Тя се беше превърнала във фикс идея за него. Денонощно мислеше как да я спечели. Измъчваше се жестоко, но не се отказваше. За него всичко беше въпрос на упорство. Помагаше й с всичко с което можеше, пускаше шегички, а щом тя с усмивка му благодареше и си тръгнеше, той въздишаше тежко и се питаше „докога?”. Понякога се чувстваше уморен и искаше да я зареже, да спре да се занимава с нея, но не можеше да се примири с провала. Опитваше всичко: беше кавалер, просто приятел, понякога безразличен, кога щедър, кога стиснат, безкрайно търпелив и винаги край нея. Тя също се менеше спрямо него. Понякога му споделяше много лични неща, друг път студена като лед, а понякога беше толкова мила, че той оставаше с чувството, че почти е успял, а понякога просто изчезваше с дни. Дълбоко в себе си той се чувстваше влюбен в нея и я искаше, сякаш тя бе единствената, която можеше да го направи щастлив. Имаше ли нея, нямаше какво повече да желае. Толкова дълго я преследваше, че вече беше забравил кога започна всичко, нямаше представа и кога ще свърши. Цялата тази игра за него сякаш се бе превърнала в навик. Знаеше само, че ще я има, колкото и време да му отнеме. Ще я накара да го заобича и той ще я обича, ще се обичат, защото си подхождат, защото тъкмо тя е жената за него и тъкмо той мъжът за нея. Така смяташе, защото през цялото това време, след всички техни контакти той бе откривал нейния характер и му допадаше нейната взискателност.  Много време се луташе така, но накрая се примири, очевидно нямаше смисъл вече да изразходва толкова много енергия за нея. Все още я харесваше, може би като приятелка, защото я познаваше, но не и да я иска така отчаяно. Беше я гонил много дълго, беше правил всякакви жестове за нея, беше я утешавал, когато някоя нейна връзка се разпадне, беше се надявал, беше истински с нея, беше й помагал, когато имаше нужда от помощ, беше всичко във всеки един момент от което тя се нуждае, но вече бе настъпило времето в което да помисли за себе си, в което искаше да почувства, че някой ще бъде за него това, което беше той за нея. Точно тогава тя му призна, че го обича, че няма да намери друг като него, че не иска повече фалшиви връзки изпълнени с лъжи и че точно той е човекът на когото винаги е можела да разчита, че е най-добрият й приятел, че се чувства сигурна в него и че иска да бъде само негова. Той обаче вече не я искаше, беше уморен да я обича, гонил я беше толкова дълго, че накрая му се отщя, дори сексуално желание не изпитваше към нея, може би само приятелски чувства, но не и любов. А дали изобщо някога е изпитвал любов към нея, може би, но толкова отдавна, че вече е забравил, а може би просто я е искал. Все едно, за него беше важното че когато гореше от любов по нея, когато беше готов на всичко за да я има, тя не бе разбрала, не бе откликнала на чувствата му. Сега макар и да го е заобичала, той вече нямаше сили, беше изчерпал всичките си чувства, всичките си надежди и му беше безразлично. Може би все пак грешката си беше в него, не биваше да бъде толкова упорит, трябваше да съхрани малко енергия за времето когато ще бъде опознат и заобичан, но вече е твърде късно.

Много хубаво и чувствено написано! Впечатли ме! Поздрави и успех!

Благодаря.

Енергията е в нас и извън нас! Тя не изчезва, а само сменя посоката си. Болката може да живее дълго, но може да бъде и кратка...Зависи от истинското преосмисляне на нещата в живота. Съдбата е непредсказуема. Звездите полагат, а човек разполага с възможността за действие и за промяна!
Никога не е късно, но са необходими усилия. Само че трябва да си заслужава!
Благодаря ти!
Много повод за размисъл има тук! Житейската ситуация е твърде често срещана.
Сърдечен поздрав!

на финалната сцена между Скарлет и Рет Бътлър в "Отнесени от вихъра" страстите явно не са се променили много от тогава...

...ти търсиш друг!
Накрая се срещаме, но е твърде късно...
Хубаво си го казала, поздрави!

