Още от малък имаше силно влечение към благородните метали и смяташе бижутерията за най-висшето изкуство на земята. Нямаше нищо по-красиво от изящно бижу върху нежната копринена кожа на красива жена, съчетание без което света бе несъвършен, а красотата незавършена и непълна. Така се бе ориентирал към бижутерството и наистина вярваше, че хората свързани с тази професия имат рядкото качество да се просмукват от блясъкът, благородството и магнетичното въздействие на благородните метали, които с изкусна прецизност превъплъщаваха в истински божествен дар способен да облагороди и най-незначителната жена. Преди да се захване с поредната си творба той дълго разглеждаше списания със жени и си представяше какво би им отивало. Би искал дори да изплете дреха от златни нишки, синджири и дантели, с преплетени в тях диаманти за най-красивата измежду красивите жени, които красяха кориците на модните списания за да може да се възхити на способността си да направи съвършеното още по-съвършено.  Така бе създал колие, чиято стойност беше толкова висока, че само кралица би могла да си го позволи и по тази причина то седеше на витрината в ателието му с години, предизвикало не една и две въздишки у минувачите. Най-ревностният почитател на творбата му обаче бе едно десет годишно дете, което всеки ден след училище залепяше нос на стъклото и съзерцаваше колието с часове.  Един ден момчето влезе в ателието и плахо попита бижутера:

      - Вие ли направихте това украшение?

      - Да! Харесва ли ти? – усмихна се старият бижутер.

      - Много! Ще ме научите ли и мен? – ентусиазирано и едновременно умоляващо попита малчугана.

      - Искаш да станеш бижутер? Ех, синко, това е тъжна работа – поклати глава майсторът и въздъхна тежко… - Как се казваш?

       - Ангел.

       - Приятно ми е, аз съм бай Миро…

       - Защо да е тъжна работа, велико е да можеш да правиш такива неща.

       - Защото, моето момче – нежно продължи бижутерът – бижутата са като дрехите, красивата дреха седи добре на красиво тяло, красивия пръстен на красива ръка, красиво колие на красива шия…

      - А това колие? Няма ли достатъчно красива шия за него? – продължи с въпросите си малкият гост.

      - Има вероятно, но то е много скъпо, малко хора могат да си го позволят – усмихна се старецът. – Знаеш ли момче, преди години търсих най-красивата жена, представях си я и така го създадох, ако я бях намерил щях да и го сложа и щях да умра със затворени очи, отнасяйки споменът за съвършенството във вечността.

      - Но, има толкова много красиви жени? – недоумяваше малкият – толкова ли не харесахте някоя. Не сте ли бил женен?

      - Женен съм, но не я смятах за най-красивата жена – усмихна се още по-широко възрастният бижутер…Понякога младежо, хората не разбираме какво е красиво. Когато бях млад не виждах колко красота има в жените, сега я виждам, но е късно, твърде късно. Когато човек е млад не е мъдър, когато е мъдър не е млад…

    Момчето сбръчка нос опитвайки се да разбере последните думи на своя нов познат, но не ги разбра и продължи да пита:

      - Как така? – вдигна рамене…

      - Ами как да ти кажа… – отмести поглед бижутера и сякаш търсеше подходящи думи в главата си – когато сме млади не ценим красотата на своята младост. Моята съпруга беше красива жена, но ми се струваше твърде …мммм…обикновена за да й подаря шедьовърът си, не исках да го слагам върху неподходящ модел и затова реших да го продам, да го купи някой ценител за някоя красива жена на чиято красота и величие ще подхожда. Минаха много такива двойки, но сякаш всеки виждаше жена си твърде обикновена за толкова красиво и скъпо бижу. Сега от годините на своята мъдрост разбирам колко небрежно съм се отнасял към красотата. Бих искал да разгърна красотата на съпругата си, да я облека в рокля от злато, самата нея да превърна в бижу, но съм закъснял… Подарявал съм й много бижута, жените се радват, но не й дадох това, което мен би ме зарадвало да й подаря…

      - Не е късно, какво ви пречи, нали и без това никой не иска да го купи! – възкликна радостно момчето…

      -  Ами… - въздъхна бижутера – вече няма да й седи така както преди години би й стояло. Нали помниш… бижутата са като дрехата…

      - Еххх, да… - натъжи се малчугана – ако имах пари бих го купил… за майка ми… тя е много красива, ще й стои добре, перфектно даже… Е, може ли да идвам, да ме научите, трябва непременно да се науча…

      - Разбира се, идвай когато имаш време, ще ти покажа това – онова…

   Момчето се сбогува с бижутера и си тръгна.

