Не, не можах да издържа и след поредицата от постинги на Веско, Стани, Любопиство  и др. показващи нашата мила родна действителност, след тъгата и болката която ме обзеха, намерих малко време и реших да поставя някои въпроси пред вас.

 

Първият е:

Какво му липсва на българина?

 - Вкус, стремеж към красивото, чистота или трудолюбие?

 Ето как изглеждат някои български къщи:

 

А ето ги и отвътре:

 

 

Градчета:

 

 

 

 

И села:

 

 

След този снимков материал, все още не разбирам защо така усилено се стремим към чуждото, защо му се възхищаваме повече от своето. Защо забравихме собствената си чисто Българска архитектура и изкопирахме от западната? Защо?

 

Вторият въпрос е:

Защо изоставихме селата си, прекрасната природа около тях, домовете на нашите баби и наляхме хиляди левове в старите соц панелки, вместо в двуетажните си къщи с огромни дворове? Защо се нагъчкахме като в консерва до степен да си пречим един на друг? Нима нямаме коли, с които да се придвижваме бързо и удобно навсякъде та се струпахме на едно място в големите градове?

 

Третият въпрос е:

- Каква е равносметката от всичко постнато досега? Какво излиза, че трябва да изоставим прекрасната си родина с уникалната й природа, красивите й градчета и села, да оставим пустееща плодородната си земя, чистата планинска вода, минералните извори и да хукнем по света да си търсим късмета?

 Вместо да почистим домът си – да чистим чужди домове? Вместо да спазваме нашите правила в нашата си страна – да спазваме чужди? Вместо да работим за себе си – да работим за другите, като слуги. Така ли излиза?

 

Какво му липсва на българина?

Мисля, че знам – ВЯРА

Да! Вяра му липсва. Вяра, че заслужава. Вяра, че може. Вяра, че зависи от него…

Но аз мисля, че щом веднъж е могъл – пак може да живее добре, защото българската нация е една от най-красивите в света, има потенциал и дух да постигне много. Въпреки мизерията е сред най-добрите в олимпиадите по математика, шампион по шах, рекордьор по висок скок, българските гласове са всепризнати от цял свят  и българска песен лети в космоса. Защото можем. Защо да оставим тогава земята си и да тръгнем нанякъде и на кого да я оставим?

 

Вярата обаче е между нас в много красиви и древни храмове:

 

 

 

Манастири запазени и поддържани през годините, при това с много вкус и красота, спретнати и чисти, отразяващи нашите възможности, когато имаме ВЯРА.

 

И преди да последва естествения въпрос „и какво да направим?”, нека първо да повярваме, а сетне да изискваме. Защото Веско е прав, ние свикнахме и спряхме да забелязваме, а после неусетно загубихме вяра, че някога ще заживеем нормално, но кой знае, може пък и да можем, стига да повярваме.

 

Вярвайте, защото ни гледат

 

Очите на Бога

 

в нашата земя...

Поздравления за постинга! Подкрепям те за оптимизма!

Благодаря, все пак смятам, че не е трудно да постигнем каквото и да било, стига наистина да си отворим очите, да го поискаме и да се потрудим. И което най-важното - можем го.

Хубав постинг...Според мен до голяма степен имат вина медиите за това да не харесваме нашето си.От телевизиите се налага един нов модел на живот ,който младото поколение възприема.Друг фактор са самите хора и най-вече родителите.Снощи например чух по телевизията как един класен ръководител в национален ефир каза,че най -важното в живота на едно момче било компютъра....И още много,много примери...

Сега съм тук
и изобщо не е трудно -
да бъда това, което виждам,
защото вярвам на сърцето си.
И то е много повече
от думите...
Но аз трябва да давам своя принос.
Като се връщам назад -
най-трудно от всичко
е да рискуваш цялото си същество
да загубиш пътя си,
за да се преоткриеш.
Нужна е кристалната вяра.

Ела Хикари

Липсват закони. Липсва солидарност.
Липсва самочувствие, здравословно самочувствие, което е и правилната самооценка.
Зле асимилираните чужди модели, също се отразяват зле.
Напук на това, се хранят, като че ли най-лошите страни обект на народопсихологията: не гледам да съм добре, а на Вуте да му е зле. Изплува ли някой на повърхността на казана, хвани го за крака. Стъпчи цветята, като не можеш да бъдеш цвете. Поркай бирата, а всичко друго са глупости за откаченяците и ти си откаченяк, ако не си затънал до гуша в собствените си изпражнения. Нарцис си. Самомнителен. Суетен.
При такава настройка, до никъде не се стига.
Надявам се, че е до време. Твърде красива е природата за да ни позволи да деградираме, заради неразумността си.

А и твърде древен духа ни.

