Никой не обича да го лъжат. Лъжата винаги се е свързвала с лицемерие. Но ако сега някой от вас ни каже, че никога не е лъгал, направо ще ни излъже публично. Всички обичаме истината и си мислим, че сме достатъчно силни за да я понесем, но в не малко от случаите ние предпочитаме да я спестим. Защо е така след като твърдим, че най-много държим на нея? Много просто, защото всяка истина е субективна, поне тази що се отнася до лично мнение или отношение. Но да оставим субективната истина и да видим реалността.  Детенце пита майка си: „Аз защо си нямам татко?” Истината е горчива, баща му не го е признал и е оставил майка му бременна, тя го ражда и си го гледа сама. Да обясниш на дете, че баща му не го е пожелал, че е плод на грешка или майка му не е била благоразумна е трудно и преди всички защитници на истината да ме убедят, че това е начинът – да му се каже истината, аз лично смятам, че първо и най-важно условие е да се прецени готовността, зрелостта и способността на питащия да я приеме. Вчера си изтеглих късметче във фейса, което гласеше следното:    „Истината боли, но лъжата убива”   Аз обаче смея да твърдя, че има доста случаи в които  е възможно да се случи точно обратното. Примерно: казването на истината може да предизвика паника и да възпрепятства евакуацията при бедствие, казването на истината може да доведе до самоубийство буйния тийнеджър… изобщо истината колко по тежка и трудно приемлива е, толкова повече време и подготовка се иска за нея. Какво да правим обаче, когато са ни хванали на тясно и трябва да отговаряме сега?   Благородната лъжа винаги излиза рано или късно на яве и изреклия няма как да не бъде упрекнат, но ако няма товар, който да понесеш какво я прави благородна? Примерно близък роднина на бременна жена умира, жената е с трудна бременност и всички я лъжат как всичко ще се нареди, но то не се нарежда, човекът умира и го погребват докато бременната лежи за задържане в болницата, след раждането разбира истината и упреква близките си вярвайки, че е достатъчно силна да понесе истината и да износи и роди детето, но кой би поел този риск да провери? В такива случаи прошката винаги идва от разбирането на намерението за лъжата, било е за добро.  Какво би станало ако всички си говорехме само истини, субективни или не? Струва ми се, че тук е момента да отбележа, че въпреки стоическото ни настояване, колко много обичаме истината, всъщност всички се радваме на онези малки, сладки лъжи. Човек прави ремонт вкъщи налива пари с кофи, труди се по двадесет часа в продължение на месеци, а сетне те кани да полеете и с огромна гордост и въодушевление те пита:  - Какво ще кажеш? Харесва ли ти? Е, слушайки разказите му ти си си представял съвсем друго нещо и вероятно ако имаше парите и жилището щеше да го направиш далеч по стилно, но как да му кажеш това? Сигурна съм, че повечето от вас ще го излъжат с думите „хубаво е”. Дали това е лицемерие или просто разбиране, че фактът че на вас не ви харесва не е от най-голямо житейско значение нито за него, нито за вас, и че от далеч по-голямо значение е човека да получи „наградата си” за труда си, т.е. одобрението на околните, споделянето им на радостния миг, защото при свършен факт е излишно да се говори как би било по-хубаво според вас. Красивите сладки лъжи са част от социалното ни общуване, без тях бихме били самотни като кукувици, защото никой не е изваян по съвършен наш образец, на който да му говорим само истини и те да са изцяло от суперлативи, колкото и да сме честни понякога изричаме неща които не бихме казали ако не ни питаха единствено за да доставим радост на някой който знаем, че очаква от нас да се радваме за него.   Комплиментите са онази част от чара на общуването между половете, която ни гъделичка егото и ни кара да изпитваме приятни емоции, повдига ни настроението и дори правещия комплимент понякога изпитва особено възхищение от себе си. Седим си в барчето и един приятел усмихнато казва на жената до мен „искам да падна между краката ти и там да умра”. Кого лъже? Естествено, че не иска да умре. Чудя се как ли би изглеждало, ако беше казал истината какво точно иска да му се случи след падането между краката й?  А дали иска изобщо да се озове там или се прави на оригинален е вече съвсем отделна тема. Но май се отклоних, по-добре да не захващам темата за мъжките лъжи, че направо си имам „топ 10” класация на най-оригиналните. Важното е, че без тях светът щеше да е доста скучен. :)    Ако говорим само истината ние неименуемо ще засегнем и недостатъците на хората около нас. Колко и как бихме говорили истината за недостатъците на някой зависи изцяло от това колко ни е близък, колко е чувствителен, суетен, самокритичен и прочие, колко добре го познаваме и колко пъти сме му доказали, че той може да говори за нашите недостатъци без да му се сърдим за това и не на последно място - дали ни е разрешил, в противен случай от истината ни няма никакъв смисъл… Когато човек опознае себе си е по-склонен и по отворен за истината, но за някои истини се иска и психическа устойчивост. Какви истини казваме, кога ги казваме, как ги казваме и кога преценяме, че е по-добре да излъжем е въпрос на интелигентност, не е достатъчно само да си прям, пък и аз лично не познавам човек, който никога да не е излъгал.

всички лъжем, някои лъжеМ по-малко, други лъжаТ повече :)

А и истината е много относително понятие :-))

има лъжа и лъжа, важното е помислили ли сме за последиците от нашите лъжи, можем да зарадваме някой казвайки му каквото иска да чуе, но може и да объркаме целия му живот от доброто ни намерение да не го огорчим в конкретния момент :)...

