Когато ти свършат белите пари за черни дни, не ти остава нищо, когато ти свърши белия хумор за черни дни ти остава черния хумор…    Надявам се това велико изказване да се превърне в крилата фраза и често използвано клише за идните поколения. Статията е повлияна от един сладурски разговор по скайпа с малкия принц, в който бяхме решили да се пооплачем един на друг за неволите, които стоически понасяме в тези трудни времена, но някак си докато си плакахме един на друг на рамото го обърнахме на черен хумор. Преди време един колега ми разказа един виц, ще ви го разкажа и на вас:    Един дядо цял живот гледал зайци, обаче фашистите окупирали селото и храната свършила след няколко месеца. Не след дълго зайците започнали да измират от глад. Видял се в чудо дядото и отишъл при кмета да проси храна. Кмета обаче вдигнал рамене и казал, че няма никаква храна и няма как да му помогне, но като видял угрижения вид на селянина дожаляло го и го пратил при партизаните. С прилив на надежда в сърцето си старецът поел по стръмните планински пътеки да дири партизаните, полужив от изтощение накрая ги намерил. Партизаните чули тъжният разказ на човечеца, но нямало как да му помогнат, те самите не били яли от дни и затова го пратили при фашистите, те като окупатори би трябвало да имат храна. Отишъл дядото при фашистите, а очите му пълни със сълзи, гласът му трепери, подскача брадичката:  - Моля ви да ми дадете малко храна да нахраня зайчетата, измират едно по едно, а заедно с тях и аз си отивам, не мога да понеса гледката.  - Махай се - казал фашиста.  - Недейте така, вие сте последната ми надежда, не знам при кого да отида вече, ходих при кмета и при партизаните ходих, ако и вие ме отпратите не знам какво да направя.  - Добрееее – погледнал го лукаво фашиста - я ти ми кажи къде са партизаните, а аз ще ти дам храна за зайците.  Светнало му пред очите, зарадвал се дядото, имало все пак добри хора на тоя свят, разпалено разказал на фашиста къде са партизаните и зачакал животоспасяващите провизии за малките си питомци. Фашистите обаче отишли и бум..бум..бум.. изтрепали партизаните, набили дядото и го захвърлили пребит насред мегдана на селото. Едвам долазил ранен до дома си, дядото видял поредния мъртъв заек, гушнал в прегръдката си малкото му трупче и горко заплакал:  - Господ ми е свидетел, че направих всичко за да намеря храна да ви нахраня, но никой не ми даде, кмета нямаше, фашистите ме пребиха, а партизаните…ъъъ… с тях някак си нелепо се получи…    Този „виц” го слушах близо половин час защото ми го разказваха много артистично и почти се бях разплакала по едно време, къде от умиление по милия грижовен дядо, къде заради гладът и жестокостта на политиката, но накрая дали от изненада, дали от нещо друго така се разсмях, че чак изпитах угризения по едно време.  - Спокойно - каза ми колегата - смей си се спокойно, понякога хората така реагират преди да заплачат неутешимо.  Това ми каза и аз като че ли малко по-късно разбрах смисълът на думите му, явно психиката понякога не издържа щом и в трагедията намираме нещо комично. Преди време, няма да казвам колко, си спестявах бели пари за черни дни и бях много горда от себе си, ходих до банката и си вкарвах някакви малки сумички всеки месец, на днешни пари примерно 20 – 30 лева и тъкмо се заформи някаква за моите представи по онова време прилична сумица и настана хипер инфлация. Аз обаче спокойна че съм заможна, макар и вече да не внасям нищо се надявам на прилични лихфи, които банките доста щедро обещаваха. Спомням си дори че бяха стигнали до към то 100%, дано не се бъркам, но нещо такова беше. Гладувам и не смея да пипна, защото само след няколко месеца ще съм баровката на квартала. След няколкото месеца обаче деноминираха лева и когато отидох да си изтегля парите се оказа, че притежавам само 10 стотинки. Питам къде са ми лихвите за толкова години (може би малко повече от четири), а те ми отговарят, че не ги били олихвили защото били под минимума който се изисквал и който растял непрекъснато. С две