Днес имах дълъг и тежък спор относно робството и неговата същност. За да разберем обаче какво всъщност означава робство, то първо трябва да имаме съвсем ясна дефиниция що е то роб. Моето лично определение за думата роб е съвсем кратко и означава човек без право на свободна воля. Според Уикипедия обаче определението за робство е: Робството е социално-икономическа система, при която на определена личност - наречена роб - се отнема личната свобода и му се налага принудителен труд. Робът се третира като вещ и собственост на неговия притежател.  От което разбираме или поне аз, че робът е човек със социален статут на безправен в страна с робовладелски строй, където той е притежаван,  третиран като вещ и експлоатиран да работи за господаря си. Робът не е имал никакви права, не е можел да притежава собственост, връзките между жената и мъжът роби не са изисквали брак т.е. правна форма на отношения, децата на робите са също роби и притежание на господаря на родителите им, с две думи робът е бил третиран повече като животно отколкото като човек, купуван, продаван или убиван според преценката и желанията на господаря.  За да разберем психологическия момент за подобно отношение на хора към хора, то според мен е редно да проследим начините за попадане под робство, най-основният от които са били войните. Смятало се е, че победителят има право над живота и имуществото на победения. Той е решавал как да се разпореди с извоюваното, практически е ставал притежател. В неговите ръце и власт са били победените, жените и децата им и тяхната свобода и бъдеще. Това означава, че победителят е смятал победеният за по-низша категория човек - слаб, безпомощен, не толкова развит че надделее в битката и т.н. Такава според мен е била психологическата настройка с която едните се определят като господарите (господстващи, имащи надмощие) пред другите и даващи им правото да господстват според законите на по-силния. В този ред на мисли според мен не можем да говорим за робството като социален статут, макар робът да се определя като роб само по отношение на друг свободен човек, защото практически изначалното възникване на робството е резултат на насилствен акт. Ето защо смятам, че роб е именно човек без право на свободна воля. Отнемането на права може да се отнесе до осъдените и затворниците, но свободната воля дали да нарушат закона е тяхна, принудата към труд може да се отнесе до длъжници, но правото на избор да станат такива също е тяхна. При робството обаче няма елемент на свободна воля, те биват с отнети права чрез насилие и са третирани като втора категория хора. Робини ли са „белите робини”? По статут те са свободни граждани, които са станали жертва на насилие, в резултат на което са били продадени като вещ, отнети са им правата и са заставени да работят за техния притежател, третирани са като втора ръка хора и са лишени от правото на свободен избор. Разликата е само в това, че са защитени от закона за разлика от робите в робовладелският строй, които нямат никакъв шанс освен свободата да им бъде дадена от господаря им, т.е. той е решавал. Дали защитата отстрана на закона обаче е това което определя човек като роб или положението в което се намира той спрямо други свободни хора т.е. неговото право на свободен избор ограничено ли е от някой спрямо останалите, което го поставя в неравностойно положение спрямо правата и свободите на другите, независимо дали е законно и въпрос на държавно управление или незаконно и криминално престъпление?  Днес особено много  разисквах въпроса били ли сме или не под турско робство и правилно ли възприемаме понятието роб, робство. Реално погледнато като социално положение ние не можем да се определяме като роби, тъй като не сме били притежавани и сме притежавали имущество, нито турската империя определяна като робовладелска. От друга страна не сме имали свободната воля да решаваме съдбата си, бунтовете и несъгласието ни е решавано по кървав начин чрез насилие, което означава, че сме били третирани като по-низши спрямо турското население и според моето схващане, че роб е всеки чието право на свободен избор е нарушено от друг чрез сила и не сме били равностойни по права и защита, означава, че има елемент на робство…

хвърлих око в последния постинг на радиоточката.
И там, както тук, още в първия абзац видях това "както пише в Уикипедия"
Да ти кажа, щом срещно подобен израз, тутакси излизам.
Но...заради тебе ще изневеря, обещавам.

какво сега не мога да цитирам най-често използваната енциклопедия ли? Аре чети без да мрънкаш, че пост ще трябва да пишеш после :)...

"От друга страна не сме имали свободната воля да решаваме съдбата си, бунтовете и несъгласието ни е решавано по кървав начин чрез насилие, което означава, че сме били третирани като по-низши спрямо турското население."

Впрочем, както е знайно от всички - в Турската империя българи са заемали винаги всякакви отговорни постове в държавата - до членове на Държавния съвет (Иванча х. Пенчович, Князете Богориди и т.н.). На богатите и знатните и тогава са им правили ихтибар, а фукарите са опъвали кайша.

Както и сега, де!

Но може ли българско сърце да остане безучастно при споменаване на Турското рабство, в което сами сме се натикали и държали толкоз време?

Днес турците и циганите у нас не са ли в същото положение? Роби ли са?

Не разбирам въпроса ти? Турците и циганите лишени ли са от защита, има ли специален закон за тях и поставя ли ги в неравностойно положение спрямо останалите граждани? Някой упражнява ли насилие срещу свободната им воля да изразяват недоволство? Има ли наличие на господство над тях? Друг ли определя изборът им във всяко отношение? Ограничени ли са им правата да напускат страната или друга форма чрез която да се проявяват ограничения конкретно спрямо тях???

точно защото е "най-лесната". Затова е най-използвана. Това не я прави най-точна.
Нейсе.
Робството трябва да се разбира в по-широк смислов конткст.
Права си - не само в класическата пардигма на отношенията в робовладелческото общество.
липсата на основни права(политически и социални) - както е било в Турската империя, това си е робство. Остави какво ти приказва Борката. Единици са били допуснатите в някакви сфери.При това те са класически дегенерирали безродници.
Българите са били рая. До средата на 19 век са полагали безплатен робски труд - ангария!!!!

Разбира се, че сме били роби, Ив, в крайна сметка яничарите са били набирани, като насилствено са били взимани деца за яничарския корпус. И това ако не е робство - здраве му кажи.

Благодаря, според мен е важно да се уточни.

мерси Фил и аз така мисля...

правото на човека сам да определи роб ли е, не е ли??? Че с тази дискусия май ще обезсмислите каузата на цялото ни възраждане.

Никой не отнема правото на никой, просто уточняваме. Според мен когато става въпрос за немалък исторически период не можем да говорим за "всеки сам да си решава", историята трябва да се отразява точно...

В т.н. Древен Рим. Донякъде си права. Робите са били считани не за животни, а за "оръдия на труда". Тежко и горко на римски гражданин, ако утрепе роб без причина. Държавата се е отнасяла твърде строго към тези робовладелци. Разпъването на кръст се е прилагало в 2 случая. Робски бунт и религиозна нетърпимост. Еничарите са друга песен. Не са били роби. Свободни хора със особен статут в Империята. Да не пояснявам в детайли. Право на собственост, държавна хранилка и прочее. За еничарския корпус са набирани деца от всички етноси. Не мислете, че съм привърженик на "османското присъствие". Но турци и българи са имали еднакви права на собственост. Пловдивчани, като жители на мултиетнически град го знаят добре. Лично аз не съм чувал за съществуването на пазар за роби по нашите земи. Като място и като документ. Т.е. статутът "човек=роб=стока" не ми е познат. Докато в държавите, които са използвали робите, като оръдия на труда, такива места са известни. Дори са намерени и ценови листи.
Ето един пример, който е пред очите на всички ви. Ислямът забранява виното. Което не пречи куп българи да се собственици на масиви лозя, крупни производители на вино и много,много богати.
Коментарът ми е за тебе, Фил и Борето. Рустамовите текстови изблици не са за коментиране. Тоз човек не знае и не чете и отделно, че не е и чел.

