Прочетен: 4148 Коментари: 24 Гласове:
Последна промяна: 16.09.2009 14:02
По себе си съдя, че да изчетеш нещо много дълго или пък да изгледаш някой филм и накрая да се окаже, че автора се е издънил и е разказал играта на цялата история, е адски дразнещо нещо, затова реших историята, която е от цели пет части да има друг край. Дано Малинко69 го хареса, защото го пиша специално за него.
За тези, които нямат нерви да четат цели пет разказа, ще предам историята в резюме:
Четирима приятели от детинство всеки месец си организират игра на покер в таванската стая на единия, напиват се прилично и някои от си водят гаджета. Една вечер обаче единия от тях (Андрей), държейки силна ръка загубва цялото си имущество от приятеля си Венци. Между четиримата има желязно правило, никой на никого да не опрощава дълговете, защото играта ще загуби чара си. Щом Андрей разбира, че е загубил си тръгва знаейки това правило и смятайки, че не е редно да го обсъжда. Венци, в чиято глава се въртят мисли, как ли биха постъпили с него, ако той беше загубил решава да изчака реакцията на другите двама, които са напуснали играта по-рано. Васко и Боян пък си замълчават, защото не смятат, че е редно да се намесят и че само от кефа на Венци зависи дали ще прояви милост към загубилия им приятел. Андрей се прибира огорчен от своите приятели и заявява на годеницата си, че им се налага да отложат сватбата с една година докато се възстанови поне малко финансово. Разбирайки ситуацията, тя изпада в отчаяние и напуска Андрей, но по пътя към дома на майка си тя решава да говори с Венци и се надява той да разбере. Васето пък на излизане от таванската стая се скарва с Боян, който твърде равнодушно и принципно застава на страната на Венци, докато той е твърдо за приятелството и за опрощаването на дълга на Андрей. Така отива да говори с Андрей, но бива изгонен от него тъй като Андрей е горделив и не иска да се моли на Венци, смятайки че ако Венци му е приятел би трябвало сам да му предложи да му върне нещата. В това време Боян, който е най-стиснатия от всички се замисля върху приятелството и решава да се върне при Венци и ако случайно Венци откаже да се раздели с печалбата си то поне да откупи колата на Андрей и да му я върне тъй като знае, че Андрей не може да работи без нея и е загубен без кола. Всеки един от тях смята другия за недостоен приятел тъй като никой от тях не знае какво се върти в главата на приятелите му. След като бива изгонен от Андрей Васко също решава да се върне при Венци и да го убеди да се разберат с Андрей. Така в таванската стаичка за покер се събират един по един. Първо приятелката на Андрей, после Боян, накрая Васко. Всички тръгват и отиват в апартамента на Андрей, където го заварват полужив с празна бутилка от водка, празен блистер от приспивателни и лист със съдържание : „Няма нищо истинско на този свят. Има само илюзии. Аз не искам да живея в тази фалшива действителност”…Васето се обажда на бърза помощ, която откарва Андрей и приятелката му към болницата, а тримата му приятели остават в празния му апартамент разкъсвани от вина…
Тримата седяха и се гледаха виновно. Бяха ужасно уморени и гладни, но знаеха, че деня няма да свърши скоро, седяха мълчаливо и чакаха приятелката на Андрей да се върне и да им каже какво е станало с приятеля им. Няколко часа по-късно обаче вратата се отвори и през нея влязоха Андрей и годеницата му. Тримата се ококориха тъй като бяха почти сигурни, че са видели Андрей предал Богу дух. Те нямаше как да знаят, че Андрей, който беше нарцисът на компанията беше решил, че никой явно не го е еня за него и беше взел решение да се самоубие и затова се погрижил за предсмъртно писмо, но когато разровил из лекарствата на бъдещата си годеница, знаейки, че тя има приспивателни, намерил празен блистер с една половинка от хапче в него. Единственото което си помислил е, че човек като си няма късмет дори не може и да се самоубие