за да не се лъжем трябва да се научим да търсим истината и сами да си я казваме :)

човек понякога е малко повече тактичен отколкото трябва, понякога пък по-малко.
Но аз много често греша, когато "пльосвам" в лицето на някого баш това, от което после ще му е кофти цял живот, а на мен няма да ми е по-добре.Обаче се усещам чак "после"... и ми става криво.Като малка бях на принципа "каквото ми е на сърцето - това и на устата".После пораснах :).И принципа се смени.Ама не чак толкова много > "Който не ме харесва - да ме напусне(пък и за какво ми е, щом няма вкус)" :) :) :)

понякога просто деликатността се приема за лъжа или лицемерие, но каъв е смисъла да бъдеш директен за неща които нямат съдбовно значение, понякога хората, особено обикчивите, често ни принуждават да ги лъжем за да не нараним чувствата им...

Всичко е въпрос на усет и тактичност, Иве, както това дали да излъжем за дадената дреболия, само за да накараме човека отсреща да се чувства добре, така и как, и по какъв начин да го направим. Въпросът е да не се превръща в навик и да не се допусне натрупването на такива лъжи, защото в един момент те започват да тежат. И най-важното, да не се използва лъжа за съществените, важните неща, защото тогава не само боли, а може наистина да бъде сринат живота на другия.

абсолютно Фил, няма смисъл от непрекъснати макар и малки лъжи, нито пък от непрекъснати истини, което и от двете да ти стане навик все е зле :):):)...

Но без злонамерени съм убедена, че може!
Ако човек има съвест, няма как да му се случат!
Сърдечен поздрав!:)

Отваряш голяма тема. Понеже е след полунощ, ще пиша утре.

Както винаги - златната среда, Иве, останалото са крайности :)

Защото чудесно казваш нещата, които много пъти съм се опитвал или съм искал да обясня. Разминаванията ни в представите понякога са толкова големи, че страстта към истината няма как да не ни постави за други в ролята на лъжци. Слава Богу, пътят към истината не е невъзможен, и ти даваш добър индикатор - бремето, което поемаш с лъжата, в името на по-важната истина - че наистина ти пука за другите, а не ги просвещаваш с "истини" единствено, за да демонстрираш "праведност" или непукизъм от последствията спрямо сферата, в която егоцентрично си се самокапсулирал.

За съжаление, разбирателството по въпроса за истината е двустранен процес и зависи от усилията за постигането му. Търсиш ли истината непредубедено, почти няма как да получиш одобрението на човек, в ценностната система на който е влязъл навика да си категоризира нещата според интереса си. Как да му обясниш на такъв, че геройството в очите му е възмутително престъпление. Няка как и да му обясниш, че лъжите, с които е обвил примерите си, са плод на вярата му в оправдаването на онова, което му носи изгода. Лъжите, които навързани, издърпват престъплението първо в категорията "отмъщение", после отмъщението в категорията "възмездие", възмездието - в "справедливост", справедлимвостта - в "праведност", праведността - в "истина", истината - в "святост", светостта - в причина за джихад или поне заклеймяване на търсещия истината от престъпника или от съучастниците му. А престъпниците отстъпват единствено пред грубата сила. Затова е важно и стремежът към истината да е подкрепен с необходимата сила. Идеалното само по себе си няма как да се наложи там, където материалното е прието за първостепенен приоритет.

Поздравления!

Поздравявам ви! Вие по един бляскав начин сте преоткрила топлата вода. Защото още древните са казвали: Omni homini mendax. Тоест, всички хора са лъжци!

Споделям напълно размишленията ти относно истината и лъжата!
Истината не е постоянна величина.нашата истина не винаги е общата истина и да я натрапваме и тръбим ,е най малкото,проява на високомерие,дори когато касае самите нас.Можеш ли 100% да си сигурен в чувствата си,например? Който го твърди е един самовлюбен слепец.чувствата и мислите се менят,настроенията се менят и ако днес си решил че някой заслужава критика за нещо,утре може да премислиш.трябва ли да обидиш човека под благовидния предлог че си честен?!Не случайно източните мъдреци са толкова неразгадаеми и никога не говорят конкретно.

В живота-се старая да не лъжа, но не винаги казвам истината, цялата истина.
Премълчавам понякога,за да не нараня.А кой е стигнал до единственото и точно определение що е истина?

Здравей Kass! Поздрави за актуалната тема! Обширна с много нюанси!
Няма да говоря за благородната лъжа, защото тя спестява болките и тревогите пред децата и любимите хора!А колкото до истината нещата са по- различни.
Истина е, че истината се свежда до въпрос на интереси.Тя е индивидуална и хората, които гонят интересите си , винаги намират оправдания, дори когато нараняват, обиждат другите. За мен това е предателство, независимо дали е от роднини или познати хора.Аз бих им простила заради себе си, но не бих желала да имам нищо общо повече с тях! Не бих се доверила на хора, които са ме излъгали.
Всичко се преживява и всички научаваме своите уроци! Бог пази истинските и стойностните неща и помага на хората, които не само ги търсят , но се борят за тях. На тях принадлежи бъдещето.
Хубав ден!

Да казва истината е изключение от правилото.

kass, как се захващаш да пишеш за такива неща. Та те са толкова обширни и трудно обхватни.
Не си права. Истината винаги е една. Оправдаваме лъжите си с тезата, че "колкото хора толкова истини". никога не бих излъгал приятел, че ремонта му в къщи не се е получил или, че новите дънки му стоят смешно. Камо ли пък да лицемерствам пред непознат колко готина му е прическата при условие, че той ме попита разбира се.
Ние всички живеем в измислен, лицемерен свят. Ние всеки ден трябва да играем театър, ние живеем във филмите и театралните постановки, които гледаме. Целият свят около нас е лъжа. Такива са рекламите, такива са телевизиите, такива са списанията и всичко около нас.
При децата е различно, там трябва да усетим като зрели хора, точно кога този разум е готов да приеме истината. Но не бива да ги лъжем. Ако те не са гении, не бива да им внушаваме, че са най умните, ако те не са красиви, не бива да им внушаваме, че са такива, защото после истината може да ги убие.
При взаимоотношенията мъж жена, вече става дума за друго. Тук имаме сблъсък между семейната обвързаност и свободата. Между вътрешният първичен инстинкт и семейното огнище , спокойствие и верността. Много е всеобхватна тази тема наистина.................и никога няма да стигнем до истината......независимо, че тя е само една.:)))))))))))))))

зад всяка лъжа има мотив, остава въпроса какви са подбудите за нея. Понякога лъжем и неволно, за да спечелим време, хванали са ни на тясно и не сме намерили подходящите думи да поднесем истината така, че да не нараним човека. В най-честите случаи сами принуждаваме хората да ни лъжат, защото трудно понасяме истината, която толкова много ценим :)...

