Слънчев следобед е, седим на сефалък под шарена сянка и си говорим с приятели:  - Най-ме е смайвало, когато една жена каже, че се оженила за някой, защото бил най-настоятелен… - казва единият от тях и вдига учудено вежди.      Ще се върна малко назад във времето и ще ви разкажа една история. В онези години всички младежи се познавахме, градът беше почти като селски мегдан, нямаше как да си млад и да не познаваш поне половината младежи, особено като се събирахте на тумби в прословутите пловдивски рок кръчмета, където се лееше бира и слушаше рокенд рол без никакви ограничения. Стройната ми фигура и благия ми характер бяха като магнит за мъжете и разбира се ухажори не ми липсваха. Един ден се запознах с един сладур, чиито дълги до раменете чупливи коси, небрежно развявани от вятъра и походка сякаш току-що е завладял света привличаха погледите на всяка жена в радиус от петдесет метра откъдето минеше. Та запознаваме се с този господин и цяла вечер си лющим мохабет, вечерта ме изпраща до нас, а на сутринта цъфва рано – рано с любезното предложение да ме закара на работа със служебната си кола, тъй като и той тъкмо отивал. Свършвам работа и що да видя, човека ме чака пред офиса с цяла програма къде ще ходим да купонясваме. Отиваме на купона, виждам познати, здрависваме се, целуват ме, а до мен моя придружител гледа лошо. Сигурно мъжете си имат безгласен език на който се разбират само с поглед и изглежда погледът му е казвал нещо от сорта „пич, дамата не е сама, тъй че си потърси късмета другаде, ако обичаш, че да не се сдавим”, защото абсолютно всички иначе много разговорливи ухажори се изнесоха яко дим пред смаяния ми поглед. Ама… господа… къде хукнахте??? Аз не съм казала „ДА” на този, още се колебая, проучвам нещата така да се каже… Мдаааа,  най-големият сваляч на махалата си е заплюл мадама и с арогантна увереност нахлува в живота ми, разпорежда се като у дома си, разчиства конкуренцията безапелационно и търпеливо чака да се предам. „Тя е моето гадже, ама още не знае, нищо скоро ще го разбере” е стратегията, която работи при всички, но аз противно на очакванията му си викам на ума: „беж краченца да бягаме преди този нахалник да ми е разбил сърцето”. Като типичен представител на зодията лъв обаче, той удвоява залога и демонстрира загриженост, щедрост, постоянство, търпение и абсолютно самочувствие на рицар, който би преборил и целия свят, но ще си негова тъй като никакъв отказ не търпи. Харесвам го, харесва ми широкия му замах, самочувствието и маниера на човек, който винаги знае какво иска и как да го постигне…  Странно как времето преобръща човек? Чудя се какво стана с онзи нахакан и арогантно-нахален, но иначе с романтично сърце дългокос сладур? След дванадесет години съвместен живот и общ син вече сме толкова различни и двамата. Разделени от години и променени, намерили си по някой друг… На всичко това винаги съм гледала като на моята история докато не чувам думите:    - Най-ме е смайвало, когато една жена каже, че се оженила за някой, защото бил най-настоятелен…    Облива ме студен душ. Прозрението бавно ме обгръща като мъгла, прииждаща на кълбета във влажна нощ и се просмуква в мислите ми. Да съм се предала? Не съм! Жените са тези, които избират мъжете нали… НАЛИ? Точно така е, аз така реших. Всъщност защо така реших след като ехеейй какви кандидати се навъртаха? Не, че последния ми ухажор ми остави избор: излизам от нас сутрин, а той пред нас, прибирам се от работа – той пред работата. Обажда ми се през два часа да ме пита как съм... "че как да съм – се чудя – както и преди два часа"…   Спирам с разсъжденията си за минали неща, защото и без това няма смисъл и се връщам на темата – трябва ли човек да се бори за любовта и в какво се изразява тази борба. Представям си някоя да се навърта около моето гадже, гледам я лошо и искам да и кажа с поглед „пръждосвай се маце или лошо ти се пише”… хах… почти си представям широката й усмивка. Не, всъщност ще се боря с него, трябва да е нещо от сорта „скъпи, мацката си я бива, но не може да ми се опре” и това разбира се трябва да си личи от моето поведение. Само дето не разбирам какво значи „не може да ми се опре”, то е ясно че щом е чужда вече ми се е опряла… Като се замисля май никога не ми се е налагало да се боря за любовта, дори не знам как и защо ми е да го правя. Можеш да викаш, да се заканваш на мъжа, че ще го напуснеш (но разбира се без да си тръгваш наистина), можеш да упорстваш и да чакаш той да се предаде, да нахлуеш в живота му със замах, но това значи, че той се колебае като мен, а аз май не харесвам колебливи мъже. Можеш да го сгащиш в ъгъла и да му покажеш какво значи борбеност, да го търпиш, да го омайваш, да му покажеш, че този път си е намерил майстора и накрая - да го победиш, да се остави, предаде, да бъде твой… Обаче струва ли си? Хората трябва да се обичат по равно и най-вече да са си достатъчни един – друг, което значи, че ако е така няма да ти се налага да се бориш за нищо, нали?  

Четох внимателно,тъкмо два пъти и си мисля следното:
Значи,настоятелността е общочовешка черта.Това дали някой се е борил повече в даден момент зависи от милион неща,няма плахи мъже,има опарили се такива.Предполагам важи и за жените:)/После чудя се-какво му е лошото на това жената да е в ролята на "гонеща".Верно стереотипът казва друго,но ние нали не му робуваме:)?ИЛИ?
Това някой/я да се "опрял" до връзката ви,не значи нищо,ако тя е здрава:)
Никога не равно,винаги има повече и по-малко..Уви,но в последствие може да се получи баланс...
Нощни някакви мисли..
Поздрави

Касае начина на борбата. Аз съм за нея, но да не се прекалява. Не да се гони конкуренцията с тежки лоши погледи без особена нужда, защото това напряга и ангажира с очаквания за суперменски изяви, поводи за каквито прозаичните делници не предлагат и тогава го отнасят най-близо разположените. Появи ли се истински сериозна причина обаче, нещата стават съвсем различни, и овладяваното месеци и години търпение може да бъде освободено, за да покаже на какво още е способно.

Но не и до степен на фанатизиране

Струва ми се, че има разлика между това, дали се бориш за любовта на ново гадже, или се бориш за запазването на любовта във вече установена двойка, Ив. Според мен, във втория случай, ако единият в двойката не се стреми към това, нещата са обречени. Тогава обикновено се стига до борба от страна на другия, но тя почти винаги е с предизвестен край и е под въпрос доколко си струва да се води.

Що се отнася до "завоюването"... Не мога да разбера този широко разпространен постулат, че жените са тези, които избират мъжете. Жените избират точно толкова, колкото и мъжете. Ако една жена не привлече вниманието на един мъж, той просто няма да я избере. Сиреч, мъжете избират от многото жени към коя да "хвърлят усилия". По същия начин жената избира на кого да обърне внимание.

Естествено че човек трябва да се бори за човека, когото е харесал, но до каква степен... може би е чисто индивидуално. Понякога нахаканата арогантност те превръща в досадна лепка, понякога пък те прави страхотен пич. Единственото, което може да направи човек е доколкото може да прецени конкретната ситуация и момент. Ако реши, че би имало смисъл от повече напоритост – да е настоятелен, ако реши, че повече напоритост ще го превърне в досадник – да кара по-кротко. И да се надява, че преценката му е била правилна. Само че това са си приказки, а накрая всичко става по друг начин... Хехех... И стратегията „Тя е моето гадже, ама още не знае, нищо скоро ще го разбере” далеч не работи при всички и винаги – не те ли харесат, можеш да си сваляш звезди до припадък.

"Хората трябва да се обичат по равно и най-вече да са си достатъчни един – друг, което значи, че ако е така няма да ти се налага да се бориш за нищо, нали?" - така е, Ив, само че никога не става така. За огромната част от хората - каквото и да казват, колкото и да отричат - не им ли се налага да се борят, моментално започва да им липсва тръпката от "свалката", от "лова", от "измъкването", от това "да покориш" другия и когато я няма, всичко им става безинтересно лесно и подминават нататък.

Що се отнася до "завоюването"... Не мога да разбера този широко разпространен постулат, че жените са тези, които избират мъжете. Жените избират точно толкова, колкото и мъжете.

Сигурно е така Фил, просто се хвърлих в размисъл дали ние жените не приемаме постоянството на мъжете като нещо страшно готино и дали избора ни често пъти не е плод на суета в крайна сметка???? Като се замисля какъвто и да е случая -дали преследваш ново гадже или се бориш за старото все си е страхотно за този чиито чувства искат да привлекат и в крайна сметка всички тия номерца в любовта не са ли резултат точно от подобна разглезеност? Айде няма нужда, може да не звучи геройско, но ако някой държи на мен няма да поставя в състояние на тревога...
Поздрави!

обаче как, каква борба е тази и каква е крайната й цел, да отвоюваш някой това значи да го искаш като трофей...

