Преди месец попаднах на потресаваща статия, която извади наяве положението в българските домове за деца с увреждания. В статията се посочваше данни за смъртта на 238 деца за период от 10 години, повечето от които умират от глад, рани, неоказана навреме медицинска помощ. С две думи оставени да умрат.

   Това е снимка на Лора. На седем години тя тежи 7 килограма:

 


 

А това е снимка на същата тази Лора, десет години по-късно под грижите на новите й родители Елза и Джак Лоу.

 

 Аз все още нямам отговор на писмото си изпратено до прокуратурата и вероятно няма да получа, че коя съм аз? Но независимо дали е необходимо прокуратурата да отговаря на всеки един, отправил им лично писмо да си свършат работата, то тя е абсолютно задължена да потърси отговорност и да информира обществото за работата си по един толкова шокиращ по своята жестокост случай. За жалост обаче днес се чувствам като една наивница в своята вътрешна увереност, че в България  все още са останали, макар и шепа хора, които са запазили вътрешната си потребност справедливостта да възтържествува, да има възмездие за нещастието причинено от безхаберие.

 Наивна ли съм?

 Вероятно!

 Тази сутрин по сутрешния блог на Б-тв гледах и слушах коментари по случая с автобуса убил на място 16 души и ранил други 13, двама от които също умират. Причината е в неизправни спирачки.

Отново се питам има ли виновен за 18 гроба след кошмарния Спасовден край Ямбол?

Гвоздей, тел и монета от 5 ст. вместо резервни части са използвани за ремонт на спирачната система, а виновните се оказват собственика на автобуса и шофьора. Личната им вина е очевидна, единия за неизправна техника, другия за откритите 0,66 промила алкохол в кръвта. Аз обаче се питам къде са техниците, сервиза допуснал автобуса на пътя, за какво са всички изисквания ако никой не ги спазва и което е по-лошо няма да понесе отговорност за подписа си под документа „изправен”??? Защото все ми се струва, че не е въпроса толкова в това дали ще те накажат, а дали някой няма да пострада, защото допускайки неизправна кола на пътя, предпоставката за катастрофа е налице и косвено носиш отговорност. Бедите не се случват просто така, те обикновено са поредица от фатални грешки или оставени на случайността въпроси на принципа „да се надяваме, че няма да се случи”, но то се случва, все по-често, напомня ни, че няма безгранично милосърдие на съдбата, че животът не може да ни подмине и няма да ни остави да минаваме между капките безкрайно, че 100 беди ще се разминат, но 101-вата ще е фатална. Е, виновните винаги се оказват тези с най-малко вина – загиналите и живите им роднини, едните гниещи в гроба, другите останали без родители, деца, съпрузи, чийто живот е променен завинаги, които отправят очи към небето и питат: „Боже, защо ме наказа?”, „ Защо точно на мен?”… Но не само те, всички ние се питаме същото „Защо?”… Как и по какъв начин да се преборим, как да принудим тези, които трябва, да бъдат стриктни, не, педантични в работата си, как да ги убедим, че всеки един е в тази игра на „руска ролетка”, в която животът ти зависи от шанса , от това да не се окажеш на неправилното място в неподходящото време и не само ти, а и онези които обичаш? Как? Няма как, защото цялата държава е закърпена с гвоздей, тел и монета от 5 стотинки, защото парите за безопасност, здраве и спокойствието на всички нас отиват за друго, но „мъртвите са си мъртви, Бог да ги прости, нека мислим за живите” е логиката на тези в чиито ръце е съдбата на цял един народ, затова си строим „български Лувър”, вместо да подменим железниците и после Бог ще е виновен, че хора изгоряха като факли в български влак, че един по един излизат от релсите, че пак човешка грешка на някой служител на нисък пост е причината да се сблъскат два влака, нищо че комуникацията е отпреди 100 години… Жалка държава – жалки новини, а нека Смани пита какъв е смисъла на живота в България – жалък, да оцелееш, да се наядеш, да успееш да си платиш сметките, да избуташ и тая година, да опазиш децата си докато пораснат и се спасят по чужбините и след това да умреш, а дотогава ще бягаме от ужаса с чаша ракийка вечер, ще гледаме секс на живо по дискотеките, ще се занимаваме с порноклипа на някоя чалга звезда, ще демонстрираме колко сме добре и колко сме щастливи, колко управни сме в джунглата наречена България и ще си пожелаваме да сме ЖИВИ И ЗДРАВИ, защото това е най-важното, защото трябва да си жив заради децата си, защото трябва да си здрав – пак заради тях, защото без теб не могат да оцелеят, нито по домовете, нито по пътищата, нито в училищата, никъде... защото трябва да имаш сили да създадеш бетониран затвор, където да ги държиш за да ги предпазиш от всичко което ги дебне извън дома, защото трябва да ги изучиш – ти, лично ти, не някой друг, не разчитай на училището, защото  трябва да ги лекуваш – пак ти, лично ти... защото трябва да ги пазиш – мдааа, ти, лично ти, не разчитай на полицията, защото трябва да ги превозиш, трябва да си в постоянна връзка с тях, лично трябва да провериш автобуса, с който трябва да тръгнат на екскурзия за да не загинат във водите на нечия река – ТИ, лично, ти и никой друг…

