Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.09.2009 15:09 - Остави ме любов
Автор: kass Категория: Забавление   
Прочетен: 10409 Коментари: 61 Гласове:
13


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
    Срещна я веднага, още като се роди.  Много красива, много мила и най-вече много упорита. Става дума за любовта. Сложи я на почетно място в сърцето си и винаги когато се чудеше за нещо се допитваше до нея. Така си живееше и никак не се чувстваше зле. Любовта беше неин спътник в живота и мъдър съветник във всичко. Когато го срещна тя усети как любовта в сърцето и расте и дори бавно, но сигурно изпълва цялото й тяло. Когато той закъсняваше, любовта я успокояваше, казваше й да му има доверие и да го разбира и понеже никога до сега не бе я подвеждала тя я слушаше и изпълняваше. Когато го хвана в изневяра, любовта я посъветва да му прости, когато остана без пари, любовта я помоли да го подкрепи и тя изпълняваше ли изпълняваше всеки съвет на любовта. Докато един ден не се измори.  - Остави ме Любов – каза уморено тя – не мога повече, твоите съвети са трудни и несправедливи.  - Не ми ли вярваш? – попита любовта – аз не те подвеждам, карам те да правиш само това, което е добро за теб.  - Добро за мен? Кое е добро за мен? Да прощавам, а на мен дали ще ми простят? Да давам, а на мен дали ще ми дадат? Да разбирам, а мен дали ще разберат?  - Виж това не знам, знам само какво трябва ти да правиш – каза любовта и се натъжи, защото я гонеха.  - Не се сърди Любов, виж хората, тези които живеят без теб са по-добре. Остави ме Любов, върви си.  Любовта си стегна малкото багаж и си тръгна. На тръгване се обърна и погледна тъжно своята възпитаничка и си помисли: „Ето я, и тя порасна вече, стана жена, срещна първата си любов и вече не съм и нужна”. Любовта въздъхна тежко и пое по своя път.  Годините минаваха. Младото момиче стана зряла жена, бе прогонила любовта и няколко години беше безгрижна и доволна, но после разбра, че не може без любовта и започна да я търси. Търсеше я навсякъде и във всичко, но не я намираше, само някакви копия, някои по-успешни, други не чак толкова. Копията я подвеждаха често и тя допускаше грешки и после тъгуваше, тъгуваше, че е изгонила любовта завинаги. Сега нямаше кой да я съветва. „Къде ли е?” - питаше се често и се вглеждаше в хората, може би се е приютила в друго сърце, но нямаше я. Навсякъде имаше само копия. „Дано не е умряла - натъжаваше се тя – дано я срещна някой ден за да й поискам прошка”. Времето минаваше и веднъж тя намери едно много добро копие на любовта и реши, че няма защо да търси повече. Приюти копието в сърцето си и заживя с него. Няколко години по-късно се роди дъщеря й. Беше прекрасно малко момиченце, сладко и мило. Тя погледна дъщеря си в очите и тогава я видя. Беше там, любовта беше в сърцето на малкото дете.  - Здравей Любов!  - Здравей – каза любовта - как си?  - Добре! А, ти как си? Помислих, че си ме изоставила.  - Теб да, но децата никога. Те винаги ме приемат в сърцето си. Но когато порасне и твоето малко момиченце ще ме изгони. - Никога няма да го допусна! – каза замислено майката. - О, мила – въздъхна любовта - и майка ти каза така когато ти се роди. Но ти ме изгони, и сега много други чувства виждайки как хората ме търсят се маскираха на мен… А сега ме остави, че ме чака много работа…   Майката виждаше как дъщеря й расте, колко щастливо и безгрижно беше детството й, как лесно й прощаваше когато беше уморена и нямаше време за нея, колко чиста и безрезервна беше любовта в сърцето й, докато не порасна. Но щом срещна първата си голяма любов, а с нея й първите разочарования,чистата и детска любов сякаш започна да умира.  - Недей плака дъще, запази любовта, сега я гониш, но след време ще я търсиш – посъветва с тъга дъщеря си.  - Но мамо, за какво ми е? Тя ми носи само болка – тъжно отвърна дъщеря й.  - В този свят никой не може да опази любовта, тя се нуждае от защита. Защитиш ли любовта, тя ще те защитава в замяна, изгониш ли я, никога няма да я намериш пак и тогава ще бъдеш нещастна.  - Мамо, покажи ми поне един запазил любовта в сърцето си и аз ще ти повярвам, опасявам се, че това го могат само децата, а аз вече не съм дете и не бива да вярвам сляпо на любовта.      Това каза дъщеря й за последно и сякаш повече не бяха толкова близки. Дъщеря й ставаше все по-самостоятелна и грешките, които допускаше все по големи. Любовта я бе изоставила и нея. Тази история се повтаря и до днес, всеки прокужда чистата, искрена и по детски наивна любов, а после цял живот я търси. Хората я търсят навсякъде и във всичко, но не я намират повече, само някакви копия – някои по-добри, други не чак толкова. А любовта? Е, тя се преражда отново и отново във всяко детско сърце…