не знам vmir за лошите погледи, но много добре си работеха и никой не предяви желание да влиза в какъвто и да било рицарски сблъсък за моето сърце, тъй че тия погледи влизаха в действие само при ситуации, в които изглежда някой нещо не е разбрал. Много се дразних и с времето слава богу изчезнаха... С времето обаче разбрах, че това че някой си придава такъв или онакъв вид съвсем не значи, че е чак такъв бабаит когато работата наистина опре до кокала... Както и да е, на 24 години мен вятър ме вееше на бял кон и добре че ме отмъкна, че сигурно още щях да се колебая кой да си избера ...

Не виждам проблем в това жена да се бори за мъж, макар на някои мъже егото и без това да е достатъчно голямо, че да им наливаме още самоувереност, но не знам дали има смисъл в това. И какво като спечеля, от опит знам, че наложи ли ми се да спечелвам някой по такъв начин, автоматично загубвам интерес към него в самия ден на победата. Всъщност никога не мога да погледна и на евентуалната си конкуренция като на враг и въобще толкова ли да ми липсва чар, че да се налага да съм настоятелна или борбена????

Мисля, че добре подсказваш, че въпреки помъдрявянето, не би се обидила да се провеждат рицарски турнири за вниманието ти. Баба ми, само месец преди да почине, замечтано изтърси пред дядо ми, че била крадена от друг. Май нещо напоследък се пообъркаха нещата. Докато на едно място се радват на напористите, на други места ги съдят. Подсети ме за "Мъжки времена" на Хайтов. Световна Класика!

Аааа, не, никакви рицарски турнири не искам, дори и да са голямо ласкателство наистина :)))... Всъщност вече слабо ме интересува дали някой е голям борец (физически) или не, повече ме интересува дали се е съхранил като човек. В общи линии в онези времена имахме истински социален живот, познавахме се много хора и всички бяхме усмихнати, жените не бяха пресметливи, а мъжете не бяха комплексирани, комунизма току-що беше паднал и ние си мислехме, че ни чакат велики времена. Та в общи линии всеки всекиго харесваше. Нито съм била най-голямата красавица, нито най-голямата умница, че да трябва някой да премерва сили за моето внимание, нито пък съм го искала, да не говорим че ми се струва и дивашко :)))... Аз просто констатирам фактите. Излиза така, че най-настойчивият, защо не и най-настойчивата (защото го има и в обратния вариант) превземат крепостта отвътре и отвън без ни най-малко да се смущават ако се наложи и да позагрубеят нещата, щом се налага - ще се преборват... Това е. :)...

Да, жалко за онова време на всеобщ подем, ентусиазъм и обич към всички, нали решиха без оглед на средствата да ни доказват колко прав е бил Маркс за капитализма... Това също немалко спомага за подмяната на ценности с настойчивост и нахалство. Някои и днес открито се опитват да вгаднят ситуацията, за да се възползват от реакцията в своя полза.

Всяко зло за добро обаче. Става все по-ясно какво губим, когато уйдисваме на конюнктурни моди.

Еми не!Това е една от многото ви заблуди.А иначе...Конкуренцията ражда качество!Това с пълна сила важи и за любовните отношения.Поздрави!

Не знам vmir, според мен е до характер. Не напразно има едно клипче за зодиите и за Риби представлява следното: една риба си плува във водата и пред нея червейче. Чете хороскопи, допитва се до звездите, реди пасианси и накрая решава да изяде червейчето. В това време въдицата я закача и измъква от водата :)))))))...
Та докато едни се чудят, други просто действат със всички средства и не знам дали е само до политическа обстановка. Различни хора и различни характери според мен...

Мдааа, така излиза. Поне така се оказа накрая :))))...

След шестия брак всички жени почват да изглеждат еднакви.

лелеее, цели шест опита, ей на това му се вика упоритост :)))))...

Ама борбата за любовта преди брака става /превръща се в/ борба с любовта след. Нещата трябва да се случват естествено и спонтанно. Щото нитратните марули бързо пожълтяват:)
При горилите е чист пехливанлък. Мъжките се удрят в гърдите и който издаде най-силен звук - той Е.
Веднъж едно мижаво маймунче намерило празна туба и разбило много сърца. Горилски де.
Ама то си е така и в другите сфери на живота. Нищо че тубата е станала имидж и медии. Мижавите маймунчета - лидери и любовта - икономика

Хъм,и защо не?"Денят на победата" не е ли точно това,което всеки иска или си го е пожелал.Ако за теб е силно,защо трябва да ти секне ентусиазмът?!Напротив,би следвало да е обратното.А това да си пазиш твоето,не е никак лоша идея.Не за друго,ами най-малкото за това,че винаги можеш да "изпуснеш нишката".Това да се бориш,поне за мен,не означава непременно,че си застрашен или пък не си заслужава,някакъв вид игра е помежду половете съм забелязал.Губенето на интерес идва от други неща,не от това,че си спечелила.Убеден съм.Когато си се докосваш пряко и вече виждаш реално какво има зад фасадата,може би това е разковничето,там трябва да търсиш.Освен това,много мъже не поддават ей така,даже аз,ако бях жена би бил доволен да се боря.Това значи-после ще съм по-защитена от случайни забежки.Няма "поравно",но после може да се изравни:)Ако след "победата",условно казано,видиш някой,който отговаря на твоята предства,няма ли да останещ приятно изненадана?!Не ми казвай,че ще се откажеш-няма да повярвам:)

ПП. Абе гледам горе някой се е женил шест пъти?!В България позволените не бяха ли 3 или 4 опита?:)Ако го е направил евала,дълбок поклон за ентусиазмът,не това не упоритост,а лудост и още е за "Гинес"...:)))

Не е така. Темата е дълга и широка, аз обичам да говоря по нея, но не и да пиша по нея. Някои неща сложно се обясняват с писано слово, поне за мен (срамота за професията ми) :)

За някои хора брака е много сериозно нещо. С присъщия си идеализъм смятат, че сключат ли го веднъж ще го бутат до дупка и затова са особено внимателни, подбират, наблюдават, колебаят се... Докато в това време смелчаците не му мислят много и се появяват с цяла програма, плануват как и къде ще се оженят, колко деца искат да имат, какви ще са и как ще се казват. Въобщеее няма време за губене. Дават лесно обещания и борбено се впускат с главата напред готови да си носят кръста. Аз приветствам смелите. Всъщност добре, че са те и не мисля, че е до пол, сестра ми например е точно такъв човек. Дали обаче това е борба за любовта на някой или за позиции, защото често пъти после нещата се обръщат, изведнъж смелчагата става колеблив и ти прехвърля отговорността и своя план върху плещите ти. Нещата наистина трябват да стават спонтанно, борбата е хубава когато е двустранна, планът общ, представите и всичките му там битови подробности... Защото всеки който смята, че ще се нагърби с всичко само и само еди кой си да е до него и е готов да се пребори с всички скоро ще се изтощи, а много по-лошо е когато смята, че брака е спечелване на войната, докато той е просто спечелена битка...
Поздрави!

Как да ти кажа, ако ще е гарга да е рошава - ако ще е любов да е гореща... За да се боря за любовта на някой означава, че не е на вълната на която съм аз... И въобще защо да губим ценно време в надхитряване, вместо да си гледаме кефа? Да си пазиш своето не значи ли че то няма свойството да се пази само? Мъжете не са вещ нали? И не значи ли, че щом има опция за конкуренция сега, то тази вероятност ще съществува винаги? Да, много мъже не поддават току така, но аз пък съм много търпелива :)))))...

Разбира се, че е до характер, но не трябва да се забравят и влиянията. Според мен, въпреки масовите вайкания, влиянията стават по-добри и благоприятни. Не приемам насериозно хора, които се тупат като бай Ганьо в банята, че били независими дори, когато от тях нищо не зависи. Добре си е да има повече вкус и сдържаност в отношенията, поне във видимата им част. Все пак, подрастващите попиват почти буквално видяното, а няма кой да им обясни, че видяното от тях не е цялата истина, а невидяното не е само сексът.

вероятно темата е обширна, но все си мисля, че ние май малко поосложняваме нещата :))))...

Вероятно няма независими хора, има такива които са независими от чуждото мнение, независими от желанието и натякването на майка им, че изпускат влака и че им се дундуркат внуци. Има независими хора от страха да не останат сами, независими от икономическата обстановка в страната и т.н когато взимат решения.... Тези хора са оперени и се тупат като Бай Ганьо как имат сили за всичко, а после впрягат целият си род да им помага... Когато човек разчита само на себе си обаче, не е чак толкова оперен и самонадеян, прекрасно осъзнава че не може да дава обещания, които може и да не може да изпълни...Затова е много важно хората да драпат взаимно за своята връзка, само така се понасят различията и битовите неудобства.

Добре понеже силно ме вълнува темата баш към момента,ще си позволя още да напиша:)
Горещата любов доста често е мимолетна страст,изгаряща до безумие,но бързо гаснеща от един момент нататък:)ЗА какво ти е това,По-скоро,за какво би ти било,освен за да задоволиш някакъв първичен порив..Аз поне като погледна назад,такива впечатления имам за горещата любов..Виж,примерно,ако в началото е имало внимателно закачане и преследване,доста често е ставало пожар после,ама такъв,където няма гасене с години..:)
ДА никой не е вещ.
Права си за кефа,ама някак си не е ли опростено?!:)
Е да,но ти ми кажи конкуренцията като опция не съществува ли винаги?
И не говоря за секс,това е друго.Съреднование за сърцето и мислите на някого,не е ли най-сладкото.Това,да знаеш,че нещо се е "отъркало" у вас двамата като трето неизвестно и ти си я прогонила и спечелила?!Не ми казвай,че не е тръпка и не съживява отношенията:)
Хъм,за търпението и жените ме накара да се замисля..