думи по онова време с „богатството” ми някак си нелепо се получи, но все пак съм млада и силна - ще се боря. И така се отказах се от банките, явно от тях богат не можеш да станеш, освен ако не притежаваш една. Малко по-късно отворих собствено ателие, знаете за разни луксозни неща в областта на печатната реклама и така се хвърлих направо в следващия „виц” с черен хумор в него. Интересното беше, че до този момент винаги съм си представяла чиновника като някакъв книжен плъх с най-малко 5 диоптъра очила, сух, слаб, забучил нос в бумагите, мрънкащ несигурно под носа си. Че кой би работил тая професия, по цял ден да разглеждаш документи и да ги подреждаш по азбучен ред? Няма никакво творчество в нея, нищо от себе си не можеш да вложиш и всичко за една държавна заплатица в една бедна държавица. Тази илюзия обаче ми беше разбита в момента, в който влязох в данъчното за първи път и вместо смирени люде по образ и подобие на гореописания индивид заварих едни надменни, добре наконтени и с голяма слабост към окултното (защото през 15 минути си гледаха на кафе) хора, които ме изпепеляваха с убийствен поглед всеки път като зададях някой въпрос. Въпреки досадата обаче явно държаха често да ме виждат, защото непрекъснато ме връщаха за някой и друг документ. Малко по-късно слава Богу направиха стена с образци и списъци та вместо да се разкарваш по сто пъти да се осведомиш предварително какво се иска в задачата, но това сигурно се е наложило по някое време, защото документите станаха неизброимо много.    В началото на тази година един приятел ми подшушна къде да си направя застраховката на колата като едновременно с това ще намажа и тунджа за 15 кинта. Отивам аз и много доволна от далаверата си зареждам колата с бензин за 15 лева и пеейки си си тръгвам, но така и така бях тръгнала по задачи реших да се отбия през банката да си внеса вноската по кредита, спирам пред банката за не повече от пет минути и докато се обърна виждам двама полицаи около колата ми с касов апарат в ръка, естествено глобата беше минималната (от 15 лева), но от това не ми стана по-леко, толчава ми ти банка да няма и едно осигурено парко-място за клиентите си, как е възможно... влизам дръпвам едно конско, но освен съчувстващи погледи нищо друго не получих, та като се казва на сиромах човек като му се разгони кравата, ще вземе да му умре бика …  Та като се почне от глобите за паркиране, защото никъде не е позволено да се паркира освен на платените паркинги от 3 лева на час в центъра на Пловдив (това май и в София го няма) през глобата за касовия апарат, непрекъснатите заявления, нотариални заверки, актуално състояние на фирмата, трудова медицина  и не знам си още какво и се стигне до телефонните компании и сметките за ток, все се намира начин да ти измъкнат парите и така е още от времето в което изтеглих десет стотинки при вложени триста за 4 години, защото може и да не са ги олихвявали обаче са си взимали за обслужване на сметката (няма проблем смейте се спокойно и аз се смея, преди да зароня горчивите сълзи)… И като се замисля дядото поне е получил съчувствие от кмета, и партизаните са поели риск заради него, а днес ни кмет, за партизани да не говорим, ни никой не го е еня…  Но и аз като циганчето в ония виц дето Фильо ми разказа онзи ден, което като го попитали защо живее - опърпано, босо, рови по кофите, то отговорило:  „ Е па да видим ко че стане!” продължавам упорито да бутам, белкем дойдат добрите времена, току виж фашистите вдигнали обсадата някой ден :). Но за сега е това, вместо да е наперен селянинът произвел храната, отгледал доматите, умножил животните, всички онези които създават нещо и упорито се трудят - наперен е чиновника, животните мрат от глад, а селяните проснати на мегдана с рани по гърбовете си, и така докато и с нас не се получи някак си нелепо някой ден…  Е, какво ни остава, както се казва в новата ми крилата фраза ”когато ти свършат белите пари за черни дни, не ти остава нищо, когато ти свърши белия хумор за черни дни ти остава черния хумор…”