Гласувай:
13



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kontrasti - Философски настроена,
19.09.2009 15:17
Философията е спомагателното колело на Съдбата..
цитирай
2. victoriavselena - Любовта я бе изоставила и нея
19.09.2009 15:23
това, че ние не вярваме в нея ни пречи да я разпознаем, но тя не ни изоставя, тя винаги е наоколо, когова да се отзове. Истинската любов не причинява болка и страдание, само нейниге фалшификати. Истинската любов е безусловна и радваща ни. Пожелавам ти я.
цитирай
3. kass - kontrasti
19.09.2009 15:24
:)
винаги съм философски настроена :)
благодаря...
цитирай
4. kass - victoriavselena
19.09.2009 15:28
Благодаря, ммм не знам доколко запазваме детското в себе си, безрезервната и сляпа вяра в любовта, все ми се струва, че от един момент нататък не сме толкова склонни на компромиси, които би трябвало да са проява на чиста любов. Дали тя ни изоставя или не, не знам, но сякаш никога не може да бъде такава каквато децата я имат... :)
Дано да греша...
цитирай
5. afala - натискаш верните копчета, kass. ...
19.09.2009 15:45
натискаш верните копчета,kass.Поздрави и на теб.
цитирай
6. kass - afala
19.09.2009 15:54
Благодаря, поздрави и на теб...
цитирай
7. kontrasti - 3
19.09.2009 16:04
Обаче не по всяко време, или ?...
цитирай
8. kass - kontrasti
19.09.2009 16:10
а не, не по всяко време... само като реша да пиша някакви неща или се окажа в някой спор за нещата от живота :)
цитирай
9. frina - :)
19.09.2009 16:26
Любовта се връща с по-голяма сила след всяко прокуждане.:)
цитирай
10. kass - frina
19.09.2009 16:30
много харесвам оптимистите, аз самата съм такава...
вероятно се връща, но ние не сме така наивни вече ;), нито пък толкова слепи :)
поздрави...
цитирай
11. frina - kass
19.09.2009 16:39
точно защото вече сме прогледнали, виждаме нейното по-хубаво и мъдро лице.:))
цитирай
12. kass - frina
19.09.2009 16:52
хммм, замислих се...
не знам, но при деецата е някак друга, на тях всеки им се радва, продавачките в магазина ги черпят с бомбони, смешни лелички им намигат в автобуса, всички са добри и съответно и те харесват и обичат целия свят около тях, в един момент обаче (не знам кой), вече не обичат безрезервно целия свят, опитът им показва, че любовта е хубаво нещо, но колкото повече я имат в сърцето си, толкова повече то ще бъде разбивано... и така детската наивна, чистосърдечна любов остава в детсвтото...
нещо такова исках да кажа...
цитирай
13. kontrasti - 8
19.09.2009 18:08
Ако споря със тебе значи ,треба повече от една бутилка вино да приговя.:-)))
цитирай
14. kass - kontrasti
19.09.2009 18:16
:), мда тогава спора става особено философски :)
цитирай
15. dorichela - Както те носи на крилете си. . . така и ...
19.09.2009 18:46
Както те носи на крилете си... така и те закопава пустата й л'бов.. и после пак :)
цитирай
16. kass - dorichela
19.09.2009 18:56
:)
мдаа, ама ние внимаваме де ;)
цитирай
17. victoriavselena - не сме толкова склонни на компромиси?
19.09.2009 20:18
Интресно защо свързваш любовта с компромиси?
цитирай
18. miaa - Мила Kass
19.09.2009 20:35
