Прочетен: 7355 Коментари: 34 Гласове:
Последна промяна: 13.10.2009 11:26
Запознахме се в театралната група. Отидохме там с най-добрия ми приятел, с надеждата, че ще станем актьори или да си запълваме времето, знам ли. Естествено, че огледахме мацките. Имаше готини, някои страхотни даже, но по всичко личеше, че не са момичета за нас. Студени бяха, нищо че ни се усмихваха, личеше си, че е само от любезност. Усещам ги тези работи и не се натискам там където няма да ме огрее. За какво ми е да се правя на сваляч като знам, че само ще получа студен душ, който ще ме върне на земята. Там я срещнах и нея. Веднага разбрах, че е различна. Не кокетнечеше с нас, беше някак естествена и бързо се сприятелихме. Скоро станахме като дупе и гащи, а моят приятел направо хлътна по нея, не че и аз не съм я пожелавал, но общувахме по друг начин и някак си не вървеше да я свалям, само понякога и хвърлях шеговити комплименти. Сгрешил съм сигурно, защото докато аз я приемах като приятелка, то моя приятел стана настоятелен и някак спечели вниманието й. Дори когато станаха гаджета, пак сме се напивали често, какви ли не щуротии сме вършили тримата, скачахме с бънджи и карахме ски. С нея мога всичко да си кажа, играехме шах понякога, ама все ме биеше, а после се бъзикаше с мен. Понякога се чувствах влюбен в нея, понякога имах закрилнически чувства като на брат към сестра. Сам не мога да се разбера. Все едно, със сигурност знам, че не искам интимна връзка, знам че любовта ще развали всичко. Нали ги гледах как се караха, той все я ограничаваше или ревнуваше, опита да я промени, държеше се с нея като с дете, а тя е по-умна от нас двамата взети заедно. Тя пък хич не му се поддаваше, живееше си както си знае и смяташе, че детето е той -луда работа.
Преди време дойде у нас посреднощ. Скарали се и искала да ме види. Пихме цяла вечер, не спираше да ми говори. Споделяше най-интимни неща. Казах й, че харесвам една жена, а тя ме слушаше и ме съветваше. Да тя знае, все пак е жена. Говорихме си за приятелството, за любовта и за секса, за всичко. И в спорове се впуснахме, дори ровихме из книгите, за да си припомним някой забравен автор. Луд ли съм? Цяла нощ пия и разговарям с една страхотна мацка и вместо да се пробвам чета книги с нея. Ако ми беше казал някой, нямаше да повярвам, но не искам да я чукам, искам да сме си приятели, харесва ми нашето приятелство. А защо не и двете, не може ли? Рядко се получава, знам че всичко ще пропадне и тогава - край. Няма да я виждам вече, няма да спорим, няма да скачаме с бънджи и да се хилим на глупостите, които само ние двамата можем да сътворим. Не си струва, заради единия секс, заради някакво си кратко удоволствие. Твърде ценна е за мен, все пак жени за секс колкото щеш, жени за приятел рядко, много рядко даже.
Бях се разболял от шарка веднъж, а тя ми готвеше супи, представяте ли си? Гаджетата ми ревнуваха от нея, а аз се оправдавах пред тях, че съм бил с приятел, визирайки нея. Ама, че съм глупак. Беше закъсала веднъж, останала без работа и без пари, за капак на всичко и разбрала, че е бременна. Нямах пари тогава и си продадох златния пръстен, за да й помогна. И трева сме пушили. Много смях падна, особено като обърка царя и царицата, не е лесно да играеш шах напушен. Смял съм се със сълзи и не веднъж след тежки запои съм я носил на гръб като малко дете, то не че не е, с нейните почти петдесет кила. Така мислех, че ще бъде цял живот, но не стана... Хвана си друго гадже. Виждахме се все по-рядко. Той не бил съгласен с нашето приятелство, не го приемал за нормално и я обсеби. Трябва доста да го е обичала, защото до колкото я познавах, гаджетата й нямаха право на глас за някои неща. После се ожениха и съвсем загубихме връзка. Срещнах я наскоро, вече майка на едно дете и разведена, по-различна, по-зряла и улегнала, но със същия дух . Зарадва се като ме видя. Говорихме си много, пак като приятели, истински приятели. Не откъсвах поглед от нея. Беше по-женствена и пола си беше облякла, а преди само дънки и фанели. По-красива ми се стори, нищо че годинките й са повече. Все така ухилена, все така отнесена. Колко щастлив бях да я видя, колко пъти съм имал нужда от нея, да й споделя нещо, да потърся съвет, да поиграем шах и да се похилим, просто ей така. Пак се върна нашето приятелство, но не такова каквото беше, вече я желаех, обичах я, дори може би винаги е било така, само че аз съм идеализирал нещата. Опитът ми беше показал, че не мога да постигна същото с друга жена, а аз исках връзките ми да бъдат на основата на такива отношения.