Е, какво друго да кажа освен: „Мъртвите, Бог да ги прости, живите – да са живи и здрави!”

 

И аз това питам! Наивни ли сме и докога? :(

тя не би довела до фатален край. Поредица от грешки да, но всеки разчита на другите да са си свършили работата, както трябва.

Наивни и безпомощни! Нещо като живи мишени...

Да разчиташ, че един влак на 60 години ще се движи като нов??? Да разчиташ, че някой друг ще поправи грешката??? Как??? Ако спирачките могат да се ремоснтират с монети, нямаше да правят резервни части... Дори нямам думи как да го нарека, не тарикатлък, не мизерия, не дори безотговорност, това е направо безумие!

Просто е трудно да се приеме и понесе продължително време реалното положение, към което ни закрепостяват навици и страхове. Това не е от демокрацията, просто някои искат да изглежда, че е така, за да продължават да назидават.

Под комунистическо бях шофьор на камион и по едно нанадолнище между две села със 6 тона бетонни плочки не успях да овладея машината, забих се в една скала, тя ме изхвърли на поне десет метра височина, камиона ми се преобърна във въздуха, сгромоляса се на пътя върху кабината точно откъм моята страна, потътрузи се по инерция с колелетата нагоре и спря на ръба на 40 метрова пропаст, а аз се изстрелях като пружина с краката нагоре през по-малко пострадалата врата, скочих с крака на земята, изплювам стъклата от устата си, отивам и моля любезно онемелия от ужас шофьор на отървалата се "жигула" да ми даде пожарогасителя си...

Оказа се, че причината е отдавна скъсан клин на кормилната уредба, който е бил само набит, и изпадането му е било въпрос на време, пазя си го даже за спомен. По-интересното е, че ситуацията не позволяваше каквото и да било търсене на отговорност, като се започне от механика (за техническа изправност), който разписва всеки нов пътен лист (почти всеки ден) и периодичните прегледи, които до един бяха проспали факта, въпреки оплакванията ми от съмнителното поведение на кормилната уредба, което обясняваха с допустими луфтове на съвсем други места. Всички от механика бай Русан и т н., се оказаха обвързани в една взаимно-спомагателна мрежа на взаимни нерегламентирани услуги, стигаща до ниво зам-ректор, която сплотява членовете на мрежата в едно срещу всяка опасност от изтичане на информация за онова, което се случва в действителност. Ако главата ми беше по-малко твърда и не бях се отървал само с комбали, никой нямаше да научи, че причина за катастрофата беше скъсаният клин на кормилото на Зила, нито някой щеше за повярва, че е бил набит с чука навътре, за да не бъде сменен със здрав.