не никога не бива да се бори. трябва да чака да му падне сама в ръцете, и като захапе куката издълбоко да почне да се дърпа :))))))))))))))))))) хахаха

Чакай, чакай, не казвам че когато нещата са несигурни си обръщам гърба и се преориентирвам към друг. Никой не може да заповядва на сърцето си и като си искаш и обичаш някой това е положението. Въпросът е в това как да се пребориш за него и с какви средства. Защото ако си държиш на него и му го показаш, ако изчакваш да му се разсеят съмненията, ако се всушваш в думите му и чувстваш взаимност макар и съпроводена с евентуално колебание между мен и друга, то значи съм най-борбения човек на света. Но ако трябва да си разчиствам пътя с непозволени средства дали това е истинска победа в крайна сметка. В общи линии отсъствието на "битка" не означава безразличие, макар и така да изглежда. Човек в крайна сметка винаги разбира дали иска да бъде с теб и без да направиш две-три цигански колелета от яд, че някой друг е привлякал вниманието на обекта на твоите чувства...

Нали знаеш, че за големите риби понякога се чака дълго и стръвта трябва да е солидна :))))... Освен това и борбата с изваждането от водата е доста трудна :)))...

Аз за себе си мога с пълна увереност да твърдя, че ВИНАГИ ги усложнявам, и то не малко, а чувствително. Признавам си без бой! :)

Заклет алкохолик решава да изпита силата на волята си.Минавайки покрай магазин за продажба на спиртни напитки нашият човек си казва:
- Ето това е то - пълно е с алкохол, но няма да вляза!
На входа на магазина си казва:
- Усложнявам експеримента - ще вляза, но няма да си купя нищо!
Вече влязъл в магазина, пияндето хвърля поглед към любимата си ракия, и си казва:
- Усложнявам експеримента - ще си купя, но няма да пия!
Вече купил ракията, нашият човек си тръгва от магазина и се прибира в къщи.Вади чаша и си казва:
- Усложнявам експеримента - ще си налея, но няма да пия!
Налива си ракия в чашата с мисълта:
- Ето, ще пия, но няма да гълтам!
Вече ударил на екс цялата чаша, мъжът само промърморва доволно:
- Ето това се казва сила на духа!Не ми се пиеше, но си наложих и пих!

Така де, за да е все по-устойчив човек, трябва да увеличава степента на сложност. Пък и е по-интересно :)))))...

Права си, Ив, че желанието на човек да е обект на борба може да е резултат на разглезеност и суета, но пък ако другият се откаже още след първия "опит" само защото се е появила конкуренция, също не говори добре. Въпросът е, че за един борбеността на другите може да е основен филтър, а за друг - да е досадна. Има случаи, когато точно такава напориста борбеност, каквато си описала, да превръща борещия се в досадна лепка, даже и ако е харесван от обекта на неговата борба, само че никога не можем да знаем как ще реагира отсрещния и дали именно чрез своята напоритост няма да си "пропилеем шансовете". Въпрос на усет, на преценка и на късмет. Но е факт, че често пъти напористите, които се натрисат безапелационно, впоследствие се държат по същия начин безапелационно във връзката, а и не винаги се оказват толкова борбени, колкото някой, който изглежда по-внимателен, а в действителност просто подхожда по-трезво и отговорно.

http://www.youtube.com/watch?v=bPnCqsNv9v4

:):):)

И аз вчера много се смях на този виц :) Готин е. И метафорично се припокрива с моите възгледи за борбата относно любовта :)

Номерът Фил, е в това нещата да изглеждат по друг начин. В моя случай например не са ми поднасяли цветя и пяли под прозореца, дори комплиментите бяха оскъдни, но за сметка на това всеки ден беше планиран. Днес някой си пял на Античния театър, утре някой познат има рожден ден, в други ден еди какво си... и така бавно но сигурно човека се превръща в част от твоето ежедневие. Полека, полека хорат започват да ви възприемат като двойка, после някак неусетно се запознава първо с вашите, после запознава теб с неговите родители, приятели, роднини и т.н. и докато се усетиш какво става вече си се привързал към общите ви преживявания :)))... Досаждането може да се прояви в случаи в които дамата не се възприема като двойка с този човек или пък обратното, когато съзнанието и сърцето й/му е заето с друг/а, когато не му/и се иска нова връзка понеже старата още държи влага и прочие. Не е до късмет, до момент е, когато принципно си симпатизират обаче някак си не се получава от само себе си...

и аз, което сега ме навява на мисълта, че битките за любовта обикновено ги водя със себе си :)))...

Любовта да не би да е трофей или награда в конкурс?
Предизвикваш ме да пусна едно есе - Любовта като подло оправдание.
Любовта всъщност прикрива доста други неща.
Ако е истинска, за нея не се бориш, тя те побеждава!

предизвиквам те, пусни едно есе :))))...

Е ясно е ,че не го правиш,би било кофти да го..Ако правилно разбирам думите ти,ми говориш за златната среда или пък някакви приемливи граници на нещата..Нито да пресираш на всяка цена,нито да се отказваш лесно.Някакво равновесие.Ако е така,съм съгласен:)Съмнения имам и бих си позволил да не се съглася с коментара на колегата по-горе,че любовта побеждавала,За мен човек си се бори за нея,ама непрекъснато,тя не е даденост,има фактори в нея и тнт

Понякога си мислим, че когато един мъж е настоятелен и търпелив с нас, значи много ни обича, поне с мен беше така. Жените харесват силните и стабилни мъже, а твоето момче точно това е демонстрирало и за това си го харесала. Разбирам, че вече не сте заедно, но ти сама трябва да прецениш кое от всичките тези качества не ги е притежавал, което те е разочаровало впоследствие. Защото колкото и да се прикриват при съвместния живот всичко излиза наяве. В крехка възраст е трудно да отличаваме вътрешното съдържание от външния му израз, често те не говорят достатъчно едно за друго. За това е нужно повече време, а младите често взимат бързи решения и надяват халките. Със и без тях разочарованието е много голямо, но ако имат деца, това си е малка катастрофа. Поздрави.

"Трябва ли човек да се бори за любовта?"
и
"...когато една жена каже, че се оженила за някой, защото бил най-настоятелен"

В тези две изречения става въпрос за съвсем различни неща - любов и брак :)
Не че в общия случай не се препокриват в началото, но май борбата е различна, ако става въпрос просто за това човек да бъде до теб и ако става въпрос да го бракуваш на всяка цена :)
Иначе съм съгласна с badass:
Любовта да не би да е трофей или награда в конкурс?
...
Ако е истинска, за нея не се бориш, тя те побеждава!

Да де, да има късмета да уцели подходящ момент :):):) Точно това е - трябва да може да се прецени по възможност правилно до кога да се бори човек и кога да се откаже, защото се сещам за лафа, че истинските жени никога не били омъжени за истински мъже, защото истинските мъже никога не предлагали по двапъти, докато истинските жени никога не приемали от първия път :):):) Има ги и двата случая - въпреки че дълго време не се получава и бива отхвърлян, човек продължава да е настоятелен и накрая вземе, че се получи, както ги има и обратните случаи - щом чуе "не", просто си взима шапката и изчезва, защото му е омръзнало да инвестира в "битки". Хех... :)

http://kass.blog.bg/zabavlenie/2010/02/21/uporstvo.497528

Така че правила едва ли има, Ив: правиш каквото чувстваш, и се надяваш да е правилното.

блог на психолог ще да е вдъхновил, kass, този хубав постинг. Четох там с интрес това, което си писахте и си мислех - колко еднакви и различни сме ние, хората :)
Лично за мен нещата са и сложни, и прости.
От една страна са прости, защото в любовта нещата просто се случват. Наличието на каквато и да е борба някак ми прилича на изкуствена намеса в нещо, което би трябвало да се случва спонтанно и непринудено. Много често нещата не се получават - има го чувството, че нещо не е наред в другия или в теб самия. Тогава...Ами тогава трябва да приключиш. Поне аз така съм правила в миналото си. Предполагам, че скоростта, с която става оттеглянето е право пропорционална на инстинкта за самосъхренението на съответния индивид. Това просто мое правило ги прави да изглеждат прости. То обаче е здраво стъпило на разума.
Сложното идва от чувствата, които са особено силни, когато си влюбен :)
Но дори и тогава трябва да усещаш взаимност, а щом я усещаш всъщност за какво има да се бориш? :)

За мен човек си се бори за нея,ама непрекъснато,тя не е даденост,има фактори в нея и тнт
***
и как точно се бори? По-точно си я изпитва и толкова... :)))...