Благодаря ти за този коментар, много ми хареса.
"Никога не е късно, но са необходими усилия."
може би вече не иска да полага усилия, след като ги е полагал безрезултатно толкова дълго време :)...
Поздрав и на теб!

Според мен има любов и любов, едната търпелива и смирена, можеща да продължава безкрайно, а другата упорита и нетърпелива, която те изчерпва емоционално.

или просто си спокоен, че някой е до теб и когато решиш трябва само да се протегнеш и да вземеш, обаче често се оказва, че точно тогава той решил друго...

Всичко с времето си. Направил е всичко от себе си, но повече какво да коментирам, ти си казала прекрасно всичко.

Ндаааа.......никога не е късно ,но трябва да си заслужава :)))))

Благодаря Стеф :)...

да си заслужава? А по какво се разбира дали си заслужава :)? Когато само даваш, а не получаваш, често оставаш с чувството, че не си заслужава. Човек прави много за някой когато го иска, а когато го получи не е склонен да продължава да дава безрезервно, може би вече няма сили да бъде същия както във времето когато е залагал някакви надежди.

защо всеки обича да бъде гонещия, ловеца. Това, което си описала съм го наблюдавала толкова често в живота. Точно когато някой зачули интерес, другия се "запалва", отношения точно като на люлка - един нагоре, другия надолу и обратно.

Изтлява огънят с времето и после вече е трудно да се запали от пепелта, да се намерят живи въгленчета. А и кому ли е нужно, щом не си се стоплил навреме ...

Здравей, Kass! Прекрасно е това, което си написала! Поздрави! Истинската любов устоява на всички изпитания и препятствия! Явно този човек е бил увлечен, наистина, амбициран, упорит , но не е обичал със сърцето си. Няма значение дали става дума за мъж или жена.Има хиляди причини влюбените да се разминат и да не могат да бъдат заедно. Но идва момент, в който съдбата събира и съдейства на тези хора , които не предават любовта си. Благодаря ти!

много симпатично е написано
харесвам думите, които си използвала

Каси ,не съм съгласен :) Разбираш дали си струва когато другата страна прояви постоянство в отношението си :))) Така можеш да прецениш ,че не е само моментен каприз, а дълбоко и искрено чувство. Само така ,лично аз ,мога да повярвам и да отворя отново сърцето си.
Не приемам хора ,които в един момент ме обичат ,а в следващите петнайсет минути ми казват ,че любовта им я няма .......... Как да повярвам ,че този човек ще е постоянен и аз съм истински стойностен за него ? Да , гаранции никой не може да ми даде ,но .........Дали си струва отново да бъда наранен ,отдавайки цялата си любов и нежност на някой ,който с лекота ще я захвърли ?

по женски. Когото усети, че го губи, почва да се натиска. Грубо е но така мисля.

Много е готино!Чак ми се прииска да съм млад и да пофлиртувам.Поздрави за хубавия постинг:)

Тъжно... Страхотно написано!

... разказва същата история

Карамбол, прав си, но когато обичаш и се бориш безрезултатно за някого 2 години например, тогава е възможно да загубиш енергията си... поне в масовия случай.

Все пак си мисля нещо друго, Касс: човек, който се бори по такъв начин, особено ако е дълго време, очевидно обича, а не е просто мимолетно увлечение. Същевременно почти всички се борим за това да бъдем обичани по същия начин, а напоследък си мисля, че ако човек обича истински, това би могло да му бъде достатъчно. ОК, човекът отсреща ме харесва, уважава, но не ме обича. Какво от това? Да, липсва ми неговата близост, тъгувам за него, но след като го обичам, съм доволен, когато знам, че всичко при него е наред. Да се бориш за обичта му и да губиш енергия, може би означава да обичаш "условно", докато ако се бориш за обичта му, но не губиш енергията си от това, че те отблъсква, (което не значи, че трябва да се предадеш бързо, нито обаче, че трябва да си тотален навлек), означава че го обичаш априори, безусловно, което може би е най-истинското ниво на обич. Въпросът е, че е много трудно да се отдръпнеш и да останеш в сянка, когато продължаваш да обичаш....