като хората. Неговата приятелка имаше навика да оставя почти празни опаковки от какво ли не, чинии с едно резенче салам в тях или пък празна ролка тоалетна хартия, вместо да зареди нова. Това доста го ядосваше, но за сметка на това пък тя притежаваше други безценни качества заради които той я обичаше много и смяташе че си струва да търпи тези нейни малки кусури. Пльоснал се на дивана в хола той решил да подремне, но се оказало че от преумора и емоции не може да заспи и глътнал половинката приспивателно. В резултат на обилното количество алкохол и умората той се тропясал и заспал така дълбоко, при това в такава нечовешка поза, че който и да го беше видял би изпаднал в шок. Когато бърза помощ пристигнала, докторите видели, че Андрей е доста пиян и дълбоко заспал, но щом видели празната опаковка от лекарството решили за всеки случай да го приберат. За жалост пропуснали да осведомят приятелите му, тъй като те не били близки роднини на пациента и не се налагало. В болницата му направили изследвания и промивки и като разбрали, че няма опасност за живота му го изпратили по живо, по здраво да си изтрезнява вкъщи. Така Андрей цъфна на вратата на собствения си апартамент с годеницата си под мишница, която по пътя му разказала всичко. Ухилен и самодоволен той влезе с думите „мара пичове, кво става”, но вместо с топло посрещане на облекчение се сблъска с гнева на Венци, който допреди минути се проклинаше заради това, че си е замълчал и че това вероятно е причината най-добрия му приятел да си отиде от света млад и зелен. Избухна скандал между тях, който минути по-късно прерасна в бой, който обаче бе твърде непосилна гледка за миролюбивия Васил. В опитите да ги разтърве Васето се оказа на земята, където на принципа на доминото се озоваха и другите двама. Боян който до този момент ги гледаше смутено реши, че е време да се намеси, но и той се оказа в купа от ръце, крака и мятащите се тела. Само годеницата на Андрей стоеше в ъгъла на хола, хванала се за главата и мърморейки си под носа „Боже, Боже в какво се забърквам”. Няколко минути по-късно боричкането приключи и четиримата лежаха на килима дишайки тежко. Бяха на по тридесет години, но очевидно никога нямаше да пораснат. Васко стана пооправи дрехите си и без да каже нищо се отправи към врата с единственото намерение да си намери къщата и да се наспи. Обърна се. Видя тримата си приятели с разрошени коси, зачервени очи и тъмни сенки под очите и почувства прилив на благодарност. Беше щастлив че ги има, разбра колко различни и невероятни са всички, усмихна се и си тръгна. Веднага след него си тръгнаха Венци и Боян. Това беше най-дългата игра на покер през целия им живот и вероятно най-запомнящата.
Андрей стоеше на пода със скръстени на коленете си ръце, изпрати приятелите си с поглед и се замисли за приятелството им. Имаше невероятни приятели и невероятна годеница, добре че не се беше самоубил. При тази мисъл той се ухили широко и извърна глава към любимата си, долази на четири крака до нея и я прегърна през кръста, слагайки глава в скута й:
- Много ли е хубава роклята, която си харесала? – смотолеви гальовно той…
- Много… - усмихна се тя и го заведе да си легне, зави го с меко одеяло като бебе и се зае да сготви нещо, защото той щеше да се събуди гладен като куче, а тя от опит знаеше, че това хич не е добре…
Надявам се макар и доста притупан края да е по-приемлив, защото не знам за годеницата на Андрей, но на мен ужасно ми писна от тия четиримата и техния покер :)
Лека вечер на всички...
и времето не достига...
Приятна вечер!
Вярно е, че никой не иска да чете дълги разкази, дори и
да са хубави.
а че никой не обича дългите разкази и аз съм на това мнение :)
С това автора показва задълбочено познаване на сложните взаимотоношения в едно съвместно съжителство :)
Поздрави! ВВ
благодаря ти ВВ, задълбочените познания се дължат на внимателно слушане обикновено... :)
поздрави и на теб...
