Постинг
22.03.2010 22:57 -
Обещание
Автор: kass
Категория: Забавление
Прочетен: 6381 Коментари: 28 Гласове:
Последна промяна: 22.03.2010 23:54
Прочетен: 6381 Коментари: 28 Гласове:
19
Последна промяна: 22.03.2010 23:54
Вечерта се спускаше бавно, червените оттенъци на залеза обагряха облаците и рисуваха красиви пейзажи по небето, лек пролетен ветрец полъхваше косите й и носеше аромата на свежест от събуждащата се природа. Иззад облаците се прокрадваха последните слънчеви лъчи преди да се скрият зад черния воал на нощта. Пред старата църква като верен страж стоеше стария светилник, пред когото се бяха срещнали за първи път.
Датата беше 10 април. В продължение на единадесет години той ходеше на едно място на което беше обещал да ходи всеки път, на тази дата, когато иска да си спомни за нея. Но за него това се бе превърнало в ритуал. Макар отдавна загубил смисъл и още по-отдавна се бе уморил да чака, сякаш отказваше да се примири. Бяха си обещали, че всеки от тях ще отиде на това място винаги когато се почувства самотен, и че ако те се засекат някога то значи и двамата са готови един за друг отново. От тогава той ходеше всяка година там и я чакаше. Макар преди дванадесет години да бяха твърде млади и да им се струваше, че няма нищо невъзможно, както да се спази едно обещание, така и да се запази една любов, а сега това да му се струваше детинщина, той като че ли още пазеше онова младежко уверение, че всичко е въпрос на дадена дума. Но щом се замислеше, че годините бяха твърде много, че са се случили много неща, че много пъти сърцето му да е намирало пристан в една или друга любов и той вече не вярваше в идеали, сякаш спираше да вярва в тяхното обещание. Знаеше, че времето лекува всичко и че вероятно е излекувало и тях, но беше обещал. Това обещание не беше бреме за него, имаше толкова много дати за помнене с една повече или по-малко нямаше никакво значение. Трябваше просто да отиде до старата църква, да се разходи, да погледа залеза и да се прибере както всяка година. Понякога имаше усещането, че тя е единствената жена за него и той единствения за нея, но всичко това сякаш отдавна се бе превърнало в негова илюзия, с която той си живееше много добре. Въпреки многото щастливи моменти в живота си, имаше един период от неговата младост, който беше най-щастлив от всички и той бе именно с нея. От тогава не само заради обещанието си, ами сякаш й заради самия себе си, всяка година ходеше на тяхното местенце, онова на което се бяха запознали. Понякога се надяваше, че ще я срещне там, понякога само се разхождаше без да се надява на нищо, а понякога се страхуваше, че тя наистина може да бъде там и да не е такава каквато я помни. Страхуваше се, че ще се наруши неговия идеал и последната надежда да срещне отново любовта на живота си, такава, каквото я помнеше и каквото знаеше, че може да се зароди между двама души, ще се срине и тогава ще остане без път и вяра в живота си. Отдавна се бе отказал да търси идеалната жена, за него не съществуваше такава, всяка с която се бе срещал, винаги имаше по нещо, което да разваля идеала, а тази заради която единадесет години не поемаше никакъв ангажимент на 10 април по залез, беше точно такава, към каквато винаги се е стремял. Ако повечето хора не знаеха какво искат, то той знаеше, беше разбрал още много млад какво точно иска, но пътищата им се бяха разделили. Тя беше млада многообещаваща музикантка и беше спечелила стипендия в добър колеж зад граница. Когато разбра, че трябва да замине тя сякаш беше готова да се откаже заради него, но той я увери да последва мечтите си и я убеди, че ако им е писано пак ще са заедно, без значение от времето. За себе си беше решил, че каквото и да се случеше, щеше да чака, колкото е нужно. Но годините се занизаха една след друга, в началото си пишеха често, после все по-рядко, а накрая писмата съвсем се изгубиха, а с тях онзи трепет, който беше толкова силен, който ги изпълваше с умиление. Дали биха били такива добри приятели и сега, ако се срещнеха или вече нямаха да имат общи теми за разговори. Тя вероятно се движи в музикантски среди, вероятно е устроила живота си много добре и такъв, обикновен и изостанал като държавата в която живее, мъж едва би имал с какво да я впечатли повече. Въпреки всичко тогава и двамата чувстваха уникалните си взаимоотношения и вярваха, че няма да могат да ги постигнат с друг. Никога никой от двамата не можеше да си представи че ще обиди другия, нито пък, че може да има някакво разногласия между тях, сякаш се разбираха с поглед и сякаш винаги бяха в едно настроение. Зареждаха се с енергия един от друг и дори не го осъзнаваха, просто се случваше. Но тогава бяха млади, нямаха никакви отговорности и ангажименти към други хора, бяха си просто те и куп други приятели, все истински, но не и толкова колкото те един към друг. От тогава в него живееше чувството, че ако едни хора са родени един за друг, то каквото и да им се случи в живота, колкото и път да изминат по отделно, все някога ще се срещнат пак, отново ще бъдат такива помежду си, каквито са били, нали са си все същите, би трябвало да бъде така и затова ходеше всяка година.
