Преди време написах разказ „Съдба ли е това?”, в който питах, съдба ли е или избор да попаднеш на лош човек, който да те тормози. Днес потресена от една история: www.dnesbg.com/index.php пък се запитах как да постъпим, ако се натъкнем на насилие? Историята вероятно не е единичен случай, а се случва постоянно, под носа ни - в съседния апартамент, на съседната улица, с наши познати или колеги.  Какво знаем ние за тези хора и доколко ни интересува чуждата беда?

Имам един роднина, който живя няколко години в Щатите и той ми разказа, че там хората не толерирали нарушенията по никакъв начин. Закъсняваш за работа и колегите ти те изпортват на шефа без да им мигне окото.  Виждат или чуват някакъв семеен скандал и веднага звънят на полицията. До колкото знам, побойниците  могат да  откършат и затвор като едното нищо. Не, че това е спряло насилието или престъпността, но в градове с милиони хора население, вероятно насилието би било доста по-голямо, ако хората не се бореха срещу това. Как обаче тук да се преборим, след като каквото и да направим ще се окаже грешно и ще си навлечем куп неприятности. Страх ли ни е? Мен да.

Дали законите ни не са съвършени и има вратички за измъкване, корупцията голяма или просто хората не искат да се борят и се затварят в черупките си като застрашени охлюви. Колко от нас ще подминат смятайки, че насилието срещу някого не го засяга или ще се впуснат в донкихотовска борба за да спасят някой познат или непознат? Според мен това зависи от нагласата на цялото общество към този наболял проблем. Сеирджии ли сме или хора, които не бихме търпели това повече? „Какво можем да направим?” - ще попитате… и аз не знам, но знам, че децата ни ще излязат на улицата утре и ние няма да сме спокойни, че ще очакваме подкрепа в случай, че изпаднат в беда, а такава няма да има. Подкрепа която не заслужаваме, защото и ние не сме я дали, когато сме можели. Държавата ли е виновна или ние? Май и двете страни имат вина…

 Навън вали, аз съм на работа и си пиша на топло пред компютъра, шегуваме се с колегите и се чувствам защитена. Някъде около нас обаче, някой плаче и се моли за милост, проклина живота си и търси помощ. Жестоко е, но това засяга ли ни? Аз мисля, че да!

Иве, проблема е в това, че ако проговориш - биваш бит.. Затова жертвите си мълчат... Кой да ги защити? Хората като Теодор не са много! А в случая виждаме,че и той го е отнесъл, от което ми става доста тъпо! Системата за защита просто не работи.... Много ми е интересно сега този Шулц ли Мулц ли е къв, дали ще има наказание...

така е Дори, да изядем шамарите защитавайки някого не решението, може би само за деня, лошото е че проблема остава и всичко продължава, но пък от друга страна, какво да правим, да се правим на слепи ли? Според мен този проблем трябва да се изкорени из основи, но без да се постави, няма да стане...
Иначе да, всички виждаме и чуваме за такива случаи и цъкаме възмутено с език, докато не ни засегне...

Вярно да се чуди човек какво да направи!Ако помогнеш,те бият/а може и друго да тестигне/,ако не помогнеш те гложди съвестта и ставаш сеирджия.....абе ши*ана работа!!!!Просто си нямаме държава....там е проблема!Що не беше така при бай ти Тошо,а?Щото имаше страх,а сега....имаш ли пари си недосегаем!!

мисля си че подобен диалог е обречен да свърши в нищото. Всички сме на къра и на някой им провървява, на други не. Някои хора имат очи (усет?) да надушват тези "другите", но единици са тези, които са готови да подадат ръката. Още по-малко пък тези, които и след първите няколко ухапвания продължават да я подават. А има и такива, които са наясно,че пътят към ада е постлан с добри намерения.

Зная Вихре, ама до кога? Толкова ли сме безсилни, мамка му... Че тя държавата едва ли ще се напне за нещо, ако си траем и търпим...

милиарди хора живеят по света, гадове колкото щеш, има ги навсякъде, само ние ли сме толкова безразлични и толкова безсилни та ги търпим...

какво да направим?
Само си чешем езиците,ама стане ли дебело всеки бие отбой!!

когато получим отговор на въпроса "Какво да направим?", сигурно ще спрем да си чешем езиците и ще започнем да действаме. Като за начало аз реших да повдигна въпроса, ако има ентусиасти да го повдигнат и те и ще врякаме докато ни чуят, ако ни чуят въобще...

Дали е само безразличие или безсилие?
Замисляш ли се от време на време около изречения от рода на : "младата жена не се е оплаквала от “гаджето” си, но живеела в панически страх."
Ние си градим света в които живеем, от нас може и да не зависят болестите, катастрофите или бедствията, но определено можем да влияем на средата си. Приятелите и семейството не са даденост. Когато някой от нас стигне до подобен момент и няма на кого да разчита, е страшно.