и колко безпомощни сме в усилията си да спрем това безумие. А прокуратура няма, тя май е наистина една сложна дума, съставена от няколко по прости и насочени към нас. Може да звучи цинично, но просто е болка.

Помня времената в които всички "ремонтираха" колите си в махалата, помня времената в които шофьорите ставаха от масата и отиваха на работа, помня неизправни автобуси да превозват пътниците в градовете и после... въвеждането на изискванията: проба за алкохол всяка сутрин преди работа, технически прегледи за леките коли всяка година, за автобуси и камиони почти непрекъснато, психотестове, курс за компетентност, такситата - до 5 години и т.н. и т.н., но питам се: ЗА КАКВО? Какво друго освен предпоставка за корупция донесе това? Кой понесе отговорност за неспазването на изискванията???? Очевидно автобуса е влязъл за ремонт и закърпен с тел и монета от 5 стотинки, очевидно е минал преглед след това, значи всичко е по реда си до тук, как обаче се отърваха от отговорност тези, на които държавата осигури работа с изискванията си да минават колите технически преглед, след като работата им не е свършена както трябва??? Не се ли обезсмисля всичко щом в крайна сметка технически грамотните лица няма да бъдат обвинени за нищо????

Тъжно и болезнено е защото се чувстваш като агне на заколение, не знаеш кога и как ще ти дойде редът и ужасно се страхуваш за децата си.

Обезсмисля се, разбира се, че те без риск от обвинение и отговорност, са заинтересовани да пускат неизправни коли, за да отчетат повече работа и да вземат повече пари!

Соца не понасяше да му се сочат кирливите ризи и си измисли механизми за възпрепятстване на подобни "вражески" посегателства срещу него. Лошото е, че робуваме на легендите за "щастливия" соц, и приписваме всичко лошо на демокрацията, вместо да гледаме за свършена и несвършена, кадърна и некадърна работа.

Докато не се научим, че всеки трябва да носи собствената си вина, няма да се оправим. Сутринта слушах, че главния виновник бил шофьора, защото имало 0,66 промила алкохол в кръвта и това забавило реакцията му. Ок, приемам, но не разбирам как се подминава факта, че толкова голяма кола няма грам спирачки??? Че е пусната неизправна на пътя, това да не би да е без значение???
Аз много обичам да гледам разследванията на самолетни катастрофи по Нешънъл Джиографик, там обикновено "човешката грешка" почти не се наказва, смята се човек е устроен да греши и ако пилотът се е заблудил се прави техниката така, че да е невъзможно да се заблуди повече, ако се е напил (няма такъв случай) ще се направи така, че да не се случи повече, с две думи хората инвестират в техниката за да предотвратят нещастията, има много проверки на безопасността - електронна, човешка, после пак електронна и така за да се избегне всяка възможност да се случи нещо. При нас обаче всичко това е немислимо, защото с лекота обвиняваме някой по-простичък и готово, ето възмездие за загиналите... и така до следващия път....

на никой за нищо не му пука. Само ни делят. Не чете ли как Бързата помощ щяла да бъде само за бедни. Защо непрекъснато ни делят на бедни и богати и на какви ли не. Като отидеш в Пирогов, трябва да се чувстваш унизен и беден ли? То е същото, като и със всичко друго. Правителственият Фалкон със сигурност не е ремонтиран с 5ст., въженце и още нещо. Но градският ни транспорт. Спомняш ли си един икарус как смаза главата на едно дете на колелото. Пак нямаше виновни. Няма и да има. Най много да си измият ръцете и да осъдят шофьора. Направо се разстроих. Права си, че сме като агнета на заколение.

Докато не се бръкне в джоба на българина той няма да се научи. Подобно е и с държавата, докато не започне да изплаща зверски неустойки на близките на загиналите, няма да има ред. Тя обаче минава скромно с някой "ден на траур" и някой осъден, обикновено най-бедния и безпомощния и "Бог да ги прости мъртвите", а живите им роднини "да са живи и здрави" - ще го преживеят... Разстроена съм и аз от всичко и от цялата си безпомощност...

