Хората имат много празници. Честват какво ли не. Празнуват различни исторически събития, денят на жената, хелоуин, денят на шегата, на влюбените и какво ли още не. Празници колкото щеш, но според мен човечеството има нужда от още един празник – денят на безотговорността.   Отмина една дълга работна седмица, твърде натоварена въпреки кризата и предвид отговорната ми работа (която за някои хора с далеч по-отговорни професии би изглеждала като детска игра, но не е съвсем така) и аз прекалено натоварена не само физически, но и психически установих, че отговорността е най-тежкия товар който хората носят. Мдааа, в три часа посред нощ на всеки човек му се спи, особено след осемнадесет часов работен ден, но няма как да си легна защото все още не е свършила задачите, които имам да свърша. Иде ми да зарежа всичко и да си легна, но не мога, защото съм поела ангажимент към хората, че ще им свърша работа и не мога да си позволя да ги излъжа. Минава ден, минава втори, умората си казва думата и на третия ден изпращам сина си на училище без нотите му пиано, забравила съм ги, а той се готви за концерт. Каква майка съм такава? Слава Богу той има изключителна памет, която е наследил от баща си, (все нещо е взел и от него, не че всичко хубаво не е взел от мен, но специално добрата памет е заслуга на баща му) та си е научил урока наизуст. Това обаче съвсем не ми помага да приема спокойно пропуска си да му сложа учебника с нотите в чантата му за училище и чувството за вина и безотговорност ме яде отвътре. Осъзнавайки, че с колкото повече задачи се натоварвам, толкова по-трудно ще ги свърша и напрягам мисълта си максимално да се концентрирам, защото знам че всеки провал, дори най-малкия ще преживея много тежко. Сигурно всеки от вас е имал моменти в които е чувствал, че главата му пуши и предполагам не е трудно да си представите как съм изнемогвала от купищата информация, която трябва да помня и график изчислен до минутата. А сега си представете, че има ден на безотговорността. Няма ли да е прекрасно? Цялото човечество ще си прави каквото си иска. Ехааа, самата мисъл ме опиянява. Това сигурно ще е най-масовата терапия срещу стреса. Никакви часовници, работа, ангажименти, никакви отговорности към никой и нищо. Знам, знам че е невъзможно. Все пак не би ми се искало да съм родилка, на която водите и изтичат точно в деня на безотговорността или пък да съм на операционната маса и точно когато докторите са ми разпорили корема за да ми отстранят апендикса да мине дванадесет часа, да настъпи денят на безотговорността и докторите да ме зарежат и да слязат  в барчето на болницата за да се отдадат на пиянстване и анти-стрес безотговорност. Очевидно е, че денят на безотговорността трябва да е индивидуален за всеки, което своево рода си е пак отговорност. Е, помечтах си достатъчно, а сега май трябва да се заема отговорно с домашните си задължения, защото уикенда ще мине бързо и ако не съм си свършила работата ще видя много зор другата седмица, а пък ако утре не изникне нещо спешно може и да се отдам на пълно безотговорничене.

Народът и годината на безотговорността!

безотговорността, която вече се е трансформирала в
крещяща циничност по отношение на бъдещото на нацията и държавата!

Не влизай в този обезличаващ капан!

има хора на отговорни постове
дето 365 дни в годината все си празнуват :)))

Така е и тежко им на тия, които имат чувство за отговорност в обстановка на пълна безотговорност... А ако има има един ден определен затова, поне да си знаем и да не се ядосваме...

и да искам не мога да вляза в този капан, много ме яде когато се окажа в ситуация, в която съм не съм свършила нещо, което трябва...

Алби има и такива хора, ама как оцеляват не знам...
Сигурно благодарение на тези, които от отговорност ги носят на гърба си...

Това са дните от 26.12 до 30.12
Наричат се
Свети Махмурлук
Свети Мързел
Свети Лешпер
Света Отмора
и Свети Нисък Старт (все пак празници идват)
В тези дни се забранява всякаква работа, яде се навън (или чрез доставки по домовете) и се пие много греяно вино.
За успокоение на Светиите се пият по няколко бутилки на вечер (според вкуса и силата на Вярата).
След кратка справка с църковните регистри се оказа, че тези празници могат да се празнуват по всяко време на годината (точно тези Светци не били придирчиви) а и по няколко пъти.
Когато ти идва нагоре, цункай малкия по челото и му пожелай весели празници.
Никой не е от желязо
(е, имаше един тихо мълвящ мъртъв, но това е друга тема)
Но те разбирам.