Според мен тук определяме дали сме роби сравнявайки се с други такива. Но робът не се определя спрямо друг роб, а спрямо свободния човек, т.е. има ли господство на един над друг и дали това се дължи на насилствен акт, а не да речем на икономическа зависимост и т.н... Роби има и днес Катана, дори гледах филм в който китайци бяха транспортирани в Америка, продадени, експлоатирани и убивани, как ги наричаш тези хора? Робството не е статут, а безправие, положение в което някой господства на над друг чрез сила...

или на продаване в робство за дългове.

Падане в робство:
- чрез военнопленничество - по силата на самото пленяване, военнопленникът ставал роб; римският гражданин, който успявал да избяга от военнопленничество възвръщал правата си;
- раждане от майка-робиня - детето й е роб, без значение кой е баща му; ако обаче по време на бременноста майката е била свободна, то детето й е свободно също;
- неизправният длъжник, който не изплащал дълга след 60-дневния срок подир извършването на manus iniectio, бил продаван в робство отвъд Тибър;
- заловен крадец на местопрестъплението ставал роб на потърпевшия;
- свободна жена, която е имала плътски връзки с чужд роб въпреки забраната на неговия господар, е ставала робиня на последния;
- сговарянето на двама свободни единият да бъде продаден за да се раздели печалбата водело до загуба на свободата на продадения.

Катана, яничарите не са били роби, но са били набирани насилствено от "раята" без нейното съгласие и то по силата на нормативен акт. Това не е отношение като към свободни хора. Същото е и с насилственото налагане на исляма. Затова и промяната на имената на турците през 80-те е осъдително.

Трябва да се разграничи индивидуалното робство от груповото. Ако човек има трима роби вкъщи, той трябва да им осигури място за спане и храна, защото те не притежават собственост, докато когато се поробва голяма група хора, поробителят няма как да осигури храна на всички, за да им отнеме собствеността. Затова остава някаква форма на собственост, благодарение на която хората да могат да се изхранват. А има и съществена разлика между отношението на турската империя към българското население през самото начало, и в края. Иначе така може да се каже, че и геноцидът в Армения са били управленски акт, а не кланета. Или че легион Х Фретенсис е присъствал в Йерусалим, а не го е разрушил до основи.

същевременно не съм чувал турски поданици да са полагали ангария, това се е правело само от завладяните и съответно поробени народи.

Особено важно е да се разграничи поробване от присъствие. Робството не може да се разглежда като статут, а като третиране по даден начин на едни хора от други що се отнася до правата и свободите на човека. Какво би станала ако сега някой реши да "присъства някъде" и да отнема деца, принуждава към безплатен труд или иззема жени за собствени нужди???

Защото след 5 века робство народът ни създаде един триумф на духа - Възраждането. То не би било възмможно, ако бяхме наистина роби.
След само 50 години "народна власт" мислиш ли,, че ще има Възраждане след катастрофата, в която сме?

Здравейте!
1. В случая Ива ни дава определение, което на нея й харесва (или не, но го дава)
2.Така , че би следвало въз основа на това определение да си правим изводите.
Обаче на мен не ми харесва изходната точка и определение на термина робство.
Това не е беда. За никого.
Поддържам мнението на Евразол - след като наши сънародници, тогава, съвременници на процесите , са се самоопределили като роби , то това трябва да е водещото. Сега от дистанцията на годините и превъзходството на тази или онази научна доктрина, пропаганда или теза, може да се лавира безкрайно в едната или другата посока. Иначе се появяваме в ролята на вездесъщи ментори , които вменяват своите чувства и виждания на самите преки участници в събитията. Да не говорим, че превзимането на царството ни е бил все пак дълъг процес, все още неизяснен с исторически факти и документи. Самата империя се е променяла, променяли са се закони, обществени отношения и прочие, и прочие. Нямаме строго статукво, появило се едновременно в пределите на бившето ни царство (няколко царства ,де) навсякъде. Та едно строго определение за робството на юридическа база би могло да го отхвърли де юре. Но де факто ми стигат Поп Минчо Кръстев и "Видрица ".

Дали е било робство.. Поне според другите народи по това време.. Например руснаците с тяхното крепостничество, а и изобщо всички селяни тогава.. Пък ние сме имали много чорбаджии, градове като Копривчица и Панагюрище - богаташки градчета.. В Германия знам че понякое време народа също е бил като роби.. То и комунизма в такива държави става - когато чорбаджиите са взели всички права и възможности за избор - освен да избягаш гол и бос в друга страна..

Всъщност поста няма за цел да определя ужасяващо или не е било турското робство, а предимно да предизвика дискусия отнесена към понятието робство свързано със свободите и правата на човека.
Възраждането е възраждане именно защото се отнася до пробуждане, прераждане, как би могло това да стане ако е нямало подтисничество, падение преди това...
След 50 годишната "народна" власт няма Възраждане, защото тя не се смята за подтисник, който е отхвърлен и има нов шанс за развитие пред нас, не малка част от народа все още милее за нея...

Ладо, не става въпрос да се явяваме ментори, а да се уточни понятието роб, робство, точно от правна гледна точка човек не може да бъде хем свободен, хем несвободен. Аз не претендирам да съм дала вярното определение за роб, а своето. Ще ми е интересно да чуя и твоето :)...

Благоадяр за коментара..

човек може да попадне при всякакви обстоятелства, но робството и свободата са преди всичко състояния на духа и самоопределението. В днешния уж свободен свят робите са многократно повече и броят им изобщо не се определя от социалния им статут, а от вътрешната им нагласа, психика и самосъзнание. По мои лични наблюдения ужасяващ е процентът на хората у нас, които продължават да живеят в невежество, предразсъдъци и страх, дори без да говорим за материалния им статут! Тези хора така възпитават и децата си. Какви са те освен роби-манипулируеми,подвластни и вярващи единствено в правото на силата, а не обратно?!

От философска гледна точка това е така, но ако никой не ги лишава от свободна воля, не ораничава правата им и не се намират в специално положение спрямо останалите, то не можем да говорим за тях че са роби.

Иве, не те упреквам, че имаш определено виждане и го споделяш. Мнението си го дадох - де юре може да се смята ,че не е имало , но де факто е съществувало. Това мое мнение може да се подкрепи с някои днешни специфични особености - върховенството на закона съществува ли в момента? Едно се твърди, друго се случва. В определен момент примерно беят е имал неограничена власт над раята. Какви са били , освен роби ? Ама нямало закон за робство и ценоразпис за роби.

