Чуваше гласът му, като музика звучеше, усещаше ръцете му, като ръце на лечител бяха, толкова топли и меки й носеха спокойствие и удоволствие от допира им по нейното тяло. А раменете му? Ах, раменете, само като ги обгърнеше с ръцете си и сякаш политаше, релефните форми, извивките, силата която улавяше в тях я изпълваха с усещането за съвършенство. Целувките му бяха омагьосващи, опияняваха я и я обезоръжаваха, сякаш потъваше в бездна, а дъхът му я галеше като топъл летен ветрец.    Опитваше се да си го представи, но не можеше. Беше ослепяла няколко месеца след като се бе родила и не познаваше света около себе си. Майка й и бе разказвала много, но тя така и не можеше да си представи всичко. Като дете задаваше много въпроси, които разсмиваха родителите й, но същевременно и ги натъжаваше много. Например, веднъж попита майка си какъв цвят е вятърът или пък как изглежда жълтото. Знаеше, че слънцето е жълто и затова реши, че жълтият цвят е топлината. Всичко в нейния свят беше само усещания, само чувства. Сега тя бе в прегръдката на любовта и за нея това бе най-великото усещане на света. Изпитваше неизмеримо щастие, усмихваше се и плачеше едновременно, насеченото й дишане издаваше силата на нейното преживяване, на нейната емоционалност.       Той беше силно привлечен от нея. Харесваше му нейната невинност. Когато се запознаха тя започна да го опипва по лицето и косата, което му се стори много еротично. Любопитен беше и смяташе, че я обича, силно желаеше да е около нея непрекъснато. Тя беше дребничка, с кестеняви коси, правилни черти на лицето и изключително чаровна усмивка. Само очите, само те шокираха, сякаш нямаха цвят, гледаха навсякъде другаде само не и там, където трябва. Сложеше ли си очилата, изглеждаше страхотно, дори много секси, но махнеше ли ги събуждаше чувство на състрадание у хората. Това чувство го задушаваше по някакъв начин. В началото бе решил, че ще свикне и това няма да му прави впечатление, но така и не свикна. Беше се влюбил в нея, много деликатен и внимателен той я обсипваше с внимание и любов. Тя не познаваше мъжкото тяло и затова го опипваше непрекъснато, като с весел глас отбелязваше, че не разбира защо хората смятат женското тяло за по-красиво, като едва ли има нещо по съвършено от мъжкото. Силата, стегната мускулатура, топлината, чудната форма на гърба, раменете и стегнатото дупе на мъжа едва ли може да бъде изместено от нещо друго. Това го забавляваше, той нямаше как да й обясни, все пак женското тяло трябва да се види, то не може да се опише с думи, докато тя само усещаше. Никога преди жена не го бе проучвала така щателно и той не знаеше до този момент колко вълнуващо и възбуждащо му действаше това. Нощите бяха прекрасни, но на сутринта светлината се връщаше за него и той отново виждаше очите й, безжизнени и събуждащи съжаление. Спомняше си, че е сляпа и натрапчивата мисъл, че се натоварва с огромен ангажимент изместваха нощните мили и безгрижни любовни усещания. Най-много от всичко обаче го стряскаше нейната интуиция. Тя сякаш го виждаше отвътре, сякаш знаеше всяко негово чувство, което изпитва и особено се затрудняваше да й отговаря на въпросите „защо си угрижен?”. Той нямаше как да й каже, че се страхува от бъдещето, че не е сигурен дали иска живот в който да бъде свързан с жена, която не може да вижда. Понякога искаше да я остави, но не му даваше сърце, искаше му се да стане чудо и тя да прогледне, тогава всичко щеше да е съвършено, но знаеше, че това е невъзможно. Всеки път когато погледнеше в очите й разбираше, че няма да може да прекара живота си с нея, че тези очи ще го връщат в реалността всяка сутрин, когато слънцето изгрее и страдаше. Искаше му се да спусне тъмни завеси и никога да не ги вдигне, за да не може светлината да влезе и отново да развали всичко, но нямаше как, той познаваше света за разлика от нея, познаваше красотата на природата, танцът на цветовете и слънчевите отблясъци. Всичко това беше изкусна примамка в света на светлината и който я е видял не може да се откаже от нея доброволно. Понякога й разказваше за света, четеше й книги, водеше я на различни места и й рисуваше картини с думи, за да може тя да си представи и колкото повече я обгрижваше, толкова повече се отказваше от нея, защото разбираше, че той става нейния живот, а тя неговия, че той едва ли някога би имал свой живот, свобода или спокойствие. Не искаше да й казва, не му даваше сърце да я нарани, но тя разбра. Тя винаги разбираше, виждаше го сякаш отвътре.    - Аз никога не видях света, в който живеем, мога само да го почувствам. Нека ти разкажа за своя свят и какво виждам аз, така като ти ми разказа за своя. Всичко в тъмната завеса на моя малък забулен свят си има образ. Любовта също, тя има цвят, мирис и вкус. Цветът й е жълт, защото излъчва много топлина, мирише на чисто, като градина след дъжд, вкусът сладък, защото не можеш да се наситиш. Аз я видях, вдъхнах я, усетих я как прониква през порите на кожата ми, летях като птица и потъвах в басейн от пух, всяка клетка от моето тяло трептеше, аз я чувствах, докато ти гледаше в тъмното и чакаше светлината. Ти ме виждаше отвън, а аз теб отвътре.  Ако можеше да видиш любовта, поне за миг едва ли би искал да отвориш очите си отново…  Това бяха последните й думи преди да го напусне. Той я търсеше дълго след това, но така и не я намери. Често мислеше над нейните думи и въздъхваше „Искам да видя любовта с нейните очи, но не мога…сляп съм”…

