Прочетен: 6083 Коментари: 23 Гласове:
Последна промяна: 06.08.2009 17:58
Анди ме покани да напиша шест случая в които съм нарушила това правило или съм се зарекла категорично, че няма да го наруша. С тази задача ме хвърли в дълбок размисъл, защото подобно отсичане по даден въпрос е обикновено въпрос на принцип, а аз не обичам да нарушавам принципите си. Мислих, мислих и стигнах до извода, че какъвто и чешит да съм на темата отстояване на позиции и правота съм нарушила правилото не веднъж. Ужас!
Първия случай на нарушаването на това правило е в самото правило „Никога не казвай никога”, но го казвам. Казвам го рядко, но все пак го казвам, а това вече си е нарушение. Но по същество:
Та първия път когато майка ми ме наби, защото не слушах, аз категорично се зарекох, че никога няма да бия детето си. И до днес смятам, че едно дете може да се възпитава без да отнесе нито един шамар, но не и моето. Говорих, говорих до припадък, а той ме гледаше с един поглед сякаш ми казваше „Говори си не ми пречиш” или „И какво ще ми направиш”… Нахалството и липсата на мярка са едно от нещата, които честно казано са в състояние да ме изкарат от пълно равновесие, та нарушавайки основния си принцип в живота, натупах по задника сина си още в ранна детска възраст. От тогава вече не се пробва до къде може да ми стигне търпението или пък може би порасна и взе да разбира, когато погледът ми започне да става застрашителен. Не, че и сега не се пробва да се налага, но някак успявам чрез категоричен отказ да сложа край на безумните му желания. Така, че ето едно нещо, което потвърждава правилото никога да не се заричам в нещо, което мога и да не изпълня.
Друг случай това са заемите. Всеки човек опира или е опирал до тях. Аз разбира се често съм давала пари на заем и случвало ми се е да поискам такъв. Да това са нормални човешки неща, на всеки се случват. Но имах един роднина, който никога не си връщаше заемите, не само тези към мен, а по принцип. Един ден се зарекох, че никога повече няма да му дам и една стотинка на заем. Край. Или ще се научи да се държи човешки или да се спасява. Мразя да се сещат за мен само като са на зор. Разбира се не съм умряла от това, че не ми е върнал някаква дребна сума, но все пак поне можеше да се обади и да сподели, че не е в състояние да ми се изплати, вместо всеки път, когато случайно ме срещне да ми обяснява, че до дни ще ми върне парите, при положение, че отлично знае, че няма да го направи. Но и това правило наруших, когато един ден дойде в ужасно окаяно състояние при мен и ме помоли за десет лева на заем за едно изследване, което трябвало да заплати, защото нямал здравна осигуровка, а никой не му давал понеже му нямали доверие. Е, така е хората са принципни, а не като мен, но дожаля ме и му ги дадох, като ясно му казах да не ми ги връща след като разпалено започна да ми обяснява, че ще го направи до дни. И наистина за моя голяма изненада, след три дни се върна за да ми върне парите, но аз не си ги исках. Сега вече не е между живите. Много неточен беше в някои отношения, но все пак ми е мъчно за него.
Друго такова заричане е прошката. Така жестоко съм се чувствала предадена, че категорично съм се заричала, че такова предателство няма да простя до края на живота си, но простих. Макар и дълги години да сме били скарани със сестра ми в крайна сметка си стиснахме ръцете. И двете се инатяхме толкова жестоко, че всеки ни се чудеше на акъла, но когато не очакваш нещо от близък човек, най-много боли. Всяка за себе си смяташе, че е права, но времето лекува и в живота се случват неща, които не могат да се подмината просто така и прошката става естествено човешко действие.
До вчера пък бях сигурна, че НИКОГА няма да си включа модерацията, каквото и да стане. Нещо повече, дори ужасно се чудех на хората как може да го правят, но я включих. А сигурна съм че казах, че никога няма да го направя. Да, победиха ме, намериха слабото ми място и ме уцелиха право в сърцето, а именно да дразнят гостите на блога ми. След постинга „Мирът е скучен” вече не можах да издържа. Това няма да го допусна повече, едно е да не харесват мен, но друго да нападнат хора, които нямат никаква вина за нищо и на всичкото отгоре си слагат запетайките дори и в коментарите за разлика от мен. Не трих коментари, не ограничих достъпа на анонимните (вече го направих), можех всеки ден да пиша по една теория за проблемите на моя недоброжелател, като например как всички твърдим, че не сме материални хора, но видим ли просяк на пътя се почукваме по главата с думите „Пази Боже” и разбира се така трябва да бъде, защото ето как някои хора, които нямат пари и за една бира докъде стигат и как социалните помощи спокойно могат да се приемат като „заплата” за това да стоиш пред компютъра по цял ден и да дразниш хората. Материал за писане колкото щеш, особено след като въпросния господин ни обясни, че приятелката му, която е неземна хубавица стояла до него и се забавлявала с писането на коментар след коментар. Странно, но аз не познавам мъж, сексуално активен да си кореспондира с „каски”, „ шлемове” или каквото и да било, докато на коляното му седи неземна хубавица. Но кой знае хубавицата може и да е изрезка от някое модно списание или въображаемо приятелче като при децата, все пак психолозите твърдят, че човек може толкова силно да си повярва, че дори действително да усеща докосването на някой, който всъщност е само плод на въображението му, може пък и да пие някакви лекарства с халюциногенен ефект, кой знае. Ох, май е време да овладея въображението си, защото ако се развихря, кой знае какви филми още могат да ми минат през главата. Много се боря с изкушението признавам си без бой. Онова малко дяволче на лявото ми рамо неистово крещи в ухото ми: „Давай Касс, давай… Знаеш колко съвършено гадна можеш да бъдеш, когато решиш. Не го оставяй да се измъкне безнаказано. Помисли за това как обиди приятелите ти и го разбий на пух и прах”. Но не ми се занимава, мързи ме. Лято е, скитам по сокаците всяка вечер и не искам да си чеша езика с неща, които искат усилие ако трябва да са на ниво. А в гадостта си винаги гледам да съм на ниво. Инатях се дълго, категорично отказвах да се огъна, но се огънах, огънах се защото няма повече да търпя да тормозят хората на които държа…Никога! Опс… Пак наруших правилото „Никога не казвай НИКОГА”
Сега след като се запознахте с тъмната страна на моя характер, с безпардонното ми нарушаване на принципи и позиции, със слабостите на несъвършената ми натура, Ви оставям да ме разпънете на кръст с чиста съвест.