Но днес беше уморен, не му се излизаше, почти беше сигурен че ще се разкара напразно, единадесет пъти бе ходил през всичките единадесет години и ако изпусне дванадесетия едва ли някой би разбрал. Всичко вече беше само илюзия и плод мечти за него, може би заради всичките си неудачи с жени, които е имал, заради онова напрежение с което свързваше всяка своя връзка, заради хилядите капризи, изисквания и в крайна сметка упреци. Дали и с тях не би било така, ако обстоятелствата бяха други? Може би, най-вероятно, все пак жените живеят в техния си женски свят, а мъжете в техния мъжки и рано или късно всичко се обърква. Отпусна се на дивана и се загледа в залеза навън. Хлапета ритаха топка и вдигаха ужасен шум, въпреки който той им се радваше - колко безгрижни бяха. По всичко личеше, че няма да може да си почине и се запъти към кухнята да си направи сандвич. Тостерът цвърчеше от топящия се кашкавал и аромат на печена филийка се носеше из въздуха. Беше десети април и той не нямаше да отиде за първи път на тяхното място, чувстваше се странно, може би трябваше да се примири и да започне друг живот без дати и без обещания, живот на примирие и разбиране, може би трябваше да спре да сравнява жените с нея и да заживее с някоя макар и далеч от идеалната. Може би просто трябваше да остави младостта в младостта и да приеме в зрелостта, докога да чака, очевидно няма да дойде.
Нощта преваляше, макар и примирил се все още изпитваше чувство на безпокойство, онази стара църква и срещата им там, всичките години, чакайки я, нима е било напразно? Стана от леглото си и си наметна сакото. Хлопна вратата зад гърба си и замислен с клатушкащата си походка се запъти към мястото, макар и късно, все пак ще отиде, нали беше обещал че ще ходи когато е самотен, а откакто тя замина той винаги беше самотен. Пристигна и се усмихна към стария светилник, който като верен приятел беше свидетел, че изпълнява обещанията си, протегна ръка и я плъзна по желязната стойка, сякаш му съчувстваше, сякаш се бяха сближили като двама самотници. Тогава забеляза следи от червило, втренчи поглед с любопитството и прочете.
„Аз те чаках, днес на 10 април 1999… ще дойда пак, някой ден. Дано си добре.”
Понякога съдбата събира хората при странни обстоятелства, понякога ги разделя по неочаквани за тях причини.. При всички случаи обаче, съдбата си играе с човеците и нищо в този свят не е случайно.
цитирайТака е в живота, не винаги краят е хубав.. Често се разминаваме, но някой ден... Някой ден...
цитирайБлагодаря ти Веско, но аз все пак не съм казала, че е тя :). Може да е съвпадение, случайно чакаща друг човек жена, а може и тя да е - идеалната :)... Достатъчно е обаче, че нейния знак е върнал вярата му към това очакване отново. Май всички живеем с идеали и всеки път като се почувстваме самотни и отиваме при светилника в очакване на нещо, което искаме, но май колебанието не е хубаво нещо :)... Поздрави!
цитирайех, тази надежда :) - някой ден... някой ден...