същото смятам и аз в поста си, изглежда не си го разбрал след обстойното изложение на аргументите на опонентите си за определението робство...

Напротив, разбах :))) Поддържаш термина "Робство" за състоянието на народа ни - наречан и "рум-миллет" или римски народ . Милетите, тоест, отделните вероизповедни общности, сред които и българите в 1870 се нареждат благодарение на Екзархията, притежават по начало немаловажна автономия. Заедно с това, обаче, милетът е и форма на дискриминация, който силно напомня еврейските гета из средновековна Европа или, ако търсим паралели в Съвременността, южноафриканските бантустани.

Радвам се да срещна мнение което съвпада с моето.
Според определението на понятието "робство" , съвсем неправилно е турското владичество да се нарича робство.
Разбира се, по отношение на този период от нашата история , българите са особено чувствителни.
Но аз винаги съм твърдяла, че никой не ни е крив.Допуснали сме да бъдем владяни.
Има и друго - по това време Осмаската империя е била в своя апогей. Точно както България по времето на Симеон Велики.

« Алаеддин паша и Кара халил паша започнали отново да се съветват за увеличение на войската. Те предложили на султан Орхан следното: «Много от държавите на кяфирите с техните деца вече са покорени; мъжете и жените им са превърнати в роби. Те всички са ваши роби и робини. Позволено и възможно е да вземете няколко хилади от техните деца.» Султан Орхан приел съвета на брат си и издал указ за създаването на «нова войска» (йени-чери). Гореспоменатия [Алаеддин] избрал известен брой близки до възмъжалата възраст момчета и им дал названието «сбор» (девширме). След това той ги разпределил сред турците (знатни, земеделци и обикновени хора-рая), за да се обучат на турски език и робско служене.

Мехмед Нешри е един от основните източници за поробването на българските земи от турците. Една част от сведенията, които той дава са идентични с известията от някои други турски хроники от ХV-ХVІв.

но имам предвид това, което по-горе един коментар посочва - в сравнение с руското крепостничество у нас не е било по-зле, а обратното. Напротив, при непосилно робство не би могло да има възраждане, точно пробуждането показва, че духът на народа е останал жив, и в тоя смисъл пследиците от турското робство не са пагубни.

Според мен, трябва да се добави и това, че в древния Рим нерядко е прилагано освобождаването на роби. Това показва, че личните качества са били ценени поне наравно със социалния статус, а немалко освободени роби са се издигнали до върховете в управленската йерархия. Това е забележително!

16. kass,

"Особено важно е да се разграничи поробване от присъствие." - за мен е следното, Ив: човек, който е в къщата ми като гост, присъства в нея, а човек, който в моята къща издава заповеди, изисква подчинение и налага груби наказания, стигащи до вандализъм, без да се съобразява с каквито и да било мои права, като държи пистолет, е поробител.

28. joysii:

"...съвсем неправилно е турското владичество да се нарича робство." Имам един теоретичен въпрос: ако нахълтам с няколко апаши у вас, пребия мъжа ти, теб изнасиля, отведа в плен по-голямото ти дете и ви задължа да ми плащате данък под заплаха да не ви избия барабар с малкото ти дете, аз поробител ли ще бъда или владика? Остави това, че сега ще бъда криминално преследван и т.н., погледни го принципно? Не става въпрос за чувствителност, миналото е минало и е глупаво днес да се дърляме на тази основа, коментираме принципното положение. А за това, че никой не ни е крив, съм напълно съгласен: най-малкото Срацимир е можел да се размърда заедно с Шишман, а не да гледа сеир.

31. poligor,

"...при непосилно робство не би могло да има възраждане, точно пробуждането показва, че духът на народа е останал жив..." - след като всички сме съгласни, че в Античния Рим е имало съвсем ясно откроено робство, то нека не забравяме Спартак и бунта на гладиаторите, които по същество са си били роби, предназначени за забавление. Сиреч, и там, при откровено робство, духът на робите е оставал жив. В своите "Нравствени писма до Луцилий", в ІV писмо, Сенека пише: "Загиналите от робска ярост са не по-малко от загиналите от царски гняв." (Целият цитат е: "Загиналите от робска ярост са не по-малко от загиналите от царски гняв. И така, какво значение има за теб колко е силен онзи от когото се страхуваш, след като това, от което се страхуваш е по силата на всеки?")

Робството си продължава - 21 години демократично робство и крадливи политици.
Такова робство е много по-тежко!

Казваш нещо изключително важно, което може да се изтълкува като че, комунизмът е стъпкал духа у нас. Както казва Касс: След 50 годишната "народна" власт няма Възраждане, защото тя не се смята за подтисник, който е отхвърлен и има нов шанс за развитие пред нас, не малка част от народа все още милее за нея..."

Другото възможно обяснение е, че у нас робството е любимо състояние за мнозина, говоря за "правото" да се поставиш сам в ролята на роб, неспособен да мисли и носи отговорност над нуждите на собствените си сетива и физически потребности, роб, готов заради глупостта, ограничеността и тъпоумието си да унищожи собствената си държава само, за да няма нещо или някой да му напомня, че трябва да поиска повече и от себе си. С подобна мотивация крепостите и укрепленията са били предавани на турците от хора, за които най-важно е било да видят господарите си заклани, и ако някой ми каже, че са имали право на това, той явно също мечтае за възможността да предаде сънародниците си в робство. Всъщност, предателството на околните в робство и комунизмът не се различават принципно.

Не става въпрос за емоции, а за уточнение. Ще ми е интересно да чуя твоето и на Борето определеня за робство... Може ли човек да бъде роб ако пректически не е продаван като стока???

Лично аз смятам, че човешкия дух не може да бъде поробен, човек винаги ще търси пътят към свободата, независимо колко тежка или лека е формата на господстване над него...

Днес не можем да говорим за робство до колкото всеки има свободна воля и право дори да емигрира ако желае, отделен е въпроса как се чувстваме... Но все пак роб означава (поне според мен) човек без свободна воля...

"Правото" да се поставиш в позицията роб не е нищо друго от това да се откажеш да упражняваш правото си на свобода, несъзнателно надявам се, затова и желанието да поставиш другия в позиция на робство е толкова силно, тъй като човек се определя според другия. Ако си несвободен до свободния, ти си роб, ако станете двама роби - ставате двама свободни, тъй като няма с кой да се сравните за да се определите като роби...

Много точно и вярно, въпреки, че аз разглеждам робството не толкова като система, колкото като лично предпочитание. Разбирам нещастието на повечето от поробените хора, но трябва и да се признае, че от роба се очаква по-малко ум, и това е дало възможност на много роби да спечелят одобрение и да бъдат освободени от робство. Обратното - днес хора без елементарни познания, усет и съпричастност да претендират за разбиране на обществените процеси, политиката и хората, и така да попадат под робството на собствената си глупост и да правят всичко възможно да я осигурят и на останалите, за да бъдат поне равни с тях. Естествено, че глупостта да искаш невъзможното е добре дошла за мнозина, и така всички буксуваме на място, защото дружина глупци прави и невъзможното да попречи да се видят разликите между хората единствено от страх, че ще изпаднат на дъното. Затова клеветите, истериите и интригите са им любимият начин на изява.

