Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.01.2010 12:38 - Прашни спомени
Автор: kass Категория: Забавление   
Прочетен: 8519 Коментари: 31 Гласове:
15


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 Счупи я без да иска. Любопитството на децата често води до това. Малкият искаше само да я разгледа, беше толкова красива - малка шарена статуетка на жена прегърнала дете. Не знаеше, че е толкова крехка. Сега се страхуваше, че ще му се карат, че е направил непоправима беля, която няма да му простят. Сълзи напираха в очите му. Защо му трябваше да пипа това, което му беше забранено. Какво ще обяснява сега? Детето пристъпи бавно към хола, където баща му и новата му приятелка сгушени си говореха. Бяха на гости при нея. Тя беше много добра и много тъжна. Някога бе имала семейство, голяма любов със съпруга й и дете на път да се роди, но в един миг загубила всичко. Ужасна катастрофа й отнела най-скъпото. Водела тъжен и затворен живот докато не се срещнали с баща му. Малкият не познаваше майка си, никога не е имал такава, починала при раждането му и баща му го отглеждаше сам. Сега момчето беше намерило майка или поне така я чувстваше, но ето че направи беля, която може и да не му простят. Обхванато от дълбока тъга, със заседнала буца на гърлото и страх в сърцето то тихо им  продума:

 - Направих една беля. Счупих статуетката, която не биваше да пипам. Съжалявам, много съжалявам.

 Тишина изпълни стаята. Статуетката имаше сантиментална стойност за жената в чиято къща бяха на гости. Беше й подарък от починалия й съпруг от времето когато бяха заедно във Франция и бе спомен от една незабравима нощ за тях, в която само двамата бяха отпразнували рождения й ден.

 Жената затвори очи, в съзнанието й ясно изплува споменът и сякаш чу гласът на покойния си съпруг: „Ще бъдеш чудесна майка, ще видиш…”

 Бащата на момчето въздъхна тежко. Синът му беше палав, любопитен и той често изпитваше затруднения с него. Стана и огледа статуетката. Нямаше как да се поправи. Опита да я залепи, но нищо не можеше да я върне вече във вида в който беше. Не можеше да я възстанови,  нито плати, нито нищо с което да върне нещата. Ядоса се на сина си, но замълча. Не искаше обстановката да стане по-тягостна отколкото беше вече. Не знаеше какво да прави. Видя болката в очите на жената до себе си и я прегърна нежно, притисна я до себе си и й поиска прошка…

 

  Изпрати ги хладнокръвно. Затвори вратата след тях и заплака. Онази катастрофа в която бе загинал съпругът й и в която тя бе пометнала нероденото им дете, сякаш се случи отново. Дълги години бе пазила една вещ, която й напомняше, която я връщаше във времето в което беше щастлива. Но сякаш всичко беше против това щастие. Взе статуетката и я огледа. Нищо, че е залепена, ще си я пази, ще я прибере в стария сандък на тавана, където пазеше целият си живот. Отдавна не се беше качвала там. Качи се, отвори сандъка и видя куп вещи потънали в прах. Костюм от тържеството в училище, за който бе побъркала родителите си и който беше важен с това, че именно облечена в него бе получила първата си целувка. Разрови се и намери пластмасов гердан подарен й от първата й любов по-късно, усмихна се като си спомни как само въздишаше по това момче, как с дни и нощи не бе спала мислейки за него и как пишеше стихове, които после му четеше. Целият сандък беше пълен с неща, които са й носили щастие в даден период от нейния живот, а сега бяха само куп прашни спомени. Прилежно прибрани в стария сандък за да може да си ги разглежда и да си спомня, но с годините не ги бе докосвала. Спомените за тези времена се пазеха в сърцето й. А вещите си ги пазеше, защото се страхуваше да не ги забрави. Страхуваше се да не забрави и съпруга си. Замисли се за мъжът и детето, които си тръгнаха тази вечер. Те също й бяха донесли щастие, бяха я извадили от отчаянието й, бяха й вдъхнали сили и й дадоха смисъл на настоящето. Не биваше да допуска  и те да се превърнат в спомен, защото спомените са част от миналото, а настоящето е това което ги създава. Миналото не е нищо друго освен кадър от филм, който гледаме до момента на неговия край. Филмова лента която не можем да изрежем от съзнанието си, нито да променим, важното е какво ни е приготвил сценариста до края на тази история, какво ни предстои да видим и какъв ще се окаже филмът. Прибра статуетката в сандъка и го затвори, а после изхвърли сандъка, нямаше нужда повече от прашни вещи. Всичко от което се нуждаеше беше вътре в нея, тя самата беше сандък със спомени, сандък в който нищо не можеше да се счупи, пожълтее от времето или покрие с прах.