всичките му качества много си ми харесваха, спря да ми харесва когато се отдаде на "битов алкохолизъм", демек в 5 часа след обед започва да му се накривява настроението ако не си е вкъщи с ракийката и салатката и когато го прихвана кризата на средната възраст с което му се възвърнаха изневиделица ревността и лошият поглед, само дето след дванадесет години трудно вече можеше да ме убеди че е от любов :))))... Няма място за разочарования и катастрофи, но всеки случай в единствения си борбен опит да спасявам брака си получих насреща си само още по-големи капризи и лиготии :))))...

ама брак изобщо не е нужен за да имате съвместно съжителство??? Тъй, че е малко неразбираемо за мен разделянето на нещата. Кому е нужно да се бракува с някой просто заради самото бракуване???

хахахахах, принце, мани ги тия истинските настрана :)))). На кой му се иска да носи приза "истински мъж" или "истинска жена" и да си е сам като куче. Тцъ, мерси... Я най-добре да правиш каквото чувстваш, защото щом е това което чувстваш няма как да е неправилно, тъй де поне не ти се налага да помниш в каква роля си влезнал този път :)))))

като си спомня как и аз съм въздишала дълбоко по някой и как ми се е искало да го накарам да ме кльопа и той така, както аз него... Нещата наистина са и прости и сложни, особено ако ги усложняваме с неискреност и недомлъвки или пък вземем че ги поопростим с по-директни отношения :)))... Всеки случай ако притискаш някой или той теб, дори и да се получи някаква победа, то едва ли е някаква твърде искрена любов. Човек не е щастлив само да обича, или пък само да го обичат, макар второто да е за предпочитане, във взаимността се крие щастието. Спомням си една мъдрост, която гласеше "По-добре цял живот въздишай по несподелена любов, отколкото да живееш с човек, който не те обича"....

Придържай се към темата моля...

ти никъде не спомена любовта мила и некви чувства ,само сладниква тревиална историйка .все есдно дискотираме уравненеи Х от математиката .ДА БЪДЕШ ИЛИ НЕ ТОВА Е ТВОЯТ ВЪПРОС ДОКОЛКОТО РАЗБИРАМ

Ама каква сладникава история бе човек, това си е моята история и тя си е съвсем истинска :))))... И какво за любовта, да не мислиш че съм се събрала с някой само защото той така иска :)))))... Естествено че съм изпитвала чувства към него, но не беше най-голямата ми любов ако това ме питаш. Най-голямата ми любов беше много горд, че и аз така, и нищо не се получи :))))... Та въпросът е в борбата, нужна ли е и какво представлява???
Поздрави!

Рядко се среща баланс, Иве.... Винаги единия е по- от другия.. По-влюбен, по-настоятелен, по-раздразнителен, по-обидчив.....

Явно различно виждаме нещата,което не значи,че има прави или не :)

Хубаво ще е веднъж да я намеря споделената, че да има смисъл от "борбата" : D

Хубаво е написано... едно единствено нещо не ми се "връзва" - наистина ли за Любов става въпрос, или просто за "победата на настоятелният"? ...Вероятно гледам твърде идеалистично... но ако тази "настоятелност" се е "изгубила" - това май не е любов. Рицарите са Рицари по "призвание" (или казано романтично - кръвта вода не става) - рицарското поведение не е просто за момента (или до достигане на целта), защото ако е така това си е лицемерие... същото се отнася и за любовта - защото и тя е за винаги... иначе просто не е любов... Е - за разлика от "рицарството" - то за да има любов са нужни двама... що се отнася до "борбата" - нея трябва да я има само до доказване на любовта, след това "битките" за него/нея са излишни и ненужни. Нужни са само внимание и любов сама по себе си. Така де - любовта не се обяснява и бори, тя трябва да се чувства и усеща

извини ме може и да съм погрешил .ако ти кажа, че е нужна ще те излъжа или пък не също. за борбата де ......... .а и по тази тема може да се говори бескрайно .но колкото повече говорим толкова повече щте се отдалечаваме от нея ,може би това е единствения въпрос ,който има индивидуален отговор ,нпр, за мен представлява.Очи на синьо куче на. Маркес.или ,филма Тедратката .или или Поздрави

Човек трябва по-спокойно да го дава...
Другото е стремеж към обсебване... бори се да завоюва, за себе си... другият и чувствата му го интересуват дотолкова, доколкото засягат него...
Поздрави!

Любовта е химия! Идва ненадейно , като буря и те превзема , променя те!
Та не задължава, не обсебва! Истинската любов е действие за другия, споделеност, да предугаждаш желанията на любимия, да се чувствате двамата пълноценно, да се подкрепяте, да се обичаге искрено, въпреки всичко!Да следвате повика на времето:)))
Това е живот и надежда!Любовта носи успехи и щастие! Любовта е реалност:))Блажени са тези, които я преживяват пълноценно:)))

Ако едно момиче реши, че не си нейното момче, никакво постоянство не е в състояние да промени нещата. Това е женската интуиция. Мога да говоря за себе си - това е качеството, което силно ме привлича у една жена. Съгласен съм със заключителните ти думи - трябва да се обича еднакво. Не може единия да дава много, а другия да дава само като му се поиска. В момента съм в такива отношения с една дама и всъщност се радвам,че изобщо не съм влюбен и скоро всичко ще приключи.

Никак не е зле някой да се бори с друг заради теб...;)
...но да не стане - двама се карат, трети печели...:)

Напълно съм съгласен, а това не е и толкова лесно, колкото изглежда в някои моменти, защото малко или много, човек има нужда да се отпусне и да се остави на течението, а тогава нещата изглеждат други.

Дори, любовта е малко абстрактивна, усещания, чувства, заблуди, желания и т.н. Често пъти обичаме някой, чувствайки го силен, но неговата сила всъщност произлиза от нашата слабост към него...
Поздрави!

А замисляме ли се, че борбата се изразява в борбата за позиция. Всеки си представя любовните отншения по свой начин. Борим се за внимание когато не получаваме такова, борим се да сме единствените когато не сме и има конкуренция, с две думи се борим за сигурност и щастие, за доказателства, да ни признаят любовта, да се пречупят заради нас и т.н... Не е ли всъщност суета и егоизъм тази борба???

За да сподели някой нещо с теб, трябва и ти да му споделяш, при това трябва да го предразположиш за такова споделяне. Принципа "първо ми дай и после и аз ще ти дам" ограничава много възможностите :)...
Поздрави!

Хубаво е написано... едно единствено нещо не ми се "връзва" - наистина ли за Любов става въпрос, или просто за "победата на настоятелният"? ...

Е, ако разберем що е то любов, ще си отговорим на този въпрос. Никой не настоява за нещо, което не иска :)... Да приемем, че някой много ни обича, но не настоява за нас, може да си ни обича от растояние, не му пречи. И ние така, много си го обичаме, ама какво да направим сега, няма да настояваме щом и той не настоява :)))... В същото време друг човек ни обича, но е по-настоятелен и ние си го обичаме малко или много, нещо повече харесва ни това че си отстоява чувствата... Та в общи линии любов различна, поняка възниква от искреното ни възхищение към някой който добре знае какво иска и не го подлага на съмнение, а в други случаи, въпреки страстното ни привличане към някой се отказваме, заради липсата му да отстоява и изгражда взаимоотношенията ви по-нататък... Странна работа е любовта :)))...

Може да вляза в противоречие със себе си, но борба винаги има, най-малкото за да има ясни правила, които да са справедливи и за двамата. Човек трябва да си извоюва правото на свободно време, на уважение, на равенство дори. Човек може да си мисли, че саможертвата в името на любовта като се превърне в слуга на другия е много идеалистично и геройско, но за мен това е по-скоро малодушие. Всичко това обаче са борби между двамата и полагат основите на любовта върху които тя ще се базира.... Борбата за обсебване обаче, е нещото което вече не разбирам....
Поздрави!

Заслужава си miaa, но по твоите думи излиза, че не е точно борба, а по-точно трябва да я приемеш и изградиш :)...

Не само жените, но и мъжете не могат да се откажат от този гъдел да им дават и показват любов, това е опиат, който те кара да се чувстваш специален и е естествен за всеки човек. По-умните ще оценят какво и даваш и ще внимават да не го изпуснат, а другите просто ще се наслаждават на благоразположението ни и ще консумират, дотогава - докато му го даваме... :)...

Наистина никак не е зле :), ако победи и точно този, който искаме ще си е направо супер :))))....

Ами някой някога бе казал,че животът е борба и отстояване на житейски позиции.Относно това,когато има конкуренция,а изпитваме силни чувства към някого,е логично да се стигне до "схватка",най-малкото това ни е дълбоко изначално заложено,поне според мен,някога много отдавна,още в пещерите. Да,борим се дори когато любовта ни е безнадежно отхвърлена,дорои когато няма 1 процент,а когато има дори една малка искрица и светлина в далечината да победим,ставаме зверски настоятелни..Борим се всеки ден с всичко..Конкуренцията я има,дори когато не сме пряко застрашени,всеки дебне да "отхапе" някакво парче от "баницата" на другия...
Отговорът на последното питане не е еднозначен,но за мен повече клони повече към това да не е суета,може би съвсем малко егоизъм,но суета не..

съгласна съм с теб, винаги има някаква борба, различни са само средствата и мотивите... Но така или иначе непринудените неща са за предпочитане.