Не съм съгласна, че ако едно дете носи много любов в сърцето си , то ще бъде разбивано...от страдание.. Любовта на децата е невинна и чиста...любовта на зрелият човек също.Любовта не причинява болка, тя носи само наслада и радост. Говорим за истинската любов..Прекрасен разказ, много символика и много красота има в него. Има над какво да се замислим ...Благодаря ти.
цитирай
19. анонимен - lubov
19.09.2009 21:05
az o6te ne sum izgonila lubovta.pazq q dulboko v sebesi.tq 4esto me naranqva,no ne iskam da q izgonq.za6toto samo kogato e v men use6tam,4e jiveq.a nie horata jiveem istinski,kogato umirame ot lubov.
цитирай
20. kass - victoriavselena
19.09.2009 21:33
може би не толкова компромиси, не знам гледам децата и виждам колко лесно прощават, колко много търпят настроенията на възрастните...все ми се струва, че от един момент нататък ние закоравяваме сърцата си иначе не бихме могли да се предпазим...Ако всички бяхме като децата светътъ щеше да е много хубаво място за живеене... :)
цитирай
21. kass - miaa
19.09.2009 21:35
благодаря ти миа и на мен ми се искаше да съм сигурна в това което казваш, но не познавам човек, който да обича по детски... :)
поздрави...
цитирай
22. kass - 19. анонимен
19.09.2009 21:37
поздравявам те и аз много се надявам да не съм я изгонила още, но със сигурност знам, че не прощавам така лесно някои неща, които преди съм прощавала с лекота... :)
цитирай
23. miaa - Истинската любов е чиста, не нар...
19.09.2009 21:38
Истинската любов е чиста, не наранява, не обижда, не предава, не изневерява: )) Сигурна съм , че съществува, въпросът е да я разпознаем и да я запазим..
цитирай
24. izlagazia - Гатанка:
19.09.2009 21:54
Подскачало детето, подскачало
И както скачало
От сърцето му нещо по малко изскачало
По пътя назад се търколило и се загубило
Що е то?
Не, не позна... не е Любовта...
Това е... Доверието е това...
А сега?
цитирай
25. djgator - kass
19.09.2009 21:55
Напълно съм съгласен, намирамея, преживяваме разочарования, после я гоним и след години я търсим, но нопразно. Във всеки случай е по-добре да си я срещал, дори и после да е заболяло..
цитирай
26. kasnaprolet9999 - Много пъти съм казвала, но пак ще
19.09.2009 22:11
повторя, любовта не умира, защото преминава от един мъж на друг мъж, а ние просто трябва да я следваме, до като не намерим подходящия. Ако някой е загубил търпение в търсенето и се задоволява с копия-лошо, избързал е, но така или иначе тя любовта ще те намери, тя обича да идва, когато не я чакаш. Колкото повече напредваме в годините, толкова повече бронираме сърцето си и не допускаме лесно любовта в себе си. Така изпускаме и последния си шанс, затова трябва да бъдем с отворени сърца към всичко красиво, за да бъдем готови и да я посрещнем както трябва.
цитирай
27. injir - Hubava prikazka,Kass!
19.09.2009 22:55
Hubava prikazka,Kass!
цитирай
28. анонимен - малко въпроси
19.09.2009 23:00
izlagazia написа:
Подскачало детето, подскачало
И както скачало
От сърцето му нещо по малко изскачало
По пътя назад се търколило и се загубило
Що е то?
Не, не позна... не е Любовта...
Това е... Доверието е това...
А сега?