За мен концепцията, че демокрацията се учи, не е подходяща, защото предполага нещата да стават от самосебе си. Това дава оправдание на всеки хитрец да манкира до безкрайност. Снощи някакъв ми се изцепи, че гласувалите били виновни за дереджето, а той (безмозъчен или поръчков плювач във всички посоки) нямал пръст в ставащото, защото не бил гласувал. Просто трябва да игнорираме плювачите, за да имаме шанс за избавление от сганта хрантутници, която чака наготово и пречи на всеки опит за промяна.

Не бива да се говори общо за всички домове. Аз съм ходила в такъв дом и останах изненадана от чистотата, обзавеждането, зала за рехабилитация и игри, храна пет пъти дневно, съобразена с всички изисквания, въобще условия, за които децата в детските градини мечтаят. Не е коректно да се слага всичко под един знаменател.

Демокрацията не се учи, дори не се извоюва с кръв, тя се изисква. Гласувал или не, този или онзи на власт, въпроса е в делата и няма оправдание за липсата на такива и погрешние решения. "Safety 1st", всичко друго е от второстепенно значение, въпрос на приоритети, защото когато се загнезди чувството за обреченост в един народ, нищо повече няма значение - ни култура, ни образование, ни нищо...

Благодаря ти monaliza121 за този коментар, надявам се нещата да взимат правилната посока, дано!
Въпреки това обаче, онези загинали в жестоки мъки деца не бъдат подминати, нека се дават за пример добрите "стопани" и положителните примери, а всички безкрупулни бъдат наказани, това е пътят според мен...
Поздрави!

Напълно съгласен!

Повече от 20 години уж демокрация, а в същност анархия!
Да, но това в белите страни и тяхната демокрация го няма - прехвърляне отговорността на другия или което е по- удобното, колективната отговорност.
Ето затова си патиме колективно...

Колективно си патим, по единично оцеляваме, колектив ли сме или единаци, май няма такъв случай никъде по света. Кои сме ние, кои са те? Кой, срещу кого е в крайна сметка?

Всичко.. И хубавото и лошото започва от човека.Ние не живеем извън планетата , в която сме се родили.Взаимносвързани сме и зависим един от друг..Само чрез позитивно и отговорно отношение към самите себе си, човек е полезен и за останалите и за всичко, което ни заобикаля.Ако мислим и действаме така ,няма да има противопоставяне на личния интерес и този на обществото.Само така имаме шанс дА се справим с големите опасности, които застрашават нашият живот! И да гледаме уверено в бъдещето!

Ще избегна високопарните заключения тип "мъдростта на вековете"....

Та това дете на първата снимка изглежда, като току що излязло от някой концентрационен лагер през 45-та!!! Не варварство, а чист геноцид...

Много, ама много шибана работа!!!

Апропо, до коя прокуратура си писала?

Като в третия свят!
А ние къде сме?...
И докога!

Така е miaa, много добре си го казала, но онова чувство в мен, че само малка шепа хора мислят и разбират това не ме напуска. Не мога да спра да се чудя как може да се модернизрат гарите, при положение, че влака може да не пристигне... дерайлирал е някъде по пътя...Наполовина свършена работа, лъскава опаковка, с гнило съдържание на стоката, въобще някакво безумие без ясна цел, кой какво прави и с каква цел, до колко ще е полезно за някой и въобще има ли смисъл при положение, че най-важното - човека, обществото и структурирането на нашия живот са оставени на произвола. Строим градове без пътища, молове без клиенти, гари без влакове, въобще покрив без къща...