Миии... НЕ - колкото повече мисля, толкова повече се самоубеждавам, че всичко свързано с любовта е твърде простичко за да се обяснява сложно! Сложно е винаги когато нещо не се "получи" - "виждайки" усложненията, това обикновено "успокоява", "обяснява" и "оправдава" както действията (изборът) така и ситуацията провокирала подобни мисли и съждения. Аз когато обичам - не го правя логично, не е заради "настоятелност" (или "предизвикателство"). Не обичам защото е "модерно", не я обичам защото тя ми "обръща" повече (или по-малко) внимание, не я обичам и защото "всички" я обичат. Мога да обичам от "далеч" - без това да прави чувството ми по-слабо, мога да обичам и от "близо" (това което всеки желае и търси когато обича). Обичам така както ми се позволява да го правя, а го правя така (и показвам) докато намирам смисъл за себе си да го правя (или показвам). Любовта НЕ Е БОРБА срещу човека който обичаш (било то за надмощие, или за простичко отстояване на принципи) - тя трябва да провокира борба която да водите ЗАЕДНО срещу всичко извън вас което евентуално пречи да се обичате. В нея няма обособени "роби" и "господари" - всичко в любовта и свързано с нея зависи САМО от ДВАМА и това как тези двама искат и им харесва да се чувстват (робуването или господството е въпрос на избор но не е оправдание или доказателство за Любов)... Адски е простичко - казвам го защото аз обичам. Отдавна избрах за себе си да го правя красиво - без значение нищо "останало" (дали мен ме обичат или дали друг го приема). Няма значение дори и дали "тя" разбира това (това е единственото което зависи от мен самият и аз го правя). Ако "тя" е моето момиче - то със сигурност ще разбере това без да натрапвам постоянно своето присъствие или обяснения. Нямам нужда тя да си намира "оправдание" за да бъде с мен - искам просто да ме обича. Аз съм "избрал" за себе си и показвам своята любов - значи и мен могат да ме "изберат" по същият начин. Тук не става въпрос за "игра" а само за Любов.

Ако си представим един идеален свят, тогава вероятно и любовта ще бъде много простичко нещо. Светът обаче съвсем не е идеален точно защото хората не са идеални. Стремежът ни да идеализираме доста усложнява нещата. Любовта има за задача да идеализира света - принципи, качества, ум, красота, силна воля и прочие неща които искаме както да притежаваме самите ние, така и този до нас. Обикновено харесваме хора, кото притежават качества, които ние не притежаваме за да ни допълни. За себе си знам какво съм харесвала и какво харесвам в някой човек и това обикновено е когато е решителен. Изумлението ми дойде когато се оказа, че това не се отнася само за мен. И какво излиза накрая, че жените очакват от мъжете да вземат нещата в свои ръце или поне голяма част от тях. И така щом съм останала с този човек тогава, значи също съм избрала за себе си и не съм го поставяла под съмнение, просто се замислих защо всъщност направих точно този избор, а не някой друг :)...
Поздрави!

За да има споделена любов, трябва мъжа да слезе поне близо до нивото на глупост на жената. Повечето цял живот се опитват, тези които успеят обикновено стават безинтересни на жената или обект на експлоатация. Тези, които не успеят се пропиват от мъка чудейки се какво не е наред. Малкото, които осъзнаят, че целия този път е погрешен пак се пропиват от мъка по загубеното време и фалшивите цели. А такива като мен, които са имали късмета да са осъзнали идиотизма на пътя, преди да им се наложи да го извървят, почти не съществуват.

БТУ, Тетрадката е голяма работа, ама повечето жени не го заслужават.

Така де - но нали не става въпрос за "харесване" ами за "любов"? ...неща които вероятно си приличат но въпреки всичко са различни :) ...можеш да харесваш Брад Пит или Конъри, Анджелина Джоли или Хелън Хънт - можеш дори да обичаш тези актьори (или техните образи) но това не е Любов... или поне не тази за която говорим и пишем. Истина е че Любовта е идеалистична, както е и нормално да търсим и се борим за идеалната такава (по начина по който всеки си я разбира за себе си). Всичко което ти трябва и си струва да знаеш - е това че обичаш, и нищо сложно няма в самото усещане. Факт е че начина по който ще си я обясниш си зависи само от теб самата - така както е и факт че не е задължително личното ти обяснение да се покрива със личното ти усещане.... Винаги си търсим оправдания - това е "усложнението" въобще (поне за мен) и на всичко (не само за Любовта). Самата Любов е нещо адски простичко и красиво - усещане и чувство което не се нуждае от обяснение за да го разбираш по-добре или усещаш по-добре :) ....заради това казвам че е простичко :) ...останалото са "навици", "разбирания", усещания и очаквания които когато се появят объркват но не изясняват (а такива винаги има - и това може също да очарова в зависимост от гледната точка) ...
Съм благопдарен за приятната дискусия - поздрави :)

хех, голяма логика извади обаче :))))... За да има споделена любов мъжът първо трябва да престане да си въобразява, че всички жени са на еднакво ниво на глупост, дали трябва да слиза или да се качва, дали го експлоатират или не и други от сорта. Когато осъзнае, че светът е създаден за двама и че сам човек за никъде не е, хем ще спре да льонди, хем ще намери щастието, което често пъти може и да е илюзорно, но какво от това ако го изпитваш наистина :)))... Навремето в тийнеджърската си възраст казах на майка ми, че светът е сбъркан и че няма да се водя по неговите идиотски правила - любов, семейства, деца и тем подобни, а тя ми отвърна, че ако го мисля наистина значи има нещо много сбъркано в мен...

Всичко което ти трябва и си струва да знаеш - е това че обичаш, и нищо сложно няма в самото усещане.

Е, ок, знаеш го и какво следва??? Не ти трябват обяснения, не ти трябват оправдания... просто чувстваш... Хубаво е, ако изпаднеш в транс или любовна кома, но светът е пълен с условия: кой си, как живееш, какво работиш, колко си чистоплътен, почтен, отговорен и т.н. и т.н. Всичките тези условия усложняват нещата или представи си прекрасна жена, но с разглезен нрав или ужасни навици, почти те е яд, че ги има и ти пречат да я обичаш както ти се иска, някак ти развалят романтиката... Ето защо не е чак толкова просто... Човек върви с два куфара в ръцете си, в единият са добрите му качества, в другия лошите и не можеш да го приемеш само с единия куфар, няма такава опция... или с двата или нищо... Кофти работа, ама това е положението :)....

Представи си сега, че всяко добро и лошо качество е някакво число и те са да речем по десет... Вероятно можеш да изчислиш вече колко комбинации между тях могат да се получат :)))... Не напразно след раздяла с някой, човек се влюбва отново в друг...

Мъжете разбира се са по-умни и осъзнават добре, че има различни нива на глупост. Но това няма особено значение, защото във всеки спучай на тях им се налага да слязат надолу и да затъпеят. А не обратното, по-разумно и логично, жената да поумнее. Второто е съмнително дали е възможно изобщо.

"...че сам човек за никъде не е"

Поправка - сама жена за никъде не е. Именно поради тази причина жените полагат неимоверни усилия да внушат на мъжа, че и той не може без нея. Но истината е, че като изключим репродуктивните й свойства жената е почти безполезна за мъжа. Даже в повечето случаи е направо токсична.

"..често пъти може и да е илюзорно, но какво от това ако го изпитваш наистина :))"

Не харесвам илюзиите.

"Навремето в тийнеджърската си възраст казах на майка ми, че светът е сбъркан и че няма да се водя по неговите идиотски правила - любов, семейства, деца и тем подобни, а тя ми отвърна, че ако го мисля наистина значи има нещо много сбъркано в мен..."

Не е трябвало да слушаш майка си. Със сигурност е щяло да стане страхотен човек от теб.

Мъжете разбира се са по-умни и осъзнават добре, че има различни нива на глупост.

Мдааа, по всичко си личи, че си си нямал работа с мъже иначе щеше да се изумиш какви глупаци има сред тях :))... Не могат да си избършат и носа без жена (най-често тази жена е майка им). Нивото им на глупост не може да се сравни с нищо и ако ще жената в мазе да израстне пак не може да го достигне...
Не харесваш илюзиите, защото нямаш въображение, а те както знаем са плод на въображението :)...
Колкото до нормалното и ненормалното, то обикновено се измерва с общочовешкото... Или ако на бала си всички отидат с бална рокля и костюм, а ти отидеш чисто гол, вероятно ти ще си ненормалния... независимо, че си си въобразил, че всички са ненормални, а само ти нормален :)...