Един ден гледах по новините, че щели да вкарат болнични заради махмурлук, хората щели да имат право само на три дни в годината. Не знам дали са го приели този закон, но си спомням как се ококорих като чух...
А за малкия, след като той ми тегли дълга лекция за това, че съм му забравила учебника го натоварих с отговорността да си стяга чантата за училище сам или поне да ме подсеща... :)

Еййй, големи циции...
Ако някой от работниците ми се обади и се позове на този закон, мисля че ще е последния път в който си говорим.
А за сина, ами явно му е време. Дано не се налага често да слушаш "дълга лекция"

:):):)

Е, сега вече се наиграхме! Само този ден ни липсва официално! А като си помислиш, колко го празнуват неофициално....:):):)
Не се коси, че си забравила да сложиш нотите...аз вечно забравям нещо, седя в работа по 1-2 отгоре, защото както казва моя шеф, като не можеш да си я свършиш през деня... а това, че 1 човек не може да е свърши, това е друг въпрос...но нали правим икономии и от хора..:(( Телефонът звънни нон стоп - Купи това, донеси онова... и докато се довлека ...вече съм забравила половината! Но съм на принципа, че умните си записват и ходя с едни листчета със задачи...освен ако не си ги ръгна нейде, дето не мога да ги намеря..:):):)

Баст, не е от икономия на хора, в нашия случай често работим до сред нощите заради самите клиенти, които са се сетили в последния момент или не са си задали поръчката коректно, абе една верижна реакция... И аз ходя с едни списъци непрекъснато и пак изпушвам понякога, одъртявам сигурно :), но съм свикнала и ще се оправя и тази година като всяка друга. Но бая се замечтах за един ден на пълно психическо спокойствие, представи си само какъв кеф ще бъде...

Хубаво ще е, но за разлика от другите празници, малко трудно ще се организира всеобщото му честване, защото ще се чувстваш отговорен към датата да се чувстваш безотговорен. За това мисля си, че най-добре е, когато ти е душа, на която и да е дата, без даже и да си помислиш, да те изпълни усещането:

"Майната му, на всичко.":))))

Мисля си, че неправилно поетата отговорност е далеч по-лоша от безотговорността.

Ех Стеф, мисля че всички гафим понякога, лошото е че чувството за отговорност ни тормози после, няма проявена безотговорност без последици, малки или големи, аз се замечтах за такъв случай в който да проявя безотговорност без да има последици от това, а това е невъзможно... :)

"Отмина една дълга работна седмица, твърде натоварена въпреки кризата и предвид отговорната ми работа (която за някои хора с далеч по-отговорни професии би изглеждала като детска игра, но не е съвсем така) и аз прекалено натоварена не само физически, но и психически установих, че отговорността е най-тежкия товар който хората носят."

От цялото това дълго и изпълнено с незавършени мисли изречение разбрах, че РАБОТАТА НЕ Е СЭВСЕМ ТАКА....хубаво де - как е?

разбирам те - понякога наистина има нужда да теглиш по една майна на всичко и да правиш, каквото ти се прави. Или нищо да не правиш. Нещо като терапия, релакс за душата и тялото.
Позволявам си го от време на време, но само в почивните дни и само у дома.
Ако покрай многото ни празници въведат и този, трябва да е през уикенда. Иначе ще е малък хаос. :)))

Ок, за теб ще го кажа по-простичко.
(която за някои хора с далеч по-отговорни професии би изглеждала като детска игра, но не е съвсем така)

Грешките при печатарите се свеждат до финансови загуби, една грешка и цял тираж за хиляди левове отива в коша. При лекарите например - отива един живот, при пилотите един самолет с пасажери и т. н. На фона на отговорните професии, които съществуват, моята не е с висока стойност на отговорност, но все пак и не можеш да я работиш механично, иска се концентрация и повишено внимание...