Аз не мога да приема каквато и да било проява на свободна воля за робство. Робството се дължи единствено и само на насилствено отнети ти права. Да станеш доброволно слуга на някой е едно, но да си роб е друго, поне според мен, защото слугата е човек, който обслужва друг човек, за разлика от роба който е всичко: слуга, работник, гладиатор, въобще каквото господаря пожелае, защото робът няма право над собственият си живот... Тъй, че в коментар 39 аз също говоря в преносен смисъл на думата. В общи линии, абсолютна свобода няма, всяко нещо има граници и измерения, както и свободите, затова когато има някой със свободи повече от твоите, ти си третиран като по-низш и затова си ограничаван. Ограниченият повече се сравнява по свободния и разбира че е с ограничени свободи, когато двамата се изравнят по ограничения, те ще бъдат и еднакво свободни, т.е.. дали единия ще получи повече свободи от преди или другия по-малко е без значение... Например по татово всички бяхме еднакво свободни да не напускаме соц лагера :))))... отнасяйки се до нас, ние не сме били роби спрямо други сънародници или страни от соц лагера, били сме с еднакви права. Сравнени с останалия свят обаче, сме си били живи лагерници... Много малко хора обаче биха се определили като несвободни, роби или подтиснати по татово, просто сме били хора с различна форма на държавно управление ...

Разбирам гледната ти точка, и формално тя е безупречна. Аз обаче клоня към онзи смисъл, който подразбираме, когато казваме "роб на навика" или "роб на пристрастяване", които за мен в никакъв случай не са по-малко опасни от наложеното робство. Много от робите след гражданската война в САЩ са останали при господарите си, други са се видели в чудо как да се изхранват на свобода. Една от спасителните за БСП формули за прехода беше: "Лъв, ръсъл в клетка, на свобода умира".

Да, разбрах, но и от навика може да се откаже човек, и от престрастяването, макар и трудно, въпрос на желание и воля, а човекът не е лъв, винаги може стига да оцени новото си положение и използва възможностите...

Аз пък с времето започнах да мисля обратното - че от наложено робство е много по-лесно да се освободиш, отколкото от робството на собствения си навик. Разбрах смисъла на поговорката: "Навикът е втора природа". По-лесно е да победиш тиранин, отколкото себе си.

така е, човек трудно осъзнава, че е враг на себе си, освен това често смята, че сам иска да бъде такъв, което е пак свързано с неговия избор, аз като един роб на цигарите предпочетох да се откажа да ги отказвам, вместо да се откажа от тях. Първото все ми се струва по-жестоко спрямо мен самата, отколкото второто...

Изпитал съм го, знаеш ли. Ужасно трудно е, направо си е невъзможно да откажеш цигарите, въпреки, че при тях абстиненция практически не може да се резвие, защото са прекалено слаб наркотик. Пуших около 25 години, през които правих хиляди опити да ги откажа. Опитвах с воля и донякъде издаянвах месец - два - три, но след това като ги подкарвах, наваксвах и пропуснатите, като имаш предвид, че пушех по около 30 цигари дневно и беше голям успех да ги сведа до 20. Забелязах, че с всяко следващо отказване, покрай компенсирането на периодите без цигарен дим, непрекъснато увеличавах пушенето.

Накрая успях да измисля стратегия, която базирах на теорията си, че сме роби на навиците си, и вече 6 години не пуша. Превърнах отказването в навик, като престанах да си поставям за цел отказването на цигарите, а свикването с отказването им. Така, след като си наложих 7-8 периода на отказване от по няколко месеца всяко, накрая успях да ги откажа и напълно, но сега внимавам да не се изкуша да запаля цигара, защото от опит знам, че скоро след това ще изтичам да си купя цигари и ще пропуша отново.

"Аз не мога да приема каквато и да било проява на свободна воля за робство."

Истината е, че никой не може да те принуди да бъдеш роб, ако ти не разрешиш!

Що се отнася до турското робство, нещата не са толкова черно-бели, както ние сме свикнали да изразяваме отношението си към този период от миналото ни. Коректното название на това време от историята ни би следвало да бъде - Османския период на българите.
Еничарството, за което говори Ладо е особена форма на насилие над местното завладяно население при формиране на армия за една империя. Сигурно е ставало въпрос за пестене на средства на гърба на българите, защото същите българи вероятно щяха с удоволствие да служат в султанската армия, ако им плащаха по начина, по който са плащали на останалите редовни или наети аскери в империята. Но като говорим за еничарството - задайте си въпроса - Може ли да се формира армия от роби, която да се бие срещу трета страна.
Всъщност знам, че може - това е ставало в Червената армия, но там се е залагало на идейните подбуди и никой не е питал нерусите преритват ли от мерак да се бият в ползу Русь?

Всъщност това, което си ми отговорила в 4. kass за коментара ми е точно нова, което имам предвид.

В Турската империя населението се разделяло на верски принцип и не-толкова по национален.
Във всеки случай - богатия си е бил богат.
Бедният - беден.

Сега у нас как е? Няма нито турско робство, нито българско.

Ако наричаш хора като Алеко Богориди, Гаврил Кръстевич (ще пропусна името на И. х. Пенчович - обременено с участието му в процена срещу В. Левский) класически дегенерирали безродници бих те попитал - каква е оценката ти за некласическите червени безродници от ПБ на ЦК на БКП през целият и период на съществуване на формацията, които дори може би би се опитал да ми пробуташ като дейци на международното работническо движение, като например идиота
алкохолик Георги Димитров?

Честит празник!

Боре, преди да продължим дискусията дай първо своето определение за роб, какво разбираш под тази дума???
http://www.bg-pravo.com/2009/01/21-xv-xix.html
http://www.bg-pravo.com/2010/03/11.html

Средновековно селячество (плащат данъци) - не само раята, но и бедното мюсюлманско население, христоянското население се нарича рум-милет. Земята е собственост на държавата и се дава на крепостното селячество с тапии. Селяните имат ограничено право на ползване (нямат право произволно да изменят предназначението на земята) и разпореждане (нямат право да сключват правни сделки без разрешението на спахията), плащат натурална, парична и обработвана рента.

6) Колони
Свободни, но с ограничена правоспособност, поради зависимостта им от земевладелеца. По времето на Принципата колонът бил наемател на поземлен участък, единствените му връзки с наемодателя били тези, по силата на договора за наем. Постепенно зависимостта се увеличила:
- от втората половина на II в. населението в поробените земи не ставало роби, а колони;
- през 332 г. излиза конституция, която задължавала колонът да се върне в наетата от него земя след бягството му;
- през 356 г. излиза закон, който забранявал да се продава земята, без живеещите на нея колони.