 

имаш хубави постинги, понякога - не. Този ми допадна. Хубаво е, че се бориш - може би обстоятелствата те принуждават, но много хора на твое място биха се задоволили да хленчат и да обвиняват другите и държавата.
И аз съм от Пловдив - нямам фирма, но като на всеки човек ми се налага от време на време да се разправям с данъчни и други чиновници. И да ти кажа там доста по -лесно се оправят нещата, когато се държиш строго с тях, не излизайки от рамките на разумното. И веднъж ,въпреки, че съм нормален гражданин, след един скандал, който им спретнах получих в къщи писмо со фициално извинение от шефката на данъчното, с уверение, че ще си свършат работата.
Търси си твърдо правата и успех.

НЯМАМ ДУМИ

благодаря, понякога имам чувството, че живеем в някаква пародия, чудя се да се смея ли да плача ли, но няма начин щем не щем ще я бутаме някак, нямаме голям избор :)...

:)..
привет!

Така е, Касс.

само черен хумор за черни дни!

http://ploudinperper.blog.bg/politika/2010/06/11/slugite-na-petko-danchev-i-bsp.560169

мдаааа - и аз съм забелязала, че в Пловдив паркингите са най-скъпи...

Абсолютно позната история. От 20 години се разправям с тия институционални гадове. Дъжат се сякаш не аз им плащам заплатите, а те на мен.

човек да се чуди в мирно или във военно време живее :)

както казваше моя колега, толкова е тъжно, че чак смешно да ти стане...
Поздрави!

нямам думи, благодаря за статията...
Поздрави!

хумор наистина не се губи, само почернява по някое време...
Поздравления!

така е, за жалост тези които са истински създатели на нещо полезно за обществото са най-угнетени, каква е логиката никаква идея си нямам...

бая чернотия минах докато спра фирмата ми да функционира...
стопяваше всичко постигнато години наред, защото си спазвах и плащах всичко
до стотинка ...
и как не като бях любимка на данъчнопроверяващите ...
сега нещата може би са още по-трудни...
на малкия самостоятелен бизнес нищо друго не му остава
освен с черен хумор да се забавлява...упс пак заримувах :))
ами не знам зайците все са в кюпа...

Помня тази година, в която общите ни спестявания бяха 1000 лв, за една нощ паднаха на 100. Сега дали ни очаква нещо подобно. Нека се смеем!
Казват, че дори само гримасата за усмивка, ни подхранва за истинска такава.
Успех Кас!

от началото на тази година все за нещо ме праща счетоводителката до нотариус, все нещо подавам и всяко струва от порядъка на 70 лева, писна ми отвсякъде, а след като платих и 29 лева за телефон, който ми беше изключен повече от месец, защото таксата според договора се плащала, нищо че телефон нямаш нямаше как да не издивея съвсем, в крайна сметка щом след като така и така ще платиш, защо пък да не си ползваш поне "безплатните" минути които включват тази такса. Чудя се дали наистина не се забавляват истински на наш гръб?

понякога само възкликвам "предавам се", а после инатливо се окуражавам "няма пък", чудя се докога...

Черният хумор освен да убие партизаните друго не може да свърши!!! Фашистите не може да изгони!

така е, обаче решаването на един проблем те въвлича в нов :), винаги си в някакъв проблем, а черния хумор не може да убие никой, защото партизани няма, няма да има, твърде угрижени са хората за да партизанстват :)...

Ива при много хора положението не е розово. Много, много, колко да са много - направо болшинството от българите в България или извън. Всички сме на принципа: „ Е па да видим ко че стане!”!!!

остави розовото smani, поне да не осатваш с чувството че се гаврят с теб пак е постижение, хубаво, разбирам че са трудни времената, ама на всичкото отгоре и да не те бръснат за нищо... Ама ние пък на пук на всичко ще гледаме на нещата с умивка, макар и малко през сълзи :)...

ПРЕразпределение ...Добре, че ни е останал хумор (ако и да е черен). Пък и смехът е за предпочитане ... дори и през сълзи ...
:-)

така е, като се обърна назад в годините и направо ми се изписва тъжната усмивка на лицето :)....

....продаваш цигари трябват точно 14 документа ( каза ми го познат, който продава ), а за те погребат, само два. Поздрав!