цитирайПодсети ме за една притча, Касс: един мъж тръгнал да търси идеалната жена. Обикалял години преди да се върне в родното място, където старите му приятели, когато го видяли го попитали дали я е открил.
– Да – отвърнал мъжът.
– Е? Ожени ли се за нея?
– Не.
– Че защо???
– Тя търсеше идеалният мъж...
Все се разминаваме, оправдаваме се, с какво ли не, а се оказва, че сме били близо, на една ръка разстояние и не е било трудно да се протегнем, но винаги сме имали нещо по-важно от важното.
Хехехе.... гледай, значи... заради едната филийка... ама нищо де – 13 е щастливо число :)
цитирай– Да – отвърнал мъжът.
– Е? Ожени ли се за нея?
– Не.
– Че защо???
– Тя търсеше идеалният мъж...
Все се разминаваме, оправдаваме се, с какво ли не, а се оказва, че сме били близо, на една ръка разстояние и не е било трудно да се протегнем, но винаги сме имали нещо по-важно от важното.
Хехехе.... гледай, значи... заради едната филийка... ама нищо де – 13 е щастливо число :)
Много интересна притча, благодаря принце. Хората си изграждат представа за идеалните взаимоотношения и се стремят подсъзнателно към тях и чакат години наред да срещнат подходящия човек, обещанията понякога ги даваме предимно на себе си и не искаме да правим компромиси с тях... Поздрави!
цитирайЕгати кофти финала, очаквах нещо такова. :)
цитирайееее, какво му е кофтито, човекът поне ще си живее с идеали цял живот, иначе може и да ги загуби безвъзвратно :)... Знае ли се...
цитирайПрекрасен разказ, Kass изпълнен с надежда! Поздрави и усмивки:))))
Идеалът, който изграждаме в представите си e илюзия..Напълно осъзната! Ако мъжът и жената бяха "консумирали "любовта си, нямаше да го има вечният стремеж , блян и болката , че все нещо сме пропуснали или с нещо хубаво сме се разминали!
Когато започнем някаква връзка, винаги имаме усещането, че е връзката на живота ни..Или ни се иска да е така..Докато не се разочароваме и примирим до следващият опит.. Малко грубо се изразявам..Хубаво е двама влюбени да се потопят в безкрая на чувствата, да се доверят на сетивата си , да правят компромиси в името на обичта си.. и да не допускат сивотата на ежедневието да се настани между тях..Защото идеален човек и идеална любов не съществуват в реалният свят! Човек е така устроен , винаги да се надява и да вярва.А какво по- хубаво от това:)
цитирайИдеалът, който изграждаме в представите си e илюзия..Напълно осъзната! Ако мъжът и жената бяха "консумирали "любовта си, нямаше да го има вечният стремеж , блян и болката , че все нещо сме пропуснали или с нещо хубаво сме се разминали!
Когато започнем някаква връзка, винаги имаме усещането, че е връзката на живота ни..Или ни се иска да е така..Докато не се разочароваме и примирим до следващият опит.. Малко грубо се изразявам..Хубаво е двама влюбени да се потопят в безкрая на чувствата, да се доверят на сетивата си , да правят компромиси в името на обичта си.. и да не допускат сивотата на ежедневието да се настани между тях..Защото идеален човек и идеална любов не съществуват в реалният свят! Човек е така устроен , винаги да се надява и да вярва.А какво по- хубаво от това:)
Малко съм стреснат. Ще трябва цяла година да обикалям, даже няма да ми стигнат датите. Циганката умря, аз затова......! Поздрав!
цитирайБлагодаря ти Miaa, и аз така си мисля, идеалните отношения се променят както се променя самия ни живот... и най-спокойния човек се ядосва, и най-силната любов се нуждае от почивка, идеалът е в нас и трябва да остане там за да имаме стремеж към него и градивност в отношенията си :)... Поздрави!
цитирай:)
цитирайМного хубав разказ! Мисля, че имаш дарба.
цитирай
14.
kleopatrasv -
Увлекателно е, заинтригува ме развоя на събитието. Наистина понякога всичко се случва когато най- малко очакваме!
23.03.2010 13:42
23.03.2010 13:42
Прочетох го с удоволствие, поздравления !
цитирайПонякога хората си изграждат идеал даже съвсем съзнателно, но въпросът е дали можем без такъв идеал? И как тогава ще разпознаем "точния" човек?