познаваме себе си!Чудесно написано!Адмирации!:)

Това определение "като люлка" много ми хареса, действително понякога нещата се обръщат, има обрати в чувствата на хората, но според мен ако тя го е оценила и успее да прояви търпение към неговото охлаждане пак ще върнат неговите чувства, но ще мине много време. Понякога в животът хората се разминават, но ако има приятелство и търпимост между тях ще издържат на всеички изпитания. Благодаря!

Казано е " Половината от удоволствието на една сбъдната мечта е в очакването да се случи", просто ако нещата се проточат прекалено много във времето, интересът се губи и мечтата се обезсмисля :)

Така е :). Благодаря!

Понякога, всичко е въпрос на мъдрост и търпение, човек може да се почувствва уморен само ако е тропнал с крак и е поискал всичко да се случва тогава когато иска и както му се иска. Благодаря!

Благодаря! :)

Така е принце, хорята очакват да бъдат обичани по начина по който обичат, понякога се уморяват от това, че не се получава каквото и да направят, ако го искат много силно, примиряват се, а веднъж свикнеш ли с мисълта, че можеш и без този човек, то после е много трудно да продължаваш да вярваш, че точно той е човекът за теб. Благодаря!

Благодаря... :)

Добре казано Веско,затова не бива да превръщаме любовта в мечта :)

Типично по женски е да изпитват във времето чувствата на мъжа, особено ако не липсват ухажори, типично по мъжки е да искат всичко сега и веднага. А може би не всички хора са толкова типични :)...
Благодаря!

Не съм го чела, благодаря, ще го намеря да го прочета!

Благодаря :)...

Kass,истинската любов не умира..Не е нужно човек да се кълне във вярност или да афишира чувствата си непрекъснато. Тя е ценна с това, че винаги носи красота , духовност и желание..Другото е амбиция.
симулация и пр. Тези неща се виждат ..
Успешна седмица!

Дали човек може да обича просто ей така, или винаги очаква нещо в замяна? Аз лично съм склонна да вярвам, че е възможно, макар че не съм срещала човек, който да обича заради самото обичане. Човек се замисля за това какво дава и какво получава, какво очаква и на от колко очакванията му са отговорили. Напълно е възможно да стане така, че да се свикне с това да обичаш някой като илюзия и когато ти се отдаде възможност да се реализира тази обич, да не знаеш какво да правиш и дали наистина искаш да развалиш илюзията. Не знам какво е точно, но често се среща :)...

Да обичаш е адски различно от това да си влюбен.
Вечна обич има, ама вечна любов не.
Описаното в разказа се случва много често, но обикновено женския пол прави подобни неща. Преследва дълго нещо и след това разбира, че това което е преследвала е било само в нейните мисли. Или пък вече е уморена от преследването.
Абе, хубав е разказът, но останах малко "незадоволен", липсваше ми нещо.

жени, мъже, всичко зависи от това кой колко се е заинатил или повярвал, че с постоянство ще постигне целта. Аз лично не деля любовта и обичта като две различни неща :)...

Аз обичам родителите си адски много, но не съм влюбен в тях. Занеш ли аз как усещам разликата.
Няма момент, няма секунда, в която да не искам да бъда с човека, в който съм влюбен, не ми минава дори мисълта: искам да бъда сам. Искам да си почина малко. Докато с родителите си не искам да бъда постоянно, но ги обичам. С децата е същото, обичаш ги, но има моменти, когато не искаш да са с теб:)))))))))))))))))))). И те така.........

Кass, любовта е доверие, приятелство, духовност.Сексът е неговото физическо отражение и естествено продължение.
Истинската любов не е мираж или илюзия, тя съществува. Аз познавах хора, които се обичаха искрено и всеотдайно.Естествено не в този романтичен вид, както е в поезията или в прозата.Тя игнорира интереса, манипулацията измамата.
Има хора, които са с друг/а заради интерес, пари, дори за това, че този човек е богат и влиятелен. Отнася се както за мъжете , така и за жените.
Каква е тази любов, която ти дава удобство или възможност да се чувстваш значим в собствените си очи, и да се възползваш от нея ..Или да прехвърлиш старите си проблемите върху човекът, когото обичаш.Любовта е преди всичко и равнопоставеност и тя не е само материален израз..това са отношения , желания и т. н.
Хората, които се обичат, преодоляват всички изпитания дадени от съдбата. Не въпросът , кой кого чака, а разбиране и търпение , ако наистина си заслужава. Защото не е нормално да градиш щастие за сметка на децата си , ако в момента те имат нужда от помощ и разбиране. Аз лично не бих го направила.Много обичам да идвам при теб. С обич.