Благодаря за този коментар, чудесно си казал това, което съм искала да кажа. Истината често пъти е свързана с вярата, с това в което искаме да вярваме. Да наложиш своя истина на някой е равностойно на това да искаш да промениш светогледа му...

въпроса не е в това дали всички хора сме лъжци :). Погледнато философски всеки има свое усещане за истина. Въпросът е повече в това, че истината, особено горчивата, има тежко въздействие върху психиката и емоционалното състояние на хората. Понякога за да смекчим това въздействие казваме истината толкова заобиколно и внимателно, че се оказва че не са ни разбрали и са разбрали съвсем друга истина :)...

Коментара ти изцяло покрива случаите на първото впечатление, изграждаш си мнение за някой и смяташ, че истинита за този е една, но когато го опознаеш разбираш, че си грешил и ако случайно си изразявал пред други мнението си за човека, после, когато го промениш излиза, че си лицемер. Истината обаче е, че истината ти за този човек се е променила :)...

Гоненето на интереси и материални облаги са неща, които се улавят сравнително лесно, лъжите свързани с тях са повърхностни. Хитруването и тарикатлъка е явно подценяване на интелекта на другите, такива хора най-често лъжат себе си и си вредят. В повечето случаи обаче истината за тях е, че това е начинът, че се налага да постъпват така, че живота ги принуждава и прочие. Не познавам хора, дори най-големите лъжци, които да се имат за мерзавци :)...

И аз така мисля :)...

Рат, нима има човек, който да знае вселенската истина? Двама души се развеждат и двете истории на съпрузите звучат правдоподобно, но са твърде различни, очевидно е, че някой от тях лъже, истината обаче се оказва някъде по средата. Често пъти стъпвайки върху някаква истина като основа, ние я пречупваме през своето усещане, това не ни прави лъжци, просто истината за нас е такава. Затова вероятно и ти се струва, че целият свят е лъжа :)...

Изобщо не ми се струва, че целият свят е лъжа и стига дава примери с разводи, защото там не става дума за лъжа или истина, а просто за несходство и неразбирателство. Истината винаги е една. Дали ние я знаем е съвсем различен въпрос. Бащата е изоставил детето, защото го е хванало страх, а не защото не се е разбирал с майката. А той вече какво ще си измисли за ОПРАВДАНИЕ, приемайки, че това е неговата "истина" е съвсем различно нещо.
Казах, че НАШИЯТ, СЕГАШЕН свят е една голяма лъжа. И ако някой твърди противното, то той е наивник, който е лесно лъган. Един бандит, който лъже и мами е ЛЪЖЕЦ и ИЗМАМНИК, независимо, че неговата "истина" е друга, той смята, че се грижи така за семейството си хахаха. Или една жена, която лъже мъжа си,че детето е от него смята, че така е "правилно", защото така и детето има татко и таткото има дете (ще повърна). Истината е бялото........лъжите всички нюанси на сивото и самото черно. Аз лъжа също, но не мога да оправдавам себе си, че видиш ли "така трябвало", "животът го изисквал от мен", няма как да се успокоявам по този лековат начин. Лъжа и си нося последствията, осъзнавам, че това не е правилно и това ми тежи, но всяка неистина трябва да се заплати и аз си плащам цената винаги когато лъжа. НО ОСЪЗНАВАМ, ЧЕ ВЪРША НЕРЕДНО НЕЩО, а не търся извинение, че върша "благородна дейност" лъжейки.

Чудесно, тогава казваме на детето, че баща му е страхливец, а майка му парясница и му пожелаваме успех в живота, макар да не виждам смисъл при положение, че фактът е, че то ще расте без баща което само по себе си е достатъчно тежко. Най-добре е да кажем на хората максимално бързо да си изнесат задниците от автогарата, защото някой малоумник е заложил бомба и който оцелее в паниката оцелее, важното е че нашата съвест е чиста, казали сме им истината. Не става въпрос за това каква е истината за бащата, който от шубе се е чупил някъде, а каква ще е истината за детето, което ще расте без баща. Не става дума и за рекламите, защото те са повече уловка с търговска цел, става въпрос единствено и само за това как и кога да поднесем истината, защото осиновеното дете може да приема приемните родители като свои биологични, колкото за лъжата, че детето е от съответния човек не смятам за благородна когато става въпрос за възрастните, хубаво е човека да знае, че детето не е негово и да прецени дали може да приеме това, но да кажеш на детето, че баща му е друг и този не му е баща, но се грижи за него от милост към майката или защото не му пречи е жестоко и в крайна сметка не казвам ли в поста си, че не е въпроса в това дали лъжеш, а в това какви са подбудите и че казването на истината трябва да е в момент, в който човека е достатъчно зрял за да я приеме и осмисли...

Доближаваш се до истината с всеки следващ коментар :))))))))))))))).
Обричаш на смърт отношенията си с едно дете, ако то разбере, че ти си го лъгала. Излъгал го е най-близкият му човек, а то научава истина от непознат. Убеди го, че лъжеш от благородни подбуди. Децата реагират адски тежко на лъжите. Ние възрастните реагираме доста по-леко.
Излъжи детето, че майка му е добра жена, нека то расте с тази лъжа и после в училище когато то влезе в разправия със съученик, той да му каже "бегай бе, майкати е курва". И то да не знае, да разбере, че най-близките му са го лъгали.
Осиновеното дете колкото се може по-бързо трябва да разбере, какво са биологични родители и кои духовни и житейски настойници.
kass, истината винаги е по-добрият вариант. Просто ние хората сме егоисти и често лъжем, за да предпазим нас самите, а не нашите околни и близки хора. Ето тази истина боли.