Благодаря, според мен мъжете не могат да гледат на любовта с очите на жените, те винаги ще бъдата слепи в този смисъл... :)

Разказът е страхотен и вълнуващ! Често става така в живота, двама се срещат но по различни причини не остават заедно. При всички случаи обаче, двамата виждат любовта и света по различен начин - това е заложено в самата им различна ( от пола ) природа..
Понякога най-красивите неща са невидими! :)

Хубав разказ Касс. Не го използвай срещу мъжете обаче :) Има различни мъже и различни жени!

"Той беше силно привлечен от нея. Харесваше му нейната наивност..."
Какво би накарало една жена да се влюби в сляп мъж? Доста повече от наивност у другия мисля?!
Поздрави! ВВ

така е Веско, все ми се струва, че жените отдават повече на усещанията, а мъжете на визуалното, но може и да греша, все пак не съм мъж :)...
Благодаря ти за коментара, чудесно си го казал...

а не, в никакъв случай не го използвам срещу мъжете, използвах думата наивност, защото не знаех коя друга да сложа за да предам нейната неопитност, непорочност и дори безпомощност, все ми се струваше, че тези думи са твърде тежки, може би невинност е по-подходяща дума, благодаря ти за забележката. В историята има повече символика отколкото драма, а иначе нямам никаква представа какво би накарало една жена да се влюби в сляп мъж, нито пък какви усещания би имал той...интересен въпрос...
Поздрави ВВ...

kass,и аз бях посветила постинг на едно сляпо момче..Видях го със очите си как по свой си начин"видя" красотата...Не е важното да можем да гледаме,а да можем да виждаме!...А дали е мъж или жена,няма никакво значение.Важното е да умее да вижда чуствата,да ги усеща и да им се наслаждава!

Благодаря ти, но защо не остави линк, нищо ще го намеря, права си трябва да можем да виждаме, при това не само с очите.

много е хубаво, дано на "незрящият" да му послужи за урок.
А героинята ще бъде добре, защото е истинска отвътре:))

Благодаря ти frina, героинята може да види любовта за разлика от зрящите, а когато можеш да виждаш нещо го намираш по-лесно :)

хареса ми идеята, че хепиендът всъщност беше за изоставената, която успя да го превърне в средство за отваряна на очите за истинските неща.
А той едва ли би могъл да познае любовта, дори и да го удари по носа:)

всъщност накрая тя го изоставя и точно тогава той разбира, че я обича и я търси, но думите й са толкова силни, че той дори не може да си представи какво е да лети или потъва в басейн от пух, за него любовта е друго преживяване, нещо на което да се любюва с очите си, иначе не би се замислил да дръпне завесите и да заживее в мрак като нея...Той винаги ще гледа отвън, а тя винаги отвътре...

kass,благодаря ти за интереса :))Ето линка
http://lagrima.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/09/06/vyprositelni.392684

Какво би станало, ако момчето беше сляпо?...същото усещане, като нейното.Защото всеки от нас я възприема по своя си неповторим начин, с усет, емоция и мисъл пречупена през съзнанието си..Целувам те, с обич..