Казах й го, а тя се разочарова. Смяташе, че е загубила своя приятел и така беше, и да приемеше или да откажеше, резултатът щеше да е един и същ, приятелство в чистата му форма нямаше да има повече. Проклех съдбата затова, че е жена, ако беше мъж щеше да е друго. Защо ми трябваше да се влюбвам. Ще се откъсна от нея, за малко, докато ми мине, а после пак ще я потърся. Все пак тя ми е приятел и нищо не бива да развали това толкова уникално приятелство…
Вдъхновен от постинга на djgator и коментарите под него… :)
Веско е прав и не е, просто някои работи е писано да се случат!
Най-висшата форма на приятелство - след като са се опознали и сближили достатъчно, ако между тях има искри - нека не се спират и ги изживеят.. Ако и след това отношенията им не се променят, към по-лошо, остава съвършено приятелство с елементи на любов :) Или пък перфектна любов с огромна доза приятелство :)
Аз до последния абзац си мислех, че иска да "я изчука" -това е цитат! А то се оказа едно дълбоко и зашеметяващо приятелство.
Все пак, по мое мнение, след като му е правила толкоз супи и чайове...дето се казва и Протагонистът трябваше...абе поне едно цвете,така да се каже - а то иначе малко на битов алкохолизъм залита.
Ще ми бъде много интересно,ако разкажеш и за съдбата на приятеля от театралната самодейност...Какво е станало с него? Това ме вълнува - реализирал ли се е в театралното поприще, намерил ли си е друга спътница?
Всъщност - Не! Давам си ясна сметка, че тогава биха ми липсвали дълбоките, аналитично -интерпретативни
коментари на блогърката кроталка.
Извини ме Иве...( ако е възможно да ползвам и аз това мило обръщение), но те за мене сякаш са станоли неделима част от разбирането на твоите проникновени и дълбоки творби!
Така че - предпочитам да следя продължението на отворения финал тук!
Гложди ме все пак едно съмнение...в крайна сметка това "приятелско" отношение да не е някакво прикритие на нестандартната секс ориентация на твоя герой?
Това е втория ти коментар, сега да си включвам ли пълна модерация, да не си ли включвам??? Айде няма за сега...
~~~~~~~~~~~
И за едното и за другото са се изписали томове със суперлативи, та затова, кое е по-важно, по-голямо, по-велико, по-... приятелството или любовта? Очевидно са две различни неща, след като приятелството може да се трансформира в любов, любовта – в приятелство, може да съществува приятелство без любов, а – вероятно – може да съществува и любов без приятелство. ОК: мъж и жена са приятели, но в даден момент приятелството им се трансформира в любов. Означава ли това, че приятелството изчезва (или поне не е същото, както когато са си били само приятели) и ако се трансформира, то по-друг вид приятелство ли става? Излиза, че когато се намеси любовта, приятелството не може да си остане същото, каквото е било преди появата на любовта, след като двете са различни неща, значи при появата на любовта приятелството изчезва? И обратно, ако любовта може да се трансформира в приятелство, означава ли, че докато е имало любов приятелство не е имало?
Ако отговорите на горните въпроси са отрицателни, то значи приятелството и любовта могат да съжителстват заедно, което премахва границата между тях и остава само разлика в степента и интензитета на чувствата. Ако обаче повечето от отговорите са положителни, то тогава се появяват следните въпроси:
За какво трябва да се разваля приятелството с любов, дори когато и двамата го искат, след като това ще разруши приятелството? А и за какво е изобщо любов, след като приятелството очевидно трае по-дълго от една любов? Нещо повече: означава ли, че човек може да се влюби и да обича някого само ако не са приятели? И ако двама души, които са влюбени един в друг не са приятели, какви са всъщност едни спрямо други? Ако са само любовници, то значи изобщо не са влюбени и не им трябва да са влюбени, достатъчно е да са добри в леглото един за друг. Факт е обаче, че семейство или съжителство не може да се изгради само на добрия секс, трябва и любов; но след като любовта е нещо различно от приятелството, може ли двама души да живеят заедно в хармония и разбирателство след като не са приятели?
Въобще егати въртележката. За мен изводите са ясни: ако приятелството и любовта са различни неща, то тогава нещата се свеждат до следния клип:
http://www.youtube.com/watch?v=VtiW6xJOZ18&feature=related
Това е идеален пример за непоклатимо приятелство между мъжете и силна любов към жената. Тогава Туистед систърс ще се окажат прави – по точно в припева:
http://www.youtube.com/watch?v=T-vXLWRDDtU
Love is for dreamers,
Love is for believers,
Love is for losers,
Love... is for suckers.