Рат, защо мислиш, че не съм съгласна с теб, хайде да направим разграничение между дете и дете. Защото едно е да обесняваш на 3 годишно дете какво са биологични родители и какво духовни и друго на 10 годишно, изобщо това, което ще научи в училище няма връзка с лъжата, защото ако никога не е ставало въпрос за това каква е майка му, няма как да имаме наличие на лъжа. Освен това истината от типа "вие сте бедни" или "баща ти е неудачник" е доста относителна, така че пак имаме на лице субективна истина. Истината е само една казваш, но какво правим когато казуса е морален? Бащата е полицай и е убил човек за което го разследват, но той го е направил да се защити, истината е, че е убиец нали, поне за семейството на убития, по друг начин обаче изглеждат нещата за близките на въпросния полицай и затова какво ще кажат на децата му... Можем да си даваме примери до безкрайност, но няма как да формулираме лъжата за да я избегнем...

Този полицай е отнел човешки живот, истината е, че той е убиец. Пак казвам, че истината е една. Дадох ти пример с измамника, който смята, че така се грижи за семейството си. Не е лесно да бъдеш полицай. Относно възрастта аз не случайно каза, истината да се казва колкото се може по-рано.
Бедността, глупостта и неудачничеството :))))))))))))) са субективни понятия, така, че даването на ОПРЕДЕЛЕНИЯ не го свързвам с истината като понятие. Откраднал е, убил е, изневерил е, напсувал е, набил е, избягал е........
Детето не е негово, майката е проститутка, бащата е алкохолик, всеки си носи кръста.
Обичаш един човек, не го обичаш вече, тук две истини няма.
Не сме на едно мнение, ти се опитваш да оправдаеш лъжата, като и слагаш "благородна" одежда. За мен лъжата винаги е нещо нередно.

ааа, моля, моля, никаква благородна одежда не слагам на лъжата, още пък по-малко я оправдавам, просто казвам, че истината е тежка в много случаи и че е нужна психическа зрялост за нея, ако не искаме да превърнем някой в жесток човек или да предизвикаме крайно негативни последици, какво съм виновна, че всичко извън чистата истина се нарича лъжа, дори скриването на истината или отлагането й за подходящ момент. "Благородството" в което ме обвиняваш, че я обличам е чиста проба преценка на това дали сега е момента да се казва истината, нужно ли е и какви са подбудите да скрием, отложим или представим нещата по по-лесно поносим начин :)...
П.П. Както казва майка ми, човек трябва да узрее за някои неща, в противен случай, истината каквато и да е тя е абсолютно безполезна...

философия..................корен от -1...............:)))))))))))))))))))
Благодаря за дискусията, беше ми прятно, очаквам с нетърпение следващия ти постинг. :))))))))))))

- Какво работи баща ти? - пита учителката
- Тати работи в стриптийз клуб – музикант.
Учителката изпада в ужас и вечерта отива на гости на семейството. Вратата се отваря, бащата – дребен, плешив тип с големи кръгли очила, в апартамента навсякъде висят кабели, тонове микросхеми.
- Вашият син, Иванчо, каза че работите в стриптийз клуб – музкант? Ама вярно ли е?
- А Вие мислите ли, че първокласник ще разбере, че баща му е специалист по протоколи TCP/IP в ethernet мрежите, на микро ниво?

:)

Малко вампирче пита баща си:
-Тате, ти какво работиш?
- Нещо много лошо, пия кръвта на хората...
- Адвокат ли си?
- Ееее, не чак толкова лошо... :):):)...

- Излъгах данъчните, дядо попе!
- Това не е грях чедо, това е чудо!
:)

много е сложно. Различните ситуации изискват различно поведение. Лично аз предпочитам грозната истина пред благородната лъжа. Да се реже на живо! Защото чистата рана от ампутирането на живо зараства много по-бързо от гноясалата и гангренясала от лъжи. Тя може да убие всичко.....

критериите, по които съдим - за някого правилни, за други обратно. Както и благородната лъжа, че и горчивата истина.
Мисля, че по-важно е да бъдем откровени и искрени и да отстояваме позиции, а как ще го кажем - дали с малка лъжа, или с повече истина - зависи от ситуацията.

Аз също го предпочитам, но това не значи, че не се замислям с кой мога да си позволя и с кой не мога да съм директна и болезнено откровена, ако обаче човека има нужда от повечко време да се убеди сам в някои неща, не настоявам да го бичувам с истини, които ще го откажат да търси сам истината и да избяга в красивата лъжа за да си спести болката, която му причинявам...

е, това е много точно казано, казването на истината с красиви думи не означава лъжа, нито пък поднасянето й на порции...

Аз съм твърдо ЗА благородните лъжи. Например когато на баба й откриха рак до последно всички и обяснявахме, че ще се оправи и мисля, че поне в началото тя ни вярваше, това и даваше сили да се бори с болестта. Как щеше да прозвучи, ако и бяхме казали: Абе, докторът каза, че умираш! Не, че в един момент и тя сама не го разбра, но никой никога не й го каза! Или да кажеш на едно осиновено дете, че истинската му майка го е зарязала защото не й пука. Това е жестоко! За това има лъжи, които не са за пренебрегване. Но има и един друг вид лъжи-лъжите, които хората произнасят когато имат интерес от това. Това вече е друго. И в някой случаи дори е подсъдно. Примерно умишлено да дам неверни данни или нещо такова. А има и един трети вид. Те дори не са точно лъжи, а леко доукрасяване на истината. :-)) Примерно си на среща с невероятен човек и искаш да му направиш добро впечатление, е тогава е в реда на нещата лекичко да поизлъжеш за да се изкараш малко по-велик. Но трябва да внимаваш до къде може за да не станеш после за смях. Като един който твърдял, че е маркетинг мениджър в Пица Хът, а всъщност се оказал разносвач на пици. :-)) Та така с лъжите. Понякога има полза от тях, най-вече от благородните.

