В стаята бе толкова тихо. Преди половин час си бе тръгнал Андрей, който бе загубил цялото си имущество на покер, преди минути също така мълчаливо и свъсено си бяха тръгнали и Боян и Васко. Венци стоеше на стола си и не помръдваше, взираше се във натрупаните пари и ключове по масата и не разбираше, как се стигна до тук. Един въпрос се въртеше в главата му. Ами ако беше загубил той? В момента в който разбра, че печели беше решил да провери как ще реагират другите двама. Правилата който загуби – губи, който спечели – печели важаха за всички и ако трябваше да бъдат нарушени тази вечер, то значи всички трябваше да са единодушни. Но Васко и Боян мълчаха. Ясно как биха постъпили ако той беше губещия, просто щяха да си мълчат. Интересно му беше защо никой не отвори дума, защо никой не наруши тишината и не се обади в подкрепа на Андрей, колко лесно щеше да му бъде да върне нещата на загубилия си приятел и нямаше да бъде толкова неловка ситуацията.  Венци стана и събра чашите от масата. На дивана все още спеше полу-голата проститутка, която беше наел както често правеше, но сега не му беше до нея. Сръчка я да се събуди, подметна й една двайсетачка и я отпрати да си ходи. Венци знаеше какво трябва да направи. Трябваше да отиде при Андрей и да му върне всичко. Все пак това беше само една игра и тя не биваше да променя нищо между толкова добри приятели, имаше си всичко и не му трябваха нещата на Андрей, трябваше му само неговото приятелство, само то беше ценно за него. Поразчисти малко и се приготви да излезе, но точно в този момента на вратата му се почука. Венци се усмихна широко и почти беше сигурен, че това е Андрей, който се е върнал да се разберат. Но на вратата му стоеше много разстроена неговата годеница.  - Венци, знам че няма да е честно, но помисли за нас, моля те – проплака тя – Андрей иска да отложим сватбата, защото загубил всичко…  - Спокойно, нищо не е загубил – въздъхна Венци – разбира се че ще му върна нещата, за какво са ми…Седни и се успокой…Кажи ми как е той, какво ти каза?  - Каза само, че такива били правилата и той нямал право да иска от теб да му върнеш парите и всичко което е заложил…  - Оффф, аман от неговата гордост! Да се прави на честолюбив пред някой друг разбирам, ама пред мен? Приятели сме от толкова години…Обижда ме факта, че се е усъмнил дори в моята добронамереност. Нима е допуснал, че съм толкова алчен? Как е възможно? Нима не ме познава? Айде, то се е видяло, че аз трябва сега да отида и да го помоля най-учтиво да си вземе живота обратно. Баси и човекът.    Венци ходеше напред - назад из стаята и се ядосваше на глупостите на приятелите си. Сети се за онези двамата и пак се надигна гняв и съмнение в тяхната лоялност. Нима е възможно да са безразлични към случващото се? Подкани гостенката си да тръгват и се отправи към вратата, когато отново се почука. За втори път се усмихна с надежда, че това може да е Андрей, но на прага му седеше мълчаливо Боян. Тримата стояха и се гледаха неразбиращо. Какво пък правеше Боян тук? Венци беше почти сто процента сигурен, че Боян най-спокойно си е отишъл вкъщи и се е паркирал да спи. Но това явно не беше така. Защо ли се е върнал? Знаеше отношението му към паричните въпроси и не разбираше коя ли магическа сила го е върнала обратно в таванската стаичка…     - Венци, виж, знам че спечели честно, но дали трябва да бъдем толкова стриктни към правилата – заговори Боян – виж, ако си държиш на печалбата, дай поне да откупя колата на Андрей, той не може да работи без нея, а това ще го убие…  Венци слушаше и не вярваше на ушите си. Точно от Боян най-малко очакваше такова предложение. Знаейки колко е стиснат Венци никога не се е надявал и на една стотинка заем от него. Винаги когато му се е налагало  да опре до заем се е обръщал към Васето, сега обаче откриваше нова черта в характера на Боян и прилив на силно уважение и респект взеха да изместват доскорошното  му мнение, че Боян е дребнав и доста стиснат. След двадесет години той все още имаше от какво да се изненада. Явно в ситуацията имаше и положителен момент.    - Глупости говориш…Нима и ти си смятал, че няма да върна нещата на Андрей? Никой ли не ме познава? Баси. Кажи поне защо чак сега реши да вземеш отношение?  - Как защо? Нима не зависи единствено и само от теб дали да върнеше нещо, което е станало твое? Какъв съм аз да се меся, не исках да смяташ, че аз вземам страна в този случай, все пак и двамата сте ми еднакво близки…Радвам се, че си решил да му върнеш нещата. Издигаш ми се в очите ей… - Боян потупа доволно Венци по рамото и се отправи към вратата, нямаше какво повече да се мотат, трябваше да отидат и да убедят онзи горделивец, че всичко е наред. Но щом стигна до вратата чу почукване по нея.  - Сигурно е Андрей, дано най-после е разбрал, че няма смисъл от неговите глупости и е дошъл да се разберете – усмихна се Боян.  Но след като отвори врата видя, че там стоеше като в небрано лозе Васил. Всички стояха и се гледаха. Накрая Васето наруши тишината и се обърна към Боян с думите:    - Ти пък какво правиш тук?    - Дойдох да говоря с Венци за Андрей, а ти?    - И аз за това съм дошъл – смотолеви Васко    - Мислех, че си тръгна, къде се шля досега?    - Ходих при Андрей, мислех да му поговоря да се разберат с Венци, но той не пожела. Най-грубо ме изгони и аз като не намерих друг начин дойдох тук.    - Баси и човекът – измомоти Венци – всички се тревожат за него, а той се прави на горд и на принципен. Баси и работата, айде да тръгваме, че като го знам какъв е…  - Като го знаеш какъв е да беше го спрял навреме та да се разберете – изнервено подметна Васко.   - Айде пък сега…Сетила се Мара да се побара, ти защо не се намеси, ако го бях спрял щеше да е по-малко горд ли? Вие двамата трябваше да се обадите, да подметнете някоя шега, ама не…  - Да се намесим? Как да се намесим? Каква работа имаме да се месим, когато залога стана голям ние се отказахме, вие продължихте. Проблема си остана ваш, ама май накрая се оказа, че не е само ваш…  - Стига сте спорили. Да тръгваме – изстена годеницата на Андрей, която се бе успокоила и нямаше търпение да се прибере…  Четиримата се спогледаха и напуснаха стаята.      Пристигнаха и тъй като вече настроението им беше доста добро се изкачиха гонейки се по стълбите. Само годеницата на Андрей вървеше спокойно след тях и дори не се и опитваше да ги настигне. Почукаха, но никой не им отвори. Отново почукаха и отново само тишина. Васето се обърна към идващата по стълбите приятелка на Андрей и й се усмихна:  - Дай ключ, че тоя май е заспал.  - Нямам – каза тя – оставих му го…  - Аз имам бе – засмя се Венци – Ама, че съм прост…  Венци извади ключа на Андрей и отключи вратата, но гледката която видя го шокира. След него се промъкнаха Боян и Васето, но Васко не влезе по-навътре. Остана на вратата и задържа приятелката на Андрей, това което бе видял - тя не биваше да вижда. Андей лежеше бездиханно на дивана в хола си, на пода се бе търкулнала празна бутилка от водка, а на масата до него имаше празна опаковка от приспивателни и лист с някакви писаници по него. Васко пръв се окопити и се обади на бърза помощ. Линейката пристигна почти веднага и го откара. Приятелката му тръгна с него към болницата, а тримата му приятели останаха безмълвни в празния апартамент. Погледнаха листа и прочетоха:   „Няма нищо истинско на този свят. Има само илюзии. Аз не искам да живея в тази фалшива действителност”…    Какво нещо беше човекът и човешката психика. Никой никого не познава напълно. Андрей уж беше най-силния от тях, а се оказа най-слабия. Боян уж беше най-стиснатия, а се оказа най-щедрия, Васко уж беше най-чувствителния, а се оказа най-хладнокръвния. А Венци? Той беше този на когото се крепеше цялото им приятелство. Той ги помиряваше и им организираше купони, той беше щуракът и душата на компанията, а какво се оказва сега? Човек съди твърде прибързано, и наистина никой никого не познава напълно, защото Андрей нямаше как да знае, че Боян бе готов да откупи колата му, че Васко се бе скарал с Боян за да го защити, че Венци никога не е смятал да задържи нещата му, че приятелката му беше отишла да се моли заради тях и тяхната любов. Андрей просто беше решил, че никой от тях не го обича, подложи на съмнение всичко освен собствената си преценка. Понякога нещата изглеждат по един начин, а всъщност са съвсем други. Всички му бяха много добри приятели, но Андрей не им беше. Ако им беше наполовина добър приятел, колкото те на него, никога нямаше да ги постави в това положение, никога нямаше да ги остави да носят тази вина. Вина, която щеше да носи всеки един от тях, дори и годеницата му, макар че тя нямаше нищо общо с това. А това беше само една игра, но коварна, игра в която никога не знаеш дали печелиш докато не се обърне и последната карта…  