Мисля, че е невъзможно да въведат такъв празник. Аз лично смятам, че светът е в ръцете на шепа отговорни хора, (добре че не сме от тях), всички останали не сме винаги във форма, така че този празник можем да си го празнуваме и без да го искаме дори, последиците обаче са за наша сметка... :)

Денят на безотговорността преди Денят на будителите.... Как ти се "вързва" това, а?..:):):)

мдаааа :):):) първо малко безотговорност, после се пробуждаме... :)

Пробуждането май ще е мъчително......:):):) Зависи колко безотговорни сме били предишния ден...или нощщщ...:):):)

Баст, нали затова ще е официален ден на безотговорността за да не е мъчително пробуждането после, то това е идеята - да си правиш каквото си искаш без да носиш отговорност после... Представям си какво ще стане ако има такъв ден...

Точно това имам предвид...Какви ще ги свършиш, когато нямаш отговорност...и на другия ден...:):):)

еее, на другия ден ако си оцелял - двойна отговорност... :)

Ха ха! Нали? Който спал, спал, който ..... :):):)
Е, тогава ще сгънем съвсем...:)

който ...., .... :) кеф нали? При това и обяснения няма да даваш за нищо... въобще много си е необходим един такъв ден според мен... :), аман от тази отговорност вече...

То имаше една приказка, че на работа си говорим за вкъщи, а вкъщи си говорим за работата... определено си е необходим такъв ден, току виж пък точно тогава, напук на всичко, някои хора вземат че свършат някаква отговорна работа :) От друга страна, може би по-добре да няма, че то так и така цари безхаберие, един ден празник да му се направи и после съвсем ще я подкараме през просото, няма да има връщане :)

Иве, всеки заслужава да има поне един такъв ден.. Само,че при мен е обратното - колкото повече задачи и ангажименти, толкова по-добре ги организирам, колкото по-малко са, толкова съм по-разпиляна... :)

Антистрес безотговорност! Чудесно измислено понятие. За нашето пълно със стрес безотговорно време.

Защото ти сама си го написала - "съм поела ангажимент към хората, че ще им свърша работа"- ТЯХНАТА РАБОТА, а не твоята. Точно като приготвяне на чантата на сина ти. Не знам на колко години е, но и това е без значение, щом е в състояние да поеме отговорност да свири на концерт, той е в състояние да си приготви и чантата.
Предполагам, че ти е тежко ,защото поемаш отговорност за неща, които не са твои,чужда отговорност. Може би ако разрешиш на хората да си вършат тяхната работа, ще ти олекне и дори ще се окаже, че имаш свободно време. Но те предупреждавам, че тогава няма да можеш да минаваш за супер-жена ;))

А за някои хора, безотговорността е стил и начин на живот :)

Фил, един официален ден в който да се знае, а после да се въведат нещата в ред, не може някои хора цял живот между капките, а други да опъват каиша и отговорността има нужда от почивка :):):)

Дори, и аз съм така само дето нещо съм изгубила форма :)... освен това ужасно мразя всичко да ми се стоварва в последния мимент... няма страшно все още се справяме успешно... :)

аааа, анти-стрес безотговорността е само за хора натоварени с много отговорностти :), за другите предлагам анти-стрес отговорност... :):):)

Всъщност като се замисля ми е по-тежко ако се отнеса безотговорно към задачите си, затова и ща не ща ги върша каквото и да струва... Моята работа е точно РАБОТАТА НА ХОРАТА като професия в сферата на услугите :), проблем е само като се натрупва изведнъж и сроковете са кратки, иначе не се оплаквам от работа... Малкия е почти на седем и помни като слон, сигурно може да си приготвя чантата сам, но някой трябва да го научи. Е, след този случай вече ще го научим...

Веско, за тях тогава няма празник, щом всеки ден си го празнуват...

Абсолютно си е така, нещо като "писна ми да съм отговорна вече, искам да дам малко ресто и аз", само дето не е написано много добре...
Поздрави...

Ако бях доктор, котките често щяха да ме заместват на операционната маса :))))

eeee, блазе ти, най-добре котките да са пациентите, че само те имат по 9 живота :)