Това са неща които никой не отрича по принцип - но нали си говорим за любов? ...защо тогава позволяваш на условностите да "развалят" всичко? ...ако Аз ТЕ ОБИЧАМ - аз ще те обичам заради това което си ти (на първо място) и това което съм самият аз когато си до мен :) ...ако аз ТЕ ОБИЧАМ - не бих си позволил да те разочаровам (дори и несъзнателно) правейки нещо което не би ти харесало (чистоплътност, поведение, навици или каквото и да е друго) - въпреки това, бих те приемал каквато си (безусловно) и бих ценил дори най-малкото внимание което проявяваш към себе си (и мен) що се отнася до моите желания, чувства и също "предпочитания". Когато има Любов - НЯМА "водещи роли", няма и второстепенни такива. От начина по който ТИ "реагираш" - аз правя извод за себе си доколко има Любов у теб самата, и дали тя е към мен. Все още твърдя че е адски простичко - просто за да има пълноценна Любов са нужни само от ДВАМА. Останалото са приказки и оправдания :)

До всеки глупав мъж стои една значително по-глупава жена. Разглезеността не е признак за глупост, а за лошо възпитание. Бих счел една жена, майката в случая, за много по подходяща за понятието "глупав човек", след като е отгледала такъв син, залепен за нея, грам не осъзнава провала си, ами на всичко отгоре е и горда с това. Каквито са повечето майки. Мислиш ли, че ако мъж беше "ин чардж", а не просто робот, който носи кинти, и казва "Да, мило", момчето нямаше да може само да си избърше носа и да чака някой друг да му го избърше??? Кога най-накрая жените ще поемат отговорност за нещо в тоя живот???

"Не харесваш илюзиите, защото нямаш въображение?"

Хохохо, няма как да си по-далеч от истината тук. Илюзията е лъжа, аз не харесвам лъжата във всичките й форми. Има една приказка "Life is easy with eyes shut". Да живееш в илюзии е добре за теб самия, но е ужасно за околните. Точно за това жените обожавате илюзиите. Те са форма на егоизъм.

съгласна съм с теб, просто уточнявам, че "ако Аз ТЕ ОБИЧАМ - аз ще те обичам заради това което си ти...". А какво ще съм това аз??? Идея или човек с някакви качества - добри и лоши :)... Разбира се, че ако те обичам ще се съобразявам, ще давам най-доброто, ще гледам да те зарадвам и всичко останало, което всеки който обича прави... но преди да стигнем до "ако аз те обичам" неименуемо ще минем през "От начина по който ТИ "реагираш" - аз правя извод за себе си доколко има Любов у теб самата..." защото любовта е двупосочна... Но аз мога и никак да не рагирам и пак да те обичам, или да реагирам по начин който не си очаквал и пак да те обичам, мога просто да си представям нещата по друг начин и пак да те обичам... но хората тълкуват нещата, понякога правилно, понякога неправилно, затова и те стават сложни... Да, нужни са само двама, които обаче да са много сходни...

"Или ако на бала си всички отидат с бална рокля и костюм, а ти отидеш чисто гол, вероятно ти ще си ненормалния... независимо, че си си въобразил, че всички са ненормални, а само ти нормален :)..."

Освен ако не бъркаш кое реално те прави ненормален - това, че си различен от мнозинството или това, че си неадаптирал се към ситуацията идиот, който търси внимание (голия абитуриент). Ако си мислиш, че е първото си в грешчица.

Кога най-накрая жените ще поемат отговорност за нещо в тоя живот???

Защо пък майката да носи отговорност??? Ок, тя глупава и е осакатила сина си, само че той само до майка си ли е бил през целия си живот??? Няма ли книги, филми, училище, стремеж да се усъвършенства??? Къде тогава е личната му отговорност за самия него си??? Май, май ти се опитваш да бягаш от отговорост и дори си противоречиш. Значи ако мъжа е глупав - жената (майката) е виновна, ако е умен си е негово постижение понеже си е умен по рождение и като няма майка да му пречи е блеснал в целия си блясък. Хехххх :)))...
Илюзията е лъжа, обаче лъжа е всичко което не е истина, а абсолютна истина няма...
Ето ти нещо което много ще ти хареса:
http://kass.blog.bg/zabavlenie/2009/07/19/hapche-protiv-liubov.366081

Съжалявам, че ще използвам "хамериканска" реплика отново, но...I rest my case.

Не искам да се правя на психолог тука но от разказа ти мисля че мъжа (бившия) ти те е избрал и обичал предполагам, никой друг не те е искал повече от него за да си създава проблеми и ти просто си се оставила да те изберат :) .. може би ако беше дала сигнали на наякой друг, нещата щяха да се развият по друг начин?!
Това в карая на поста не ми звучи като борба за любов а по скоро като борба да подчиниш/дресираш/промениш другия. Не ми е много ясно как би го накарала да те обича по този начин?
Поздрави! ВВ

Ами разсъжденията ти приличат повече на голия на бала :)... Бъди си различен щом искаш, но не го пробутвай за "нормално". Ненормално е човек да отрича любовта, защото за нея се изисква жена, а тя не е човек едва ли не :)...

Хей, Касс е станала страхотен човек въпреки, че не каза дали е послушала майка си.

Това в края и аз не го разбирам, а колкото до това дали бившия се е борил или упорствал си прав, че той просто не срещна съпротива... или поне не кой знае колко голяма :)... Вероятно съм се оставила да ме изберат, макар че винаги съм си мислела, че така съм си избрала поради една или друга причина :)...

"Да" - защото разбираш и си съгласна. И "Не" - защото отново допускаш ненужни условности :) ...няма "Ако" в любовта - моето "ако" е образно обясняване на имагинерен факт за по-лесно възприемане (просто приеми че те обичам за да разбереш обяснението)... Ако ти ме Обичаш - аз би трябвало да съм първият който да го разбира (и буквално и преносно). Когато аз го разбирам - това ще ме "зарежда" (така както би те зареждало и теб)... това е една готина и дори много красива "лавина" от емоции - която би било глупаво и ненужно да се опитваш да спреш. Каквото и да направя - дори и да не те разбирам, поне ще се опитвам и след като те обичам ще те приемам (теб, отношението и поведението). Но ако Ти направиш нещо което неочаквам, НЕ ХАРЕСВАМ - и то съвсем съзнателно, тогава обяснението че въпреки всичко ме обичаш ще си остане само за теб (евентуално)... Интересно ми е защо се мъчиш - хем искаш да повярваш че има и е възможна "идеалната любов", хем се опитваш сама да се разубедиш "борейки" се срещу възможноста :))) ... забрави за "интересите" - те нямат общо с Любовта, забрави и за "схващанията" и "инерцията" че "някой трябва да я движи"... ако обичаш - не чакай възможност да го показваш (но и не натрапвай излишно това което чувстваш). Не ти е нужна "причина" за да обясняваш, не трябва и да се уморяваш да я показваш - това си е просто Любов

ама съм напълно убедена в съществуването на любовта, дори си я изживявам с пълна сила точно както си я описал... Това обаче съвсем не значи, че съм реагирала като неочакват и после да ми се налага да обяснявам, или обратното да получа съвсем различна реакция и после да ми се доизяснява :)... Докато се изясняват нещата вероятно ще си е супер нашата връзка, но кой знае до кога ще продължи така :)... Според теб има ли промяна на силата на чувствата или няма??? Защото всички семейни хора се събират с голяма любов и разбирателство, ноооо по някое време нещата неусетно се променят...

Разбира се че има промяна... но тази промяна ТРЯБВА да е "еволюция" на чувствата и в никакъв случай "отслабване" (в противен случай трябва да си признаем че нашето не е любов а е било просто "влечение"). Естествено - всички си имаме своите "възходи и падения" (най-вече в емоционален план), но от нас зависи доколко и как въпросните биха рефлектирали върху Любовта (ето тук може да си "направим" ситуацията "по-сложна" в случай че решим да "провокираме късмета си")... Що се отнася до "семейните" - това е техен избор (съзнателен или още по-жалко - несъзнателен). "Отчуждаването" може да се предизвика и от най-дребното неразбирателство или опит за налагане, важен е факта че това зависи от двама (нали все пак хората си мислим различно - дори и да си приличаме зверски много). Ако единият се усети "предаден" или "използван" е много трудно самият той да спре "негативната си вълна" и изграждаща се предубеденост. Ако се поддаде - значи НЕ ОБИЧА, или е слаб, или и двете (или само така се чувства в момента). Аз не мога да говоря за "другите" - защото съм субективен, и точно заради това би било редно да обяснявам и "разглеждам" себе си. Когато обичах - го правех с цялото си сърце и без никакви условности. Имал съм очаквания, получавал съм и разочарования - но това е нормално (всички сме човеци, трябва да бъдем и малко "премерени егоисти"). Когато обичам (понеже моето си зависи само от мен) - правя го всеки ден повече от предишният. Разстоянието не ме притеснява, така както и желанието ми да го показвам... както и да е - всичко що се отнася до нас самите си зависи предимно от нас (най-вече промените). Когато става въпрсо за двама - тогава това зависи от двамата (тяхната любов и личен егоизъм)...

така трябва да бъде, посредствените връзки са посредствени хора...
Поздрави, много ми хареса коментара ти...

[quote=kass]
Защо пък майката да носи отговорност???

Ааа, значи всички жени, цялото общество, парадират с женската роля в гледането на децата. Колко е ценна и как едва ли не можете без мъже. С увеличаващия се брой самотни майки вече. И когато има заслуги си ги пишете самостоятелно. Обаче, когато има издънка...защо пък ние да сме отговорни?!:)

"Ок, тя глупава и е осакатила сина си?"