си го написала. Вярата, да, но се иска и акъл..и можене. То с дискотеки и чалги до никъде не се стига. Повърхностни родители, повърхностни деца..
Веско е прав, като констататор - документалист, има в него и нещо ренесансово, но до тук. Погледни повечето хора какво пишат, как го пишат и каква музика слушат..Без коментар!
Забелязваш ли колко са фалшиви отношенията между някои, виртуално? Така е и в реалния живот. Простотия и цинизъм. Няма да изплуваме, защото, като Веско и Смани и някои други..по-стойностни хора, тук в този блог...са много малко.
Всичко това го написах с голяма болка, защото след констатацията ми..наистина ми е тъжно!
Ти си вярвай, хубаво е когато се надяваш и вярваш, че утре ще бъде по-добре от днес..и Смирненски , нали има едно стихотворение "Вяра"?
Литературни съчинения и стихотворения , а всъщност живеем в джунгла и трябва да се подчиняваме на нейните закони.
Аз - бивша блогърка.

Компютрите са от една страна, от друга - затворения живот, който водим. Завряни в градовете не знаем какви прекрасни къщи и дворове са си напривили хората в малките планински градчета и селца. Българина има много талант и вкус, също така е много любознателен и способен, само дето се е пуснал по течението и е махнал с ръка на всичко, като е оставил на кича да се шири и налага като "българска култура"...

Благодаря, чудесно е.

Благодаря ти Стеф, но кога се извратихме така? И защо? Нима не искаме всички да живеем добре и да сме щастливи? Ето на снимките, колко е красиво! И какво ни пречи? Как да пречистим умовете и душите си и да отворим съзнанието си за красивото?

С тъга прочетох кометара ти и разбира се, че е си права за всичко - за чалгата, за фалша и грубия начин на живот, но от къде ги наследихме, защо ги оставяме да се ширят и тръгваме за чужбина с думите "аз не съм роден за тук"?
Или казано по друг начин - родинолюбци, но не и българолюбци...

Аз да речем, много се промених в казармата. Когато излязох, все едно се родих отново и трябваше да градя от начало нови ценности.
Така е и след затвор. След дълго прекарване в болница. След пансиони. След да речем заплитане в мафиотски организации/ако е възможно излизане от тях/. След тежък, отнемащ свободата брак. Изобщо след затворен кръг, когато свободата е ограничена.
Както е казано за казармата: "влизаме различно умни, излизаме еднакво глупави", то се отнася за почти всеки затворен кръг.
Като автор на трилъри, рано или късно ще използваш, най-често използваната в трилъра, хватка: затворения кръг. Борбата на психики, губенето на самоличност в оскъдното колективно съзнание, ентропията която после води до сблъсък.

След четиридесет и пет години затворен кръг, който като всеки затворен кръг си имаше и уюта, но повече явно е идвал разрушителния демон, вече двадесет години се опитваме да създаваме ценности. Но манипулацията, от някога си е оказало въздействието. Като народ сме бъкани с комплекси, всичко градивно е осъдено, всичко осъждащо и дърпащо към бездната: толерирано, уж, защото това е по-широко разбиране за живота.

Останали са процесите от затворения кръг, но когато липсва реално, изглеждат още по-разрушаващи.

Има красоти и тук, а нашата природа е дори по-прекрасна от където и да е, но от една страна шайка престъпници крадат и ограбват държавата, от друга страна селския манталитет и злобата ни,не позволяват развитие..

Чудесен коментар Стеф, но трябва да намерим начин да се измъкнем от този омагьосан кръг, заради нас и заради тези след нас. Какъв е начина не знам, но наистина духът и вярата трябва да се събудят... В противен случай не ни остава друго освен да се самосъжаляваме и бъкаме с още повече комплекси, докога обаче? Защото нещо, което е нередно се поправя, проблема се решава - няма как да се реши сам. Искаме ли го достатъчно силно, значи би трябвало да можем.

Не знам Веско, вероятно навсякъде има хора от различни прослойки и произход: от много прости до много интелигентни, от арогантни и брутални до изискани и деликатни, така че нека не вземаме само негативното, просто всички качествени хора напуснаха родината си и оставиха на простотията да се шири необезпокоявана и да се налага. А защо? Защо оставихме прекрасния си дом, вместо да го почистим и то в ръцете на хора, които ще го погубят...

ти си мечтателка но има нужда и от такива хора. българия е красива но разграбена и поставена пред финансов фалит от група престъпници.

зная и съм мечтателка, но не разбирам защо го търпим, какво да направим да свалим безпомощно глава или да си стегнем багажа, да оставим всичко наследено от бащите ни на крадците и да тръгнем да търсим щастие другаде. Да забравим езика си, писмеността си, произхода си и да родим децата на други, докато ромите се настанят удобно в райското кътче на Европа...
бепомощни ли сме или сме страхливци...

Трябва! Иначе ще изчезнем. Отговорих ти, по начина, който съм най-способен, с разказче, по-скоро притча. От това се опасявам, а тези процеси виждам.

Нещо робско има в нашия народ, трябва да му опре до кокъла за да се размърда!