"Той/тя отвори хладилника подсвиквайки си весело мелодия която и/му се въртеше в главата от няколко минути. Изведнъж дъхът му/и впря. Голямата чиния с разанче салам го/я удари като шамар през лицето. Спомни си стототиците спорове които бяха водили над подобни парчета салам. Сега той/тя трябваше да пренарежда хладилника за да намери место да сложи нещата които с толкова любов бе закупил/а от близкото магазинче. Маразеше да пренаражда хладилника - колко по просто бе да се сложи салама в малка чинийка или чашка. Заемаше толкова по малко место а можеше и да го хапне - нямаше нищо да му/и стане от едно малко парче салам. Вече толкова му/и беше писнало от тези салами в големи чинии че му/и се гадеше. Мисляше че се бяха разбрали веднъж за винаги а се оказа че всички разговори са били напразни. Това не бе човека за когото се бе оженил/омъжила. Не я/го разбираше вече, само приятелите/ките му/я разбираха. Реши да се обади на най добрата/ия си приятел/ка - да обсъдят салама. Тя/той най добре го/я разбираше "........и т.н .. това е само върхът на айсберга.
За тоалетната хартия не ми се почва даже :)
А може да има и друг, не по-малко логичен завършек:
"Само годеницата на Андрей стоеше в ъгъла на хола, хванала се за главата и мърморейки си под носа „Боже, Боже в какво се забърквам”. Усети как кръвта нахлу в главата й, рязко се завъртя, изчезна в кухнята, секунди след това връхлетя отново в хола с точилка в ръка и побесняла от глупостите им, се развъртя без изобщо да подбира кого и къде удря докато и четиримата не изхвърчаха един през друг от апартамента кой без обувка, кой без яке, един - след тежък сблъсък с касата на вратата, друг - куцукащ бързо с натъртен крак...
- И да не сте ми се мярнали пред очите! - викаше от балкона годеницата (или може би вече бившата годеница) на Андрей докато замерваше изнизващите се от входа мъже с вещите, изпопадали от джобовете им. Нощният вятър сипеше над тъмната улица бели карти и смачкани банкноти..."
:):):)
мдааа, най-добре е да не започваме тази тема ... :)
- И като се замисля, ние четиримата много приличаме на най-силната ръка на покер - точно четири Туза сме...
- Ти за туз ли се имаш бе? - подметнал ухилнено Венци
- Ми да, щото сме тузари бе пичове - засмял се Андрей
- Вие сте пълни извратеняци - махнал с ръка Васето
- И като заговорихме за покер, кога ще си спретнем пак една игра? - небрежно подхвърлил Боян...
Тримата се отправили да спят, а Андрей вдигнал глава към балкона, надявайки се приятелката му да се смили над него...
Опитай и за тоалетната хартия. Може и за мачове от Шампионската лига или за сериали. Или за разговори с маман ;) Все пак това с покера беше сладко - темата за това кой какво мисли и как изглежда от страни е наистина от онези, които трябва да си дундуркаме в съзнанието, че ... не винаги истината е такава, каквато изглежда ;)
Благодаря ти за вниманието и лек ден...
16.09.2009 22:15
16.09.2009 22:31
колега за грубите думи си прав но на мен напоследък произведенията на касс никак не ми харесват в началото бяха по хубави
не знам за какво подпазване говориш, но както и да е с Веско сме приятели...
разбира се и ти благодаря..
Добре свършва историята , но много ми хареса варианта на malkaprintz.
2. Любим линк
3. нещо, което всеки трябва да прочете
4. Културно наследство в риск
5. Буркан от Майонеза
6. Защо Русия и Украйна никога няма да се разберат!
7. Цървули и ботуши
8. енергини вампири
9. 1-000
10. Евгений войн
11. да се прочете от всеки!
12. Руанда - страната, където командват жените
13. някакъв човек
14. древни библиотеки
15. На българските държавници