Адреса е посочен в поста "Потресаващо" , мисля че е на главния прокурор:
http://kass.blog.bg/zabavlenie/2010/09/21/potresavashto.608811
Но все едно, едва ли някой е чел писмата ни и едва ли смятат че сме способни да ги принудим да свършат каквато и да е работа. Днес търсих информация по случая във фейсбук:
http://www.facebook.com/home.php?#!/group.php?gid=149743138395419
Обаче няма! Само хора желаещи да потърсят отговорност, но нито знаейки как, нито към кого да се обърнат...
Много, ама много гадна работа наистина...

Непрекъснато потресаващи факти, на където и да погледна, вчера четох за новата атракция по дискотеките "секс на живо", преди това разсъждения на младите момичета, просто онемях, за влаковете излизащи от релси през месец да не говорим, скоро ще гледаме и рушащите се панелки, а днес като чух че спирачките били "закърпени" с тел и стотинка съвсем ми призля и като си помислих как ги развяват тия милиони за това и онова, за комисионните им, за предиборните им кампании, за европрограмите и не можах да не се запитам "колко струва човешкия живот?" и какво по-важно може да има от него????...

В Абсурдистан, всичко за което говориш и още хиляди пъти по толкова е просто ежедневие... Повечето беди у нас стават от малоумие, от алчност или от завист, а понякога от комбинация между тях. Днес разговарях с един чужденец, който има бизнес в Бг и говори сравнително добре Български, но дори и акцента му не ми помогна да намеря смешното в неговите думи:
"Вие тука скоро няма се управите, затова казват, че нямало дяволи до Българския казан в ада, вие сами си натискате главите надолу - един на друг.." Това дори не мога да го коментирам, но познай как се почувствах.

Много тъжно и крайно звучиш Веско, аз като един оптимист все ми се иска да вярвам, че нещата не са толкова зле, обаче напоследък ужасно се страхувам, че са минали границата от която можеш да се върнеш, че сме отвъд рамките на поправимото, дано да греша...

Това е начин на мислене, Ив, който няма как да се промени, ако човек сам не реши да го промени. В случая с автобуса, прокурорите са постъпили по същия начин, както и "майсторите", които са закърпили спирачките с тел - просто са отчели работа по най-лесния възможен начин. Дори и катастрофата не ги е накарала да се впечатлят от това, че утре някой от прокурорите по това дело може да е в такъв автобус. Прокурорите просто са закърпили едно дело с тел, пирон и монета, колкото да им се махне от главата. Със сигурност и някои от загиналите също са подхождали също така безхаберно към едно ли друго. На пръв поглед тази промяна трудно може да се осъществи, струва ми се, че единственият път към нея е именно по пътя на страданието. Развитието на един народ не може да прескочи етапите от израстването. Десетилетия бяхме извън развитието и сега просто продължаваме по пътя. Лошото е, че започваме там, откъдето сме спряли, а това, като гледам, е някъде в края на 19 век, началото на 20.
Има го и другият момент, Ив: това е политиката на новините - показват се гадостите, но хубавите остават незабелязани и, поради това, оставаме с впечатлението, че ги няма. Дали сме минали границата, от която няма връщане, не знам, мисля, че все още не, въпросът е, че то ще става все по-трудно и процесът ще изисква все повече време, а не е ясно именно с колко време разполагаме преди наистина да стане необратимо даже и при добро желание.

"Лошото е, че започваме там, откъдето сме спряли..."

Но времето минава Фил, влаковете преди на 20-30 г. сега са на по 40-50, някои на по 60 години, релсите, техниката... панелките също ще започнат да падат скоро и аз изгубвам надежда, че нещата ще се оправят, защото не могат да се кърпят с пирони и тел до безкрайност. В едно предаване питаха Наско Сираков как са успяли да стигнат такова ниво на световното '94 - та и той каза, че те просто са били от предното поколение, онова което е спортувало, ритало топка всеки ден, а днес спортът е катастрофирал тотално, закърпен и той с тел или ластик за коса... Сигурно има и хубави новини, трябва да има, щом има млади хора, но защо терябва да има лоши, при това все такива, които не би трябвало да съществуват, защото не ни е заляло цунами, нито друснало земетресение, нито сме във война, нито имаме тайфуни... лоши новини от безразличие или начин на мислене, или безотговорност или не знам, но все такива каквито не би трябвало да ги има.... Страданието, но не на жертвите, страданието на тези които трябва да понесат отговорност и морална и физическа е това, което ще ни изгради...