Благодаря Стеф, ако всеки поне реагира по начина по който може и това е нещо, понякога една искрица може да запали огън...

Познавам много хора, които обичат да им е трудно, това много ги стимулира :)
Шегата настрана, но сякаш наистина чакаме да опре ножа на кокъла та да се поразмърдаме, жалко, можем много неволи да си спестим, ако вземем мерки навреме :)

Да, в това е надеждата. Ето ти пробуди идея, аз направих каквото мога, ако пробудя в друг това което ти у мен и той направи каквото може и така продължи...Да правим, вместо рушим...Надежда има:)))

Дано намерим сили да издържим още години на преходи и експерименти.. Оставянето на тези златни територии в чужди ръце е последния изход, дано не опрем до него!

Вече писах в коментар под твоя постинг, че аз съм родолюбка, харесвам си родината и искам тук да остана, но постингите на Веско ме изпълиха с много тъга, получи се добра верижна реакция - всеки някого вдъхнови, ето че не сме толкова безразлични. Надявам се, че има надежда... :)

А защо сме се оставили? Експерименти и преходи. Докога? Просто трябва да се огледаме и каквото не ни харесва да го посочим. И така неуморно, докато всичко си дойде на мястото...

все още има родолюбци, значи не всичко е загубено!! Преживели сме къде по-тежки времена, ще се справим и с това.

Още един оптимист като мен :), поздрави... Макар и да не е въпроса само в оптимизма и вярата, понякога просто е нужно време и средства, но загубим ли надеждата, изоставим ли стремежа си към това да подобрим живота си, решим ли че каквото и да правим няма смисъл, тогава не знам какво друго ни остава освен да изживеем живота си на автопилот и смирено да чакаме денят в който ще се отървем...

Ne se predavai,triabva da se nadiavame do posledno. Za sujalenie drugo ne ni ostava za momenta.dano doidat po-dobri vremena.

Не знам доколко е до предаване или безверие, преди да сме се захванали с каквото и да било, вече сме се отказали, защото не вярваме, че ще се случи, че е възможно. Така я караме по инерция ден след ден и чакаме чудото... май наистина сме изгубили вяра, че и ние можем да постигнем това, което другите държави са постигали, трябва да си го признаем, остана ни само да я бутаме някак...

Иве, прекрасен постинг, наистина има много красиви места в България, но много малко от тях се поддържат. Не оценяме това, което имаме като природа...

Така е Дори, не оценяваме, защото не мислим за бъдещето, за това какво ще оставим след себе си, животът ни е тръгнал твърде надребно, да закърпим месеца. Жалка действителност наистина, а можем да построим градове по-красиви от всеки европейски град, защото наистина имаме качества...

красив пост и хубава песен, поздравления.

Аз при Веско мълча с доста неща не съм съгласна
но знам, че е излишно да споря с него ...
Не искам да се хваля но в селото в което купихме къща преди около 5 години всичко около нас беше разруха .Тогава нямах дори телефон с камера да снимам за да мога сега да ви покажа в какво се превърна нашето кварталче - ние сме най-възрастните ...Изкупиха се всички съборетени ...
Радвам се, че дори най паралиите които са ни съседи запазват всичко старо и автентично -
кладенеца между двете къщи решиме да го чистим,
а не да го засипем и унищожим...
Всеки като прави по малко около себе си и го поддържа - няма начин да не се оправят нещата...
Какво като някой някъде си краде и плаща някой да му гради високи огради ...
Ние с много труд и подръчни материали можем да си направим нещата ...

Искам да те поздравя за хубави постинг, Кass !
На нас българите ни липсва И самоуважение , а от там и самочувствието.Първото се основава на хармонията и баланса в човека и именно то предизвиква уважението на хората.Като прибавим и липсата на позитивизъм и вярата , стигаме до задънена улица. Много се надявам нещата да се променят и децата ни да направят, това, което много от нас неуспяхме. Поздрави!

Благодаря... :)

Аз съм ходила из доста български селаца и градове и съм се възхищавала на хората, които умеят с толкова труд и подръчни материали да правят такава красота, представям си, ако имаха пари какво биха направили. Веско е прав затова, че живеем по инерция и сякаш не виждаме разрухата около себе си, защо ако грозното и мръсотията ни бръкнат в душите, ще ги отстраним или най-малкото ще развием нетърпимост към тях. Българинът може да е всякакъв, но е чист и се облича с вкус, за разлика от много нации по света ние наистина можем да превърнем всичко в изкуство, защо се оставихме на безверието, да ни пречупят, да убият най-хубавите черти от нашия харектер като нация, това е жалкото...