И аз така в данъчното имах преживяване. Забравила съм да прочета в Държавен вестник някаква новоизлязла наредбичка и хоп - получавам писъмце. Като не съм спазила срока сега шъ ми тръшнат една глоба. Само 50 лева! Ама само! Питам аз чиновничката тя наясно ли е как се изкарват днес 50 лева,а? И понеже обичам да пиша, написах една жалба и молба и зачаках. Ей, обърнаха ми внимание! Пожалиха ме. Така че търсете си правата! А иначе и аз съм ЗА черния хумор./Много черен ми е светът напоследък. М-да./

ако имаше и шарен хумор, щеше поне цветно да ни е пред очите, а и дните също...;)

това е за цигарите, а на мен като ми показа един клиент цял кашон с документи за произведството на кожа и се хванах за главата, направо онемях, за да му ги изготвят съответно се е разделил със сумата от 5 000 лева, с две думи успех на ентусиастите...

да днес е малко по-лесно, но преди 12 години си беше направо екстремно изпитание срещата с чиновник... :) Иначе и черния хумор е за предпочитане, стига да не започнем да изглеждаме идиотски по някое време :)...

ех, дано не сме станали далтонисти :)

Три седмици без нет и телефон, поне 10-12 просрочвания на ремонта от БТК. Пълна лудница. А пък преди час - два ми се обадиха от ДСК да отида да си получа новата дебитна карта, чи била станала готова вече и за трети път ще трябва да ходя отново ИЗВЪНРЕДНО в банката по причина, че чиновничката по невнимание унищожила новата ми карта и вместо нея ми върнала пак старата (вече невалидна, разбира се). И както нямам никаква вина, и както по правилник до 3 дни трябваше да ми бъде издадена нова, за седмица вече 3 пъти безрезултатно цепя града до банката, а нито карта има, нито "извинявай", прощавам грешките, защото всеки може да сгреши, но ако и този пореден път...

аххх и аз така на принципа "всички сме хора, всички грешим" все прощавам, обаче на мен никой не прощава, а удобно казват "аз само изпълнявам не се оплаквайте на мен". Онзи ден например, като си плащах телефона ги попитах кога най-после ще започна да си получавам фактурите редовно за да се осчетоводят на време, получих класическия готов отговор "амии подайте молба и ще ви издадем дубликат", на мен обаче ми омръзна да подавам молби всеки месец и направо ми иде да се разкрещя като луда :), но като се жалвах при счетоводителката вчера тя ми подшушна да напиша молба да си взимам фактурата в деня на плащането на сметка директно от офиса им. Е, явно ще трябва да ходя в един същ офис всеки път, но поне ще си получавам фактурите... Та такива ми ти рабти, никой не иска да си свърши работата или защото система е отчайващо сложна и това затормозява както хората така и служителите, или защото цари безнаказаност, безсилие и примирие от страна на потърпевшите... :)

А знаете ли вица за султана дето питал какво правят поданиците му и като му кажели, че роптаят заповядвал да вдигат данъците и така всеки път, накрая като питал а сега какво правят и му отговорили: пият, пеят, веселят се...Издал заповед да свалят данаците:)))

знаем го вица, ама тук едва ли ще стане така :) или може би :( ...

Да. Кагато се насиля да вдигна скандал, почти винаги въпросът се решава най-бързо. Омръзна ми да съм лош, искам пък да съм и любезен и опрощаващ... Тъпо е да те мислят за баламур, само защото не си ги направил луди, направиш ли ги луди, ставаш лош... Няма отърваване, май... затова човак трябва да гледа лошо, че да не си помислят да го правят на будала...

така излиза, лошото е обаче, че като съм лоша ми се отразява много зле на настроението и целия ден после, тъй че пак чиновника печели, няма управия, затова и животът ни е толкова загрубял, жалко, а как ми се иска да си живея в един мирен и спокоен свят с едни усмихнати и весели хора... ехххх....

хайде по весело http://www.youtube.com/watch?v=wWceXqEsRHM&feature=related
това прилича на един дето събира съчки, но не е.