Дано е така и аз вярвам и се надявам да е така. Да, случват се нещастия и по света, но едва ли са заради болт и 5 стотинки, не съм черногледа, просто съм изумена от липсата на чувство за мярка, за липсата на страх, онзи глас дето ти казва "абе чакай, я си представи, че тази тел се скъса..." все неща от тоя род ме терзаят. Иначе да, домовете са по-добре, нали цял свят ни видя резила, та се сетихме, а за всички отишли си от света до този момент възмездие ще има ли? Или "Бог да ги прости", каквото било - било... Ще се оправим, ама до тогава колко хора ще пострадат пряко или коствено и нужно ли е, едва ли някой не знае какво е редно и какво не...

Ne moga da vzema otno6enie,za6toto jiveq v 4ujbina i za nqkoi,,az sum si re6ila problema'' i ne bi trqbvalo da se obajdam-spored tqx!!:(((
Moqta 15 god.vnu4ka be6e dve sedmizi tuk(idvala e i lqtoto s mesezi)..i dnes kato q popitax po skaypa kak e minal poleta,kak sa se prizemili...kaza samo--kato sleznaxme i trugnaxme za Vidin..imax 4uvstvoto,4e sum v Bangladej.I ne moga da razbera kakvo tolkova se pravi,4e nqkoi tuk namirat polojitelnoto,4e sme napredvali bavno..Napredvame burzo..oba4e nadolu!!Xorata sviknaxa s mizeriqta..i tova e...

Не знам какво да ти кажа mileidi46, имам познат който живее във Франция и като ми каза, че пускал дъщеря си да пътува сама със самолет от един град до друг (защото тя и бившата му жена живеят далече от него), а дъщеря му е на 10 г. и се опулих. Чудех се не го ли е страх. Аз определено се страхувам да пускам сина си сам където и да било, все ми се струва малък и наивен и как няма, нима мога да се доверя на някого??? Мизерията не е най-страшното, по-страшното е пълнота липса на доверие, липсата на каквато и да било адекватност, защото всички караме стари коли на по 10 години, не търкаляме още дъртите москвичи и жигули, но влаковете ни са онези стари влакове от соца, домовете също бяха, въобще всичко за което държавата трябва да се погрижи да се поднови, включително и системата по която се поема отговорност. май филип е прав, въпрос на мислене е...

за майката, при пълни сметки вода, ток, телефон, храна, и пр разходи... са нещо друго освен ГОНЕНЕ от България за робуване в ЕС за жълти стотинки,
и че не е Геноцид. И тогава най-слабите от слабите са пък на дъното на геноцида съвсем беззащитни. Не може до 100 процента всичко да се приватизира. Пълната приватизация е равна на никакви резерви за слабите в обществото е равна на пълен егоизъм. 2 дини под 1 мишница не може да се носят. Както българите си мислим, че ще изхитрим и световната икономика. За това съм за социализъм и социална мрежа, а не говоря празни приказки. Защото всеки си мисли, че като си нареди семейството с 1 каруца продукти на пазара и ще си оплете своята кошница - другите - кучета ги яли. А утре той или домашните му може да се разболеят и да не стигнат до работата си. Но до там не се мисли. Всичко е краткосрочно, егоистично, хищническо. Граби и се кефи. Това 21 години политика до момента. И не е изхода богатия немец или швед който ще ни изкупи дечицата, а изхода е истински политици, а не тия марионетки на ЦРУ в София и на заборчилата ни за 500 години Световна банка!

Някой знае ли как се процедира с такава петиция, как се внася където трябва?