Благодаря ти Миа, много хора отбелязват злобата и зависта като национална черта, но аз не мога много да се съглася. Вътрешния мир и самочувствието ни са пряко свързани с начина ни на живот. Ако всеки имаше достатъчно радост в живота си и по-малко грижи, то ни е бихме били един много добър народ. Имаме празник на шегата, събори, празници, кукерскии традиции и историята ни доказва, че съвсем не сме едни зависливи сърдитковци, гледащи в канчето на другия и дърпащи прогреса към дъното. За жалост обаче цялата трагедия и изтезание върху психиката ни наречена "преход" изкараха на преден план най-низшите човешки чувства. Само ние можем да излезем от дупката в която сме изпаднали, но е нужно пробуждане, вяра и силно желание към промяна, поколенията след нас ще вземат нашия пример, който им оставим...

Ива,колко са паметниците на културата в България? Аз ще ти кажа-много и какво правим-НИЩО!!!Ти сама каза защо всички се изселихме в града,защото тъпите комуняги на времето промиха мозъците на хората,давайки им хляб само в градовете? Нека всички се замислят върху това...

Така е, но тъпите комуняги ги няма от двадесет годи, а хляба в градовете т.е. заводите - закрити. По селата останаха само шепа баби, отглеждащи една градина домати за младите. За двадесет години можеше да се развият селата, да имат канализация, интернет и кабелна, училища и кино дори, но ние не, искаме си панелките. Не вярваме или не искаме да повярваме, че можем да оправим живота си сами, но ако ние не си помогнем и Господ не може, камо ли крадливи уравници... :)
Има обаче хора и места в България, които могат да те шашнат, там никакъв строй не може да ги принуди да живеят в мръсотия, защо пък да не вземем пример от тях и не се замислим върху това...
Поздрави...

Супер си го написала. Подкрепям всяко едно изречение!

Поздравлени за хубавия постинг! Според мен това е точния подход - да приемем себе си и народа, каквито сме, а после да потърсим хубавото в бита и в нравите и да го развиваме и обогатяваме. И няма защо да прехвърляме вината върху завистта и другите лошотии - те са си е част от човечеството и не са му пречили да върви напред, не са пречили и на българите да създават култура. И като се замислиш - ако няма противоположности, няма да има движение, няма да развитие.

Благодаря за красивите снимки

Обиколила съм цяла българия и знам няколко местенца,където не вирее никакъв строй освен природния.По относно на това,че 70% от населението се "гъчи" в градовете,то това се дължи на предния ни строй.Повечето са с "промити" мозъци и си искат мръсотията и шума е как да има промени??? Заводите се замениха с магазини,казина,таксита,барове,дискотеки,ресторанти,които са в изобилие... Нима това е страхотно!!!???

До вяра, Касс, но и до възможности. Един човек може да си вярва колкото си иска, че може да създаде успешно предприятие и да произвежда нещо, но когато го посичат отвсякъде няма как да се получи. Преди 11-12 години "Роувър" искаха да построят завод за производство на автомобили край Шумен. Строежът на халетта и цеховете даже беше започнал, но изведнъж "Роувър" зарязаха всичко и се оттеглиха. Неофициално се говореше, че от тогавашното правителство така ги притиснало с всевъзможни спънки, комисионни и рушвети, че те предпочели да загробят парите, които са хвърлили по започването на строежа и да избягат колкото се може по-бързо. Заводът на "Роувър" в момента е в Румъния. Ето – 12 години по-късно, германска фирма искаше да строи АЕЦ "Белене". Търгове, преговори, докато германците си вдигнаха чукалата и зарязаха всичко. Защо ли?
Така че само вяра не стига. Не стига и да има човек възможност. Това, което ни липсва е човещина. Човешко, добронамерено отношение към хората, включително непознатите. Ако го придобием масово, тогава може и да се задвижи нещо без някой да прави спънки само за да си получи по-тлъстата комисионна. Не го ли постигнем, така и ще си я караме. Само че не виждам каква е рецептата за да го постигнем. Човек се опитва до някое време, после изтрещява и я подкарва на принципа: "Карй през просото, само глей да не сгазиш лука".

Но си мисля и друго нещо: обществото също си има своята естествена еволюция, която не може да бъде прескочена. Ние сме спрели някъде в края на 19 век, началото на 20-ти. След това сме били изключени от играта и сега няма как да прескочим етапа, през който останалите са градили манталитета си. Невъзможно е – трябва да продължим оттам, откъдето сме спрели. В такъв случай е напълно естествено, да сме един век назад след останалите. Сега у нас е времето на първоначалното натрупване на капитали, време, което останалите държави са преживяли по Дикенсово време. Проблемът е, че във времето на Дикенс тогавашното общество не е имало пред себе си нещо безкрайно по-напреднало с което да се сравнява и от което да го боли. Докато ние виждаме другите как живеят и това ни тормози. Само че ще трябва да изминем пътя си. Отвори книгите на Дикенс и ще видиш нашата днешна реалност: мизерия, мръсотия и беднотия, редом до каляски, имения и замъци, на фона на царуваща безчовечност.