Мога да направя разликата между влюбване (химия, сексуално желание и т.н.) и обич, но въпреки това и с човека с който си също не е нужно да сте непракъснато заедно или да изпитвате подобна необходимост, често пъти се нуждаем от усамотение дори когато сме влюбени в някой. В общи линии, когато говорим за силна привързаност, все е любов или обич, както искай го наричай, просто в единия случай е намесен и секса, а в другите не. :)

Никога не е късно човек да рабере, кава е разликата между обич и любов. Ти може да изпиташ сексуален апетит и към приятел, който обичаш. Любовта е зависимост, любовта е "болест", можеш да си загубиш разума. Обичта е нещо съвсем различно. Тя може да бъде контролирана, може да бъде култивирана и отглеждана, дори може да бъде опитомена. Любовта не може да бъде моделирана........

Някои казват, че сексът бил в главата, че там е всичко. Аз не съм сигурна, защото ако е така, то значи че с който и да съм ще е все едно и също, а животът ми е показал, че това не е така. Ако и любовта е там, в главата, то значи че ние бихме могли да се влюбваме и разлюбваме когато си поискаме и в който си поискаме :), въпрос на решение и настройка (самовнушение). Аз обаче не искам да се съглася и смятам, че другия човек може да ти открие за теб неща, които не си знаел че притежаваш, който да те промени и въобще да започнеш да харесваш неща, които преди не си харесвал, защото той ги прави по свой индивидуален начин и това им придава особен чар. Но знам ли, може все пак всичко да е въпрос на личен избор в даден момент. :)

Любовта е болест :)
Обаче няма вечно болен човек или поне аз не познавам, човек или оздравява или умира :)... Когато оздравее или остава обичта или всичко отива по дяволите, затова и не разделям нещата. Силната любов за която говориш и която всички познаваме изисква много жизнена ергия, доказано е че човек като е влюбен слабее, от самото състояние на влюбеност, ако любовта е несподелена или му бъде отнета - той може да умре или просто да се примири и продължи. В които от всички останали случаи това не е валидно? Щом си силно привързан към някого значи говорим за любов, с която ще свикнем и ще заживеем щастливо и спокойно, когато ни бъде отнета, независимо какъв ни е човека, ще страдаме, според степента на нашата привързаност към този човек.

Каss, всеки от нас има нужда от любов и разбиране..
И човек тръгва към нея, открито, искрено, игнорирал предишните си проблеми и отношения. Трябва да се започне отначало , от нулата. Аз за себе си съм наясно и зная какво искам. Но ако имаш деца, които имат нужда от теб в момент, когато изграждат характера си имат проблеми ., не можеш да им дадеш гръб, за да съм щастлива с друг..Говоря конкретно за себе си. Те на са големи, още не са стъпили на краката си и имат нужда от мен. Ние сме приятели и често говорим за това. Всеки човек е индивидуален и има право на своя избор.Аз лично никога не съм подвеждала човек или да съм му обещавала нещо.
Любовта изисква отговорност и искреност.
Тя не е договор, а доверие ..

Съгласна съм с теб Мия. Има хора, които подреждат любовта като приоритет: 1- децата, 2- родителите, 3- половинката, 4- приятелите и т.н. За мен обаче всичко е приоритет и е на 1-во място, затова се изисква много взаимно разбиране, както от мен, така и от всички изброени по-горе. Отговорноста, както и любовта трябва да е взаимна и споделена.

Каss,когато човек има деца има задължения и отговорност, не само когато са малки.. И всеки родител, трябва да бъде до
тях, когато те имат нужда от помощ и разбиране.
Това не са приоритети , а Е съзнание .Аз мисля по този начин и вникакъв случай не натрапвам мнението си.
Истинската любов е взаимност и доверие.Тези неща се усещат.Другото е упорство и имитация! Благодаря ти за вниманието.Успешен ден!