Всичко, което казваш е така с една уговорка, че проблема не е в приватизацията, а в липсата на контрол. Именно това е причината да се загуби доверие в институциите, в дарителството, в съдебната система и въобще всичко. Колкото и пари да ни дадат ще намерят начин да ни ги вземат, увеличават се пенсиите и заедно с тях тока, храната, бензина и т.н. и всичко е мижи да те лъжа за да кажат после "ние увеличихме пенсиите с ...%", без значение, че след увеличението пенсионерите ядат по-малко, отбелязва се само първата част, винаги има ситен текст обаче... Ни социална, ни частна политика няма да заработи у нас, докато не се промени отношението и не започне да се носи отговорност за свяко действие или бездействие допринесло за нещастието на който и да било...

Направили сме я vmir, подготвена е, Филип я написа и издири телефона на Яна Бюрер Таверние, с която ще се свържем тия дни. Когато научим повече по въпроса и ако се наложи ще я пуснем в нета и дано има резултат...

Браво на вас!!! Казвайте каквото трябва да правим нататък!

Потресаващо! Какво друго мога да кажа, освен че цялата се разтреперах докато четях написаното от теб! Просто нямам какво да добая, освен едно: Господ да ни пази! Че няма на кой друг да разчитаме.

Да, много жалко и тъжно е като се замислиш, че животът ни е на принципа "който оцелее - оцелее", въпрос на късмет и Божия милост...

Твърде драматичен постинг.
Демокрацията се отстоява от нас самите. Не можем да се сърдим на никой.
Питам се, колко от близките са завели дела срещу собственика, шофьора или сервиза.
Питам се, колко от нас счупили колите си в дупки, са завели дела срещу държавата или общиниските власти.
Питам се, колко от ухапаните от бездомни кучета, заведоха дела срещу общинските власти.
Питам се, колко от получилите отказ да получат медицинска грижа заведоха съдебни искове срещу здравна каса или болница.
Единици са и повечето спечелиха делата, но обезщетенията са една малка сумичка, която няма да накара нито една държавна администрация да заработи.
Демокрацията е една постоянна битка за отстояване на права. Всеки ден и на всяка цена. Ако продължаваме да живеем в илюзията, че някой друг ще се грижи за нас, а не ние самите, винаги ще тънем в тази мизерия.

Не съм съгласна rat, не ти трябва да водиш дела. Прокуратурата трябва да се самосезира при престъпления. И какво като поискахме аутопсия на братовчедка ми починала при неясни обстоятелства в болницата, под носа на лекарите, от чието лечение получи масивен мозъчен кръвоизлив и докато вчера си говорехме с нея и я окуражавахме, на другия ден разбираме, че е преместена в друга болница, в клинична кома... и какво от това? Аутопсията показа, че е умряла от инсулт, а какво го е предизвикало - мълчи. Едните доктори казват, че е пристигнала почти мъртва, в безнадеждно състояние - другите, че не е починала при тях и топката се прехвърля от едните на другите, а те си пазят гърбовете, а ти безпомощния човек не знаеш към кого да се обърнеш, няма информация на входа на болницата, няма книга за оплаквания, няма нищо, има само декларации, които трябва да подпишеш при влизането в болницата, и с които да освободиш докторите от отговорност. Ти, аз, той, тя... ние не сме компетентни лица и затова не можем да се преборим, винаги ще ни залъжат някак. Тези пред които номера не може да мине, те трябва с познанията си да ни защитят, ако поискат обаче и така във всяка област на нашия живот... За това са на тези постове. Има твърде много истории из нета за непримирими борци, донкихотовци, които вярват че могат да разрушат системата, да се справят "хищника", многократно превъзхождащ ги, единици успяват с цената на много нерви, пари и ходене по мъките и обикновено за "морална" утеха, защото обезщетенията не могат да покрият нито загубеното време, нито скъсаните нерви, нито причинените щети... Това е...

Без протести, без тръшкания и вайкания. Ако щерка ми и миналата година беше работила като спасителка на плажа както по-предишната, и тя щеше да има право на обезщетение.