 

   Слънцето огряваше неделното утро. Ангел дърпаше за ръката майка си към малкото бижутерийно ателие на бай Миро:

      - Ще ти го покажа, много е красиво, а когато порасна ще ти го купя… - й говореше, крачейки нетърпеливо, но щом стигнаха с изненада видя, че колието го няма  – О! Някой го е купил вече, някой който е намерил най-красивата жена… А може би… може би все пак й го е подарил…

 

Браво, Иве! Твоят разказ ме трогна и просълзи!
Мисля, че това е една от най-хубавите творби!
Поздравямам те!

ех, благодаря ти ckarlet...
поздрави!

Наистина чудесно се е получило. Браво!

радвам се, че ти хареса :)...
Благодаря!

Поздравления за страхотният, въздействащ и поучителен разказ. "когато човек е млад, не е мъдър - а когато е мъдър, не е млад" това е толкова вярно и толкова тъжно.. като живота.

Семпло, елегантно, въздействащо.
Браво!

Когато човек е млад, не винаги е лишен от мъдрост, Ив, детето го доказва :) Както и далеч не винаги когато не е млад е мъдър... Невъзможността на възрастта просто отваря очите на страстта. Не е ли прогледнал човек навреме и е трябвало да го учи възрастта, не е обичал истински.

http://www.youtube.com/watch?v=bno0Sbl6plk

Нарочно избрах този клип, заради текста - бижутерът може да се учи мноооого от него. Жалко за него, макар че все пак е прогледнал :) Но се замислих колко много хора има, които сякаш не могат да повярват, че такова колие може да бъде за тях: харесват го, мечтаят за него, но се смущават и се чувстват не на място даже само при мисълта да го имат и носят...

Поздравления за разказа, Ив. Повече диалози? :) Много добре, много добре :)

Бих добавил само, че скъпите бижута красят хубавите жени, защото си намират богати спонсори...:)
А, колкото до възможността бижуто да е било подарено от майстора на жена му, заради закъснялото просветление, бих се изразил неестетично, за което моля за извинение(народът го е казал):"На стар гъз зелен бъз"...

Поздрави!

Миг, усет ... и позакъсняла мъдрост.
Браво, Касс!

Много мъдрост има в творбата ти, Касс...
За децата майките са най-красивите жени...,
а когато усетят зрелостта в себе си -
тръгват да търсят идеала! И често не разбират,
че е до тях...

Поздравления за таланта! Детето в теб твори... :) Нали?

Поздрави,хубав разказ,с много история в него:)!
А не може ли да си млад и мъдър?!Не ли според зависи,през какво точно си минал..
Или поне някакво,средно положение примерно.Само питане.

Харесва ми...
Разказ, мъничък като бижу, приличащ малко на басня с краткостта си и пропитата в него мъдрост.
Мъдростта не винаги идва с възрастта и опита - доказва го простотата на детската мисъл.
В коментарите те наричат Ив, затова мога да кажа, че имаш поздравления от съименик. :-)
Иф

а може би чудесно изложение на единството и неразривната връзка между двете. По стил ми напомня библейски текст - има смисъл за всеки, а какво ще видят глупавия и умния, зависи от личната камбанария.
Поздравления!

Благодаря ти веско, мъдростта се крие в сърцето за което май се сещаме на старини :)...
Поздрави!

благодаря ти Радо, радвам се, че ти хареса :)...

най-красивата жена е тази, ковто най-много обичаш принце, за малкия това все още е майка му, дано не оглупее като порасне :))))... А бижутерът е като дизайнер на дрехи, за да представи колието си му трябва съвършен модел, но после е разбрал, че не жената краси бижуто, а бижуто трябва да краси жената... Бижутата са за хората и ако ще е толкова красиво, че да не пасне на никой то тогава колкото и красиво да е няма да има смисъл от него...
Поздрави и блаодаря!

