах много добра ръка и мислех, че ще спечеля…увлякох се в залозите и изгубих…  - Стига, чак пък сега толкова драматизъм, винаги съм знаела, че тази игра е кофти работа, но това какво общо има с нас, колко пари по дяволите си загубил?  - Всичко!  - Всичко? Какво значи това?  - Значи всичко…колата, домът си, парите си, спестяванията си – всичко…  - Шегуваш ли се? Това е само игра. Вие сте приятели и никой не би ти взел и гащите от гъза, а ако направи, то значи не ти е никакъв приятел…  - Ти не разбираш. Това е въпрос на чест. Всички знаем правилата и ги спазваме. Аз загубих и трябва да си понеса последствията…  - Ти загуби? Ами аз? Аз не загубих ли? Чест, каква чест? Обричаш щастието ни заради някаква чест. Как смееш, нима си толкова жесток и такъв егоист, мислиш за честта си повече отколкото за ангажимента си към мен. Върви и се разбери с приятелите си да ти върнат живота. Ако са ти истински приятели ще те разберат.  - Не мога. Ако Венци реши е друго, но аз да ходя да се моля…не мога.  Андрей сбръчка вежди. Видя я как безпомощно се отпуска на дивана и сълзите й се стекоха по бузите. Не можеше да понесе гледката, беше твърде тежко да осъзнае какво и причинява в момента, но не можеше да се върне. Какво да им каже? Дайте си ми парите, че приятелката ми плаче. Не, трябваше да се оправя някак. Все пак имаше хубава работа , щеше да успее пак, въпрос на време беше. Освен това имаше й вила в някакво село завещана от баба му, можеше да се спазари с Венци да я размени за апартамента му. От нея се искаше  само да го разбере и подкрепи, нищо повече. Какво ако отложат сватбата с една година? Какво толкова? Всичко щеше да се нареди и те пак щяха да бъдат щастливи.    Но тя не го разбираше. За нея беше ясно, че той не държи достатъчно на нея. Не проумяваше как е възможно да се прави на герой и честолюбив, когато бяха на прага да се оженят. Нима това не беше най-важното за него? Колко са безмилостни мъжете, как залагат с лекота щастието, как могат да бъдат толкова жестоки, защо всичко обръщат на игра? Животът е далеч по-сериозен и в него няма място за гордост. Нима не разбираше, че има толкова по-съществени неща. Ами неродените им деца? Виновни и обречени още в заплануването им, какво разочарование само. А сега той очаква разбиране от нея. Какво разбиране като не е разбираемо, като не й беше ясно как се допуска такова положение, такъв избор. За нея картите бяха свалени и този път тя беше губеща в игра, която никога не бе искала да играе. В игра в която смяташе, че е спечелила, но бе изгубила в последния момент. В игра в която никога не можеш да си сигурен, докато не се обърне и последната карта. Какво да прави сега? Обичаше го и с нетърпение очакваше моментът в който ще се оженят, а ето че разбираше че този момент може и да не настъпи никога. Гледаше го и не вярваше, по всичко личеше, че не се шегува. Той я гледаше сякаш искаше да разбере колко голяма е нейната любов и дали би му простила всичко, колкото и да е голямо неговото прегрешение. Но тя също очакваше от него всичко, най-малкото от което да помисли за нея в този момент и да преглътне гордостта си. Но той седеше непоклатим и мълчалив и я следеше с поглед. Това беше най-голямото разочарование за нея. Облече се и си тръгна без да му продума и дума повече, нито пък той на нея. Познаваше я и знаеше, че каквото и да каже в този момент само ще предизвика гневна реакция, която няма да доведе до нищо освен до тежки думи и жестоки обиди. Тя излезе и много разтроена тръгна към дома на майка си. В главата и се меняха картини на щастливите им моменти заедно, на прекрасните любовни нощи, на романтичните им вечери през които мечтаеха да създадат семейство. Сълзите й се стичаха по бузите, вървеше, а хората я гледаха състрадателно. Трябваше да спаси любовта си и бъдещето им, но той сякаш нехаеше. Горделив е, знаеше го и нямаше да се върне, но тя можеше да отиде при Венци. Ще му каже каквото има да му казва, а той ще реши и ще постъпи както иска. Смяташе, че познава приятелите му и че те не са толкова безкомпромисни, все пак винаги са били заедно, колко пъти Венци е идвал у тях на гости и е разказвал такива невероятни истории за тяхното приятелство. Тя трябваше само да му ги припомни и да го помоли. За нея приятелството беше в това да знаеш, че приятелят ти, който и да е той е щастлив. Никакви услуги, никакви купони и никакви игри не могат да бъдат по-важни от това, щастието е най-важното на света. Нищо не може да я накара да повярва, че човек който обрича друг човек на нещастно съществуване може да ти бъде приятел. Но мъжете имаха странни възгледи върху това. При тях се намесваха много сложни емоции и приятелството имаше различни измерения. Потънала в тези мисли тя се завъртя на деветдесет градуса и пое към таванската стаичка на Венци, която бе предназначена за покер-сбирките им.    След като тя излезе Андрей извади от хладилника бутилка водка и се отпусна на дивана в хола. През главата му препускаха мрачни мисли. Нямаше нищо истинско на този свят, нито истинска любов, нито истинско приятелство. Пиеше направо от бутилката и се чувстваше сякаш искаше земята да се отвори и адът да го погълне. Това мрачно настроение му харесваше по някакъв извратен начин, затова ужасно се издразни, когато на вратата му се позвъни. Сигурно пак е някоя досадна съседка с някой пощенски плик в ръка пуснат по погрешка в нейната пощенска кутия. Но когато отвори вратата видя Васко, който сякаш беше дошъл да му съчувства. Андрей не искаше съчувствието на никой, нито пък някой да го убеждава, че трябва да ходи да се моли на Венци за нещата си. Ако бяха толкова загрижени да се бяха намесили когато беше моментът. Всички обаче си замълчаха, никой не отвори и дума за това, а сега се правеха на състрадателни. Айде няма нужда, каквото и да се случеше и както и да му протечеше животът от тук нататък Андрей знаеше, че няма нито истински приятели, нито истинска любов, а щом нямаше това, значи нямаше нищо. Парите никога не са били измерение за богатство, богатството е в друго – в любовта и в приятелството…     Следва последната част…

Вижда се, че за всеки истината е различна за едно и също събитие, което е много интересно. Сега всеки трябва да преоцени своите ценности. Дали ще има някакъв консенсус, може би по пътя на компромисите, но всеки ще го изстрада по своему.

Скоро ще има развръзка...още малко търпение... :)

И аз я чакам с нетърпение!
Пишеш много увлекателно!

Благодаря...

С нетърпение чакам развръзката!!! :):):):)

Скоро Дори, скоро... :)