А какво е доверието? Не е ли то ядрото на любовта? Този, който разбива доверието, той убива и любовта. Човек не убива сам любовта в себе си, винаги обектът на неговата любов я прокужда от сърцето му. Любовта е чувството, което те прави щастлив и пълноценен, тогава кой сам ще пожелае да го унищожи, с което унищожава и себе си?
Права е miaa, че "Истинската любов е чиста, не наранява, не обижда, не предава, не изневерява", а след като тя наранява, обижда, предава и изневерява, значи е фалшификат и не трябва да се съжалява за нея. Е, ще заболи малко, но изборът е на всеки дали да се задоволи с фалшивите илюзии, че е обичан, защото любовта е винаги двупосочно чувство.

kasnaprolet : "...Ако някой е загубил търпение в търсенето и се задоволява с копия-лошо, избързал е, но така или иначе тя любовта ще те намери, тя обича да идва, когато не я чакаш. Колкото повече напредваме в годините, толкова повече бронираме сърцето си и не допускаме лесно любовта в себе си. Така изпускаме и последния си шанс, затова трябва да бъдем с отворени сърца към всичко красиво, за да бъдем готови и да я посрещнем както трябва."
Интересно как се търси любов - секс да, но любов??? Как ще се разбере дали това е "последния шанс" или поредното копие-фалшификат:)))
Хубава вечер с много усмивки:)
цитирай
29. malkiatprintz - Хмм. . . Човек живее в средата си: ...
20.09.2009 04:21
Хмм... Човек живее в средата си: децата получават любовта на околните и дори на непознатите - едва ли някоя непозната баба в автобуса ще ни се израдва (и изобщо дали ще ни се израдва) по същия начин по който би се зарадвала на малко дете - затова ми е интересно, ако някой запази детската любов у себе си как ли биха го възприемали околните?

Сетих се за едно стихотворение, написано от Лора Гримс - 14 годишна ученичка, написано по повод съучениците й:

I am the person you bullied at shool
I am the person who didn’t know how to be cool
I am the person that you alienated
I am the person you ridiculed and hated
I am the person you scared everyday
I am the person who had nothing to say
I am the person with hurt in his eyes
I am the person you never saw cry
I am the person living alone with his fears
I am the person destroyed by her peers
I am the person who drowned in your scorn
I am the person who wished she hadn’t been born
I am the person you destroyed for ‘fun’
I am the person, but not the only one
I am the person whose name you don’t know
I am the person who just can’t let go
You think bullying makes you cool
But I am a person too, just like you

***

Аз съм човекът, когото тормозеше като малък
Аз съм човекът, който ти изглеждаше жалък
Аз съм човекът, който те отвращаваше
Аз съм човекът, на когото се подиграваше
Аз съм човекът, когото ти мразеше
Аз съм човекът, когото плашеше до смърт всеки ден
Аз съм човекът, който стоеше безмълвен, смутен
Аз съм човекът, който носеше болка в очите си
Аз съм човекът, който винаги криеше сълзите си
Аз съм човекът, който живееше сам в страховете си
Аз съм човекът, разрушен от това бреме
Аз съм човекът, който се давеше в презрение
Аз съм човекът, който проклинаше свойто рождение
Аз съм човекът, когото мачкаше за забавление
Аз съм човекът, чието име не знаеш
Аз съм човекът, за когото нехаеш.
Ти мислиш, че е готино да си свиреп,
Но и аз съм Човек - като теб.