Иве, направо настръхнах от края....

ох, Дори бая се узорих честно да ти кажа и май не го написах толкова философски както ми се искаше... :)
ама карай, като за първи опит, това е ;)

Добре се получи.. Предполагах,че може да се огъне и да опита да се самоубие, в момента в който остана сам с бутилката.. Мъжкото его е доста крехко.. :)
Разказа се получи страхотен...

Благодаря ти Дори, лошото е че човек има свойството да преувеличава нещата, особено ако си пийне малко повече. Така може да се самонавива човек, само му дай повод и му гледай сеира, а животът е такъв, какъвто си мислиш че е...

Хубав разказ от 5 части! Различни гледни точки, различни истории от едно събитие - нов подход :)
Дано Андрей оцелее - харесвам хепи-ендите .

Благодаря ти Веско, доста зор видях. Кой знае ако ги прочета накуп дали ще ми харесат :)
За хепи енд-а, ами дано се оправи наистина :)

Браво Касс. Добра история се получи накрая - мъжете са малко като децата май ;)
Поздрави! ВВ

Благодаря ти ВВ, радвам се че ти е харесала...

Историята е чудесна.Дали наистина познаваме приятелите си?Това се запитах аз когато я прочетох..

благодаря, мисля че докато не попаднем в ситуация в която да си проличи кой как би реагирал, не познаваме хората около нас достатъчно...

:))) Каси много си продуктивна! Поздравления!
Хубаво е да видиш много повече добро у хората, отколкото си очаквал. Понякога и в живота става така.

ами Стани, така се получи, че като се филмирах трябваше да ги напиша наведнъж, че после трудно щях да се върна в историята...

Проследих историята с голям интерес. И не се притеснявай-края звучи достатъчно философски.:)

Благодаря, мисля, че края се хареса само на тези, които проселдиха цялата история иначе няма как да го разберат...

искам да ти кажа нещо

сива и безлична си ми, а като ти чета коментарите ми изглеждаш голяма флегма.
мязаш на вкиснат домат, един такъв седящ в щайгата отпуснат, дреме му на какво прилича ...

изглеждам ти сива, вероятно защото снимката е черно-бяла, а както знаеш сив домат няма...я утре като ти мине, пак намини може друго да ти се привиди...

Поздравления, Иве! Този път си се справила блестящо. Успяла си да хванеш и настроенията, и детайлите, и ритъма, балансирала си отделните моменти и е станало идеално!

благодаря ти принце, радвам се, че ти хареса...

Много ми хареса..В труден момент, винаги проличава, кой ти е истински приятел.Много задълбочено и мъдро си проследила настроенията,емоциите на главните герои. Прави ми впечатление, че за разлика от мъжете, където нещата са по-ясни ,въпрос на чест и.т.н...при жените не съществуват толкова лоялни приятелски отношения. Да не кажа, че липсват..при тях се получават разногласия, и рано или късно- приятелството се разпада..Животът ни го показва непрекъснато. Поздрави, Кass, невероятна си ..Успехи.

Благодаря ти miaa, при жените има много силно чувство за принадлежност към семейството, пак има приятелство, но то като че ли остава на по-заден план. Радвам се, че ти хареса историята...

При мъжете приятелството е искрено, при тях съществуват неписани правила, но ясни и точни...затова тяхното приятелство устоява на времето..Аз ти благодаря от сърце за хубавите мигове,Кass.

благодаря ти от сърце miaa ...