П.С. Ако Ви се стори, че нарушените правила са само пет да знаете, че шестото е при петото, с голямо удоволствие написах редовете за анонимния, които по принцип не исках да напиша, но не се сдържах. Не ме съдете сурово, все пак трябва да има смекчаващи вината обстоятелства и ако има нещо за което съм му бясна сега, то е че си включих модерацията, нещо с което още не мога да се примиря…
че предаваш някой друг.
[05.8.2009 г. 17:59:00] batstefan: 04.08 22:09
предай на Кас, че съм много разочарован от нейната модулация.Тя си имала друг любим анонимен, а пък аз си мислех, ме е моя милост.Бат Стефане, не ми остава друго, освен да и пиша в твоя блог, да си знаеш.
Мога да отговоря само така:
Един анонимен човек си направи регистрация в блога, защото не можа да понесе това което се случи под "Мирът е скучен", при толкова много молби от хората да си включа модерацията, защото не можаха да четат повече глупостите на някой, не можах да издържа и я включих. Не ми харесва, но това е...Един ден ще я изключа завинаги, но да не се заричам, че знам ли какво може да ми промени намерението...
Поздрави за теб.
Ще си помисля и аз върху шесте най-важни принципи които съм нарушил, иначе са сигурно безброй.
Но е нормално, ние сме си несъвършени :)
Поздрави, кас!
Благодаря ти още веднъж за милите думи...
Благодаря ти lubopitstvo...
Поздрави! ВВ
ПС: По внимателно с анонимните - това са едни лесно раними души ;)
Поздрави и на теб...
Аз имам модерация отдавна, никой не се е оплакъл- ето пак са 80 коментарите при мен... Просто това са правила, който те харесва- ще ги спазва :))
Кобилата на един беден мъж се загубила. Събрали се всички съседи да го подкрепят:
– Какво нещастие... – казвали те
– Знае ли човек – изненадал ги отговорът на мъжа.
Минало време, кобилата се върнала сама, но с нея дошъл и един страхотен жребец.
– Какъв късмет! – зарадвали се съседите, но мъжът отново отговорил:
– Знае ли човек...
Минало време, синът на мъжа паднал от жребеца докато се опитвал да го обязди и си счупил крака. Отново се събрали съседите:
– Как можа да се случи такова нещо... Колко лошо!
– Знае ли човек...
Хората продължавали да се чудят на отговорите на мъжа, когато глашатай минал и обявил, че царят отива на война и събира всички младежи, годни да носят оръжие. Всички млади мъже заминали във войската, но офицерите оставили сина на мъжа, защото още бил със счупен крак.
– Какъв невероятен късмет – поздравили го съседите.
– Знае ли човек – отвърнал мъжът...
Така че не можем да знаем какво ни чака и какво ще ни се наложи да правим.
А за модерацията изобщо не се ядосвай. Това е бравата от къщата ни. Дори когато организираш купон вкъщи няма да допуснеш някой пиян или дрогиран непознат да се натресе и да почне да вилнее, да троши и да се държи като изрод. Ще го изгониш на момента, че и останалите ти приятели ще се намесят за да ти помогнат да го изхвърлиш. Да не говорим, че такъв няма и да влезе, защото входната ти врата е с брава, а не е въртяща се. Тук е същото. Никакъв проблем не е да се направи една регистрация за две минути, пък дори нито един постинг да не се напише. А и колкото и да не се дразниш от нападки към теб, не можеш да отречеш, че не ти е приятно. Защо да го търпиш? Това е криворазбрана толерантност. Не го мисли. Аз също се имам за толерантен и приемам различно мнение без проблем, но ако се появи при мен някой с такива простотии, включвам модерацията и хич не ми пука, трия наред и въобще няма да допусна да вирее. А колкото до това, че си се зарекла никога да не я включваш, когато си го казвала, подозирла ли си, че и тук ще има такива типове? Не го мисли повече. Усмихнат ден :)
Поздрави и лек ден ти желая...
хубавото е, че го осъзнаваме и вкарваме и мисъл в действие... понякога мисълта отпада от дневния ред, но и това се случва и в най-добрите английски семейства...
Усмивки...
едва ли някой мисли да те разпъва на кръст
:)
2. Любим линк
3. нещо, което всеки трябва да прочете
4. Културно наследство в риск
5. Буркан от Майонеза
6. Защо Русия и Украйна никога няма да се разберат!
7. Цървули и ботуши
8. енергини вампири
9. 1-000
10. Евгений войн
11. да се прочете от всеки!
12. Руанда - страната, където командват жените
13. някакъв човек
14. древни библиотеки
15. На българските държавници