Гласувай:
15



Следващ постинг
Предишен постинг

1. victoriavselena - напомни ми това
06.01.2010 12:50
http://victoriavselena.blog.bg/zabavlenie/2010/01/01/prikazka-za-prazniia-stol-v-novogodishnata-nosht.464537
днес имах и един разговор с един човек на същата тема, който носи един образ в себе си вече над 20 години, изглежда ни е трудно да изчистим "сандъците си", които ни залостват врата към бъдещето. За това тази вечер каня всички за изчистим всичко което ни пречи по пътя към щастието на обща медитация.
цитирай
2. kass - victoriavselena
06.01.2010 13:10
Сандъците със спомените не са толкова лоши, ако ги оставим на тавана, лошото е когато си ги държим близо до нас и им бършем праха. Може би белята на малчугана има огромно значение за щастието на баща му и тази жена :)
Поздрави, сега ще прочета историята ти...
цитирай
3. lagrima - Никога не ще изхвърли пашния сан...
06.01.2010 13:21
Никога не ще изхвърли пашния сандък,който е в душата и..и може би това не е лошо..Все пак в този съндък има и щастливи спомени.
Поздрави за прекрасния разказ!
цитирай
4. kass - lagrima
06.01.2010 13:23
В сандъците винаги скриваме щастливите спомени, защото се страхуваме, че няма да имаме други и старателно пазим тези, които вече сме преживяли, нищо че ни натъжават заради това, че вече са отминали :)
Благодаря...
цитирай
5. allbi - Така е !
06.01.2010 13:57
Всичко от което се нуждаем е вътре в самите нас !
Останалото са само прашни вещи - разбираме го едва като се счупят .
Дори понякога повече ни боли от тях ...
Поздрав за написаното :)
цитирай
6. kass - allbi
06.01.2010 14:03
Благодаря ти Алби, но от страх да не забравим си оставяме по някоя вещ за всеки случай :)
цитирай
7. allbi - 6. kass,
06.01.2010 14:44
прашасала съм да знаеш :))
и ме боли и си го причинявам ...
цитирай
8. kass - allbi
06.01.2010 14:53
Алби запомни най-хубавото от миналото и се стреми към такова и в бъдещето, трябва да освобождаваме място за новите си вещи от време на време...
цитирай
9. miaa - Скъпа Кass, чудесен разказ!
06.01.2010 15:12
Каквото и да се случи с нас, ние трябва да преодоляваме негативните моменти и да продължим по пътя си...Много е важно да осмислим живота си, да го осмислим в подробности, да съхраним хубавото дълбоко в сърцето си и да го подредим там по своя си начин! Поздрави и усмивки:))))
цитирай
10. kass - miaa
06.01.2010 15:17
Така е Миа обаче понякога имаме чувството, че ако продължим нататък ще изневерим на тези, които са ни оставили толкова хубави спомени, в същото време не можем да живеем само с миналото, затова е добре да си спомняме, но не и да живеем в спомените.
Поздрави и на теб!
цитирай
11. miaa - Скъпа, преди малко повече от год...
06.01.2010 15:34
Скъпа, преди малко повече от година, загубих внезапно брат- близнак. Почина от инсулт. Много трудно се прощаваме с близките си...Дълго време бях в щок, но си дадох сметка, че ако не се взема в ръце, ще вегетирам, нямам право заради себеси и заради децата ми. Извинявай, хубавите спомени винаги остават закътани дълбоко в сърцето.Тях никой не може да ти ги вземе , те са само за теб!
С обич.
цитирай
12. kass - miaa
06.01.2010 18:36
Много съжалявам за загубата ти Миа...
цитирай
13. novex - :)
06.01.2010 18:40
:)
цитирай
14. kass - novex
06.01.2010 18:42
:) и на теб
цитирай
15. kass - oldben
06.01.2010 20:06
Благодаря :)
цитирай
16. анонимен - kass,
06.01.2010 20:39
добре е да си пазим по нещичко, но не и да ровим постоянно в него. От вдигащия се прах можем да не видим нещо хубаво наоколо.
Поздрави! :)
цитирай
17. kass - animo