После, когато лошото те смачка и унизи всеки се пита -
зящо хората не ми помогнаха.
Защото аз, ти, той, ние - не помагаме - кой да го направи.

Винаги помагай когато има нужда и можеш да го направиш, а не само когато те молят или имаш интерес да го направиш. Това е правилото за всеки.
Тогава може и да се случи съпричастност и съчувствие от всеки и за всеки.
Просто е.

Страхът от някого не е вроден според мен, когато останеш с чувството, че никой няма да те чуе дори и да се оплачеш и се сблъскаш с безразлични погледи, да не говорим за унижението и присъдата "сама си си виновна" тогава какво ти остава, освен да си носиш кръста. Не жертвата трябва да носи отговорност за съдбата си, а насилника за това което причинява на другите...

кой ще те чуе???:)))

така е Боре, просто е, но не се случва...Никой не иска да помага, защото изяжда боя и остава сам в помоща си. Тогава се загнездва чувството, че е само един глупав идеалист...

Аз да опитам пък, каквото излезе...То и за Катан опитах, ама никой не чу...Въпреки това, аз ще опитвам...

"няма да се случи на мен"
шанса да уцелиш 6-ца от тото-то е около 1/65 милиона (поне тото-то което аз познавам).

шанса да се разболееш от рак на белия дроб е около 1/150 000

Хайде сега да помислим колко хора вярват,че ще се разболеят и отказват цигарите, и колко хора играят тото.
Всичко е в главите ни. "сама си си виновна" е в повечето случаи факт, умението е да го обърнеш от присъда в основа, върху която да градиш, било то и от нулата.
Но все пак лесно се дават съвети отстрани. Пушач съм.

От страх понякога извръщаме глава и даже си казваме,добре че не съм на неговото място.Няма закони,които да защитават обикновенните хора.Има много "мой човек e,дай да видим как ще го оправим."а и полицайте сякаш ги е страх да се намесват,да не би да отнесът и те нещо.

Благодаря за статистиката :) и аз съм пушач...
В интерес на истината, правителството е бая загрижено за здравето на хората и максимално се опитват да ограничат пушенето, къде със забрани, къде с високи акцизи. Пушенето вероятно е избор, да си наркоман също, макар че и те да стават жертви на обстоятелствата, но все пак когато те застигне злото (без значение сам ли си си виновен за това или не), трудно се измъкваш без помощ, дори и много силно да го искаш...

така е, но все пак само у нас търпим погазването на закона или безразличието на чиновника, или несвършената работа на полицията, или дори безсилието на управниците...
"Искайте и ще Ви се даде" - пише в библията...

всъщност идеята ми беше, че не можеш да очакваш помощ , без да си готов да я поискаш, без да си готов да отговориш на въпросите, които ще ти зададат...
а за страхът за децата ни

http://media.causes.com/510213?p_id=43913111

поздрави

абсолютно съм съгласна, но понякога жертвите на насилие са прекършени и с чувството за безизходица, когато видим такъв човек, как да го подминем и остававим на произвола на съдбата?
Благодаря за клипчето, поздрави и а теб...

Престъпността е навсякъде, ще има ред когато напълнят затворите и там вземат да бачкат, а не да лежат и да ги храним!

Веско, напоследък сме свидетели на голяма активност от модераторите по отношение на някои нарушения...Как мислиш, щом системата работи тук, защо да не може да работи в цялата държава? Дали наистина хората наистина са безсилни както смятат?

В по нормалните държави хората имат доверие във власта .... полицията. Знаят че като се обадят по телефона и докладват за побой, полицията идва .. и то не след няколко часа или на другия ден. За това и го правят. Иначе рядко взимат страна при побой защото после върви и обяснявай кой прав и кой крив (в това отношение е като България :). С две думи когато полицията и съда започнат да си вършат работата и хората ще са по активни. Поздрави! ВВ

значи трябва да приемем, че нямаме избор. Но какво правим в случай като този, твоя позната бива нападната, да я защиваме ли или да си траем да не го отнесем и ние. Все си мисля, че ако имаще нетърпимост към това по принцип, при това без значение дали човекът ти е познат или не, то насилниците щяха доста да си натискат парцалите и най-много те да водят дела за нанесения им побой, само че срещу доста хора...
поздрави и на теб ВВ...

Значи така - на топличко, на работа и си пишем постинги и коментарчета. Явно такава ти е работата.
И щом си почнала да сравняваш родната действителност с тази в Щатите( пише се с главна) на първо място трябваше да погледнеш себе си!
Например вместо да си бъбрят и разправят лакардии с тебе, твоите колежки би трябвало да те "изпеят" на шефа ви, че вместо да свършиш нищо ...ти явно си отишла на работа да се забавляваш.
Навярно ако те питат и заплатата няма да ти хареса нали?
Вземи попрегледай малко пунктуацията си...