Интелигентен и възвишен

Липсва ни единствено благодарността към Бога. Каза ми се: "Благодарете ми и ще получите по-вече!" Българинът не е удовлетворен и търси разковничето в чужденците, в хората, които все пак са несъвършени спрямо съвършения Бог. Само истината от Бога може да го освободи от неувереността му и да усети достойнството на ценен човек. Засега, обаче, се блъска между ниското самочувствие и гордостта, тоест между две крайности, и затова е неуравновесен. Тези, които вече разбраха, че са с цена купени и, че са свидни на Бога, те са стабилни в добро и зло. Трябва да сме благодарни за това, което имаме, което ни е дадено и с Божията помощ да го усъвършенстваме още повече. Това е разковничето на живота - увереността,че сме Божии деца и да благодарим за това на Бога!!!

Благодаря...

Трябва всичко да се показва и хубавото и лошото, хубавото ще ни зарежда с положителни емоции, лошото за да го отстраним. Най-важното е да не сме равнодушни.

Привет Борси, има много красота в България, хубавото е, че хора, дори без образование са направили неща с много вкус и мярка, сякаш е природата им. Наистина смятам, че България може да бъде една много красива и спретната държава, че българина е чистоплътен и трудолюбив, за жалост обаче съвсем изгубихме стимул и надежда, че нещата зависят от нас и има причини затова. Търпението май не винаги е хубаво качество :):):)...

Права си Петя, за всичко. За жалост осъзнаването, че претъпканите градове и пустеещите села са част от нашия проблем ще стане бавно. И все пак има хора, които никога не са имали села, но си купиха земя и тръгнаха от нищото, засадиха я и я гледат, вярвайки, че това е начинът. Дано не се окажат само едни мечтатели и ентусиасти, но съм сигурна, че ако поне опитаме може и да намерим правилния начин...

Поздравления Каси! Страхотен постинг! С нищо не сме по-малко и по-малки от другите, напротив превъзхождаме ги като качества в чисто човешки аспект. Но все пак ни липсва умението да направим доминиращи и значими културата и интелекта в обществените процеси и допускаме да се налага пошлото и примитивното.

сигурно ще повторя някои от коментарите, но нямам време да чета сега.

Мисля, че ни липсва основно чувство за колективизъм. Това повече или по-малко ни изолира от другите. Оказва се, че всеки е на различен акъл, а това ни разединява още повече. След това прибавяме хроничната криза и "изобретителността" на всеки поотделно да се справя с нея, отново в индивидуален план предимно и най-вече.
Силен индивидуализъм - от горе, до долу.
Няма начин да няма и други , но си мисля, че те произлизат от споменатите вече причини.

Благодаря ти принце, както винаги изключителен коментар :). Първо за човечността: българинът е достатъчно човечен, проблемът е че в годините на тъмнина и беззаконие всеки видя възможността да се възползва от смутните времена и да грабне каквото може, след падането на строя държал ни в "равенство" настана времето да се разграничат хората и всеки да се изстреля нагоре възможно най-бързо. Другото, това е догонването на другите държави, макар да нямаме оправдание вече, защото за разлика от тях, когато са тънели в мизерия и мръсотия, ние днес имаме тяхната подкрепа, но не можем да я усвоим. Неопитни или непочтенни политици, заклещени в мафиотски клещи или просто липса на ориентация не знам, но нещо ни пречи да поемем правилния път. Факт е обаче, че българинът има изключителни качества, много познания и достатъчно трудолюбие за да построи градове и села по-красиви от всеки друг в Европа, при това с двете си ръце. Нещо в нашето съзнание трябва да се промени и ние да поемем собствената си съдба в собствените си ръце. Единство и вяра, това е нужно, всичко друго си имаме...

Благодаря...

Винаги съм казвала, че хората се сещат за Бог когато им притрябва чудо. Докато са добре забравят за него. Така забравят и за всичко останало. Но все пак, българинът не е изоставил вярата изцяло, затова направих и този паралел към манастирите, защото наистина когато вярваме в нещо отделяме от залъкът си и полагаме труд, остана само да повярваме и в себе си и собствените си възможности. Господ ни е давал щедро, кощунство е да нехаем и унищожаваме даденото ни наготово, и това се отнася както за природата - така и за собствените ни качества.

Така е Стани, но аз все си мисля че взимаме западните модели и налагаме не стойностното, а това което се продава, устремихме се към успели народи, по техния пример, а забравихме че ние имаме друга култура, не по-лоша. Време е да се върнем към това, което е вкоренено в нас, то е много красиво, стойностно и носи нашия си национален дух. Трябва да започнем да се харесваме, има защо...

Чувството за колективизъм е също плод на липсата на вяра. Да убедиш много хора в една кауза не е лесна работа, да ги вдигнеш на митинг или друг протест е още по-трудно. Трябва първо да има вдъхнеш увереност в смисъла на това, а как ще го направиш ако ти самия нямаш такава и така е с всеки един. Говорим си и се възмущаваме, но трудно се наемаме да хвърлим нечовешки усилия да пробудим съгражданите си и да тръгнем да протестираме срещу държаното устройство. Сега си представи, че всички са на ръба и само чакат някой да каже "айде" и да тръгнат, тогава струва ми се по друг начин ще излеждат нещата...