Просто там исканията са далеч по-адекватни, отколкото у нас. Повечето хора у нас реват за неща, които не им се полагат, а тези, които имат всички основания да реват не го правят, защото обикновено са сломени, или обезкуражени от първите, които се вайкат неоснователно.

Да престанем с интересчийските смешни вайкания за щяло и нещяло и да застанем зад солидни поводи като този в настоящия постинг.

кассссссссс,

Вариантът, за който говориш ти, вече не съществува.
Държавата не разполага вече със своите над 600 000 'доносници', които бяха от детската градина до банката и постоянно подаваха сигнали за злоупотреби.
Сега живеем в друга система. Система, в която ние трябва да сигнализираме, ние трябва да бутаме, да викаме и да крещим. Да бъдем по-упорити от магарета и по-дебелокожи от волове. Проследи развитието при всички млади демокрации и ще видиш с колко пот, кръв и сълзи са постигнати всички придобивки и нивото на законност и ред, което имат сега повечето от тях.
Тотлитарната система в лицето на държавата се грижеше за всичко, сега това няма как да е случи.

В общи линии винаги има оправдание:
няма пари!
няма кадърен персонал!
няма морал!
няма това, няма онова...
Обаче проблема е, че има всичко, но не се стопанисва правилно, парите отиват за друго, кадърните - в чужбина, моралните погазени от неморалните - шуробаджанащина навсякъде...
И всички реват от това и го разбират, и го приказват, но продължаваме по старо му, модел не донесъл нищо добро, но никаква воля за промяна, в никой...

Ами нали крещим бе rat? Нали писах писмо преди месец до прокурора, нали хората изнесоха доклади, направиха страница във фейсбук:
http://bg-bg.facebook.com/group.php?gid=149743138395419&ref=ts
нали се правят петиции, нали протестират доктори, учители... и какво от това? Всеки дърпа чергата към себе си, едните казват "какво искат лекарите?", другите "учителите не виждат ли, че всички сме на тоя хал" и т.н., всичко е принципа "проблема na давещият се е проблем на самият давещ се" и той се удавя... Това е... А онези които трябва да погледнат въпроса от всички страни се оправдават:
Няма пари, това е по-важно и т.н. и т.н.

касссс,
..................кръв, пот и сълзи.......
Значи това, което правим не е достатъчно.

Благодаря ти rat, непримиримост е вярната посока...

Снимката със 7-ем годишното дете е покъртителна. Гледах и документален филм по подобен случай. Тези служители, работещи там са без сърце. Не мога да си обесня, как един нормален човек може да работи в такава обстановка. И аз работя сред деца, но такова нещо не бих издържала. Нечовешко е.

В една ненормална държава стават ненормални неща и като че ли това е нормално. ЖАЛКО! Плаче ми се, като чета.

Радвам се, че точно днес в навечерието на денят на народните будители 31.10.2010 г. при представянето на второто блогърско списание най-после се видяхме на живо. Срещата в ресторант "Малък Бунарджик" в Пловдив бе чудесна. В Пловдив съм за втори път, първият път бе по покана на МФ "Св.Св Кирил и Методи", защото бях спечелила конкурс.
Поздравления за чудесно оформеното списание и корица! Пожелавам ти още много, много успехи!

Без сърце или са свикнали, не знам, но всичкото това бездушно отношение от върховете до най-дребния служител ме кара да се питам, какъв е смисъла наистина, ако човек не използва живота си за да промени нещо към по-добро...
Поздрави dolsineq, и дано някой ден осъзнем колко скъпо плащаме за монотонния си живот по навик...

Благодаря ти Таня, много приятни впечатления остави в мен при срещата ни на живо. Нещо повече, респектирана съм от положителното ти излъчване, усмивката и изключителнта ти красота. Наистиа вчера бях много развълнувана от срещата с приятни хора и новия брой на списанието "Свободни поети"....

Благодаря ти pevg, обнадеждаваща информация наистина...
Поздрави!