Прочети тези две статии и открий разликите. Съотнеси ги с конвенцията за правата на човека и си направи изводите:

Член 4
1. Никой не може да бъде държан в робство или в принудително подчинение.

Независимо какъв термин ще използваме, конвенцията за правата на човека е ясна...

Благодаря ви от сърце, честит ви двоен празник, отпразнувайте любовта с вино или виното с любов, както предпочитате :)...

Моля те, поне ти дай определение за роб... Какви според теб сме били по време на турския период, имало ли е подтисничество или не??? Не става въпрос за мир или конфликт на балканите, а за уточнение. Днес конвенцията за защита правата на човека няма да разглежда хората като крепостници, рая или колони, защото такъв статут не може да има според никоя правна система подкрепила конвенцията. Не смяташ ли че е объркващо за подрастващите да учат хем какво се смята за робство и подтисничество днес, хем че не е баш така :)...

Тогава е била в сила Волята на монарха, местния боляр, религиозния водач.
Никакви други мотиви, никакви "конституции", никакви народни фолклори...

Е, имало е закони, правила и традиции, които били с удоволствие нарушавани от всеки, които имал силата да наложи свои мярки.

Разликата в културите на християнския свят и мюсюлманския са от решаващо значение в субординацията личност и управник, но това в пълна сила се отнася за всеки доминиращ народ над друг народ.

Стига бре, хора, стига сте бъркали робството на индивидуално ниво и на национално, нали не си представяте, че е възможно да се отнеме изцяло собстевността на няколко милиона души, така, както това може да бъде направено спрямо няколко (десетки)? Да кажете, че не е имало робство само защото хората са притежавали някаква къща, е все едно да хванете комшията върху жена ви и да кажете, че той не я чука, а я ухажва, само за да си създадете чувството, че не сте рогоносец... От момента, в който някакви заптиета могат безнаказано да влязат в къщата ти, да изнасилят жената, дъщерята, теб, да ти вземат каквото им хареса, да ти отмъкнат детето, което е на няколко години за да го изградят еничарин и ако измрънкаш - да ти отрежат главата, то за каква собственост и свобода може да се говори? Какъв избор въобще е имал човек по онова време освен да скланя главица, че да не бъде отсечена? Да яхне магарето и да замине за Канада?

Защото не може да има днешни понятия и тогавашни понятия или едно понятие с две значения за различните периоди... Точно затова както писах при zaw12929 точно днешният човек трябва да разглежда робството в по-широк смисъл, а не толкова буквално - пазар за роби, окови, липса на имущество... в противен случай ще влезе в противоречие със собствените си определения...
П.С. За какво робско мислене говорите, насаждане на омраза и прочие??? Става въпрос за елементарно уточнение на едно понятие. Човечеството е изминало дълъг път за да отчете всеки детайл относно свободите, достайнството и правата на човека, нека не подценяваме постигнатото, за да не излезе "на чужд гръб и 100 тояги са малко" защото дедите ни живели преди 700 години и нещата стояли по друг начин тогава...

Мисля, че са можели да вземат пушките, ако нещо им е пречело и да го игнорират.
Както впрочем са правили всички останали народи.

Може и има днешни и някогашни понятия.
Не разбирам какво искаш да обясниш.
Сравняват се условията по едно и също време в различните държава в една епоха.

Ако сравняваш свободата в България от 09.09`44 до 10.11`89 и с тази от 10.11`89 до днес - се различават особено много.

Но ако сравниш тази свобода от първиая период с онази в Ссср, Чсср, Унгария, Полша, Румъния и т.н. от същото време - е ясно, че са еднакви.
Същото сравнение се отнася и за втория период.

Хартата за правата и свободите на ООН е в сила от 1945 год., но се оказва, че свободата се консумира различно в различни периоди от едни и същи народи по едни и същи нейни критерии.

Оценките са за цвят, нахъсване, исторически фетиши и основание за конституиране на всяка нова държава.

Истината е, че никой не може да те принуди да бъдеш роб, ако ти не разрешиш!

Принце, не се ли поувличаш по литературни и пропагандни клишета с това за безнаказаността на заптиетата? Досега не ми е известен и един подобен пример за заптие или аскер или, ако съм чул, или съм усетил основание да го отнеса към горните клишета или, престъпленията на башибозуци, кърджалии, даалии, татари и всякаква друга безконтролна паплач, която е чакала и най-малък повод да нападне българския етнос уж в подкрепа на султанската власт както днешната опозиция търси повод да нападне българската държава, защото е намерила подходящ начин да паразитира без да се интересува за кого още това е добре дошло? Ако сами не разграничим престъпниците от държавата, ако приписваме престъпленията единствено на държавата, как ще имаме някога държава, в която да живеем спокойно?

Истината е, че никой не може да те принуди да бъдеш роб, ако ти не разрешиш!
***
Боре, на всички е ясно, че е напълно възможно някой да те принуди да бъдеш роб, да те пороби. Ако визираш избора "Свобода или смърт" то е много несправедливо спрямо дедите ни, защото въпросът не е в това да си мъртъв и свободен, а жив и свободен. Нямаме право да осъждаме хората на смърт нали, нито да ги упрекваме, че са си избрали робството или, че не са избрали да бъдат избити семействата им. Ако наистина мислиш така, то всякакви правозащитни организации се обезсмислят. Нима отричаш арменският геноцид? Или геноцидът въобще в човешката история??? Относно периодите и консумирането на свободата, то нека не се отклоняваме, защото въпроса опира до робството и какво влагаме в това понятие. Странно е човек да смята, че соцлагера е бил вид заробване, а в същото време османското присъствие да не е???
В крайна сметка поне ти кажи какво за теб е роб, робство, поробване, плиййййййз, защото никой досега не даде ясно определение според както го разбира...

Някъде в цялото ти изказване обаче има един пропуск - свободната воля. Днес който и да пречи и на когото и да пречи е достигнал тази възможност чрез дадените му права от свободни и демократични избори. Въпросът не е дали те дебне заптието зад ъгъла, а дали има господство на едни над други хора по национален и верски признак и дали всеки опит за свободно изразяване на недоволство не се потушава чрез кървав акт на насилие. Така както звучите излиза, че турците или османците, както искате ги наричйте, са потушавали бунтовете на собствения си народ... Нелепо е...

Не е нелепо никак, защото определението за империя е обща държава на много народи, говорещи различни езици. Да не напомням, че "падането" ни под "турско" e станало практически доброволно и с активното съдействие на населението, което само е отваряло или предавало крепостите и градовете си, (включително и столицата си, въпреки героичната съпротива на мнозинството в този май единствен случай на съпротива)...