И с течение на времето у повечето хора последният стих се променя в различна степен в:
"Но и аз съм свиреп - като теб"...
цитирай
30. victoriavselena - Търсеше я навсякъде и във всичко, но не я намираше,
20.09.2009 09:50
добро утро, Касс, много ни размисли с тази любов. Това е едни от основните въпроси, за които тренирам, защото е чест от нашето щастие. Но защо навсякъде, защо далече, след като знаеш, че е в сърцето. Попитй едно дете, от онези, които лесно прощават какво е любовта и къде се намира тя, - те са мъдри учители и знаят отговорите.
Прави са с написаното по-горе - загубим ли доверието, че загубим и любовта. Пожелавам ти доверие.
цитирай
31. kass - izlagazia
20.09.2009 10:02
хубава гатанка, но на мен ми се струва, че нещата са доста свързани, в един момент обикновено в пубертета хората разбират, че показвайки любов биват смятани за слаби и биват използвани, а с това си отива и доверието. Изобщо доверието не само в любовта, ами и в цялото устройство на човечеството... :)
После търсим истинската любов, но се сблъскваме само с недоверие :)
цитирай
32. kass - djgator
20.09.2009 10:06
Благодаря ти Веско, когато останем с чувството, че съветите на любовта са тежки за изпълнение стигаме до извода, че можем да минем и с по-малко любов, но онова чувство че не можем без любовта ще ни кара да я търсим цял живот...
цитирай
33. kass - kasnaprolet9999
20.09.2009 10:10
е, не съм казала че умира, а че само малките и необременени от разочарования деца са способни да изпитват в истинския й вид. Всеки човек, който е съхранил детското в себе си я пази вероятно, но трудно намира човек като него и така разочарованията се редуват, има някакъв кръговрат като, че ли в тази работа :)
цитирай
34. kass - injir
20.09.2009 10:10
благодаря ... :)
цитирай
35. kass - 28. анонимен
20.09.2009 10:12
Интересно как се търси любов - секс да, но любов??? Как ще се разбере дали това е "последния шанс" или поредното копие-фалшификат:)))

и на мен ми е интересно, може би ако си късметлия просто я срещаш, не знам... :)
цитирай
36. kass - malkiatprintz
20.09.2009 10:17
Представяш ли си принце, ако всички бяхме като децата? Вървим си по улиците и срещаме само усмихнати хора, никой не иска да ни измами, никой не се интересува от това кой колко печели, сдърпаш се с някой и след три минути пак си играете заедно, вървиш и се запознаваш с всеки срещнат... :):):)
Ех, ама не е възможно, защото май по някое време хората изгонваме любовта :)
цитирай
37. kass - victoriavselena
20.09.2009 10:22
Какво е любов?

Намалете темпото само за три минути, за да прочетете това. То си струва.
Да докоснете думи, произнесени от деца. Какво е любов?
Група от професионалисти задали този въпрос на деца от 4 до 8 години:"Какво според теб значи ЛЮБОВ?" Отговорите, които получили, били по-смислени и по-дълбоки, отколкото някой е можел да очаква.
Вижте и кажете какво мислите:
* Когато баба получи артрит, тя не можеше повече да се навежда и да си лакира ноктите на краката. Оттогава дядо прави това вместо нея винаги, дори след като и той получи артрит на ръцете. Това е любов. Ребека - 8 год.
* Когато някой те обича, той произнася името ти различно. Ти просто знаеш, че името ти е чисто, произнесено от него. Били - 4 год.
* Любов е, когато едно момиче си слага парфюм и едно момче си слага афтършейв и те излизат заедно и се миришат. Карл - 5 год.