с помощта на които да се решават споровете. В противен случай, или при игнориране на приетите от всички предварително норми, критерий за истината остава упоритостта и вложените ресурси в отстояването на позициите, защото всеки непримиримо спорещ е убеден, че истината е една и му принадлежи, и следващата стъпка е джихад, защото Бог няма да го изостави, тъй като нашия герой защитава самата Божия истина. Като възможност за прекратяване на кръвопролитния спор остава единствено изчерпване на силите или живите войници на една от страните, но доказателство ли е това за вярващите, че Бог ги е изоставил? Ще приемат ли те някога, че победилият си е платил с неговите жертви за лъжата му и погазването на Божията воля, в която продължават да вярват? Ако ли пък му излязат с номера, че с тези отношения Бог няма нищо общо, как ще си обяснят, че единствено той - въоръженият с пушка, оръжие за масово поразяване или терористични отряди, а не със слово и вяра, е единственият изразител на единствената възможна истина на този свят? Не съм от най-миролюбивите, но за мен силата трябва да служи в защита не на някаква единствена истина, а на общоприетите правила, които предотвравяват злоупотребата с тях в полза на някого.

Да вярваш, че истината е една и ти си изразителят й, е равносилно да вярваш, че имаш власт над живота и смъртта на всички, които няма да са съгласни с теб. Ужасяващо опасно.

и аз съм ЗА благородните лъжи, нищо не печелиш ако кажеш истината осъзнавайки, че ще сринеш вярата на някой, особено ако изказването на истината не води до никаква промяна и няма никакъв смисъл от нея, т.е. просто констатираш факт, освен ако разбира се не се изживяваш в ангела изпратен от самата истина за да отваряш очите на слепците, точно затова и не разбирам защо някой ще трябва да научава истината, че е осиновен в училище от съученците си например и с какво това ще промени живота му към по-добро, но хората често пъти смятат, че няма по-достойно от това да говорят на другите истини, които не са тяхна работа да им казват. Колкото до разносвача на пици, хм пнякога нещата зависят от гледната точка, по татово време например, краварите се водеха "оператор на биологична машина" :))))))

мисля, че с истината много се манипулира, добрия оратор винаги ще наложи своята истина, начетения манипулатор ще измъкне куп информация, която си пропуснал и ще те убеди в истини, които практически са хипотетични. Хората сме склонни да вярваме на този, който никога не ни е подвел, макар да сме го хващали в дребни лъжи, просто никога казвайки нещо не ни е навредил и ние сме убедени в неговата чистосърдечност.
Дали истината е една? Според Рат бяло е бяло и убийството при самозащита и това с цел да остраниш някой от пътя си поставя двамата под един знаменател "убиец", но дори когато приемаме че действието е с един и същ резултат - отнет живот, мисленето и отношението към човешкият живот са различни, единия не би убил без причина, а другия е убиец и като съзнание и като физически извършител. Правилата биха били доста примитивни, ако гедахме на тия неща само в бяло и черно, така че съм абсолютно съгласна с последното ти изречение.

"Да вярваш, че истината е една и ти си изразителят й, е равносилно да вярваш, че имаш власт над живота и смъртта на всички, които няма да са съгласни с теб. Ужасяващо опасно."

Красивите мисли никога няма да родят грозна лъжа.

Истински е!
Това ме подсеща, че дори и да лъжем, в крайна сметка, ако не е трябвало, истината излиза на яве. Най-важното според мен е да не лъжем себе си!

zanimavala mnogo godini... ne prochetoh 45 te komentara nad men, ta ... sorry ako povtarqm nqkogo i sorry, che pisha na latinica, no sym v chujbinsko.
Ta - osven, che nqma qsni i absolutni istini, sto se otnasq do choveshko povedenie i choveshki modeli, nqma i universalno izraboteni etichni i kolichestveni kriterii otnosno istini i luji. V jivota sa mi se sluchvali tolkova mnogo situacii, kogato kato kaja istinata...stava po-kofti. I ustanovih, che ne rqdko e ne vajno da kaja istina ili luja, a da vnimavam KAK kazvam istinata, KOGA da q kaja i t.n. Tova spored men e po-vajno. V kraq na kraistata sum za tova da se kazva istinata, no e vajno kak i koga.

Moite 2 centa, kakto se kazva za moite 2-3 min. Inache temata e maj bezkrajna s bezkrajno mnogo primeri v 2-te posoki. I se radvam, che otnovo vidyah hubavi i interesni misli na kass :)

А що е Истина?

Благодаря :)...

Себе си за жалост май най-много лъжем искайки истината да е друга. Благодаря mikino :)...

Според мен, критерия за ораторско майсторство не е да убедиш на момента тълпата в неотложната необходимост да гласува за X. Само един пример – Мартин Лутър Кинг “Имам една мечта”:

http://ljube.com/609/

Погледни тази реч и прецени словестни еквилибристики само и спекулации ли са призивите на оратора, станали толкова бързо реалност и последвани повече от белите, отколкото от защитаваните. Нямам предвид конкретно единствено расовото разделение, естествено, а аргументацията, обхвата й и най-вече ценностните еталони и ориентири в нея. Представяш ли си тази реч да се обезсмисли от капачки за буркани, олио и двадесетолевки, които могат да накарат почти всеки разсеян слушател да пропусне речта, или ключовите моменти в нея. Представяш ли си нечий личен фанатизъм да противопостави по-действени и увличащи слова от тези? Аз си представям – ако плаши и сатанизира противниците си. Нима това е ораторско майсторство? Нима са оратори, които у нас непрекъснато “подгряват” възприятията на тълпата за това, че призиви, съизмерими спрямо условията ни с някои такива от речта на М. Л. Кинг, са равностойни по значимост на “съображения” от световен мащаб като “боли ни гъза или дреме ни на дядовия” (с извинение)? Че, който не признава равната им значимост, е фашист и тоталитарист, защото игнорира онзи, на котото му дреме на дядовия?