Всъщност шефът съм аз :) тъй, че освен на мен няма на кого другиго да ме изпеят и въпреки това си имах достатъчно много работа за редакции и пунктуация, така, че го постнах набързо... Заплатата ми в тази криза хич не ми харесва, ама за сега само толкова мога да си платя :)... А ти като говориш така, вероятно всички скатавки ги пееш на шефа, така и трябва де, нали? Или греша? Айде чао, че трябва да си прегледам пунктуацията....

Каси, Това, което ще ти пусна тук беше първият ми коментар, който направих тук по повод един постиг "Майки-чудовища"....
Аз също искам да споделя нещо с ВАС. Нещо, което ме обърка и потресе. Аз живея в Бургас. Харесва ми след работа да отивам на плажа, да гледам морето, да слушам музика и така да разтоварвам напрежението след тежкия ден...поне за час.... Преди две седмици беше облачно и започваше да ръми. Бях седнала на плажа и гледах как едно дете, може би 12-13 годишно, с дънки и тениска седеше на брега. Хлапето си съблече дънките и влезе във водата, на брега като в едната ръка държеше торбичка, в която бе сложило дънките и в другата обувките си.
Бяхме няколко човека, седнали под един навес, за да не се намокрим. По едно време, от едно от заведенията на плажа, към детето се насочи мъж, около 30-35 годишен. Реших, че това е бащата, който ще го изкара от водата. Оказа се, че съм в голяма грешка. Бяха на разстояние, за да чуя, какво си говорят. Стоях и наблюдавах "езикът на тялото". Той го заговори, то не му обръщаше внимание...в началото. Явно бяха непознати. Той продължи да говори, то почна да се заслушва и да го поглежда, отговаряйки неохотно. Гледах как този мъж обикаляше детето като хищник жертвата си. По едно време детето излезе и както беше мокро застна до него и почнаха да говорят. Мъжът с глава започна да я поканя, указвайки посоката към Солниците ( който е от Бургас знае, че това е сравнително отдалечно безлюдно място). Детето си обу дънките върху мокрото бельо и след кратко колебение тръгна с него..... Останах като "гръмната". Детето не беше тип "изоствено" - добре облечено с хубава прическа.... Първата ми реакция беше да се опитам да ги спра, защото малката ми дъщеря е горе-долу на нейните години.... но после да дадох сметка, че нямам право. Аз не съм полицай, за да му искам документи за проверка, удостоверяващи, че нямат роднинска връзка. В същото време той не я дърпаше, само говореше и то тръгна доброволно с него. Не знам дали си даваше сметка, че не отива там, само, за да се разходи по плажа, под дъжда....
Когато се прибрах разказах вкъщи видяното. Малката ми дъщеря ме попита "Защо не направи нещо? Ти не си от тия, които си мълчат и бездействат?!"
Не можах да отговоря. Не знаех, какво да направя. Бях убедена, че ако извикам полиция, те ще ми се изсмеят и няма да дойдат. Нямах юридическто право да се намеся... а човешко право дали нямах...дори и като майка?

По интересен беше коментарът на мойте думи...от някой си...който ми казваше, че още на пръв поглед съм се държала неадекватно с детето си и съм му давала неправилно възпитание, като съм го учела да пъха носа в чуждите работи..... Човешкото бездушие няма граници. Но и Вихра е права, че не знаеш как да реагираш в определени ситуации - или ще те бият, или ще ти кажат, че нямаш юридечско право да се намесиш....:(((

Зная Баст, така е, но я отиди в махалата и вдигни ръка на някой ром да видиш какво ще ти се случи... тях не ги интересува дали съда е справедлив, дали полицията ще ги защити, хич и не разчитат на това, а ние седим и гледаме, защото от десет, я се намеси един, я не...Трябва всеобща нетърпимост към насилието...

Така е! Има от какво да се поучим....

В случай като този порсто нямаш избор освен ако не си страхливец. За натискането на парцалите ... ако полицията и съда си бяха на мястото и това щеше да стане. Примера (всъщност част от него) със щатите ... правят го защото полицията им е силна не че са толкова ербаб. Все пак не всички сме като гадероби или като Jet Lee. Това че топят ако някой закъснява или си тръгва рано всъщност показва че американците не са толкова идеални ;)

Между другото един телефон в полицията няма да навреди. Всеки може да го направи.. не се изисква особена смелост също... този коментар с момичето на плажа ... какво да направя.. ако мислиш че има нещо нередно обади се и ги остави да си гледат работата, чак пък да стоиш и да гледаш без да правиш нищо .. нямала юридическо право.. за някои неща не се иска разрешение от прокурор.