много сладурско и свежо, благодаря ти :)...

Хехехе... черният хумор си е много хубаво нещо, Касс :) А що се отнася до това, че трябва да си лош, преди врме установих същото: като попиташ учтиво - няма никой, като влезеш с шут и всички те посрещат на крака. Еми влизам си с шут и изобщо не ми пука. И изобщо не ми се отразява зле на настроението: аз съм си свършил работата, а в лошо настроение са те ;) На принципа на вица за дневника на партизанина:

"Ден 1: След необходимата подготовка нападнахме гората, геройски изгонихме фашистите и я превзехме.

Ден 2: Фашистите вероломно ни нападнаха и след тежки боеве трябваше да отстъпим гората.

Ден 3: Ние се реорганизирахме и с хитра стратегия изненадахме фашистите в гръб и ги прогонихме от гората.

Ден 4: Фашистите контраатакуваха от засада и ни отблъснаха от гората.

Ден 5: Набавихме муниции и нападнахме отново, когато, в разгара на тежкото сражение с фашистите, дойде горският и изгони всички от гората."

Така че, Иве:

http://www.youtube.com/watch?v=L2Wx230gYJw&feature=related

:)

Е, не винаги е лесно, но какво пък... ако ще трябва да гоним Михаля, по-добре да чакаме Годо. По-малко изморително е... :)

ха ха ха принце, ако ще ни разпъват на кръст си запазвам този до теб, предполагам бая рушвет ще трябва да платя, ама си струва, ех ще си разказваме черни вицове и ще си пеем :)... Представам си как се утешаваме с думите "трай бабо за хубост, може пък на онзи свят да е по-хубаво".... :):):)
Не мога да издържа и ще кача клипчето в поста :)....

Хехехе... след това клипче как да не започнеш деня с отвратително ведро настроение :)

Или с думите: "Айде сега, кръстът бил неудобен! Баба ти само на кръст е висяла!" или пък: "Е де, кво толкова! Ти се радвай, че сме на топло, че ако бяхме в Скандинавско?" :)

ха ха като във вица със самоубиеца, който хвърлил въжето през клона на едно дърво точно над реката, направил примката, сложил си я на врата и скочил, обаче колона се счупил и той паднал в реката, течението го повлякло и той почнал да се дави, с подлени сили се измъкнал на косъм, щом доплувал до брега и се по чувствал в безопаст си казал:
- Баси глупака дето съм, заради едното бесене щях да се удавя... :):):)...
Та и ние на кръста ще си викаме, добре че ни разпнаха, че има и по-зле, можеха да ни оставят да си умрем от глад :):):)...

Тъжно....

не е толкова тъжно щом не ни се е стъжнила усмивката съвсем, докато има оптимисти има и надежда...
Поздрави!

Кас, така е, докато имаме сила да се усмихнем въпреки нещастието има и надежда, тя ни крепи през трудните моменти.

Просто от описаното от тебе твое ходене по мъките ми стана тъжно. Честните и добри хора би трябвало да са възнаградени за качествата и поведението си, но за съжаление живеем в общество, в което психопатите имат власт и те ни вкарват в своя ад.

Тъжно е, че е възможно шепа дегенерирали и болни личности да поболят тези, които имат чувства, които могат да изпитат и любов и болка - истинските хора.

С това, че можем да се усмихнем дори и в трудни моменти доказваме, че сме още живи...и телесно и духовно...а това никак не е малко.

през всичките си години съм разбрала, че светът е такъв каквито са хората с които си заобиколен, ако са кофти и светът е кофти, ако са хубави хора и светът е хубав. Онзи ден бях много унила, а Фильо тека ме рзвесели, че цял ден си мислих, колко е готино, че има такива хора, тогава всичко и всички остнали които се чудят как да вгорчат живота са като едни бедняци, заровени в недоволството и ограничеността си. Истина е, че състоянието на духа е в основата на способността ни да се справяме с трудносттите...

И тази история за спестяванията идеално се връзва с историята за разгонената крава на бедняка:) Аз определено имам слабост към черния хумор.