* Любов е, когато ти отиваш да си купиш нещо за ядене и даваш на някого повече от твоя чипс, без да искаш той да ти дава изобщо от своя. Криси - 6 год.
* Любов е това, което те кара да се усмихваш, когато си тъжен.Тери - 4год.
*Любов е, когато мама прави кафе на татко и сръбва от чашката му, преди да му я даде, за да е сигурна, че е хубаво и няма да го опари. Дани - 7 год.
* Любов е, когато се целуваш с някого през цялото време и когато се уморите да се целувате, ти искаш още да бъдеш с него и да си говорите още. Мама и татко са такива. Те изглеждат неприлично, когато се целуват. Емили - 8 год.

* Любов е това, което е в стаята с теб на Коледа, ако ти спреш да отваряш подаръците си и се заслушаш. Боби - 7 год. (О-о-о!)
* Ако искаш да се научиш да обичаш по-добре, трябва да започнеш с хората, които мразиш. Ника - 6 год. (Ние имаме нужда от няколко милиона повече Никита на тази планета.)
* Любов е, когато казваш на едно момче, че харесваш ризата му, с която го виждаш всеки ден. Ноил - 7 год.
* Любов е, когато една стара жена и един стар мъж са още приятели, макар че се познават много добре. Томи -6 год

* По време на моя рецитал по пиано, когато излязох на сцената, много се страхувах. Видях колко много хора има в залата! Всички ме гледаха. И видях татко, който ми махна с ръка и ми се усмихна. Той беше единственият, който направи това. Повече не се страхувах. Това е любов. Синди - 8 год.
* Мама ме обича повече от всеки друг. Никой друг не ме целува, преди да си легна.
Клер - 6 год.
* Любов е, когато мама дава на татко най-хубавото парче от пилето. Илейн - 5 год.
* Любов е, когато мама вижда татко - мръсен и потен, и въпреки това му казва, че е по-хубав от Робърт Редфорд. Крис - 7 год.
* Любов е, когато кученцето ти те близва по лицето дори и тогава, когато си го оставил цял ден само. Мери-Ан - 4 год.
* Зная, че по-голямата ми сестра ме обича, защото ми дава всичките си стари дрехи, а после трябва да излезе и да си купи нови. Лорен - 4 год.
* Когато обичаш някого, клепачите ти подскачат нагоре и надолу и очите ти излъчват звездички. Карен - 7 год. (Каква представа!)
* Любов е, когато мама вижда татко, седнал на тоалетната, и не мисли, че това е срамно. Марк - 6 год.
* Наистина не трябва да казваш на някого "Обичам те", ако не мислиш така. Но ако го мислиш, то трябва да му го казваш много пъти, защото хората забравят. Джесика - 8г.


И финалното:Лео Баскаглия, писател и преподавател, разказва за един конкурс, в който трябвало да журира. Задачата на конкурса била да се определи най-грижовното дете.

Победителят било едно четиригодишно момченце, чийто възрастен съсед наскоро изгубил съпругата си. Когато малкото дете видяло, че мъжът плаче, отишло в двора на господина, покатерило се в скута му и останало седнало там. Когато се върнало при майка си, тя го попитала какво е казало на съседа, а малчуганът отвърнал:" Нищо, само му помогнах да поплаче...

Това е коментара на един анонимен, който го е оставил в друг мой постинг по темета, насладете му се, уникални са децата... :)
цитирай
38. compassion - Любовта е винаги в нас, така сме сътворени
20.09.2009 11:47
Но Егото с годините бързо заяква и поема юздите на живота ни. Ние му се подчиняваме и загърбваме любовта. Който се вгледа дълбоко в себе си и успее да чуе вътрешния си глас, ще разпознае в него гласа на любовта. Но повечето от нас имат силно Его и в такъв смисъл си абсолютно права.
http://compassion.blog.bg/drugi/2008/09/24/zadyljitelno-chetivo-za-vsichki-blogari-ili-ogledaloto-ot-ko.237038
цитирай
39. victoriavselena - когато е много е просто да се обича
20.09.2009 12:23
тогава е и много просто да се прости :)))
цитирай
40. анонимен - просто ли е да се обича и просто ли е да се прощава:)
20.09.2009 13:56
victoriavselena написа:
тогава е и много просто да се прости :)))