за топенето и аз не го разбирам много, но там никой на никой не е длъжен, ние тук имаме солидарност някаква, до колко е добродетел не знам, но шофьорите си примигват с фаровете ако има катаджии на пътя, за сметка на това, черната статистика за катастрофите е шокираща. Дали е хубаво или не, не знам, но такива сме, все уж се подкрепяме от по-силните, колегиялната солидарност е същото, пред закона и данъчните нещата също стоят така, все ще се подкрепим. Е, не сме рамбовци и супергерои, но пък сме повече. Там е проблема обаче, че жертвите на насилие са обикновено жени и деца и няма как да ти върнат жеста, а от примерите по-горе все пак се печели нещо...

Разбира се, че трябва да се реагира, Иве, но въпросът е по какъв начин. Не всеки може да е биткаджия и не всеки умее да се бие, но едно обаждане в полицията, записан номер на автомобила и т.н. е по силите на всекиго. Останалото е работа на полицията. Иначе се превръщаме в Дивия запад - всеки сам си е обвинител, съдия и палач. Отделен въпрос, че полицията не си върши работата, а и законите ни в повечето случаи защитават нападателите: убиеш ли при самозащита нападател, проникнал в собствения ти дом, си го отнасяш като стой та гледай, дори и да не си го искала. А що се отнася до Щатите, май така е не само там. Чувал съм, че и в Германия, ако паркираш неправилно, хората наоколо моментално са се обадили в тяхното КАТ, но никой гражданин няма да дойде да ти вдига скандал. Само еч в Щатите съм чувал също така, че това е доведено до абсурд: погледнеш ли докато пътуваш в асансьора жената до себе си, и на нея не й ли хареса нещо как си я погледнал, моментално може да те обвини и осъди в сексуален тормоз. Имаше един много показателен филм с Антъни Хопкинс (за съжаление не си спомням името на филма).

Та там се разказваше как в един колеж има двама ученици, които изобщо не са се вясвали в час и преподавателят пита останалите дали изобщо някой ги е виждал и казва:
- Are they a spooks?
Обаче в английския (или поне в американския) "spook" означава дух (преподавателят просто е попитал дали те са призраци), но означава и обидно обръщение към чернокожи. И се оказва, че въпросните двама ученика са чернокожи. Те дочули какво казал преподавателят, обвинили го в расизъм и от колежа го уволниха въпреки всичките му обяснения.

Така че ето я и обратната страна на медала: прекомерно голямата възможност човек да се оплаква на съответните власти и тяхното педантично спазване на закона също могат да родят много несправедливости.

Но да се върнем на темата. Жалко за мъжа, скочил да защитава приятелката на жена си. Но какв оби станало, ако онзи малоумник от другата страна беше извадил пистолет? Вероятно всеки в такава ситуация би скочил (когато нападат близък човек пред очите му), но по принцип самоуправството не е решение.

Благодаря ти принце, действително самоуправството не е работа, макар че понякога се налага, особено ако нямаш време да се обаждаш. Точно поради причината, че не всеки може да се бие, хората трябва да са единни, когато става въпрос за насилие. И аз самата не знам как трябва да се постъпи, но все ми се струва, че и нищо не правим, вдигаме рамене и се благодарим, че не ни е застигнало нас...
Колкото до прекалените права, май ги предпочитам да ти кажа, :) но не си мисли че можеш да осъдеш някой само за поглед в Щатите, просто филмите преувеличават нещата, имат лошия навик да навират в очите на света колко правова и демократична държава са... :)

Тази тема е доста болезнена за мен...Преди време бях писала по нея тук http://firefly1.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/08/24/nasilie.385095 ,ако искаш можеш да прочетеш....
Според мен вината за това нещо е на цялото общество. Докато държавата не въведе закон, който наистина да защитава жертвите на насилие, а насилниците да бъдат вкарвани в затвора няма да се промени нищо. Но пък за какво са законите, когато в нашата държава не се спазват?! Не са ли виновни и хората, които само дават съвети на пострадаите, но реално не биха им се притекли на помощ(защото "на чужд гръб и 100 тояги са малко"," важното е,че проблемът не наш" така разсъждава българинът). Също са виновни и жертвите на насилието, които дълги години го търпят и дори обвиняват себе си, а оправдават насилника. И докато обществото толерира мислене като на този "пача такава, ние от жени се не оплакваме, пердашим си ги око ми не трепва, а да видим вие какво ще правите без нас, ако ни няма с една космата путка само до никъде не можете да стигнете..."(преди време ми беше писал това един) няма нищо да се промени...Защото голям процент от мъжете си мислят, че са нещо повече от жените и следователно е нормално да ги бият, а жените позволяват такова мислене все още да съществува....
ТАКА ,ЧЕ ВИНАТА Е ВЪВ ВСЕКИ ЕДИН ОТ НАС!

За филмите, така е, преувеличават, но комай натам вървят и то не само Щатите, ами и по-голямата част (да не кажа целият) от "Западен" свят.