Ок било:):) оф...Че то това е едно от най-важните неща, какъв старт даваш на детето си в живота. Най-вече за син. Вие затова трудно загрявате реотаните, щото дъщеричката я пускаш, тя се лепи за някой батко или чичко и е готова. Обаче от сина се иска много повече, той трябва да някой, да бачка, да има кола, да е успял и много важно в конкуренция с други мъже, т.е. старта ти на развитие е особено важен. Затова самотната майка като пусне недоразвитото синче в джунглата, и си планира да му бърше нослето до 30, и не го е научила на нищо, щото само мъж може да го научи, как и защо да се развива, и да му купи кола, да му даде самостоятрлност (а не да е залепен за полата на мама)...Тоя син става смотан (не глупав, ти дори разликата не можеш да направиш). После същото синче среща друга самотна мама като теб, и тя оревава целия свят, че мъжете били "глупави".:) Че и пита "Защо пък майката да носи отговорност???" Смех.

оффф, неутрал, направо ме размазваш с твоите коментари :)... Таткото трябвало да му купи кола и дадял самостоятелност... пфууу, баси, не мога да повярвам какво чета... Ти сигурно си нямаш никаква представа колко мъже по света имат това щастие тате да им купи кола и осигури самостоятелност, аз ще те светна - толкова са малко, че не знам дали имат и 1 процент от цялото човечество... и в общи линии като изключим този погрешен манталитет в България, то мъжете по света от рано са научени да се справят в живота сами, то и си личи по начина им на живот, градовете им, изкуството им, спорта и т.н.... Просто се захванах с теб само за да си видиш собственото противоречие - хем жените не ставали за нищо, хем пък и мъжкото развитие зависело от тях, че и отговорността им се полага. Естествено, че отговорността се пада върху майката, това и врабчетата го знаят и не напразно децата са по-големи съдници към майка си отколкото към баща си, защото спокойно приемат факта, че баща им ги е изоставил, но не прощават на майка, която направи това.... Тъй, че както виждаш сам си достигнал до някои изводи... И не ми дрънкай глупости за самотната мама, че имам толкова познати мъже , включително и колегата ми, които са израстнали само с майките си, че ако идеш да им развиеш теориите си най-много да си издеш боя, все хора които не изпитват никакво желание да виждат пияните си бащи и прекрасно разбиращи какво им е коствало и на тях и на майка им да се преборят с трудностите в живота. Аз ще седя и ще си мълча, нека те да говорят.... Ако ти заговорят изобщо...
И това, че сме разделени с бащата на моя син не означава, че той расте без баща. Всяка седмица са заедно през уикендите...

няма победа!

кратко и ясно :)...

Да бе, не е задължително тати да ти купи кола. Ама ако не го направи той мама със сигурност няма. А е хубаво някоя трошка, или да хелпне финансово за такава в началото. В голяма част от семействата е така. Под самостоятелност нямах предвид да му се купи апартамент, и ти би трябвало да си разбрала. Става въпрос, че майката задушава детето, не му дава самостоятелност, да взима сам решения, да се оправя сам, да рискува. Неща, на които мъжа може да го научи. Защото тя самата гледа на него винаги като малко детенце.

"..хем жените не ставали за нищо, хем пък и мъжкото развитие зависело от тях, че и отговорността им се полага."

Къде го видя това противоречие?:) Всъщност ти си този, който си противоречи, защото в един пост казваш, че майката не носи отговорност, а в другия, че и врабчетата знаели, че носи. Последно?

"..спокойно приемат факта, че баща им ги е изоставил"

А? Вярваш ли си наистина?:) То първо в огромна част от случаите не бащата изоставя децата, а майката ги отделя от него. Пример - разводите, които са 80% инициирани от жени и съда почти винаги дава децата на жената. Все ми се струва, че "изоставя" не е най-подходящата думичка. После един куп майки си правят деца, без съгласието на бащата. Щото могат и им скимнало. Не взела хапченце наш'та, не казва на бащата и толкоз. Поздравления за мъжете, които отказват в тази ситуация да се подчинят и да плащат за деца, които не искат от жена, която не обичат.
И искам да ми покажеш тия деца, които са изоставени от баща им, но не го обвиняват както твърдиш.

Слабо ме вълнуват твойте колеги отгледани от сами майки, те са толкова феминизирани и облъчени от женско влияние, че е безмислено да влизам в спор с тях.

Ти мина от "не носи отговорност, щото момчето трябвало да чете книжки само и да слуша в училище" до "носи цялата отговорно, защото всички обвинявали майката (сакън), а бащата не". Демек жертвата пак тя, несправедливо обвинявана само тя. Сигурен съм, че ако имаше опция да прехвърлиш отговорност на рибките в аквариума щеше да го сториш. Само и само да я отдалечиш от фигурата с огромна роля, като присъствие до детето, възпитание и власт..а именно майката. И да признаеш колко много виновни майки има за лошо възпитани, недоразвити, и объркани хора. Всъщност типичната нагласа на повечето жени да търсят вината в другите и да не поемат отговорност за нищо.
Знаеш ли кое ме дразни, касс, в теб най-много? Че се представяш за нещо по-различно, но всъщност си абсолютно същия лицемер и егоист като останалите жени. И точно в такива дискусии това става ясно.

Неутрал, работният ден е осемчасов и огромната част от хората работят в интервала между девет сутринта и шест следобед, а вечер, след работа, се прибират вкъщи. След като и двамата родители са по едно и също време с децата, защо майката да скапва децата, след като и бащата е там? Или той в това време е зает с "Шампионска лига"? Пишеш: "...ако мъж беше "ин чардж", а не просто робот, който носи кинти, и казва "Да, мило"..." Ами какво му пречи да бъде "ин чардж"? Че жена му ще го набие ли? Хех... ами че ако мъжът го е докарал до там да отговаря само с "Да, мило" каквото и да става, еба го у мъжа!

"А такива като мен, които са имали късмета да са осъзнали идиотизма на пътя, преди да им се наложи да го извървят, почти не съществуват." - значи, според теб, не само жените, а и мъжете са тъпи. Велик е само Неутрал. Може и така да е. Само че ако трябва да бъда такова мрънкало като теб, предпочитам да нямам нищо общо с величието. Я се стегни и вместо да изливаш злоба, се дръж наистина като мъж.

Никакво противоречие няма неутрал. Просто това, че бащата щял да даде финансов старт на сина си не означава, че това ще го прави човек. Възпитанието не се измерва в материални блага. Просто всичките ти доводи са абсурдни, жената била забременяла без знанието на мъжа??? В кой век живееш неутрал??? Един мъж като не иска деца... ъъъ... как да ти кажа... ми не си пуска фиша :)... И в крайна сметка - хем не обичал жената, пък иначе нямал против да порискува детенце :)... И дори да се е получила "грешката" детето му има ли вина за това??? Можеш да мразиш майката колкото си искаш, но биологичното ти дете не може да бъде жертва на тази омраза... Както и да е... Независимо кой подава молба за развод никой не може да отдели бащата от децата им, ако той не иска да се отдели от тях... А тези изоставени от бащите им, отдавна са спряли да си спомнят за бащите си, че да го обвиняват за нещо. За тях е ясен само факта, че от години не е вдигнал телефон да попита как са, нито пък е дошъл да ги види когато са болни, да ги заведе на кино или вземе през ваканциите, с лопата да ги ринеш такива случаи, за които май само ти не си чувал... И не си противореча, нарочно обърнах нещата само за да видиш, че ти си този който си извърта задниика и си насосва нещата както му е изгодно...

трябва!!!
Приятен ден kass

Ми да, в отношението си спрямо жените мъжете са доста глупави. Но цялата система е направена срещу тях, да им промие мозъчетата и да ги превърне в послушни роботи на жените.

неутрал, мисля че си един разлигавен лигльо, който се тръшка и хленчи че света не е устроен както му се иска. Мисля, че си получил от тате всичко наготово и затова не си в състояние да разбереш какво значи подкрепа от някой, какво значи да носите заедно товара на ежедневието, какво значи да отдаваш и да ти отдават, не си в състояние да разбираш живота в нито една от неговите страни. Не разбираш любовта, защото тя за теб се измерва в пари и вещи, които са ти по-скъпи от всичко на света. С типичното си хленчене на разглезено хлапе смяташ, че всички са ти длъжни, защото ти си специален, чувство което са оставили в теб като са ти удисвали на всяка прищявка. В теб няма нито мъдрост, нито благородство, нито смирение, нито страх, че може би грешиш или може да сгрешиш някой ден. Не само че си избрал нещастието, но и го ръсиш като заразен вирус навсякъде около себе си, тежко на тази, която намери в теб нещо добро и се захване за него, защото в цялото си смирение ще получи само жестоко отношение от теб към нея. Ако беше само 1% "глупав" колкото принца щеше да си в състояние да разбереш поне нуждата от споделеност както на щастието, така и на трудностите за което се събират двама души - мъж и жена... Уви, опасявам се никога няма да достигнеш този момент, освен ако не се преродиш наново... поне духовно...

Йееее, бейби.:) Мисля, че е време да минем на следващото ниво. Див секс, с хапане, дране и скубане. И после всеки по селата, или там отгде е дошъл.