намерих го аз, много ми хареса... :)

благодаря ти Миа, чудесен коментар си ми оставила...
с обич и топли чувства...

Трудно може да просъществува такъв съвместен живот... не само защото той ще изпитва бремето от допълнителните грижи за нея (макар че ако я обича истински, това не би трябвало да го притеснява), но и поради това, че тя винаги ще се чувства като бреме и ще знае, че колкото и да са близки, тя никога няма да може да сподели неговия свят... А на въпроса какво би станало, ако момчето беше сляпо? Ето един възможен отговор:

http://vbox7.com/play:75b7e5d9

Клипчето е десетина минути, затова можеш да го превъртиш на 6:40 минута, откъдето започва отговорът :)

И още един лаф, казан от сляп герой:

"The day we stop looking, Charly, that day we die."

http://vbox7.com/play:28e6936c

:):):)

И все пак смея да твърдя, че един мъж може да усеща любовта не само през очите си, макар и никога да не го признае, за да бъде разбран погрешно.

"Най-много от всичко обаче го стряскаше нейната интуиция. Тя сякаш го виждаше отвътре"
Когато нямаш никакво твое кътче, където да си отдъхнеш и да си починеш е уморително и изтощително и това го е уплашило. Отговорността за живота а другия. А не е нужно. Можем да спозваме границите си дори и в любовта - тогава тя може да продължи по-дълго и неуморно. Отново любовта, а? ;))

"Трудно може да просъществува такъв съвместен живот... не само защото той ще изпитва бремето от допълнителните грижи за нея (макар че ако я обича истински, това не би трябвало да го притеснява), но и поради това, че тя винаги ще се чувства като бреме и ще знае, че колкото и да са близки, тя никога няма да може да сподели неговия свят..."

Благодаря ти принце, и все пак смятам, че преплитането на два различни свята може да бъде нещо, което да е далеч по-вълнуващо и сближаващо от споделянето на любовта от двама зрящи, но се иска силен дух. Когато любовта е достатъчно силна, нищо не би могло да я смути...
Усещане за жена, хм, невероятен филм...

Споделям напълно, лошото е, че той сам е решил че тя го обременява. Колкото до нейната интоиция, тя се изразява тогава, когато тя чувства колебние в него, запазването на онова непокътнато кътче в душата на всеки човек става само тогава, когато човек е открит, тогава никой не се взира в дълбините на неговата душевност...
Благодаря ти victoriavselena, както винаги чудесен коментар...

Съгласен, Иве, но дали ако човек е напълно открит ще остане такова негово кътче, и второ - дали ако е напълно открит като отворена книга няма много бързо да се превърне за другия в прочетен, безинтересен вестник?

prince, човек ще открие толкова, колкото реши, ще си запази малко за себе си и малко за откриване от другия, а прочетения роман не винаги означава - безинтересен :) ...

И това е вярно :) А що се отнася до



Princesss го беше описала много точно:

http://princesss.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/05/26/az-ti-i-nashata-voina-na-svetovete.339923

Понякога и за двама зрящи е много трудно, представям си какво би било за коренно различни светове, макар че и аз мисля, че не е невъзможно.

благодаря за линка принце, страхотен постинг наистина...

Слепци с очи. Колко са много!

Наистина е така, благодаря...

Едно по-различно мнение: познавам един сляп композитор, който е изклюително ерудиран в сферата на музиката, но и на общуването между хората... Той е имал щастието да учи музика и теология в Германия, слуша много предавания по радиото на високо интелектуално ниво в областта на културологията, чете и всякакви материали, написаи на немски на Брайловата азбука, изобщо, ако поемаш, може с часове да ти говори компетентно по много философски и житейски въпроси, но... той се разведе с жена си - медицинска сестра в Германия. Защо? Вероятно защото търси свободата на духа, която ще позволи на други хора, по-близки до менталния му и идеален свят, да влязат в контакт с него, да го разберат, да обменят мисли и идеи и така да се развиват...
Той има пари за икономка, която чудесно менажира апартамента му и посреща скъпите му гости, които той е решил да покани в своята съкровищница, наречена дом...