Да, хората трябва да сме единни и то не само спрямо насилието, а по прицип, само че не сме. Да си чула по света някъде да има българско лоби или голяма, действена общност? Тук-там има спорадични срещи или сбирки на хора, но реално погледнато истинска общност в чужбина няма никъде. Значи китайците могат да си извоюват територия в Лос Анджелис и да си направят Чайна таун, а ние дори не се познаваме. И тук става въпрос само за организиране на общност, в която хората да срещат земляци, да си помагат или порсто да се вселят заедно.

След като това не можем (или не искаме), тогава за каква организация може да се говори, когато става въпрос за наслие? Всички сме ербаплий на маса, но досега един нормален митинг (да не говорим пък за стачка) не е организиран в България, ако не се броят онези няколко по-големи в началото на 90-те.
Дълго време в Белград парламентът беше ограден с метални ограждения, денонощен полицейски кордон и дежурни водни оръдия. Защото в момента в който сърбите (с право или не) не харесат някое решение, си знаят: 8.30 – 9.00 ч. – градът тръгва по баира към парламента. И няма никакви "мирни демонстрации", или "стачна охрана", или пък "разрешение от общината за провеждане на мирно шествие" или прочее грлупотевици. Мъкнат бухалки, метални пръти, камъни, запалителни бутилки, вървят към парламента си и рушат всичко по пътя си. Един от пътите не само че разкъсаха донякъде кордона, но успяха да разрушат част от стената на американското посолство. Постепенно си дресираха депутатите и вече не се налага да има такива ексцесии. Ето – това е организираност, това е дух, това е чувство за единност, за себеуважение, за Нация. Някога нещо подобно да е имало тук? Тъжна е констатацията, но ми се струва, че еволюцията трябва да си върви със своя ритъм и няма начин да се прескочи някой етап. Очевидно ще трябва да страдаме още дълго време – днес един, утре друг, – докато разберем, че всеки сам за себе си няма да ни бъде.

Иначе си напълно права – нищо не правим. По-лошото е, че не искаме да направим нищо. В такъв случай единственото, което ни остава е всеки, който е стигнал сам за себе си до необходимото ниво на прозрение, да помага доколкото може със съзнанието, че вероятно ще отнася тупаниците, със съзнанието, че ще бъде сам, със съзнанието, че ако – не дай, Боже – утре нещо стане с него, е много вероятно никой да не му помогне, пък... доколкото и докъдето издържи, надявайки се, че все някъде някой ще последнва примера му.

В България домашното насилие е повсеместно.Особенно в по-малките населени места,където общата култура е твърде ниска.

Права си за всичко, никой не хвърля камък срещу другия, ако извършва същите грехове. За жалост в България мъжете в голяма част от тях са склонни към насили в домовете си, макар и далеч по-безобидно, макар и само шамар срещу жена си е достатъчно показателно. Отношението към жените днес не е на основа уважение. Струва ми се комунизма изврати мисленето и на двата пола в това отношение, разводите са били равни на престъпление, да не говорим, че защита за жените не е имало почти никаква. Днес мъжете смятат жените за меркантилни, не вярват, че те се нуждаят от защита или грижа, все още са останали някакви закрилнически инстинкти в тях, но за да се проявят трябва да се убедят, че наистина си жена която го заслужава. Оставена на произвола, всяка жертва на насилие, било то дете или жена, няма друг избор, освен да се примири...

Не е било винаги така принце, имали сме и дух и организация, но днес просто не знаем кой какъв е, тръгваме да защитаваме някого, а после се оказва, че точно той е злодея, но се е представил за жертва. В объркването си сме решили, че най-добре е да не се месим. И все пак си прав за едно, нищо не ни пречи да се обадим на органите на реда, те ще преценят и решават, но в моменти в които това е невъзможно, май трябва да се застъпим за по-слабата страна...

Аз също съм ставала свидетел на домашно насилие и съм се намесвала. Жената обаче веднага застана на страната на мъжа си да го оправдае. Как се постъпва в такива случаи, не знам, но знаех със сигурност, че цялото мислене на тази жена беше адски сбъркано. Тя имаше нужда от коренна промяна на светогледа, самочувствието и самоуважението си, а това аз не мога да направя за половин час. Може би трябваше да се обадя и да сигнализирам за това какво съм видяла, но нито знаех на кого, нито дали няма да ме обвинят, че си пъхам носа в чуждите работи. Е, как да се постъпи, май няма как...

Обществената загриженост е нож с две остриета и винаги може също да премине във форма на насилие. Но и "адът това е при другите", "не ми е работа", пълното отчуждение създава жертвите.

Плаши ме факта, че насилието минава за симпатично. Масовото съзнание прилича на тинейджърка, която си пада по лоши момчета, само за да се почувства значима, не като останалите, комплексирана от огранечността си с тези си симпатии да демонстрира широка кройка.

Преди седмици се случи разтърсваща трагедия. Смяна на обиди в интернет, премина във физически сблъсък и един малолетен стана убиец, друг вече го няма.