Когато Рат види как стотици озверели всеки ден искат да го линчуват или мразят до смърт децата му, защото е станал убиец от съвсем благородни според него подбуди, може би ще разбере, че да поставяш под общ знаменател всички убийци, е една доста подстрекателска идея с доста непредсказуеми последствия.

Благодаря, за мен истински човек е не този, който говори само истини, а който умее да ги казва така, че те да имат смисъл. Американците имат една поговорка която гласи: "Няма никакъв смисъл да казваш, че колата е бяла, когато тя очевидно е бяла". Много хора подчертават нечий недостатък, под предлог че са прями, но с това само издевателстват над личността и чувствата на човека, защото ако кажеш на грозния, че го намираш за красив човек, не означава че в товите очи е самия красавец или че го лъжеш, а че си го приел такъв, какъвто е и си видял друга красота в него...

Ами например, че куцият е куц, дебелия - дебел, ниския - нисък и т.н. :)))))...

Възразявам! Гъливер в страната на лилипутите е бил великан, а в страната на великаните - лилипут. Само, моля, не прехвърляй към мен въпроса на Хараланов. ;)))

Не ми се лъже по въпроса! Хубава вечер от мен!

Kak shte znaem koe e istina ako ya nyama lujata

Благодаря за страхотния коментар 50, а колкото до Гъливер имам по-интересен пример: печелим билети за кино като образцов клас, ние с моята приятелка предния ден сме гледали "Стената" на П.Флойд и убеждаваме съучениците си съвсем искрено, че филма е страхотен, на другия ден половината клас щеше да ни убие, че си профукали блетите да ни се връзват на шегата, а ние им казахме истината, хубав е филма, на нас ни хареса :)...

Ами кажи истината тогава :)...
Хубава вечер и на теб :)...

когато се чудя дали нещо е истина или не, обикновено се обръщам към фактите :)...
Примерно, чудя се обичат ли ме или сладко ме лъжат, проверявам фактите и си изграждам приблизително точна представа за нещата :)...

Истната е доста субективна категория.
Всеки има своя истина,
но сбора от истините на отделните хора не прави цялата истина.
Истината се мери през моралните категории на обществото, типа на цивилизацията и интелигентността на човешката популация.
Няма универсална истина.

За мене истината е една и тя има толкова лица, колкото чифта очи я гледат. Всеки живее със собствената си истина. Обществото върви напред тогава, когато тази истина се споделя от болшенството от хората или поне в по голям процент.

Истината - рядко е достъпна за този който е способен да я изрече.
Когато кажа нещо, което е моята истина, такава каквато я знам, каквато чувствам порив да я изрека, независимо от последиците върху себе си, избягвам да изричам:
"казвам истината" - защото тази фраза би я превърнала най-вероятно в най-опасната неистина. Вместо това казвам: "искрен съм", защото това не изключва, аз да съм заблуден, колкото и честно да говоря.
Когато давам мнение, независимо дали е положително или отрицателно, казвам: харесва ми, не ми харесва, а не лошо е, добро е. Защото, откъде пък аз, да съм сигурния, че преценката ми е вярна.
За мен е проява на възможно най-лош вкус да се каже: "Аз знам истината, това е такова, онова онакова" Да, има и очиизбодни с лошите си или добрите си качества обекти и все пак да не забравяме, че качеството е въпрос на субективно определение. Не му трябва на един алкохолизиран индианец пишеща машина, независимо колко е добро производството й, но независимо колко е долнокачествено уискито то има по-висока стойност от нея, за него, защото той е определящият качеството й. И обратно: за един болнав, но интелектуално озарен учен и най-лошата пишеща машина е по-добра и от най-доброто уиски, в дадени моменти. Чия истина е по-истинска, на индианеца, за който уискито е ценност или за професора за който пишещата машина е ценност. Няма по-истинска истина.
А ако оставим аксеологията и минем на безъмнените истини, които ни сервира деня: пожара в долното помещение или да речем наближаващата криза, въпрос на добра оценка и стил е, по такъв начин да бъде изречена истината, че тя да предпази, а не да убие.
Стойностна е само истината за която сме подготвени.
Казва го един човек, който не е фен на лъжата и понякога е способен на драстична искреност.

Поздрави за темата.

Истината, както и лъжата, е представа. Нашата, днес ...
Поздрави, Касс ! :))
П.П Това е само съждение, надявам се - истинно.;)

Сериозна тема си подхванала. Има лъжа и лъжа, едната е, за да помогнеш на себе си, а втората, за да помогнеш на другите. Във никакъв случай не може да се говори за едно и също действие макар името да е едно - лъжа.

Много неща в речта на М. Л. Кинг са забележителни и могат да бъдат отнесени за много ситуации както извън Америка, така и у нас. Малък пример с цитат от речта:

“Но ние отказваме да повярваме, че банката на справедлимвостта е фалирала. ... ....
... ...
С тази вяра, ние сме способни да изсечем от планината на отчаянието камък на надеждата. С тази вяра ще превърнем фалшивите акорди на нацията ни в красива симфония на братството. И, ако Америка ще бъде велика нация, това трябва да стане реалност.” Ето как американците искат от политиците си.

Е, как у нас да искаш и очакваш нещо от политици, след като те са се самонарекли “маскари” и малоумниците са го повторили и потретили? И, за радост на хитреците, малоумниците продължават да го повтарят при всеки възможен случай, защото от маскара не се очаква нищо, но маскара си прави, каквото си иска, нали?