Красивите жени са красиви crusader, защото носят красиви дрехи, бельо, бижута, прически, грим и т.н. Красивите жени от кориците на списанията са също тлкова обикновени като жените, които срещаш всеки ден и въпреки, че пропорциите, правилните черти и прочие са от значение, то всеки умеещ да създава красота е способен да направи красива почти всяка жена... Аколкото до закъснялото просветление и зеления бъз... може би не трябва да изпускаме момента да се радваме на възможносите докато можем, макар че за всяка възраст си има начин да бъдеш красив. В случая обаче по-важно е шедьовърът да бъде притежаван от тази, която го заслужава...
Поздрави!

Благодаря ти zebb...
Поздрави!

За децата майките са най-красивите жени, защото са чистосърдечни...
Поздрави!

млад и мъдър може да бъде човек, който е над нещата :)
предполагам, че е така :)))...
Поздрави!

простотата на детската мисъл е искреното възхищение на нещо много красиво, което би трябвало да получи някой много красив човек, в какво се изразява красотата на този човек зависи от гледната точка...
Поздрави!

наивността и мъдростта ни съпровождат ръка за ръка през целия ни живот. И най-наивният е малко мъдър и най-мъдрият малко наивен... няма как... :))))...
Поздрави!

И на мен ми хареса.
Напомни ми, че от всичките ми любовници най-много ламтеше за злато точно най-злобната и алчната. Знаеше всички златарски магазини и заложни къщи в София. За злато беше готова на всичко. Егати асоциацията!
Надявам се, няма да сметнеш, че развалям линията на коментарите!

така е в живота фараоне, докато мъжът търси достойната за да й подари красиво бижу, жената търси онзи, който ще я сметне за достайна :))))).... Дано само докато се търсят и намерят да не стане твърде късно :)...

Красивото бижу изработено с любов,търси, своята достойна притежателка..
Това са нещата от живота...Разбираме истинската им стойност, когато помъдреем:)
Прекрасно Е Kass! Поздравления:)

Красивото бижу изработено с любов,търси, своята достойна притежателка...

Да не отдаваме толкова много внимание на вещите Миаа, те само подчертават красотата на хората. Дори златото и диамантите не са толкова красиви преди да се шлифоват и пипнат от майсторска ръка...
Поздрави!

Хубав разказ! Верно е, бижуто трябва да пасва на човека, но понякога не виждаме, че човека до нас заслужава цяло съкровище.

Поздрави!

когато нещо ни харесва sparotok, то ни харесва защото е красиво... Можем да му се любуваме през витрината на някой магазин или ако го носи някой около нас... Нали затова се създават всички красиви неща...
Поздрави!

виждаш ли, детето знае коя е най-красивата жена - мама, защото обича безрезервно. Станем ли големи всичко обличаме в някакви изкуствени дрехи и се откъсваме от себе си, не обичаме истински, не сме истински щастливи. А трябва да се намерим, докато не е станало късно. Усмивки, Иве, бъди най-красивата!!!

Май малчугана изобщо не е разбрал какво има предвид бижутера под "най-красивата"... Мама си е достатъчно красива :), поне за него...
Поздрави makont и благодаря...

Здравей,

Бертолт Брехт и негов приятел вървели по улицата и срещнали красива и изглеждаща твърде щастлива жена.Естествено, загледали се по нея...:)
Приятелят на Брехт казал:
-Ами щастлива е, разбира се, защото е красива!
-Лъжеш се, приятелю - отвърнал Брехт - точно обратното - тя е красива, защото е щастлива!...

Поздрави и извинявай за зеления бъз, ама ми дойде спонтанно ...:)

Надявам се си проверил твърдението на Брехт като си направил красива някоя жена имаенно дарявайки й усмивки и щастие...
Поздрави!

А ти си най-красивото бижу в блог.бг.

Благодаря, поласкана съм. Много мило от твоя страна...

Хубав разказ се е получил! Няма да ти казвам колко си велика и мъдра да не ти завидят ;) Поздрави! ВВ

Пуснах сълзичка, толкова хубаво ми стана на душата!