:):):)
~~~~~~~~~~~
Обаче от твоя разказ се поражда и един друг въпрос: "Хвана си друго гадже. Виждахме се все по-рядко. Той не бил съгласен с нашето приятелство..." Доколко е възможно и редно едно истинско приятелство да бъде прекъснато от друг, само защото не е съгласен с него? Да, възможно е някой, който твърди, че обича, да не може да приеме някой приятел на гаджето си, но – според мен – правилната реакция би била най-малкото (макар че и това не е хубаво): "Не ми харесва, виждайте се, няма проблем, но аз няма да идвам, не ми се сърди."
Та доколко героинята е била истинска приятелка на героя, след като е склонила да прекъсне приятелството си заради гадже? И не е ли разбрала, че след като гаджето започва да отхвърля нейните приятели и да й налага да прекъсне приятелството си, значи нещата няма да приключат само с отхвърляне на нейните приятели?
Сега се замислям, че дилемата, повдигната от Весо: "Приятелство – любов" е неточно поставена и за да е коректна, трябва да бъде "Приятелство/любов – страст"
Благодаря ти за коментара...
Лек ден и благодаря, че се отби :)
А иначе за това, което пишеш: "Вярвайки, че гаджето ти или новата любов е на първа линия, много пъти хората не могат да поддържат подобно приятелство по същия начин по който е било преди да се обвържат". Честно казано, така си е, но - в името на спора - едно е да не се поддържа така, както е било преди, друго е година и половина да не видиш приятеля си. Защо година и половина? Ами: "После се ожениха и съвсем загубихме връзка. Срещнах я наскоро, вече майка на едно дете и разведена..." Чиста логика: очевидно не са се виждали от преди сватбата. Та:
- ако не са се виждали един месец преди сватбата имаме 1 месец;
- ако тя е забременяла веднага значи имаме още 9 месеца, сиреч, общо 10.
- дори и да са се развели веднага след раждането, самият развод трае три месеца, т.е общо станаха 1 година и 1 месец.
- бебето й е било поотраснало, когато са се видяли отново, значи още поне 3-4 месеца
което като цяло прави около година и половина ;)
:):):)
Поздрави! ВВ
Поздрави...
Забелязваш ли, че повечето коментари, така да се каже, акцентират върху философските измерения на темата.Не се занимават с естетическите и чисто литературни достойнства на твоята белетристична творба.
Мисля, че е справедливо този....автентичен, дълбок и проникновен разказ за човешката душа да получи своята адекватна и справедлива чисто литературна интерпретация.
Но....както каза и кроталка - не може просто така да се пише за една такава разтърсваща проза. Нужно е да си на нивото й!!!
Искам лично да споделя за себе си , че бях покъртен от експресивната сила, в която героят споделя тъмните подбуди на нагона да " изчука" героинята и силата с която описваш неистовата борба на душевността му да преодолее долните страсти...Нечовешко!!! Брилянтно!!!
дай някой по-тролски коментар, объркваш ме така...
п.с. колкото до желанието му да я "чука" (момент, който забелязвам силно те вълнува) и подтискането му, просто няма как да се вместя в един коментар... Но нищо де, ти всичко си разбрал щом си останал покъртен...
Дано да е нещо позитивно.
Преди 10-тина години , след дъълга връзка...
Мацката отиде да следва в Софе, аз малко отбих към Дунав. Виждахме се почти всяка седмица и в един момент осъзнах, че започваме да си споделяме за новите ни тръпки в новите градове, да си искаме съвети... Отворих темата и се оказа,че от гаджета сме се превърнали в другарчета без притеснения да се "чукат" когато им се прииска... Може да се дължи на порастването ни или на разширен хоризонт, но това беше единодушно най-хубавия секс дотогава.
Разделихме се , аз драснах по света... Един ден ми написа мейл, извини ми се, че не може да ме покани на сватбата си, защото "Мъжът" ме ревнува... Обичах я тогава, обичам я и днес... И все още вярвам (моя си опит си е мой), че за да се получи приятелството между мъж и жена, трябва да се започне с едно чукане... Тогава границите са махнати (сложени?), преживяването е определящо за по-нататъшните отношения.
Мое мнение
но наистина имам и бивши гаджета, с които сме много добри приятели, ако хората имат допирни точки и приятелството им е над всичко, нищо няма да им попречи да са си приятели, ако обаче някой от двата е на принципа "или всичко, или нищо" и приятелство и любов са обречени...
Поздрави...
2. Любим линк
3. нещо, което всеки трябва да прочете
4. Културно наследство в риск
5. Буркан от Майонеза
6. Защо Русия и Украйна никога няма да се разберат!
7. Цървули и ботуши
8. енергини вампири
9. 1-000
10. Евгений войн
11. да се прочете от всеки!
12. Руанда - страната, където командват жените
13. някакъв човек
14. древни библиотеки
15. На българските държавници