Колкото до Пинк Флойд и “Стената”, предполагам, че и съучениците ти - също като днешните малоумни плювачи и мрънкачи, не са имали идеята да очакват нещо конкретно от учителите и системата, за да не пренебрегнат поне култовото: “Hey, teacher leave them kids alone
All in all you're just another brick in the wall”

Успешен ден!

Така е Боре, всеки си има своя истина, споделянето между хората е именно в това да обменяме своите истини, често пъти дори ги променяме след като погледнем нещата от друг ъгъл :)... Затова и смятам, че е върос на възпитание и интелигентност до колко разбираме, че истината не винаги е такава, каквато ни изглежда, за да отсечем категорично, че сме прави. Колкото до лъжата, тя също е въпрос а морал и на преценка, защото не винаги когато казваме някаква лъжа или изменяме леко истината, или просто не я казваме цялата го правим с цел да измамим някой и да му навредимм а просто се опитваме да го предпазим до момента в който той е готов да прогледне за истината :)...
Поздрави!

истината често пъти е това, в което вярваме. Вярваме, че децата ни са умни и това е нашата истина, всеки който ни убеждава в противното е злонамерен според нас. За да стане истината една за цялото общество, ние трябва да повярваме в нещо всички заедно :)...

"Стойностна е само истината за която сме подготвени."...
И аз така мисля Стеф и затова смятам, че е много важно да подготвиш някой за истината преди да я изречеш, защото в противен случай смисълът от нея е безполезен...

Лъжата, която вдъхва надежда, вяра и смисъл да продължиш... До колко е ненужна? Аз лично смятам, че ако изричаме жестоките истини ставаме жестоки хора, извън силната ни вяра, че истината е най-важна нека се замислим дали пък не е по-важно щастието, защото няма никакъв смисъл да кажеш на детето, че баща му е престъпник и е в затвора, след като няма да промениш този факт, а само ще натовариш психиката му с товар, който не е подготвено да носи...

Моного добре си го казал, благодаря sparotok ...

Темата е много дълга, направо за отделен пост. Истината е такава, каквато искаме или я представяме. Ако някой вижда негативното - той казва "животът е кофти", ако вижда хубавото казва "животът е прекрасен", е, при това положение кой от двамата лъже? В речта забелязах нещо много вжно, че никъде не се спомена, че белият човек е кофти, а че черния не е равноправен с него.Това поставя истината на вярната плоскост, отнесено към нас - това значи, че проблема не е в бедността, а в равноправието и когато истината се постави на вярната плоскост исканията ще станат конкретни, в противен случай всеки ще дърпа чергата към себе си и никога няма да има основна истина върху която да стъпим...

Съгласен съм!

Бог никога не ни излъга. Напротив, Той ненавижда лъжата. Ние сме създадени по Негов образ и подобие. Той най-малкото иска от нас да живеем в лъжа, да се оправдаваме с така нар. "благородни лъжи". Можем единствено да се въздаржим с неказване на факта, но не да излъжем, защото автоматично една лъжа води след себе си друга, ставаме уязвими и вместо да уповаваме на Господ, минаваме в легиона на сатана, който е буден, да ни държи в примките си.
Извинете ме за архаичното писане и изказване, но едно смея да твърдя: Истината ни приближава към Бога, защото Той е Пътя, Светлината, Истината и Любовта. Когато сме се покаяли за наша грешка и извършен грях, Господ ни изпраща опростителен дух и бидейки с Него, всяка трудност, която се изпречва на пътя ни, /била даже като деликатните въпроси на невинно дете/, с нея ще получим и мъдрост и разум,и любов, как да общуваме, как да реагираме, как да опазим онова, което ни е дар: Живот, но не с цената на малки или големи лъжи!
Любимите ми книги и филми са точно онези, в които главният герой съзнава какви опустошителни последици ще нанесе отказа му от лъжата и държенето на истината, аз като читател или зрител, също си мисля "по човешки"- ох, добре, че не съм на негово място, дали ще издържа такова натоварване и загуба....но Господ е добър и любящ да се намеси в правилното време, да застане на страната на ходещия и пребъдващия във вяра и да "обърне" хода на развитието на действието /живота му/ да даде изходен път по най-чуден начин и аз също да остана възхитена и да си кажа отново и отново: Благодаря ти Господи, че Те има и че ни даваш любов и истина.
Поздрави, кас.И благодаря на рат!

Аз не знам защо поста се приема като защита на лъжата, разбира се, че истината е много важно нещо, но факт е, че всички лъжем понякога, въпрос на преценка е дали е моментът сега да кажем истината. В примера си за бременната жена, аз не знам дали бих й стоварила истина при положение, че бременноста е тежка и рискована и че шока от новината която ще й стоваря е огромен. Също така не знам дали бих казала какво мисля за ремонта на някой точно в момента в който той е гребена на щастието си, може би по-късно, когато с мнението си няма да му причиня разочарование. Въпросът не е в това да лъжем, а в това дали сме посмислили каква истина стоварваме, в кой момент, как ще бъде приета, какво ще причиним и т.н. Нека не бъркаме липсата си на преценка, тактичност, грубост и неумението си да се поставяме на мястото на другия с прямота. Да си прям и откровен не означава да "изпляскаш" на някой нещо в очите и да го зарежеш да се оправя с последвалия го психически стрес както може, вярвайки, че си единствения, който се е осмелил да му отвори очите. Понякога истината не е нужно да се каже, а да се покаже или да го "заведеш" при нея по пътя на самоосъзнаването. Малкото дете трябва да живее в детски свят, то няма да разбере защо си няма баща понеже баща му е зарязал майка му, макар вътрешно да чувства, че неговата съдба е друга, то има нужда и от баща макар и "виртуален", за да се чувства равноправен с другите. Когато започне да разбира отношенията между мъжа и жената, тогава ще разбере истината и ще е склонно да я приеме по-леко, макар тя да е също толкова грозна. Не бива да смазваме психиката на един бъдещ човек в името на това винаги да говорим истината, защото далеч по-важно е той да се изгради като щастлив човек със самочувствие и вяра в себе си, пред това ние да сме с чистата съвест, че никога не сме си изкривили душата за нищо...
Поздрави!

