Постинг
13.09.2009 15:47 -
Да свалим картите /втора част/
Васко и Боян си тръгнаха изтощени и мълчаливи. Навън ги посрещна слънцето греещо топло от небето. Хората се бяха раздвижили, всеки по своя си път. Двамата мълчаха и се оглеждаха за такси. Колите им бяха паркирани на малкия паркинг пред блока, а точно до тях се червенееше красива и добре поддържана колата на Андрей. Двамата въздъхнаха тъжно. Тази вечер се беше случило нещо неочаквано за тях и те не знаеха какво да мислят. Един от приятилите им беше загубил всичко на покер от друг техен приятел и те бяха свидетели на това.
- Баси работата – изруга Васко
- Хм, баси не ами баси – обади се Боян
- Какво ще стане сега, как мислиш, дали Венци ще върне нещата на Андрей?
- Не знам, не би трябвало, все пак правилата са такива и всички винаги сме ги спазвали – каза намусено Боян.
- По дяволите правилата, това е само една игра…нима не ти става гадно като се замислиш в какво положение се намира Андрей сега?
- А ти защо не се замислиш, защо се намира Андрей в това положение? Защо не сме аз или ти на негово място? Защото ние имаме мярка, а той няма. Нека му е за урок.
- Урок? Какъв урок? Та ние сме приятели от двадесет години, израснахме заедно, били сме дупе и гащи през целия си живот…не бъди толкова сериозен.
- Не съм сериозен, а справедлив. Това ли мислиш, че е приятелството? Да позволяваш на някого да се измъкне от необмислените си постъпки, разчитайки че приятелите му ще му простят. Айдее, нека знае, че животът не е толкова прост, яд ме е на него честно да ти кажа.
- Мен пък ме е яд на теб. Какво се правиш на толкова принципен. За мен приятелството е над всичко, ясно ли ти е, а ти щом мислиш така явно не си способен на компромиси и на истинско приятелство…
- Истинско приятелство? А знаеш ли какво значи това? Хм? Ще ти кажа нещо приятелю, истинско приятелство между неравностойни хора няма. Знаеш ли как ми беше писнало от брата на жена ми с неговите заеми, все ме търсеше за пари, а иначе бяхме много добри приятели преди да се оженя за сестра му. Чудех се какво да го лъжа и как да му откажа, защото знаех, че всеки път ми връща парите на час по лъжичка. Ще ти кажа какво ще стане ако Венци не върне живота на Андрей. Максимум година ти давам и ще забравиш за своя приятел. Ще ти писне от неговото мрънкане и оплакване, няма да може да идва с нас никъде, защото няма да може да си го позволи. Казвам ти няма приятелство между неравностойни хора, а пък ти както искаш.
- Не мога да повярвам, че ми говориш това – Васко поклати невярващо глава и се свъси. Сякаш не можеше да познае своя приятел. Сега разбираше, че може би никога не е имало истинско приятелство между тях, че са толкова различни. Само той ли беше идеалист? Само той ли вярваше, че приятелството е над всичко? – Ще ти отговоря – продължи Васко – истинското приятелство означава да си на линия, когато някой е в беда, да отделиш от залъка си за да не оставиш приятеля си гладен, да протегнеш ръка, когато е паднал и да му помогнеш да се изправи, да му простиш когато те е обидил, да го приемеш такъв какъвто е, да разчиташ на него и той да разчита на теб…
- О, колко наивно! И как ще разчиташ на него? Повярвай ми от тук нататък само той ще разчита на теб, а такова приятелство не е нужно никому.
Васко беше уморен и не му се спореше, беше ядосан и се дразнеше от философията на Боян, затова си взе довиждане с Боян и се отправи към дома на Андрей. Трябваше да направи нещо. Щом пристигна позвъни на вратата на Андрей и зачака. След малко Андрей му отвори, беше видимо много пиян и отчаян.
- За какво си дошъл? – попита изнервено Андрей
- Как за какво? За да те видя разбира се… - Васко избута Андрей и се промъкна покрай него – Къде е приятелката ти?
- Тръгна си разстроена…не й трябва такъв неудачник като мен.
- Стига си дрънкал глупости. Това е само една игра, Божеее, никой ли не разбира, какво сте се взели на сериозно всички? Да не се е свършил светът случайно. Айде да говорим с Венци и да ти върне нещата. Ще мине време и само ще си спомняме с усмивка за това.
- Не мога. Такива са правилата, какво очаквате всички от мен, да ходя да се моля ли? Оставете ме, сам си го направих, сам ще се оправям.
- Оффф, сега пък проблем с гордостта. – раздразнено каза Васето -Всеки е башка луд. Аре стига, че ми писнахте…Уморен съм и съм гладен, искам да си ида у дoма и да се наспя, а това няма как да стане ако не съм сигурен, че всичко е наред.
- Ами айде де, тръгвай си и ме остави, никой не ми трябва, искам да остана сам…
Васко поклати обидено глава и си тръгна. Какво им ставаше на всички? Нима имаше нещо по-ценно от приятелството им? Хората са умирали за приятел, особено във време на война, а сега се правят на мъже, провалиха всичко, глупаци. Дразнеха го, всички го дразнеха с ината и философиите си, и този Венци, толкова ли беше алчен, всичко си има и кола, и пари и дом, за какво са му нещата на Андрей?
Васко тръгна към дома си замислен, но по пътя размисли и обърна посоката. Ще отиде при Венци и ще говори с него. Разбърза се, искаше да го хване преди да си е тръгнал от таванската стаичка в която се събираха на покер всеки месец. Щом пристигна нетърпеливо позвъни на вратата, но с изненада видя, че му отвори Боян. Пристъпи навътре и се огледа. Това, което видя го смая. В стаята бяха Венци, годеницата на Андрей и Боян. Васко не очакваше да ги завари тук. Какво правеха годеницата на Андрей и Боян при Венци? Вероятно и те като него са дошли да ходатайстват за да се оправят нещата. А дали е така? Васко знаеше, че Боян нямаше добро отношение към случая, а за годеницата на Андрей дори не можеше и да предположи на какво се дължи нейното присъствие тук. Всички се заоглеждаха взаимно и недоверчиво…
Следва продължение…
Търсене
За този блог
Гласове: 23073
Блогрол
1. Любим линк
2. Любим линк
3. нещо, което всеки трябва да прочете
4. Културно наследство в риск
5. Буркан от Майонеза
6. Защо Русия и Украйна никога няма да се разберат!
7. Цървули и ботуши
8. енергини вампири
9. 1-000
10. Евгений войн
11. да се прочете от всеки!
12. Руанда - страната, където командват жените
13. някакъв човек
14. древни библиотеки
15. На българските държавници
2. Любим линк
3. нещо, което всеки трябва да прочете
4. Културно наследство в риск
5. Буркан от Майонеза
6. Защо Русия и Украйна никога няма да се разберат!
7. Цървули и ботуши
8. енергини вампири
9. 1-000
10. Евгений войн
11. да се прочете от всеки!
12. Руанда - страната, където командват жените
13. някакъв човек
14. древни библиотеки
15. На българските държавници