Малко преди това бях писал в пост на vania70, че при напрежението, което се създава в интернет, при симпатиите с които се толерират превърнали насилието в амплоа из интернет, рано или късно, нещо подобно ще се случи. Не предполагах, че ще бъде с малолетни, колкото и логично да изглежда.

Тук хора на средна възраст се държат точно като малолетни в училище. А виртуала не е една отделна реалност, езика ни е подвел. Няма виртуална реалност, това си е едно средство на единствената обективна в която ни има. И тук е една умалена проекция на това, което е изобщо.

Тъй нареченото общество, като цяло е страхливо и за това толерира насилниците. Разбира се, последиците не закъсняват.

Всеобщо съзнание, което по презумпция приема жертвата за виновна. Децата с увреждания, че били "уроди". Бедният, че трябва непремено да е некадърен. Жертвата на изнасилване, че е била "курветина" или "кокетничила". Пребитият възрастен човек, че "какво търси пенсията посред нощ пред дома си". "Общество" което търпи закон за неизбежна отбрана при който баба, ако извади пистолет срещу нападнала я с бухалка мутра, ще трябва да отиде в затвора, че е използвала неравностойно оръжие. "Общество", което толерира агресивният, който съвсем открито и пред очите и мозъците на всички се опитва да насади чувство за вина у видимо беззащитен. За което обидата и навлизането в святото и неприкосновено лично пространство, минава за "критика", а опитите на човек да се защити за нетоларантност. Не може да очаква, че няма да има насилие. Част сме от тази среда, каквото направи всеки, за всички е. Просто трябва да изберем и да се отърсим от лекият гъдел, който ни ласкае, че можем да бъдем приятели и "лошите".

Стеф, коментарът ти е толкова невероятен, че е направо за постинг... Много хора познавам, които във виртуалното интернет пространство се ядосват така, че да не си им пред очите, въпреки това никога няма да вдигнат ръка срещу беззащитен човек. Вярно е, че и в интернет си е пак един отделен свят, при това без граници, но все пак едно са гневни думи, друго гневни изблици с последвало насилие... Аз лично винаги съм смятала, че човек се нуждае от одушник, някой или нещо на когото да си го изкара. Някои ще си запалят колата и ще си въртят кръгччета из града, докато им мине яда, други ще счупят две-три чинии, трети ще се ровят из нета или ще пишат каквото им хрумне, четвърти ще си го изкарат на жена си или по-лошо на детето си... Насилието се корени в нас, ние възпитаваме децата си да го подтискат и ги учим на състрадание, но днес случаите в които нервите ни кипват са твърде много и децата ни, ни гледат напрегнати и гневни всеки ден и цели двадесет години е така, поколение след поколение, агресията ще става все по-голяма занапред, а ние няма да можем да се преборим...

Не е, не е интернет отделен свят, поне за мен.

Неслънчице е реална. Запознахме се в blog.bg. Щастие ми е.

"Еротично по коприна" е реална книга, хартиено издание, което е прочетено вече от много хора, а беше издадено благодарение на моята героиня Дъщерята на Слънцето, която си е съвсем реална жена и реална моя читателка и ме намери тук в blog.bg.

Реална е и "Порочна връзка", а също беше издадена от жена с която се запознахме из литературните сайтове, но в случая книгата е най-малкото, защото става въпрос и за приятелство, което и сега като споменавам, настръхвам. Толкова награден се чувствам. Но е съвсем реално истинско приятелство.

И за другите ми книги от последните години се отнася. Все приятели из интернет. Никой не познавах първо от реала, но те са си реални и сме си и в реала приятели, а и плодовете от тези приятелства са реални.

Дори и работата, която имам в момента. Това е най-парадоксално. Намери ми я жена, която ми е комшийка, а се запознахме в един от форумите. Тя ме посъветва да сменя и имиджа си, с дългата коса. Просто забеляза капането навреме. Сега вече не капе, но виждам, че реално съм си по-добре с по-къса коса.

Всичко, което се случва е истина. Всичко.

Агресията трябва да се разтоварва: наистина. Но агресията е креативна и разрушителна. Тя не е нито добра, нито зла. Въпросът е в ценностите на човек и какво ще избере да стори с нея. Агресия е и да се вкара гол във вратата на противниковия играч и да щурмуваш връх, да летиш с планер или да се спускаш със сърф, да правиш премиери на книги, да дълбаеш камъка и от него създадеш тяло, да снимаш пропаст и какво ли още не. Много неща, които не вредят на никого и не са отправени срещу никого.

Да я разтоварваш и разпускаш нервите наранявайки някой, който си е съвсем реален, а прицела на думите, забелязал съм е точно срещу ранимите/освен, ако не са ответна реакция/ и всичко това да наричаш "забавление", направо си е извращение, вербален садизъм. Какво означава: забавно ми е, че някой страда. Забелязал съм, че има такива феномени. Ами така натрупваш своята агресия у отсрещният, а не се знае, как ще избие от негова страна, колко е натрупал самия той.