Вяра в себе си и възможностите си имах предвид, защото за смелостта и жертвоготовността също се иска силна вяра, иначе не бихме виждали смисъл да правим какво и да било ако сме предубедени в изхода...
Поздрави...

българинът не е вярващ и това е негов индивидуален избор. Не можеш да накарш някого насила да вярва, ако той се съмнява.
Вярата...-няма я.
Има лицемерие. По празници християнски или когато си на зор да отидеш, за да се опитваш да сключиш сделка с Бога - ако ти на мен, то аз на теб..., това не е вяра, това си е чиста далавера.
Съжалявам.
Истинската вяра е ежедневна, тя ти казва "стига", всеки път когато не се държиш и не мислиш като добър човек. Това го няма, защото отделният човек не го иска. А не го иска, защото се съмнява.

Така е lubopitstvo, затова написах постинга. Докато се съмняваме, няма да направим нищо. Трябва да имаме вяра в себе си и богобоязливост, само така ще тръгнем по пътя, който е най-добър за нас, но ние вярваме на всеки друг освен на себе си и своите си сънародници, харесваме всичко чуждо, а не забелязваме българското колко е по-красиво. Не оценяме достатъчно, щом е Бг, значи е лошо, а дали е така наистина?...

http://www.youtube.com/watch?v=UjDu3E5zDks

че не е така - всяко зло е обратната страна на добро и обратно. Вдъхновена от теб драснах едно постче и аз :)

трябва да запазим вярата в доброто, независимо от действителността наоколо.
Много красиви места си показала. За съжаление, не може да се живее само с красота в селата, нужна е и работа, както и още някои неща.

БРАВО!
Независимо от всички трудности, проблеми и неуредици, ние трябва да вярваме в силата на Българския народ. Стига внушения, че ние сме утайката на Европа. Най-тъпото е, че тези внушения се правят от Българи. Трябва да се научим на себеуважение, за да постигнем това към което се стремим, а то не е много трудно. Просто трябва съдебната система и силовите министерства да си свършат работата, както се правят в развитите държави.

и смислен постинг, поздравления!
Възможно ли е да напишете снимките от къде са, защото има много възрастни хора, които не са ходили и никога няма да отидат по тези места, за съжаление, както и млади, които представа си нямат къде са тези райски кътчета, също за огромно съжаление...

Трябва разбира се, нима имаме друг избор, най-лесно е да загърбим всичко и да чакаме наготово, трудно е няма спор, но отчаянието не води до нищо. Повярваме ли си, ще намерим сили...

Не само, че не вярвам, че сме утайката на Европа, ами дори смятам че другите държави купуват нашите мозъци. Ние имаме потенциал, но не вярваме, че можем да постигнем нещо тук и се продадохме. Истината обаче е, че българина е чистоплътен, трудолюбив и вкусът към красивото е заложен генетично в него, дори хора без средно образование създават домове, с толкова вкус и уют, за които чужденците плащат на стилисти...

Бях събрала много такива снимки, от цяла България, но пуснах само тези. Като кликнете върху снимката, тя ще се отвори в по-голям размер, на http адреса е написано откъде е всяка снимка. Съжалявам, че не качих повече, уникални места и къщи има...

Благодаря за поздрава Боре...

Селото в Родопите ли е, не пише къде е?

Да, това е Широка лъка:
http://society.actualno.com/news_204774.html

Моята къща или апартамент,от вътре гледаме да е чиста,уютна и добре подредена!От вън започва с прозорците,решетките са показателни,има и мръсни и счупени прозорци,има и капандури!Вратата също е показателна!От нея излизаме навън!Много честоо през прозореца се хвърлят боклуци и после ги виждаме от вън и се възмущаваме!През вратата също сме навън и на някой двора или стълбищната площадка са чисти и приветливи!Фасадата е пак отговорност на стопанина и кметовете,ако са на място,само от глоби могат да ти приберат уютния апартамент!Същото е и с около къщата и апартамента,със селцето и градът!Ред и правила има,но няма съзнание ,а вярата е на майната си!Сламката в чуждото око,ти пречи да видиш гредата в своето!Ние сме сами,но живеем заедно!Хубавите примери не са обект за пример,а дразнят и по характерно е без никаква причина,да унищожиш трудът на другия,за собственно удоволствие,че след това ще можеш да се възмущаваш искренно,че има такива вандали!Вярата,минава през индивида ,унищожената ценностна система и родова памет,запратени на майната си и едно от нещата за завръщането им е бухалката/закона/!!!

Така си е, за жалост. И ако днес все още можем да се погрижим за домът си отвътре и за това да изперем и изгладим дрехите си, то утре и това ще занемарим и ще се оставим на хленченето, колко ни е гаден животът. А това ще е най-жалкото, ако не бяхме способни разбирам, но сме народ с възможности, трябва да намерим начин да се върнем към същността си...