цитираймерси :)
цитирайда, понякога всичко се случва когато не очакваме :) Благодаря ти Клео.
цитирай...но въпросът е дали можем без такъв идеал? И как тогава ще разпознаем "точния" човек?
Ми не знам принце, ами ако с всеки човек можем да си създадем идеални отношения??? Кой знае дали отношенията ни с другите не се провалят заради вътрешните ни идеали на които те обикновено не отговарят. Знам ли и аз :)...
цитирайМи не знам принце, ами ако с всеки човек можем да си създадем идеални отношения??? Кой знае дали отношенията ни с другите не се провалят заради вътрешните ни идеали на които те обикновено не отговарят. Знам ли и аз :)...
Понякога една такава надежда е толкова тъжна, и ни кара да бъдем слепи за обкръжението около нас... Един красив спомен трябва да бъде оставен в миналото и да не тичаме след него, защото пропускаме други незабравими мигове, които ни очакват...
Поздрави и от мен, Кass!!!
цитирайПоздрави и от мен, Кass!!!
Понякога носталгично поглеждаме към миналото заради хубави моменти, верни приятели, силни любовни трепети, безгрижие и други такива, които сякаш сме неспособни да създадем отново. Но щом веднъж сме успяли, може би можем пак, стига да не губим вяра и да не се оставяме на миналото.
Поздрави и на теб!
цитирайПоздрави и на теб!
си супер оригинална! Лунатиците с идеалите си остават пак сами, защото няма кой да им ги покрие, нали? Пък те нека си мислят, че живеят...
цитирайживеят, обаче с идеали без които не могат, а може би светът е хубав и без да е идеален. В общи линии не знам дали има човек без идеали, някои обаче са отворени и към другите, а някои са затворени с идеалите си и упорито чакат години наред... :)
цитирайи същевременно чеховско. "Годо" и "Вишнева градина" - резултатът е пропилян живот в нереалистични очаквания. Нищо не става отвън ако го няма отвътре. Поне така мисля аз;-)
цитирайами не знам дали е хубаво или лошо човек да има идеали, дали да вярва до края в нещо или просто трябва да се адаптира, едва ли е пилеел живота си нарочно, просто не е срещнал тази с която да се чувстват идеално заедно, а дали изобщо би могло и дали онзи останал в миналото идеал е реален или просто е станал такъв с времето не знам и май никой не знае :)...
цитирайБраво!
Много истинско...
цитирайМного истинско...
Няма лошо човек да има идеали, Kass! В извънредни и определени ситуации, те те карат да се чувстваш жива, стимулират стремежите ти, правят те независима и пълноценна.
Но всеки идеал, става илюзия, когато е фанатично облечен във невъзможността да се осъществи и прояви..Важно е да има златното равновесие.."В точното време на точното място от точния човек" Много трудно , но не и невъзможно!
цитирайНо всеки идеал, става илюзия, когато е фанатично облечен във невъзможността да се осъществи и прояви..Важно е да има златното равновесие.."В точното време на точното място от точния човек" Много трудно , но не и невъзможно!
мерси :)
цитирайаз се имам за голям идеалист, но понякога разбирам, че идеалите ми съвсем не са идеални :)... много ми хареса коментара ти, поздрави Миаа...
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 23073
Блогрол
1. Любим линк
2. Любим линк
3. нещо, което всеки трябва да прочете
4. Културно наследство в риск
5. Буркан от Майонеза
6. Защо Русия и Украйна никога няма да се разберат!
7. Цървули и ботуши
8. енергини вампири
9. 1-000
10. Евгений войн
11. да се прочете от всеки!
12. Руанда - страната, където командват жените
13. някакъв човек
14. древни библиотеки
15. На българските държавници
2. Любим линк
3. нещо, което всеки трябва да прочете
4. Културно наследство в риск
5. Буркан от Майонеза
6. Защо Русия и Украйна никога няма да се разберат!
7. Цървули и ботуши
8. енергини вампири
9. 1-000
10. Евгений войн
11. да се прочете от всеки!
12. Руанда - страната, където командват жените
13. някакъв човек
14. древни библиотеки
15. На българските държавници