360 % бяха ама много за малко, не знам дали изобщо хванаха месец, всъщност не помня беше отдавна. Но все пак на фона на това което им се случи на много хора, баща ми например си загуби жилището при ипотека, моето е направо за шегуване. С триста лева когато ги внасях можеше да си купиш примерно колело, смешното е че след 4 години можеш да си купиш дъвка срещу това което си вложил... Но аз бях много млада тогава и бях решила да ги зарежа в банката, току виж някой ден се изнадам приятно, обаче уви...

Безспорно светът е такъв каквито са и хората. Добрите са като приятната светлина на сълнцето, а лошите като студен есенен дъжд.
Съгласен съм, че без трудности няма да пораснем, няма да станем силни, но животът е така, или иначе пълен с предизвикателства, препятствията, които лошите хора поставят пред нас са излишни.

има хора, които като ги срещнеш и за 5 минути те зареждат с енергия за седмици напред, има и такива които ще ти изсмучат енергията и ще те скапят за същото време. Борабата между доброто и злото е от както свят светува, интересното е, че всяко дете иска да е от добрите и лошия да си получи заслуженото, някъде по пътя на узряването обаче нещо се обърква ужасно. Казват, че причината е в парите и тяхното възникване, в Библията обаче в историята за Каин и Авел не става въпрос за пари, така, че дали завист, дали алчност, дали други низши чувства заложени в човека и неспособността му да ги пребори са причината, но винаги трябва да помним, че във всеки един от нас има и добро и зло, остава само да си изберем какви искаме да бъдем...

направо култов. Финансовата криза явно те е научила...

финансовата криза е проблем, но по-големия е, че никой не се съобразява с нея и вместо по някакъв начин да се облекчат фирмите, допълнително ги натоварват с излишни разходи. В общи линии, всичко ми прилича на терор от страна на държавата, понякога наистина се чувствам като тия на кръста :):):)...

Хехехе... Касс, по-добре като тия на кръста, отколкто като тия долу, под тях, че както е потръгнало, ще си лежим и ще махаме с крачета :D

А знаеш ли, че в Швеция, която от всички държави май има най-много години с най-висок жизнен стандарт в света, данъците са около 2 пъти по-високи отколкото у нас? За мен проблем са ни не държавните вземания, а безнаказаността. В момента безумно високите лихви по кредитите вместо да падат, се качват. Защото мнозина не си погасяват заемите. Ами нямат пари хората - ще ги оплаче някой. Вярно така е. Но, когато всички ние, които успяваме да стискаме зъби и да си плащаме заемите, че и да плащаме с повишената си лихва и на онези, които не могат да си връщат заемите към банките, не е ли редно да отбележим това в персонален кредитен рейтинг както на запад, или пак ще се правим на човеколюбци, за да може някои до безкрайност да теглят заеми, а другите да им ги изплащаме без и идея да си имаме колко са зле всъщност. После си го изкарваме на държавата заради миличките тарикатчета, и така - до безкрайност, далавераджийчетата ще си живеят без притеснения, а ние ще псуваме държавата, че не ги поставя на мястото, което ние няма да допуснем за нищо на света, защото трябва да покажем колко сме по-"човеколюбиви" от безжалостната си държава.

за мен винаги нещата са стояли така "не е виновен който яде баницата", затова упреквам държавата, ама някой не искал да работи, да учи, да си плаща тока, да си прави сметката като тегли пари... и разчита на милосърдната, социална политика, моля, моля, стига вече милосърдие към тези, които не си мърдат пръста за нищо, милосърдие трябва за тези дето си спукват задника от бачкане и аман от чиновници вече, гати държавата работодател, крайно време е всеки да се насочи в нещо полезно и градивно, да произведе някакъв продукт, да се използва човешкия ресурс, а не да търка бюрата на луксозните сгради на институциите... А иначе, безжалостна е държавата, европарите чакат да бъдат усвоени, но никой не бърза, в същото време земеделците се чудят как да покрият изискванията на уж държавата с най-ниски данъци, еми просто е - човек не харчи много, а печели малко, тъй че дайте възможност да се работи и печели пък искайте големи данъци...

ми да, я ги виж как са навлечени в тая жега, гати живота, по-добре на кръста...ммм...