Поздравления и от мен. Мисля, че си намерила корена на злото - липсата на вяра. Тя води, освен всичко друго, до липса на страх от Бога и срам пред хората, до чувство за безнаказаност. Така само мога да си обясня безобразията, които се случват в България и липсата на достатъчна обществена реакция.
Концентрацията на хората в градовете е естествен процес, протекъл във всяко общество, преминало през епохата на индустриализацията. Така стана и у нас. Както естествено по света хората започнаха да се завръщат на село, понеже пътят от село до работа стана бърз, удобен и евтин. Пък и не винаги се налага да се пътува, благодарение и на така мразения и обичан компютър.
Дай Боже и у нас да протече този процес. Ще се случи, когато спрат кражбите на обществени средства и се изградят удобни пътища, по които да пътуваме из красивата си страна бързо и евтино. И пак опираме до страх от Бога и срам от съседите, които пък идват от вярата.

Германците били дисциплинирани!Глупости, преди три века,комшията те топва за това че вършиш нередни неща и за това че си бдителен и съвестен ти дават имота му!Грозничко,но продължават да казват ''точен като германец''
По времето на Шенгенските визи,пътувах по магистралата Париж-Лион.Рафаел с кото бяхме заедно си изхвърли фаса през прозореца!След 70 км ни спряха полицаи и ме глобиха 200 франка!Някой ни беше топнал!
В Норвегия отидох с приятел да приберем колата му,след като се бе развел с жена му.Беше седяла близо 15 месеца на запустял паркинг.Акумулатора беше сдал багажа,независимо,че беше нова кола,на 18 месеца!Докато се справим да я отворим,дойде полиция и ни арестува!В участъка се изясни ситуацията върнаха ни при колата,извиниха ни се и ни пожелаха приятен ден!
И мога да разправям и още и още!Вярата минава и през редът в обществото и непримиримостта ни към нередните неща,но без лично участиее,само ще си дрънкаме,по стар български обичай в кръчмата!!!

Това е една от причините да съм още тук, в България! Дявол да го вземе, обичам го това място! Може не всичко да е идеално, може и милион проблеми да си има, обаче не мисля, че там някъде на запад ще съм по-добре! Тук, ако не друго поне съм си у дома, близо до любимите хора и любимите места.
Благодаря ти за страхотния постинг!

и все пак не са малко мечтателите, нито пък вярващите, само дето отстъпват пред арогантността, безверието и безбожието. Нещо в нас ни възпира да се опълчим срещу нередностите и то е липсата на самочувствие и вяра, че ще успеем да се преборим, вяра в самите нас...

Примерите са добри, макар и да ни изглеждат странни. Работата е там, че никой няма да се обади ако види нередност, защото не вярва, че от това ще има ефект, но ако няма би трябвало да се оплаче от това, че се е оплакал и е нямало ефект и така докато нещата си дойдат на мястото. Ние обаче подминаваме всичко нередно цъкайки с език без да предприемем нищо, така няма да накараме никой да си върши работата и пак опираме до въпроса - ние (обикновените хора) ли трябва да оправим държавата или държавата нас :)? Поздрави...

Това е една от причиите всички живеещи тук да останем, хубаво е тук и ние можем да го направим още по-хубаво, може би се иска време, може би пари, може би вяра, но няма начин да не може, щом другите могат - можем и ние...
Поздрави...