неутрал, следващото ниво е да се обидиш жестоко, да си тръгнеш гневен и повече да не се връщаш при еманципираната кучка, която не знае какви ги говори, с което да сложиш един път завинаги край на изморителното ми четене на ненормалните ти коментари, както и да спреш да спамиш и разводняваш темите ми... Ако знаех, че женският гняв е такъв фетиш за теб щях да излея цяла кофа лиги какъв мъжкар си и как да не иска една жена деца от теб, та да си плюеш на петите по възможно най-бързия начин... Пфууу, толкова ли не разбра, че ако си решил да ме сваляш трябва да смениш подхода, не че имаш някакви шансове, но това е една друга тема ...

Това "не" ли означава?

неутрал, нали не искаш да ме принудиш да пусна постинг-запитване със заглавие "как да обясним на един човек, че ни е абсолютно все едно какво мисли, как живее и въобщеее как разбира света, с което да му обясним, че сме го изслушали и повече нямаме намериние да нищим темата с него, тъй като е абсолютно безсмисено?"
Ако продължаваш да ме занимаваш със себе си ще се принудя да го пусна наистина и току-виж съм намерила начин да сложа край на приятното ти развлечение, което адски започва да ми досажда, особено когато засягаш с коментерате си малкиятпринц към когото имам специално отношение...

Мила Касс хубав постинг...ето моето скромно становище...За любовта трябва да се бориш постоянно и да не я приемаш за даденост.Всеки един миг насаме с този човек трябва да правиш жестове към него,за да запазиш интереса му и вниманието му да бъде фокусирано върху теб.Работата ми е такава ,че съм влезнал в живота на много хора.Гледайки от страни забелязвам ,че с времето мъжът вече е спрял да купува зветя на жена си "ей така,защото е вторник примерно:)",не я извежда на вечери.Жената е спряла да му направи някоя вечеря "по така" или иначе казано убила е романтиката :).Но всичко това няма значение когато хората се разделят мисля.Лошото е ,че много от тях забравят за хубавите моменти които са били.Идеята като цяло ми е ,че любовта те оценява по определени твои качества,но хората се променят и когато тези качества които единия е харесвал в другия си отидат тогава и любовта си отива,а за да не си отидат,да не се промениш си е една борба,борба в името на любовта...
с уважение:atinonino

Четох с интерес ,четох и стигнах до момента,в който се замислих и аз къде остана онзи милият,търпелив мой сладур.И ме обля и мен едно прозрение не ти е работа...)
Чувала ли си приказката " Жената избира кой да я избере" - все си мислех,че това е истината,но нещо се разколебавам.

Да, и аз вече стигнах до извода, че хората разбират по "борба за любовта" желанието да съхраниш хубавите моменти и запазването на ниво чувствата на другия. Пък аз влагах в това понятие някакъв вид особени действия, които макар и да обиждат любимия са проява на любов, в името на която пък трябва да им се прости... Думата "борба" винаги я свързвам с агресия и адреналин, агресията само по себе си може би е вид страст... Романтичния дон Кихот водещ битки с вятърните мелници за да впечатли дамата на сърцето му Долсинея, която дори не подозира, всъщност май се визира в повечето коментари, а за мен пък любовта има обратната задача - да внесе спокойствие и мир в иначе агресивния свят...
Поздрави!

докато жените дълго се чудят кой да си изберат да ги избере и после приемат своя избор, мъжете избират и после започват да се чудят правилно ли са избрали :)))),,,

Последните две мнения ми харесаха като посока и искреност... отново съм раздвоен и колкото съм "да" - почти толкова и "не" :) ....няма точна "формула" - истина е и че "жената избира от кой да бъде избрана" (всъщност - от всичките които са я "избрали", избира за себе си този който самата тя иска да я избере).... Ако "рицаря" се "губи" - това не говори добре за "рицаря" (вече си казах мнението за подобен "тип мъже"), но лисицата винаги си има опашка а Дон Кихот е също човек различен (както всички останали) и не винаги е "интересен" субект в реалният свят (предимно за дамите, но дори и за мъжете). Това което се пропуска е "влечението" на "вълнението" и "модата" - Дон Кихот дори като рицар е все пак скучен и доста по-малко предпочитан и привлекателен от Дон Хуан (Дон Жуан) или Джакомо Казанова... Първият има ИДЕАЛ и желае само "Нея", вторият "търси своят идеал", но е по-скоро "идеалист" и във всяка една търси "Нея", а пък третият е "пакостник" (дори хулиган), непослушният, непокорен и провокиращ интерес (а най-вече "ловджиска треска") "необязден жребец" който във "всяка енда" търси "нейното"... Трудното е винаги привлекателно, а преобладаващото мнение е че БАШ РИЦАРЯТ (или джентълменът) обикновено се възприема несъзнателно като "мухльо" или твърде "отнесен и несериозен" (въпреки определено по-сериозното му отношение към "Нея" от останалите двама). Подаряването на цветя без повод, или излизането на вечеря е красиво, но уви - аз твърде рядко съм "срещал" правилно разбиране на "жеста" (и почти винаги присъства момент на "съмнение" и търсене на "скрита причина")... тук е момента да се запитате "защо" мили дами и отговора да си бъде само за Вас... Няма "съвършени хора" - само чувствата са съвършени, но дори и те са събективни. От нас (Вас) зависи само "избора ни" :)
Поздрави!

Борбата за любов предвид обяснението на "atinonino" е нещо готино... но моето питане е "защо за да живееш с любов, защо за да правиш това което искаш (и трябва) защо за да я "имаш" и изживяваш красиво - всичко което правиш (естественото поведение на обичащият) трябва да се приема като борба?" ...бориш се с живота, за насъщният, за успех и дори за щастието си - но когато го имаш, не е ли по правилно просто да го изживяваш? ...подарявайки цвете "защото е вторник" не е никаква "битка" ами просто "изява" на същата тази любов (не ми е нужно усилие за да го направя - нито ще ми струва някакво "напъване", просто изразявам усещането, благодарноста и всичките други готини емоции които "тя" и нейното присъствие предизвикват у мен - простичко е (знам че се повтарям но е факт)) :) ...

просто хората са два типа - активни и пасивни и активните грабват пасиввните. Борабата започва като се съберат двама активни или двама пасивни :)... Май до голяма степен нещата опират до темперамент и по-малко до някакви разумни обяснения :)))...

Далеч съм от мисълта ,че "борба за любовта" е някакъв агресивен акт.По скоро може би е борба със себе си,за да превъзмогнеш недостатъците на другия.Тази дума има доста голямо значение,както и доста различни възгледи така ,че всеки е прав,а може би и всеки не е...
поздрави:atinonino

" Жената избира кой да я избере" - ето на това се казва ЛИЦЕМЕРИЕ! Както споменах по-горе. Защото смисълът на изречението е точно: "Жената избира". И нищо повече. Когато жената избира другия няма как да избира. Само грозничките и дебели жени и богатите мъже са изключени от това твърдение.

" Жената избира кой да я избере" - все си мислех,че това е истината,но нещо се разколебавам."

Ами с възрастта ще се разколебавате все повече по този въпрос, нормално е.

След като твърдиш, че именно ВИЕ избирате мъжете, а не обратно, то бих искал да попитам къде е прословутата ви женска интуиция, чрез която сте били прозирали хората?...

Поздрави!

а моята интоиция е много силна :)... Само не казвай и ти, че хората не се променят :)... Защото знам десетки мъже, че жени дето като ги лепне критическата и така откачат, че стават неузнаваеми, досущ като хлапетата като ги лепне пубертета :)))...

неутрал, хората се избират взаимно и точно защото е така всеки си мисли, че точно той е избрал другия :)...

абе има някаква бора - с нас ли, с другия ли или с другите въобще... :))))...

Така де - никак не ми допада вариант при който горната ти размисла може да се ползва като "оправдание" за тогавашният ти избор и настояща реалия ... В крайна сметка - ти си се омъжила за "най-настоятелният" (при липсата на други такива), или си се омъжила за този който обичаш? ...пристанала си на този който "си отстоява и явно маркира територията" (теб самата) или на този който обичаш (или поне към когото си имала поне топли чувства)? ...само не казвай че докато е траело "ухажването" си си имала симпатия към някой друг, но понеже той не е бил настоятелен - заради това си избрала "лошото момче" (много те моля да опровергаеш тази моя догадка, защото ако е така - то май съвсем ща загубя приятното усещане от този "разговор")

Естествено, че не съм си направила избора само защото е настоявал :)))...За да го вема това решение, значи съм имала много силни чувства. Звучи ти така, защото когато хората са на по двадесет и малко години имат склонността да се влюбват почти от няма нищо :))))... В конкретния случай обаче, понеже човека беше с репутация на голям женкар и сваляч, нямах много силно доверие в намеренията му, докато не ми показа че може да е много сериозен когато пожелае :)))... Колкото до симпатиите - хъм, симпатични хора има много, особено тогава, преди 15 години...

!!!

Значи оженила си се за най настоятелният който е успял да изгони конкуренцията с много съмнение в теб за избора ти
Каква борба за любов може и дума да става тук
Като избор на кока кола от рафта с кутийките
Борбата е имало такава но между пръстите на вземащият и отварящ колата и щифта на коката и в момента когато тя изпуква
Женският начин на мислене винаги е бил силно интригуващ
Не само няма солидна логическа база на която да стъпиш въобще но няма и 2 минути постоянство при вземане на решения
нещо като отправна точка и методика за вземането им оттам погледнато
не е чудно че все търсите идеалният