Напълно права си! Нашият избор определя какви хора ще станем. Имам много приятели, преди 20 години те всички бяха весели и добри. После някои си останаха добри, други... станаха мутри. Въпреки всичко обаче, дори и да са избрали грешният път, в някои от тези хора все още има нещо добро.

Съществува обаче и една друга категория хора, тези, болните, за които споменах предишния път. В тях няма добро, познавам и такива, още в детството си изпитваха радост от болката на другите. Такива хора не правят избор, те са избрани от злото.

Касае се за изключително малка група, но тя е в състояние да причини много нещастие. Докато такива психопати заемат някаква административна длъжост, те ще унижават и мачкат останалите защото не познават емпатията.

Няма да е зле всеки държавен чиновник, а и политик да бъде прегледан от психолог:))
Колко ли ще останат на старата длъжност:))

Не искам да адвокатствам, но когато говорим да отговорността на държавата, не бива да забравяме, в големия брой случаи ролята й е доста далечна и докато се измине пътя до намесата й, се случват много фокуси. В немалък брой случаи в оперативен план държавата няма право да се меси, например в случая с банките и съда. Грешката, която в такива случаи правим, е да настояваме за незабавна намеса на държавата, при което реално отговорните тарикати умело насочват недоволството срещу държавата, за да откланят вниманието от собствените си далавери. Въпросът е много обширен, само ще ти споделя, че преди минути посетих мой професионален форум с теми за далаверите на ръководството и видях, че няколко стотин члена които са наясно с нещата, чакат с месеци някой друг да изплюе камъчето, но не и те. Един на хиляда - това са гражданите у нас, останалите чакат друг да свърши работата, а те да научат къде все още върви далаверката, за да не изостанат. Съжалявам да го кажа, но това е положението - без граждани и свидетели, порядъмност е невъзможна.

Зная vmir, така е, всички негодуват, но всички чакат някой да свърши работата, с всичко е така, но герои няма, никой не иска да рискува, дори малкото което има, защото са с чувството че тръгват като дон Кихот срещу вятърни мелници, дори съвсем наскоро го изпитах на гърба си, просто си сам срещу вятъра, хората ти съчувстват, подкрепят те, пожелават ти успех, но до там, всяка битка е лична битка, макар да е за общественото благо и не форуми, не идеали, а нищо, нищо освен кеш не може да принуди никой да си мръдне пръста за нещо. Всичко е на принципа "аз ли да съм най-големия бабаит, я да си гледам мойта си работа", "идеали къща не хранят" и прочие... Държавата трябва да бъде образец, тя се състои от лидери, лидерите водят масите, това е принципът от както свят светува във всяко стадо, слаби лидери - слаб народ, това е истината за мен. За жалост няма герои днес.

Аз силно вярвам в доброто начало на хората и затова смятам, че лошите деца са отражение на лоша среда, нищо че отстрани не изглежда така. Понякога родителите подлагат децата на голям натиск с високите си изисквания, познавам такива деца и виждам колко тежко понасят перфекционизма на родителите си или пък обратното липсата на внимание, хората понякога смятат, че е достатъчно да нахранят децата си, да ги облекат и да ги отоплят зимата и с това са осигурили перфектните условия да израстне един добър човек. Добрия човек расте в условията на любов, примерът на възрастните е много важен. Щастието е тясно свързано с три неща - професионална реализация, хармония в личен план (с половинката) и разбирателство с децата. Всяка една неудовлетвореност от тези три неща се отразява на останалите две. Това е трудно постижимо обаче и затова най-често го отнасят децата като най-лесно прощаващи на родителите си. Малко по малко светът за тях става такъв каквито са заобикалящите го...

Съгласен, затова трябва от време на време човек да тропне, да тресне, да кресне и така, ако се редуваме, ще поддържаме диалога с държавата си, но да я превръщаме в неизбежния виновник, сякаш ние нямаме нищо общо с нея, не ми допада особено. Това не е критика срещу теб, имам предвид съвсем други случаи на отношение към държавата, ако всички бяха като теб, живота в България щеше да бъде песен.