Спора се превръща в игра на думи. Не напразно поисках от вас определение за роб, робство.
http://bghelsinki.org/index.php?module=pages&lg=bg&page=zrobstvoadd
Така стоят нещата днес и няма място за емоции, дали сме били потомство на роби или не и как искаме да се приемаме днес, защото това не е важно. От значение е само в какво се изразява робството в самата му същност, защото някой съпруг може да реши, че щом жена му му е жена то тя не се явява роб, но ако по критериите ни за робство е третирана като такава то неговите действия спрямо нея са осъдителни. Простичко е.
Боре, комунизмва е идеология, която е била приета от мнозинството, имало е елемент на съгласие, затова не можем да я приемаме като принуда, насилствено налагане и прочие, отделен е въпроса колко демократична и справедлива е била. Турското присъствие е резултат от военно надмощие, има разлика.
За да разберете какво искам да кажа (не само за историческия момент в България) а въобще относно робството трябва да проследите цялостната философия на правото, историческото му развитие и промените на човешките схващания относно свободите на човека, поробването му като същност, държавата като форма на обществен договор и прочие...
zaw12929, Постът ми няма за цел да събужда омраза или да определя самият период и какви сме били, а да се формулира понятието роб и робство, сам виждаш че всеки според схащането си за тези понятия определя историческия момент като робски или не...

В много отношения българите през турско робство са били много по-свободни, отколкото са били 100 години по-късно по времето на соца.
Особено по отношение на човешките права и свободи.
Всъщност трудно е да се даде меродавна и всеобхватна дефиниция както точно е е робството, защото както казах в различните времена са били различни критериите на самите общества и култури.
Нямам предвид алтернативата: или свободен или мъртъв, защото и доста живи хора са си ходещи мощи, но за свобода, хляб и демокрация се лее кръв. Не казвам, че е трябвало да изгинат нашите предци, които не приемат чуждата власт, защото живота трябва някак си да продължи и той продължава - на някаква цена.
Казвам, че е трябвало да не допускат чуждата власт да ги обсебва или завладява.
Мисля, че нещата опират до гледната точка и философията на всеки за живота и смисъла му.
Всъщност българо-мохамеданите са избрали своя живот пред собствената си религия и останали българи.
Прави ли са те?
Кой може да ги съди?
Трудно, но не в тачно тази плоскост, в която си го представат днес, е да се оцени и квалифицира живота на българите през онези тежки и страшни времена. Бих бил доста голям идиот за да не оценя правилно тегобите, които са преживяли българите през турското робство и аз сэвсем не твърдя това.
И понеше стана въпрос за "българското" робство на соца, което ти не класифицираш както аз - ще ти дам един пример - истински и всеизвестен българите.
Знаеш, че комунистическият режим у нас, които не беше турско робство, а само българско - беше в състояние да унищожи до крак, всичките си свои политически, класови, масови, и т.н. опоненти - почти до девето коляно - и планомерно го правеше без всякакви задръжки.
Факт нали.
Обърка живота на милиони, съсипа стотици хиляди семейства, унищожи хиляди хора.
Жени, деца, внуци, съпруги, съпрузи, братя, сестри, майки,бащи, лели, чичовци, близки и приятели, колеги и т.н. хора бяха убити, бити, изнасилвани, ограбвани, малтретирани в концлагери, хвърляни в затвори, измъчвани в арестите, изселвани и подлагани на всевъзможни остракации от страна на държавната администрация, политичиската полиция и официални власти... и това не беше българското робство. Това си беше "нашия" комунистически режим.
Израсъл съм в Карлово, а той е турски град от създаването му и от дете знам, че близките на търсения в цялата турска империя Дякон Левский - Васил Иванов Кунчев - майка, сестра и брат - никой не пипнал с пръст, не им казал нито една лоша дума или посегнал на имота, честта и достойнството им.

Представяш ли си, ако Левский се бореше против комунизма какво щеше да се случи със семейството му?

Всъщност и третокласник може да каже какво е робство - това да не му купи майка му сладолед и да го накара да си го заработи в чистенето на собствената му стая.

Добре де Боре, аз те разбирам, но дуго не разбирам, значи по твоите думи излиза, че по соца е имало робство, а по турско не, въпреки че по турско хората са опитвали да отхвърлят подтисничеството а по соца не... Излиза така, че тук коментираме по-голямото и по-малкото зло, а не злото по принцип и неговите прояви в историческото развитие на човечеството. Когато обаче заговорим на децата си за робско мислене, подчинение и права, как ще разграничим основните човешки права или наричаните в правото ЕСТЕСТВЕНО ПРАВО
http://www.dadalos-iizdvv.org/menschenrechte/grundkurs_mr2/Naturrecht/naturrecht.htm
от различните критериите на самите общества и култури през вековете???. Иторията служи за да се поучим от нея, а не за да се чувстваме така или онака, или да се сравняваме с робите в робовладелския строй за да си определим един период от историята като такъв или онакъв...
п.с. Връщам се да добавя, че третокласника може да се сметне за роб, но човек освен права има и задължения, ако обаче спреш третокласника от училище и го пратиш на улицата да проси, лишавайки го от правата на детето и принуждавайки го със сила да заработва за теб определени средства, ще бъдеш подведен под съдебна отговорност :)))))... Странно ми е, че се налага да си обясняваме такива елементарни неща :))))...

vmir, как си обясняваш възстанията по турско, фолклора и литературата от това време, а липсата на такива самоопределения на българина за периода от комунистическата система у нас??? Аз лично си го обяснявам като чувствата на мнозинството или по турско повечето българи са се чувствали подтиснати, докато през комунизма са били по-точно малцинство... Твоето мнение???

Според мен, чувството за подтиднатост няма място, защото чувствата нямат свой измерител. САЩ едва не губят Калифорния, пък и Тексас, ако ме не лъже паметта, но въпреки максималния дял мексиканци, точно там е най-вероятно да срещнеш и най-типичните представители на американската нация, вероятно заради непрекъснатият кипеж. Определението за империя добре обяснява нещата при нас. Просто Османската Империя не е била с унифицирано управление като Римската, повратностите са били обичайни заради експанзионистичната й политика, оттук и люшканията след съвземането на Европа и изтласкването на османците обратно. Лошото е, че фундаменталната нестабилност на Османската Империя дава възможност и основания за спекулации като робството, за което не можем да кажем в каква част от времето сме се намирали, за да можем да кажем нещо категорично.

По мои наблюдения до тук излиза, че определени неща се оправдават с историческия момент и конкретно с нормалната за империите ситуация със завладяните територии и населението по тях, но според мен се пропуска чисто човешката страна на въпроса, която е и в основата на цялото развитие на човека относно човешките права и свободи. Днес народите влизат в съюзи и реално за съвременния човек някои порядки от миналото са немислими днес, с коя точно дума ще наречем нещата не е толкова важно, по-важно е да се разбере същността на положението за да може да се обясни и логиката на последвалите събития - бунтове, възстания, възродителен процес... всичко това изглежда нелогично на фона на една велика империя от която сме били част. Лично аз не изключвам чувството за подтиснатост, но в комунистическата система врагът е скрит, а в османската империя съвсем ясен. Прадедите са били напълно наясно с това срещу какво се бунтуват и за какво се борят, докато през 45 годишният социализъм врагът се внедряваше сред народа и бавно , но славно му втълпяваше, че всичкото подтисничество на властта над народа е с мисъл за светлото му бъдеще и градежа на великия социализъм с лозунга "равенство за всики"...