Ето, вече и ти правиш разлика между обич и любов. :)))))))))))Любовта не винаги преминава в обич, тя може да премине и в омраза.

Това не е никакво съзнание, а е чисто и просто майчин инстинкт. Има го и при мъжете, но е доста по-слаб. Взаимност и доверие = приятелство.

Те подреждат обичта по приоритети, не любовта. Любовта не може да се подрежда. :)))))))))))))) Що за любов е това, щом можеш съзнателно да я контролираш и "подреждаш" според приоритетите.

Това не е майчин истинкт, Rat !
Когато децата ти имат нужда от теб в момент, на когото няма на кого друг да разчитат е отговорност.Ако щеш го приеми и като доверие..Не става въпрос само откъм материалната страна на нещата.
Аз не си въобразявам по отношение на мен..
Това е така.Но това са много лични неща и спирам до тук! Хубав ден!

Отговорност мога да проявя относно моята работа, но да говорим за отговорност при деца ми звучи малко: Децата са ми задължение. Ние правим нещо за нашите деца, защото изпитваме силно чувства към тях, а не защото имаме отговорности спрямо тях. Аз отговарям за 30 камиона, но не ги обичам. :))))))))))))))))))))))
И това наистина е майчин инстинкт. Тук разум няма много, а отговорността е категория свързана изцяло с разума.

не мисля, че героинята го е заобичала. По-скоро се е разтревожила, че няма други желаещи за нейния влак.

Всички действия в нашия живот се ръководят от любов или поне така трябва да бъде.
Рат, ако хората нямаха свойството да се влюбват то мъжете и жените щяха да се подминават по улиците без да се забелязват дори :). Родителите не си ги избираме, децата сами си ги раждаме, приятелите ги срещаме и подбираме по путя на нашия живот. Едните ги обичаме, защото са ни създали, другите защо ние сме създали, третите, защото са ни близки по разбрания и светоглед. Необходимостта от връзка между мъж и жена пламва по магичен начин, което ти наричаш любов, а нея отделяш от другата към другите и наричаш обич. Може и така да е, но аз предпочитам към всички да е едно и също :)

Мия и аз не съм съгласна, че е само майчински инстинкт, отговорност също не ми звучи добре, предпочитам да го наричам любов, до нея се нареждат всички останали неща :)

:):) Много практично звучи...
Благодаря ти...

... е песен

Мисля, че е възможно човек да обича даже когато е отблъснат, Касс, когато не е с другия. Даже и да знае, че няма надежда, даже и да се откаже да се бори, даже и другият да му липсва, мисля, че може да обича без ревност и съжаление, и това да го зарежда, защото това да обичаш само по себе си е силно. Така де, ако обичаш истински някого, ще искаш най-доброто за него, той да се чувства добре, даже и ако трябва да се отдръпнеш. Но страдаш ли от това, значи вероятно не го обичаш истински... Май стана сложно :)

"Каss,когато човек има деца има задължения и отговорност, не само когато са малки.. И всеки родител, трябва да бъде до
тях, когато те имат нужда от помощ и разбиране."
С едно уточнение, отговорността наистина е разум, който човек трябва да проявява , когато взима важни решения в живота си и този на децата му.! С най- добри чувства, Каss i Rat!

Eлaтe в blog.bg-най-добрaтa бозaджийницa!

Чeтeтe:

- Упорство-боза за вac!Oт kass.Xa-xa!

Бе, любов, любов, ама може ли да не караме само на мечти и въздушни кули? Аз вече искам нещо повече от това :)
Хубав разказ, Касс :)*

Благодаря basst, знам ли и аз кое, колко и докога :), принца каза че може спокойно да се обича един човек цял живот въпреки, че той не откликва, и аз мисля че е възможно, но трудно бих се примирила с това положение :):):)...

Ааааа...минах я аз тая фаза....любов до гроб..без да ми откликват...нема нужда...:)

абе няма нужда, ама като не пита... :)

... много реално. Поздравления за авторката :)))

поздравления!
Това е живота!
:)

Благодаря :)

:), по ми харесва как го представяш ти ;)

Хубав разказ.

:)
благодаря!