Не бива да се подтиска агресията, а да се трансформира насилието в нещо, което не вреди никому.

Природата в общуването с човешката история ни е разказала две много поучителни притчи, резултатите от които са в наша полза: котката и кучето. Едни от най-опасните хищници, истински зверове. Наши приятели са, живеем в симбиотична връзка с тях и това е прекрасно. Тъй и със зверовете, хищниците в нас, както човешката история се е справила с тези два външни хищника, всеки може да се справи. Ако има волята и мъдростта, ако не е само едно наранено хлапе, минало Христова възраст.

Да, понякога знаеш за насилие, но и да кажеш, където трябва само ще навредиш още повече на жертвата... Това е гадното... Няма система в БГ, която да работи и с насиления и с насилника и да има наистина ефект... А и има доста хора, които не се узрели и считат някаква степен на насилие за нормално нещо...

Среф, съгласна съм с теб, аз използвам интернет предимно за работа и той също е променил живота ми в много посоки, положителни разбира се. Но едно е да те тормози някой онлайн, друго да ти е в къщата. От едното се отърваш много лесно, от другото не толкова...Така или иначе, хората които имат извратената нужда да мачкат другите, го правят по един или друг начин, ние не го разбираме, нито можем да го приемем, но не знаем как да се преборим с това. На мен обаче все ми се иска да има начин и съм сигурна, че има.
Благодаря ти за коментарите, изключителни са...

Повечето хора смятаме, че само жервата има нужда от помощ, но насилника също трябва да бъде подложен на лечение, иначе ефекта е нулев, само ще прехвърли агресията си от една жертва на друга, това е обикновено проблема. Съда издава заповед за ограничаването на насилника до жертвата, но полицията не може да го пази персонално, насилника си остава насилник и отмъщава или набелязва друг човек. Ако децата се наблюдават от малки, възпитават се правилно и побоя стане нещо срамно и недопустимо в очите на цялото общество, тогава няма да е толкова непослна задачата, но днес родителите съветват децата си да отстояват позиции със сила, нищо че после това ще се обърне срещу тях и самите им деца за цял живот...

"...но в моменти в които това е невъзможно, май трябва да се застъпим за по-слабата страна..."

Така е, Иве, напълно съм съгласен. Проблемът е, че единични и спорадични случаи на намеса няма да променят нещата, освен за конкретната жертва и то, само ако успее човек да я отърве.

Съгласен съм и с това, че – както пишеш в горния си коменар, – насилникът трябва също да бъде подложен на лечение. Не зная обаче дали има приложими лечения и доколко са ефективни. Да, съществуват програми за работа с престъпници, но ми се струва, че – вероятно с изключение на един относително малък брой случаи, – човек възпитан ли е в насилие, израсъл ли е с него като разбиране, че то е "нормален" начин на действие, не мисля, че току така ще се промени. Всичко е въпрос на възпитание в семейството, но точно това е едно от нещата, които – по мои наблюдения – продължават да ни куцат.

Стефане, хареса ми уточнението, че понятието "виртуална реалност" изкривява доста нещата. Това си е част от реалността и само придава повече взможност за проява на същинския характер на хората. Това че в "реалността" някой няма да ни напсува така, както може да го направи тук не е голяма разлика, защото злобата му ще намери просто по-коварни и заобиколни начини да се прояви.

Absolutno sum "ZA" deistvieto. Stiga da ima koi da te chue i da reagira adekvatno!

За жалост принце, всичко е като една верижна реакция, децата ти попадат в училище и се сблъскват с насилието, по схващането, че да "изпееш" на някого за някакво насилие си доносник, децата затварят очи още от рано и гледат да не се забъркват, родителите им ги съветват децата си да отстояват правата си със сила и колелото се завърта, омагьосан кръг. Как е редно да се постъпи, това трябва да се обясни надецата, а как да има обясним като и ние не знаем...

ами досега никой за нищо не ме е чул :), но аз продължавам да си приказвам, може пък някой ден да стане чудо... :)
благодаря за коментара...

Imash predvid duurzavata ili horata kato kazvash che nikoi ne te e chul? Duravata opredeleno ne chuva , az sushto se boria s bezumia bez podkrepa i razbirane ot nikoi,no horata - nali ot nas zavisi da chuem? po-lesno li ni e da si oburnem glavata i da se napravim che nishto ne sme chuli ili videli? I ako zalugvame sebe si che problem niama, niama li edin den toi da se stovari sus sushtata sila i vurhu nashata glava? i ako togava niama koi da ni chue?

komentar 51 beshe moi,prosto ne se biah registrirala. Izvini me!

За жалост хората отдавна са решили, че и да говорят за проблемите и да не говорят все е тая, глас в пустиня, но пък от друга страна, със сигурност ако нищо не се казва то и нищо няма да се промени... така, че аз лично смятам, че колкото повече хората се замислят, толкова по-големи надежди има...
Поздрави...