Няма спор, че истината зависи и от момента, и от ситуацията, защото една работеща представа за истината е онова, за което могат да се дадат достатъчно убедителни доказателства. Никой не се интересува от истини, които не представляват интерес за друг, освен за авторът им. Истината обединява, защото дава отговор на важен за много хора проблем. Няма истина сама за себе си, крачката от любовта до насилието, от героизмът до престъплението понякога е малка крачка или дори неразбрана правилно дума. Когато двете страни са лишени от "заден ход", могат да се затрият буквално да едното нищо. Дори и само единия да е такъв, че да не понася съмнение, че е може да е сбъркал, може да стане ад, от който отърването е единствено отдръпване на разумния.

Май наистина по-лесно е да се разбереш с друговерец или чужденец, отколкото с морален фанатик, какъвто обикновено се оказва комунистът, когато не е обсебен от идеята да се показва готин. Тревожи ме, че същия фанатизъм го забелязвам и в (уж) антикомунисти.

Просто правя сравнения и аналогии.
Тълкувания колкото щеш. Искам да кажа, че нещата са отговор на екзестенциален въпрос за нашето съществуване днес и сега, но за миналото са ги правили според собствените си разбирания. Не мисля, че тогава хората са били по-тъпи и ограничени от нас или по-големи чалгари от съвременниците ни.
Никога не съм отричал обичайното право и естественото право на всеки човек и неговата неприкосновенност на собствеността и личността му.

Това, което не мога да приема или по-точно до голяма степен ме изумява е теоретизирането на нещата. Например, според представата за роб съотнесена с робовладелските строеве не можем да говорим за робство по турско, защото прадедите ни не отговарят на статута на роба. В същото време за социалистическия строй същите хора смятат, че е било далеч по-голямо робство от това по турско, но погледнато теоретично населението също не отговаря на критериите за роб, притежавал е апартамент, кола, нямало е пазари за роби и т.н. Ето как отново стигаме до изстрадването на хората на едно или друго положение. Нашите внуци и правнуци ще омаловажат нашите преживявания по времето на комунистическия режим като теоретизират нещата и точно тук е моментът в който литературните творби, историческите текстове, анализи и хроники трябва да бъдат взети под внимание за да се разбере атмосферата, чувствата и преживяванията на хората. Теоретично нещата стоят по един начин, практически по друг. Затова твърдения от типа, че не искаме да сме потомци на роби са несериозни, ами ако нашите внуци не искат да са потомци на роби и не приемат страданията ни през режима??? Не бива в никакъв случай да се омаловажават както фактите, така и настроенията и чувствата на народа през един или друг исторически момент...

Да, приемам и не оспорвам заключенията ти. Ценното в тях обаче стига до там, че трябва да сме отговорни в преценките, за да не създаваме проблеми на идващите след нас. Не твърдя, че е маловажно, но просто не е достатъчно, както в математиката се казва - НДУ - необходимо, но недостатъчно условие.

Ето до тази каша се стига, когато се слушат интересчиийски новопокръстени, притежаващи ресурсите и механизмите да влияят според интересите си и да нахъсват срещу всеки, който може да им попречи. Когато приравнят престъплението с героизма, изнасилването с любовта. Когато не си защитават открито интересите, а разчитат на подкрепата на онези, които лъжат в очите, възползвайки се от глупостта или страховете им. Затова идва момента на волята, когато трябва да се отсече възможността за приравняване на всички твърдения и да се даде приоритет на онези, необходими за измъкването от кашата, полезна само за любителите на статуквото...

необходимо, но недостатъчно условие.
***
Затова и правото е многопластово. Разглеждат се и се взимат под внимание много неща като мотиви, състояние на афект и др. Едно е убийството с умисъл и друго при самозащита, борбата с домашното насилие срещу жени и деца, ревността като проява на любов или чувство за собственост, все неща върху които човечеството се е замисляло и е претърпявало развитие във възприятията си за терор, системен тормоз или принудително държане в подчинение - право на съпруга над съпругата, родителят над детето и т.н. и т.н. за да се защити интересът на едните и интересът на другите. Затова и примерът на Борето за третокласника няма еднозначен отговор, защото не може за да не се чувства едият роб, да се постави другият в това положение и пак опираме до права и задължения. По тази причина разглеждайки турското робство е или не е, освен свободите дадени на народа, трябва да се вземат под внимание и задълженията на империята спрямо същите и до колко тя е гарантирала защитата на правата им...Съотнесено с днешна дата следва: за да не се чувстват ромите дискриминирани, трябва ли да се интегрира чрез специални програми и няма ли така да се постави останалото население в позиция в която да се чувства самото то дискриминирано???

Боре, основополагащите представи за основните понятия като "свобода" едва ли са се променили съществено през времето. Защо по турско е имало бунтове, докато при комунизма - не? По твоята логика това означава, че по време на турско са се чувствали по-зле отколкото при комунизма. Иначе и аз бих могъл да кажа, че ако хората при комунизма се бяха чувствали зле, то - както ти казваш в ком. 61 - "...са можели да вземат пушките, ако нещо им е пречело (...) Както впрочем са правили всички останали народи."

Вмир, "трябва да сме отговорни в преценките, за да не създаваме проблеми на идващите след нас" - какви проблеми да им създадем? Определянето на историята от преди век и половина едва ли може да въздейства върху съвремието, ако хората днес са разумно мислещи. Нима това, което е било някога може да ни попречи да се държим нормално, ако отидем на море в Турция? Или ще гледаме на кръв ние - тях, както и те - нас? И изобщо редно ли е да съобразяваме преценките си в исторически план с някакви потенциални проблеми, които можем да имаме? Това означава, че трябва да се наведем и да променим мнението си, само за да нямаме проблеми... "Досега не ми е известен и един подобен пример за заптие или аскер" - ами, въпреки че Рилският манастир е имал издадена охранна заповед, той е бил грабен и опожаряван от редовна османска армия. Просто един пример. Съмнявам се, че той е единствен.

Ив, ето определението според енциклопедията "Ларус":

Робство - 1. Състояние на роб. 2. Състояние на тези, които се намират под тиранично управление. 3. Тясна зависимост на някого спрямо нещо или някого, зависимост.

Роб - 1. Лице в несвободно състояние, възприемано като икономически инструмент, който може да бъде купен или продаден и който е под зависимостта на господар. 2. Лице, което е под пълната зависимост от друго лице. 3. Лице, което е изцяло подчинено на нещо; затворник.

Отказвам се, честно, няма смисъл да се стига до свада. Имаш право на мнение както и аз, това е. Особено след като онзи ден чух безумният аргумент, че любимата жена на султана била християнка, което говорело за широкия поглед на султана се отказах тотално. Изглежда никой не разбира, че и в дървената колиба и в златния палат робът е роб, ако не може да си тръгне свободно по своя воля, както любимата жена на султана... Ние свикнахме да измерваме свободата с блага - да има какво да ядем, земя или апартаментче, значи сме свободни... Окей, така да бъде... Дълъг път ни чака докато осъзнаем що е неприкосновенност и естествено право на човека...
Всичко хубаво!