Владимир Качаклиев за списанието
“СВОБОДНИ ПОЕТИ В BLOG.BG”
Приятели, Колективният ум в блога е необходимо да се обедини и идеите да станат реалност! Всеки има своя позиция в живота и, ако повярва в себе си, освобождавайки се от страха, може да помогне на България. Защото страхът е окови на Свободата и тъкмо той блокира държавата, която трябва да ни служи!
НЕКА БЪДЕМ ЗАЕДНО, НЕЗАВИСИМО ОТ НАШИТЕ РАЗЛИЧИЯ!
ТАКА СВЕТЪТ ЩЕ СТАНЕ ПО-ДОБЪР!
САМО В ЕДНА СТРАНА, КОЯТО ИМА ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО, ВЛАСТТА СЕ СТРАХУВА ДА ВЪРШИ СВОЕВОЛИЯ И КОРУПЦИЯ, И ДА СЕ ГАВРИ С ХОРАТА, ЗАЩОТО Й СЕ ТЪРСИ ОТГОВОРНОСТ!
Ние сме уникални в избирането, но без гражданско общество, което е поставило на първо място ДЕТЕТО, това не може да стане!
Много неща видях изписани и са актуални, но смятам, че основното, което трябва да се направи е да се спазва конституцията и да не се допуска по никакъв начин деца да не ходят на училище, а в училището да се правят тестове за наркотици! Това направи ли се, със съпътстващите мерки, ще може да се отгледа поколение чисто от наркотиците и автоматично ще отпаднат всички пороци, защото и родителите ще бъдат по-отговорни и всички, които работят с деца – също!Знам, че звучи еретично, но това е начинът и родителите да почнат много по-отговорно да възпитават и отглеждат децата си!
Отношението ни към децата е обединяващото в нашата народопсихология!
Кога ще се разбере, че ние сме еретиците на Европа и може би затова нямаме пленено Българско знаме, защото битката се е водила на “Живот или смърт!”. Явно може да ни обедини само опасността!
Не случайно сме просъществували 13 века и това не трябва да бъде последният, в който ще се споменава за нас!
Това, което правя в блога с постовете ми, с Книгата и със Списанието, не е нищо друго, а желанието ми да се събудят хората и да установят, че без участие и съпричастност, без освобождаване от страха, без отделяне от личното си време, няма вариант нещо да се случи!
Знам, че не искате да ме разберете,защото ще се наруши Вашата дупка и пустата му сабя не напуска представите Ви за сеч! Грозни са думите ми, но това е реалността и много ми е болно за тази картина в нашето общество! А аз си вярвам и правя това, което е по силите ми и, въпреки бетонните прегради, продължавам! Dum spiro spero – докато дишам, надявам се, т.е., докато съм жив не губя надежда!
Липсата на положителната нагласа, съмнението, комплексите, търсенето под вола теле, се стараят да обезсмислят носителите на такива качества и тъй като това са изключения, мнозинството се стреми да ги очерни и изолира! Еретично е, че ги има – въпреки всеобщата нагласа! Вярвам че ще има много еретици, защото за мен това са човеците в множеството от хора!
Ваш: Владимир Качаклиев – ka4ak.blog.bg, издател

Така че аз вярвам!!!

Прекрасно е написано... Поздравления...
Това е начинът, заедно можем...
Аз също вярвам...

Събра готини хора , браво!
Сега на ано нимчо, намбър 6. Мисля, че го знам кой е, готин и той. Поправям го , стих" Вяра ", не е на Смирненски , а на Вапцаров!
Такива са ни верите, объркани малко. Един си има Христова, другите религии- друга. Моята е Вапцарова, тази за бронебойните патрони.
Другите са лични , на Касс, на другите, те са човешки, най-многобройни!
Но като цяло, вярата е наистина загубена, говоря за нацията, за жестокия грабеж, за тези хора, които ни хранят, в буквален смисъл на думата. Те са смачкани, за сто лета напред!
На тях дайте вяра! Как? Не знам!
С езикови еквилибристики!
Сори , за патоса. Желая ви щастие!

Прекрасен постинг

"На тях дайте вяра! Как? Не знам!
С езикови еквилибристики!" ...

:)
Благодаря, но опасявам се, че вярата не се дава а съхранява, понеже ни е дадена по рождение. В трудни времена тя лесно отслабва и изгубваме надежда, но ако се вгледаме в себе си и я намерим и се опрем на нея, ще разберем че тя може да ни вдъхне много сили...
Поздрави...

Благодаря...

Mnogo hubavo e napisano,kass! Trqbva da vqrvame i da pravim,koi kakvoto moge! Pozdrav za Drugata stana na medala!

Благодаря, просто не знам защо трябва да сме настроени все негативно и да губим вяра и надежда, преходът не е лесен, но ако наистина сме уверени и упорити ще успеем...

Според мен прекършена е вярата в институциите - държавните и държавата като цяло. Примерите на ка4ак са доста показателни. Демокрациата не е само да ходиш да гласуваш веднъж на 4 години.
Поздрави! ВВ

За жалост е така ВВ, но все пак е добре да повярваме в себе си и в това, че все пак ние сме тези, които трябва да изискваме, да посочим нередностите и да се преборим, но май нямаме такава увереност в себе си, нито единомислие...
Поздрави...

<img>http://aroundoftheworld.ru/wp-content/uploads/2011/12/ibiza3.jpg</img>

Земля – это планета невероятной красоты, где каждый уголок по-своему прекрасен и таинственен, будь то созданное природой место или построенный человеком мегаполис. Места, которые непременно стоит увидеть, можно перечислять очень долго. Но кроме мест есть в мире и множество интересных событий, традиций и просто фактов, благодаря которым хочется посетить именно эту страну, город, поселение или местность.
Блог «С миру по нитке» посвящен именно таким удивительным местам.


<a href=http://aroundoftheworld.ru/france/istoriya-francuzskikh-dukhov.html>самые худшие духи</a>

<a href=http://aroundoftheworld.ru/ves-mir/vse-o-zheltojj-presse.html>желтая пресса</a>

<a href=http://aroundoftheworld.ru/ves-mir/zavtraki-v-raznykh-stranakh.html>завтраки в разных странах</a>

<a href=http://aroundoftheworld.ru/china/velikaya-kitajjskaya-stena.html>великая китайская стена</a>