П.П. За пример ще дам братовчедка си, която е разбрала, че майка й е умряла при раждането й чак на 12 години, до този момент тя е вярвала, че тя е заминала някъде и някой ден ще се видят. Когато е разбрала истината е казала "предпочитах, никога да не разбирам това" и от този момент нататък живота й се е преобърнал, до момента в който не е осъзнала, че смъртта е част от живота и не се е примирила...

Чудесен постинг, Касс:)

"Нека не бъркаме липсата си на преценка, тактичност, грубост и неумението си да се поставяме на мястото на другия с прямота. (...) Понякога истината не е нужно да се каже, а да се покаже или да го "заведеш" при нея по пътя на самоосъзнаването."

Много точно казано. Това се опитвах и аз да изразя, може би неясно, но тук си го казала перфектно!

Марксизма ни учеше, че имало обективна истина. Да, има такава, но единствено като съгласие с нещо, което друг вече е успял да провъзгласи за истина. А някой от привържениците на истината "до дупка" знае ли колко са въпросите с един-единствен, при това - предварително известен отговор?

ако трябва да формулираме истината, то тя вероятно е отбелязването на някакъв факт, факт е че вчера си бил на работа (примерно), това е истина, защото си бил там. Когато трябва да кажем някаква истина (факт), която на нас ни е известна, но на друг не трябва да знаем, че това ще промени емоционално човека, защото той ще трябва да живее според новото положение - бащата е мъртъв, детето е неизлечимо болно (да пази Господ), мъжът или жената е срещнал друг/а и иска развод и т.н. и т.н. Когато животът на човек се променя е много важно да бъде подготвен за промяната, защото психиката има нужда от време за да се адаптира. Когато говорим за истината, която не е подкопана с факти, а само с възгледи, усещания, мнение, религия и прочие ние неименуемо ще се срещнем с поне няколко други "истини" по съответния въпрос и е адски глупаво да настояваме, че нашата истина е абсолютната истина :)))...

Казваш, било факт, че вчера съм бил на работа!? Да, така е, но нали знаеш какво ще стане с този неоспорим факт, ако възвикне интерес да не съм бил там. Първо започват интерпретациите с часът – сутринта, на обяд, и недай Боже в еди колко си часа да съм бил в някой обект извън обичайната ми месторабота, или да съм в необичаен час. Следват спекулациите с доказателствата, и недай Боже, по независеща от мен причина, да няма кой да ме е видял където някой прецени, че задължително трябва да съм бил. После следват оспорванията с какво съм се занимавам и дали е било, каквото би удовлетворило арбитъра по случая, и т.н. простия факт може да глътне като нищо три дни проучване и почти всяко доказателство да бъде оспорено с някакво на глед несъществено съображение, но не – арбитъра или свидетелите се тръшкат ли, тръшкат и няма шанс да се постигне консенсус поне по критериите за преценката “да” или “не”. Защо ли ми се струва, че без ясен предварителен регламент за това какво значи да си бил на работа, и всички съдии на България не биха могли да отсъдят ... или няма да им стигнат доказателствата, поне засега... :)))

Истината е .. в малката лъжа :) Поздрави. ВВ

Фактите са си факти, а кой как ще ги тълкува и разтяга е отделен въпрос :))))) То верно, че съдейки по нашия съд много факти не са такива каквито са, но това е друга тема :)))))

Това звучи малко като "истината е някъде там", реплика от "Досиетата Х" :)))))))))))))...

Марк Твен го е казал блестящо и аз съм си "откраднал" неговите слова. "Преди да започнем да изопачаваме фактите, трябва да ги опознаем добре" Цитирам по памет.
Колкото за истината и лъжата. Аз си имам своя теория за истината, лъжата и чувството за хумор на Бог. Той е оставил своето съобщение за това и то, в строежа на вселената. Не ме считайте за тежко луд, но как да се разчете Принципът на неопределеността на Хайзенберг? :-)))) Че има една истина? Не, естествено. :-)))

ооо, изопачаването на фактите, особено на тези които не можем да опознаем напълно, водят до създаването на много теории, остава само и някой да повярва в тях за да станат истина, поне за повярвалия :))))))

:-)))))))))) Да изопачаваме със всички сили.

Сега се сетих, за теорията, че ако всичко е родено и създадено предварително в мисълта на - да го наречем - Вселенския Разум и в него всичко е истинно, и няма лъжа, то значи всяка наша мисъл е по необходимост истинна :) Просто тя не е наша, а ние сме я "уловили" :) Друг въпрос, че не можем да я "уловим" в пълнота. Така че има ли изобщо лъжа, след като ако възприемаме нещо като лъжа, то значи Вселенският Разум лъже? :) Ама знае ли човек...

http://t0.gstatic.com/images?q=tbn:r6iQ_m4KXVoNBM:http://phoebekate.com/wp-content/uploads/2008/09/roleofdice2.jpg&t=1

:)

фил, теории колкото щеш, но като заговорихме имам една моя си, в която смятам, че Вселенския разум е дал на всекиго по парченце от пъзела, затова едни мислят в една насока - други в друга и чак когато хората се съберат и наредят пъзела, чак тогава ще научат цялата истина :), до тогава ще се градят теории само върху част от истината, демек във всяка мисъл има само 1% истина и 99% процента всякакви измишльотини тя да се докаже и наложи за абсолютна :))))...

лъжите са еднакво нужни и ненужни, но имат един огромен недостатък - трябва да ги помниш! Защото, не ги ли помниш, много бързо те хващат и още по-бързо те намъкват в приказката за лъжливото овчарче, без обаче да си приказен герой там...;)))