Da,absolutno. Az sum pod vuzdeistvieto na edin post koito prochetoh tezi dni - potresoh se obshto vzeto,no da ne izpadam v podrobnosti. V tazi vruzka obache bih ptizovala- neka govorim dostatachno slino i v pravilnata posoka,za da promenim zivota si - nashia i na drugite kum po-dobro. Ne e vuprosa samo da se govori kolkoto da ne e bez hich , vazno e kakvo govorim i kak go kazvame. I da sme pomislili predi tova kakuv shte bude efekta ot dumite ni. Ne e lesno,no e vuzmozno!

Поздравявам те за този коментар...

Blagodaria ti. Mnenieto na dobur i inteligenten chovek e osobeno vazno za men.

Засяга ни, мила и още как . За съжаление законите ни не са още добре изпипани и изискват дълги процедури за проучване на факта, а през това време обвинения ще се е разплатил хиляди пъти юмручно. Май в такъв случай е по- добре да бъде яко пребит за неговото пребиване , естествено...а полицията само ще му задава въпроси и слуша някакви си невинни версии и случки. Просто трябва да му се даде хубав урок, това е докато променят законите ни, защото докато чака експертизата му...жена му може да бъде убита. Така е и с всички садисти и мръсници, не само в юмручния бой, а и в словесния двубой.
Не влизай в пререкания с празнодумците, речта влядеят всички, а малцина са мъдреците....! Това е една мъдра мисъл, която опровергава хилядите безсмислени думи в защита, и за да защитиш човек подложен на такова насилие ..просто трябва да отвърнеш на удара с удар !
Поздрави за поста !

Да отвърнем на удара с удар, ама като силите не са равностойни, как да го направим? На насилниците трябва да се гледа като на престъпници, хората трябва в самото си съзнание да не допускат разправа чрез побой...

Да, можем да пълним затворите, но това не решава проблема. Много по-добре е да се погрижим за превенцията. Уважението към всяко човешко същество (независимо от пол, раса, етност, възраст...) да лежи в основата на възпитанието на децата от най-ранна детска възраст. Трябва да ги учим на самоуважение и уважение и толерантност към другите, колкото и да са различни. Трябва децата в училище да се възпитават, а не само да им се пълнят главите с никому ненужна фактология. Трябва обществени организации с помощта на психолози да работят с жертвите на насилие и с насилниците, а всеки, който има сведения за извършено насилие да знае към коя точно организация да се обърне. Истината обаче е следната: да се работи с жертви на насилие е туден и дълъг процес с много съмнителни резултати. Т.е.-не трябва да се стига дотук. Просто трябва да спрем да произвеждаме жертви и насилници. Трябва да има редовни часове в училище водени съвместно от психолози и педагози посветени на общуването, създаването на връзки, колектива, наркотиците,алкохола, секса, насилието...е, докато няма пари за това, обществото ни ще боледува, а ние ще се чудим как да постъпим в конкретна ситуация и докато се чудим, чудим, пък ще вземем и да се откажем да се занимаваме, че то и да се занимаваме, полза няма.

"Навън вали, аз съм на работа и си пиша на топло пред компютъра, шегуваме се с колегите и се чувствам защитена."

Значи Щатите ги даваме само за пример,но си продължаваме с инерцията!"Аз съм на работа на топличко и си пиша в блога"...Ми като не сме в САЩ,що да не го правя и в работно време?!...

Казват, че рибата се вмирисва откъм главата...Докато на всички отговорни постове поставяме наши и ваши и не търсим отговорност за свършената работа, то работата ще се върши през пръсти, ще се примиряваме и няма да има светлина в тунела. Най-лесното оправдание е с липсата на пари. Добре пари няма, но доколко обществото ни е с нагласата, че не иска да търпи беззаконие и нетърпим ли е към беззаконието само по отношение на себе си? Ако трябва да сме справедливи, то трябва да сме такива към всички и всичко, а не само за това което пряко ни засяга. До колко сигнализирането за някаква нередност е доноснечене и до колко проява на нетърпимост към неуредиците? Мисля, че има нещо грешно в нашето мислене по този въпрос...
Поздрави...

От няколко дена съм на работа и не си пиша в блога, може би защото имам работа :)...
Няма никаква енерция. Когато има работа се работи здраво, когато няма си пиша в блога... По-горе вече обясних, че мога да си го позволя тъй като работата ми е собствен бизнес и в мой интерес е да работя повечко и да пиша в блога по-малко, но за жалост не винаги денят ми е запълнен плътно с работа. Ако има работа обаче и някой я е зарязал за да се забавлява в блога или в който и да било сайт, повярвай ми ще се сблъска с тъмната страна на моя характер, която е мноооого тъмна по отношение на работата и скатавките, както при всеки работохолик... :):):)