06.01.2010 20:41
така е, не е лошо да запазим по нещо като спомен от скъп човек, но това не трябва да ни пречи да продължим напред и да трупаме нови хубави спомени...
цитирай
18. novex - Абе бива, не е толкова зле имайки ...
06.01.2010 21:50
Абе бива, не е толкова зле имайки предвид , че и аз се опитах да пиша... :)
цитирай
19. kass - novex
06.01.2010 22:43
е защо говориш в минало време, оптвай се да пишеш пак, какво ти пука, в крайна сметка като за без пари толкова :)... Току виж някой ден сме написали нещо интересно :P
цитирай
20. malkiatprintz - Вярно е, че не се отнасяме правилно ...
06.01.2010 23:06
Вярно е, че не се отнасяме правилно към спомените си: често пъти ги пазим заедно с прахта на миналото, забравяме да ги почистим и да съхраним само хубавата им част. "Изпрати ги хладнокръвно"... чудя се дали изобщо ги е приемала... Хубав разказ, Касс :)
цитирай
21. kass - malkiatprintz
06.01.2010 23:12
Благодаря ти принце. Вероятно ги е приела чак като е изхвърлила сандъка, разбрала е че щастието не се намира само в миналото, макар и в настоящия момент много често да не го усещаме, ако се замислим ще намерим много неща които ни правят щастливи и за които след време ще си спомняме с усмивка или кътаме в някой сандък :)
цитирай
22. malkiatprintz - Сега се замислих, ако не се беше с...
06.01.2010 23:19
Сега се замислих, ако не се беше случила катастрофата, дали щеше изобщо да пази статуетката и дали изобщо щеше да си спомня онзи рожден ден? Или ако не е изгубила това минало, не би го оценила, както често пъти се получава...
цитирай
23. jsmith - Вещите са само да ни напомят за нещо ...
06.01.2010 23:21
Вещите са само да ни напомят за нещо което иначе може да забравим... Ключ на стая който ако не можем да отворим, за винаги губим богатсвата й. От друга страна - напред и нагоре, нали така? Намирам за красиво и смело да започнеш от начало... без спомени, без база за сравнение. Не нова страница, а нова книга... в случая си мисля че това е единственното което би трябвало да се направи. Хубав разказ наистина, kass :)
цитирай
24. kass - malkiatprintz
06.01.2010 23:25
Не знам принце, когато някой е до нас вероятно предметите свързани с него не са ни толкова скъпи, те са просто предмети, но когато си отиде стават като връзка, мислена връзка с него, която не искаме да скъсаме, защото няма как да я обновим...
цитирай
25. kass - jsmith
06.01.2010 23:27
Дори и да не са база за сравнение, няма как да изтрием от паметта си онзи кадър от нашия живот, в който сме били с някого. Нещата просто ги е имало...
Благодаря...
цитирай
26. boristodorov56 - Харсва ми!
07.01.2010 11:16
Харсва ми!
цитирай
27. essy - Аз не мога да се разделя
07.01.2010 11:37
с прашните ми спомени....мили са ми, но пак имам достатъчно място в кутията и за нови спомени...

Много хубав разказ!

Поздрави, kass :))
цитирай
28. kass - boristodorov56
07.01.2010 11:57
:) мерси Боре...
цитирай
29. kass - essy
07.01.2010 11:58
и аз си пазя някои вещи за спомен, но повечето ми спомени са в сърцето ми :)
цитирай
30. анонимен - Поздравление, миличка kass!
08.01.2010 17:01
Човек не може да скъса миналото като лист хартия и да го изгори в камината.
цитирай
31. kass - pek
08.01.2010 17:20
не може и може би е по-добре, от миналото си вадим поуки и научаваме много за себе си, чрез добрите спомени пък преживяваме миг на щастие отново...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kass
Категория: Забавление
Прочетен: 4221239
Постинги: 266
Коментари: 13643
Гласове: 23073
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031