Не ми се струва обичането да е толкова просто, за да може и прощаването да е просто. Много е изписаното и прочетеното на тема "прошката". И всеки път, когато се докосна до тази тема, продължавам да разсъждавам и се опитвам да систематизирам отделните случаи.
Прощава ли се на чужд човек, когато ви е засегнал - според мен не, защото няма какво да му прощавате - той е извън вас и може да си прави каквото намери за добре. Приятелството обаче е вътре в душата и там не ни е все едно какво става. В приятелството разчитаме на другия, че няма да ни подведе, няма да ни нарани, така както и ние него. Има прегрешения във всяко приятелство, повечето са неосъзнати, неволни, нецелящи да засегнат личността ни. Такива трябва да отминаваме без внимание , без да хвърлят сянка върху приятелството. Има обаче и такива, които се вършат съвсем съзнателно, дали от лични подбуди или под влиянието на трети лица (това не е от значение, защото всеки трябва да отговаря сам за деянията си) и тогава вече настъпва момента, в който трябва да вземем решение дали да дадем някакъв кредит на доверие, а с него да дадем и още един шанс на приятелството. Не можем ли да простим, значи сме изгубили вярата в приятелските отношения. Разбира се, че има хора, способни до безкрайност да прощават, но това означава, че ще има и до безкрайност прегрешения към тях. Да простя на някого, това означава да продължа да нося приятелските чувства към него в сърцето си по същия начин, както и преди прегрешението му спрямо мен. Често пъти това не става с разум. Какъв е смисълът от една прошка, ако тя не спомогне да бъдат възстановени старите взаимоотношения? Какво ни казва прошката - да, сбъркал си, волно или неволно, но аз вярвам, че това не е било злонамерено, съзнаваш какво си ми причинил и няма да го повториш, давам ти доверие на кредит, но ако не го оправдаеш, с приятелството ни е свършено.
Може би в любовта има и допълнителен кредит на доверие... не знам, но едва ли и той е безкраен, защото любовта е преди всичко приятелство ...гарнирано с много нежност (нека не се бърка с голия секс).
цитирай
41. batstefan - Любовта е враг на разума
20.09.2009 14:35
не я слушай.
цитирай
42. анонимен - Хубав разказ. Поздрави
20.09.2009 16:45
Чудесен даже
цитирай
43. kass - compassion
20.09.2009 17:21
Благодаря, много точно си го казала...:)
цитирай
44. kass - victoriavselena
20.09.2009 17:22
така е, съгласявам се ... :)
цитирай
45. kass - 40.анонимен
20.09.2009 17:26
не е просто да се обича, но когато се обича се прощава... Отпуска се кредит доверие, после нов, още малко и накрая разбираш, че няма смисъл...после сякаш не искаш пак да се влюбваш, защото знаеш колко много ще даваш без да можеш да се котролираш... :)
поздрави...
цитирай
46. kass - 42. анонимен
20.09.2009 17:27
Благодаря...
цитирай
47. kass - batstefan
20.09.2009 17:51
разум, разум, аман вече :)
цитирай
48. ko642 - Хубав разкзаз Касс - темата е сло...
21.09.2009 17:00
Хубав разкзаз Касс - темата е сложна. Мисля любовта остава у нас и в по късна възраст но не е така изразена както у децата.
Поздрави. ВВ
цитирай
49. kass - ko642
21.09.2009 17:18
Благодаря ти ВВ, няма как да е като при децата...хммм, дете лесно се лъже, то ти вярва и ти е благодарно, а възрастните много се страхуват да не ги излъжат и подлагат всичко на съмнение...
Поздрави...
цитирай
50. nadezda - За дз имз истинска любов егото тр...
22.09.2009 10:36
За дз имз истинска любов егото трябва да умре!
цитирай
51. kass - nadezda
22.09.2009 11:28
Опасявам се, че това е невъзможно и ако егото умре хората ще загубят смисъла в живота си, не съм сигурна дали и самата любов не е част от егото на човек, но това е друга тема...
цитирай
52. mamas - Поздрави, Кас!
22.09.2009 20:58
Разказ, приказка, притча - каквото и да го наречем, хубаво е. Изчетох с интерес и коментарите, споделям много от написаното.
И аз мисля, че любовта е вътре в нас. Ако не можем да обичаме, няма да приемем безрезервно и с доверие и чуждата обич.
цитирай
53. kass - mamas
22.09.2009 21:06
благодаря ти мамас, радвам се, че ти хареса...
цитирай
54. анонимен - 52.mamas
23.09.2009 17:09
О, мамас! Винаги ти се възхищавам на умните коментари, но опасявам се, че този път ще изразя малко несъгласие с теб "Ако не можем да обичаме, няма да приемем безрезервно и с доверие и чуждата обич." Само когато не обичаме ни е най-лесно да приемем безрезервно и с доверие чуждата обич, защото няма да ни заболи, ако нещата не са такива, за каквито ни се представят. Може би от вроденото чувство за самосъхранение винаги оставаме малко или повече нащрек, макар и несъзнателно, когато става въпрос за желаната от нас чужда обич.
цитирай
55. анонимен - kass, пишеш тривиално, скучно...
25.09.2009 21:57
досадно до прозявка...само баби и психично болни могат да се възхищяват на твоите "прозрения"...тъпичка си.
цитирай
56. kass - 55. анонимен
25.09.2009 22:34
Понеже не мога да го кажа по-добре, ще цитирам един коментар от друг постинг. Авторът на коментара е eien, а ето го и самия коментар:

"Напразно дирих в друг някой език - и от живите, и от мъртвите - да намеря понятието, което дава българската дума простак. И няма го никъде българският простак. Защото простите хора другаде са прости, но не са простаци. А българският простак е образован, дори учен. За него няма неразрешен въпрос. Обича книжнината, знае дори да напише някоя статия - и все пак е дърво. Само че - издялано дърво."
Дойде ми на ум, след като прочетох доста коментари в блоговото пространство...."

Това е, нямам какво да добавя...
цитирай
57. анонимен - най-лесно е да обидиш оня, дето не те харесва
26.09.2009 18:08
а колко трудно е да го примееш като нормална реакция...та какво ново си казала в твоя пост?!какви толкова прозрения по най-изтърканата тема?!защо аз да не смятам искрено,че нещата, които пишеш , са тривиални и досадни?!и вместо да се замислиш, ми лепваш етикета "простак" и се успокояваш...ами що ли съм седнал пък да чета?!!!
айде пътя...
цитирай
58. goran - Kass - :-)))
27.09.2009 10:19
Явно си я намерила:) как иначе би написала тези редове:-)

Значи който търси намира!;-)
цитирай
59. kass - 57. анонимен
27.09.2009 11:27
Веднага ще ти отговоря:
"само баби и психично болни могат да се възхищяват на твоите "прозрения""
И така едно е да изкажеш мнение за "произведението", друго да даваш определения за тези които са го прочели и харесали, виждам че не можеш да намериш мярката в това да изложиш позиция и това да го направиш като хората, съжалявам но за мен това е чиста проба простащина. Ако искаш можеш и да наблегнеш малко на финеса си, ще ти е от полза.
Дано не е късно, защото тези неща се учат през първите седем години...
цитирай
60. kass - goran
27.09.2009 11:29
:)
благодаря...
цитирай
61. goran - :-)
29.09.2009 18:30
:-)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kass
Категория: Забавление
Прочетен: 4221590
Постинги: 266
Коментари: 13643
Гласове: 23073
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031