Тези дни докато съм наказана  ми минаха малко странни мисли за блога и смисълът от него. Тук определено съм прекарала много часове, запознах се с много хора, видях и прочетох много неща. Изживях различни емоции и се включвах в различни инициативи  и всичко това трупах като съкровище в сърцето си, на което често като скъперник се радвах. Връщала съм се във вълнуващи постове за да прочета отново, препрочитала съм коментари, купонясвали съм, спорила съм и въобще съм изпитвала всичко, което общуването предлага. Най ценното от всичко обаче са съвсем реалните приятелства в реалния живот, които имам вследствие от виртуалното общуване. Истинско съкровище. Сега обаче разбрах, че това съкровище не ми принадлежи напълно, защото някой може да ми го отнеме с такава лекота и дори да не ми даде обяснение защо, достатъчно е само да задейства опцията „делийт” , след което просто изчезваш, сякаш никога не си съществувал.
   Блога е един много специален сайт, защото в него има много специални хора. Той е единственият сайт, който се радва на собствена група в друга социална мрежа каквато е фейсбук, той е единствения сайт чиито потребители го рекламират и единствения, който има списание създадено с добрата воля на потребителите си. Някои го създадоха с участието си,  други с труда си по организацията, трети с разпространението и финансирането му. Аз разбира се не съм изчезнала или изтрита и все още имам своя профил тук и цялото си събирано съкровище, но предвид случилите се напоследък събития и модераторския непукизъм, разбирам, че това съвсем не означава, че тази съдба няма да ме споходи, ако на някой някога нещо не му се понрави. Може би Батето, Вихра, Радо, Хараланов и ред други са разбрали, че трупат съкровища в чужд джоб и затова се оттеглиха, защото когато един трезор е незащитен то смисълът да влагаш в него каквото и да било е равно на глупост.

 Днес обаче тези мисли ми се изпариха когато попаднах на поста на Малкият принц, защото сред съкровищата има един особен вид диаманти, които никой не може да присвои. Приятелството има свои неписани закони и главният от тях е, че заедно с приятните изживявания, ръка за ръка върви и приятелският дълг. Да си приятел виртуално е най-лесното нещо, защото не ти коства нищо. Въпреки това обаче е трудно да се сподели в случай на нужда от подкрепа. Наблюдавала съм го често. Днес обаче разбрах, че това не е някаква илюзия и то наистина съществува, а крачката от виртуалната подкрепа и реалната е съвсем малка. Случаят с наказанията не е нищо кой знае колко страшно нещо, освен, че е нарушен един основен и определящ живота ни принцип – човешкият. Най-лесно е да махнеш с ръка  и да кажеш „Голяма работа”, но ако всичко което правим в този живот независимо с изгода или не, не се крепи на стабилни основи и принципи, то рано или късно ще рухне…

 

 Благодаря ти Принце!

 Благодаря и на всички, които ни навещаваха, подкрепяха и повдигаха духа и настроението ни!

:) Повече приятели пожелавам :)

Ето така се прави популярен блог http://alibaba40.blog.bg/hobi/2010/12/19/marhaba-tyrsia-si-oazis.653671

НЕРАЗГАДАНИ ИСТИНИ

Има още неразгадани истини,
скътали заровени надълбоко тайни,
непреброени малки пукнатини,
изровили следи от пътища потайни
и дълбоко засипани неизбежни тъги,
изчовъркали до крайност болки нетрайни
и разплетени надежди с дълги коси,
изваяни с дъх на чувства омайни,
и докато ги има тези напъпили рози,
разпукнали се в дните ни, като червени балсами
ще се вливат в душите ни лековити мириси,
ще се лекуват сами дълбоките ни рани,
а топлите нежно тихи води,
ще ни милват надеждно, като изляти от амфори,
ще са бликнали от тях сълзи с вълшебни притчи,
непотушени още от ударите коварни
и ще ги има още тези нежни звезди,
блещукащи с късчета добрини златни
и ще отмиват кървавите ни пресни следи,
от белезите с мисълта за утрини сладки,
като гъделичкат с нови изгревни лъчи,
ароматизирани със сутрешни ласки,
и неутрализирали пропити кафени мириси,
от събудените блажени страсти,
защото има още много такива истини,
да изплуват от душите ни на паузи кратки,
заблещукали с дълбоко скрити мечти,
като изплували от морски дълбини изящни.....
Има ги нашите красиви утрини,
ухаещи на розови храсти,
приютили тайно сълзите ни
и запазили се за бъдещи радости ....

автор: kleopatrasv

Благодаря, подобно karambol5 :)...

бабо Мецо, тази тактика е стара, кой не я знае, даже имаше написан и наръчник за това как да станеш известен. Нужни са ти само 40 разбойника и готово :)...

ехааа, благодаря ти Клео, твоите стихове са също част от съкровището :)...

Има ги, наистина страхотни хора, познавам някои от тях и в реала...

Въпреки честите дразги между блогъри, в по-голямата си част хората тук са добронамерени и отворени. Правили сме си много блогърски срещи и сме си изкарвали много весело... Щом си отскоро значи скоро ще разбереш магията на блога, ако не го съсипят дотогава :)...

Благодаря ти, Ив. Има ги безценните диаманти, макар и да се срещат изключително рядко. Когато съм срещнал такъв, не мога да го подмина. Дано стават повече онези, които успяват да проявят приятелството си не само при веселби, в противен случай сме за никъде. Може би сцената от следващия филм да е малко мелодраматична по американски, но казаното е вярно:

http://www.vbox7.com/play:6787aa9a

"Или ще се сплотим като отбор, или ще умрем като индивидуалисти".
Това е, Ив.

Да, трудно е, когато задаваш трудни въпроси ...
Весели празници, Касс!:))

Който разбере принципа "Съединението прави силата" той ще разбере какво значи да се отвоюват битки. За жалост липсва подобно усещане у българина, защото нищо не ни засяга, докато не ни засегне. Тук нещата са като виртуална игра, върос на избор е дали да останеш или не, но въпреки това принципите са съвсем валидни като за всяко нещо, реално или виртуално. Чудя се къде са демократите на блога? Нали беше по-добре 10 виновни на свобода, отколкото един невинен в затвора. Е, ако при толкова незначително нещо не можем да докажем това, как ще постигнем в реала, където нещата са далеч по-трудни и спорни??? Къде са бленуващите за гражданско общество? Ето принцип, който трябва да се защити, независимо от неговата значимост за реалния ни живот...
Поздрави принце и отново ти благодаря за подкрепата!

Няма нищо трудно, нито във въпроса, нито в отговора. Ако нещо толкова елементарно се окаже трудност, то тежко ни тогава като се изправим пред истински трудности.
Поздрави!