До един сте роби на интернета!

Това реално робство ли е или виртуално владичество?

Спорта е чуден спорт, но авторката е попрекалила малко.

приеми моята широка усмивка :))))...

просто понятията са измъчени от спекулации и пристрастия. Права си да го констатираш, и аз съм го забелязал отдавна. Но сме поставени в тази глупава ситуация от хора, които тръгват към смисъла с решимостта да стане тяхната, пък ако ще и света да пламне. Zaw12999 e едната крайност, онези с чифтетата на гол задник - другата. Не обичам крайностите, но още по-малко обичам хитряшкото настаняване между тях. Трябват много усилия, за да се предотвратят пораженията на крайностите, а почти всички чакат наготово, че и се изживяват като много важни фактори, когато им вършиш работата. Имаш моето признание.

vmir, има хора с които обичан да споря и с такива с които не обичам, защото се изтощавам. За мен винаги е имало принципни неща и те са по-важни от субективната истна. За 200 години Щатите от робство израснаха до там, че да си изберат чернокож президент. В основата на хуманизма стои единствено и само човека без значение от пол, раса, религия или националност. Ще се отърсим и ще станем свободни хора, когато спрем да задълбаваме в конкретиката и стъпим на принципните позиции...

Ми то си е казано: "Който иска - намира начини. Който не иска - намира причини" Някои са родени да се вайкат и оплакват. А също и да пречат. В най-буквалния смисъл на думата. Днес един особено неприятен тип се опита да ми вмени вина, че не съм бил пречил на тройната коалиция. Но ти сигурно няма да се съгласиш, че да използваш по този начин свободата, си е не много по-различно от робство.

Не го казвам да се намирам на приказка. Рамките на робството не винаги са лесно забележими, понятието "икономическа принуда" си има своите сериозни основания, а когато тази принуда е продължителна и без алтернатива, това ни отвежда и към твоето определение за робството. Точно кокто безправието, безпаричието също е реална причина за много хора да не дават доброто от себе си, на което са способни. А това ни задължава да намираме причините, и политиците са нищо повече от проекция на желанията и разбиранията на избирателите...

И, така е, съгласен съм - трябва да стъпим на принципни позиции. Което значи, за да позволим общ просперитет, да си имаме общи правила, приети както от управляващи, така и от опозиция. Какъвто например спрямо стопанството е валутният борд, който позволи възходящата тенденция на икономическия ръст. Без него щяха да продължат крясъците на мафиотите: "Изгонете този, извикайте онзи", и накратко подмяната на принципите с чудотворната идея, че някой си щял да "оправи нещата" без да разберем дори как.

Какъвто е сега е предложения пакт за финансова стабилност, който ще предотврати политически спекулации, с които да се продължи грабежа под най-благовидни предлози...

Същото се отнася и за всеки принцип, който се игнорира от някои, за да има конфликти и да стоят държавата и стопанството в безпомощно или разкрачено (с извинение) положение.

Ще напиша по въпроса дали е имало Турско робство в България,защото по ново му се пише Турско присъствие.Ще дам един пример...
Значи две големи фамилии.Аз съм главата на едната(примерно) и...
Те ми плащат за да обработват тяхната земя,аз си правя на тяхна територия каквото си искам,изнасилвам жените им,крадя децата им и ги обръщам срещу тях.Е нека ми кажат,че съм присъствал в тяхната фамилия ,а не са ми били роби...

с уважение:atinonino

Робството е социално-икономическа система, при която на определена личност - наречена роб - се отнема личната свобода и му се налага принудителен труд. Робът се третира като вещ и собственост на неговия притежател.

И може ли човек в своята родина да бъде ограбен...безброй начини има: данъци, кражби, национализации, приватизации, заменки...
;)
Аз мисля, че човек може да ероб и в родината си...дори и да емигрира той си остава роб на импулса да се освободи, уж.

поздрави от мокра Варна :))

Все ми се струва, че въртим - сучим, все около финансите се завърта въпроса. Я да си представим една друга ситуация: Представи си, че имаш две дъщери, едната я взимат за жена на някакъв богаташ, той й осигурява всичко, тя не го обича, но няма свободния избор да си тръгне, защото такава е нейната съдба и друг е решил вместо нея. Другата се омъжва за този който обича, но живеят скромно, дори бедно, тя обаче има свободният избор да реши дали да остане с този мъж или да си потърси друг по-заможен, който пък за сметка на това, което ще й осигури ще ограничи свободите й значително, както казвам аз - въпрос на избор... Коя според теб от двете може да се смята за робинята??? Все си мисля, че свободата или робството са неща, които опират повече до чувствата, отколкото до статута или финансовото положение.
Човек може да бъде ограбен от всеки и навсякъде, но ограбването е различно от поробването, макар че и финансовия натиск може да се вземе за ненасилствена принуда, често пъти обаче човек в стремежа си да бъде по-добре, сам се поставя в положението на финансово зависим, изхождайки от уверението че финансовото състояние ще му донесе повече свободи...

81. atinonino И аз мисля, че робството има по-широк смисъл от това, което е формулирано в уикито. Днес човек по една или друга причина се чувства поробен - било на дългове, било на близки, шефове и прочие, но ако има елемент на свободна воля за промяна на статута му, за мен поне не можем да говорим за робство. Затова и ако в османската империя имаше право на свободен избор за родителите дали да дадат децата си за яничарския корпус примерно, щеше да е различно. Макар в казармите да се изискваше задължителна военна служба през соца, то не бихме могли да говорим, че това се е отнасяло само за определени етноси или малцинства, което вече означава, че е въпрос на държавно управление, а не на третиране на едните спрямо другите по определен начин...

Средният път е избора на роба, който е готов да влачи хомота и да е жив.
Живи мъртъвци и ходещи мощи на бивши индивиди!

Да - това е идеологията на българите и сега!

Благодаря ти за коментара, отвори ми очите.

Съгласен съм. Има ужасно много работа за свършване, повечето искат да са балансьори, а не остава много за балансиране, защото работещите са на привършване. Има обаче и много незнание или всезнайковщина, което е едно и също.

като се замисля, ще взема за те заробя, окончетелно и безвъзвратно :)))))))). и ми е чудно какви ще ги натвориш епистоларни тогава от позиция на робиня. хаххаха
ех че хубав ще е животааааа, и ако може аз ще ти казвам какво да пишеш след което ще го издавам от мое име. (като се земисля имали сме нещо общо май по римско време) нерон и петроний например. току виж имало и нещо хубаво в робството

Ори, ти като един съвременен претендент робовладелец осъзнаваш ли рисковете от своето желание??? Както се казва - внимавай какво си пожелаваш :)))...Най-сигурния начин жената да зароби мъжа е като му се подчинява... всъщност се оказва, че само привидно е така :))))...