Постинг
24.04.2009 22:18 -
Големият план
Хората обичат да си правят планове, празници, почивки, изненади за приятели и въобще всякакви неща. Планират всичко и съвсем на сериозно си мислят, че ако работят упорито и в правилната посока, ще могат да ги реализират. Да се реализират плановете ни обаче често не зависи само от нас.
И аз бях един мечтател. Представях си как на двадесет започвам работа, на двадесет и пет се женя, на двадесет и седем се ражда първото ми дете, което е момче, а на двадесет и девет второто което ще е момиче. Момчето ми ще стане музикант а момичето художничка. Жена ми ще е зъболекарка, защото много мразя да ходя на зъболекар и така ще си уредя един който да ме търпи. Така мислех като бях десет годишен. Представях си идеалния си живот който много приличаше на този в къщи.
Уви, животът ми обаче съвсем се не се разви така. Точно когато бях на двадесет и трябваше да започна работа, където да изградя кариера и положение, тоталитарния строй падна и в държавата настана истински смут. Всичките спестявания на родителите ми за мен през целия им живот се оказаха всичко на всичко две по-едри банкноти, които отидоха за доплащането на панелката понеже имаше срок в който можехме да ги закупим на старите цени. И която за съжаление днес е на път да падне. Тъй, че трябваше да започна каква да е работа и както се казва да градя животът си съвсем от нулата. Работех на много места през ония години и почти цяло десетилетие без нито една осигуровка. Бях непримирим към несправедливостта
и мизерното положение в страната си за това като надъхан млад човек, който вярва че бъдещето е в неговите ръце, не пропусках митинг, стачка или да упражня правото си на вот.
Годинките си минаваха и аз подминах двадесет и пет, възрастта в която си беше съвсем редно да се ожениш според представите на майка ми. Не че си нямах приятелка с която много се обичахме и искахме да се оженим, просто инфлацията беше не просто жестока, а нечовешка. Затова си заживяхме на семейни начала и отложихме децата за по-късен етап. В по-късния етап обаче, аз реших че мога да започна някакъв бизнес и понеже съм добър в плановете се подготвих много добре с нужната информация, от къде и как да взема капитал, как да го върна и т. н. За съжаление обаче се оказа, че връщането е доста по-бавен процес от предвидения, защото някак си не бях отгатнал допълнителните изисквания които държавата ще ми наложи. Така, че вместо за две години връщах заема пет като го ре-инвестирах постоянно, а какви лихви ми струваше това не ми се говори. Много труд хвърлих, направо останах без сили. Но слава Богу дойде времето в което най-после излязох на зелено и се почувствах човек. Макар и вече надхвърлил тридесет и три и доста изостанал от плановете си решихме с любимата, че е време да си имаме дете. Но и двамата бяхме абсолютно категорични, че ще е само едно. Но годините си минаваха, а любимата ми все не зачеваше. Но няма да се отказваме я, медицината е напреднала и затова решихме да се сдобием с дете ин витро. След ужасно ходене по-мъките, сега вече тридесет и шест годишен съм баща на тризнаци. Имам две момчета и едно момиче. Чувствам се преждевременно остарял, защото всичко за което си мечтая е да се наспя, да успея да се наям поне веднъж като хората и поне един ден да не мисля за сметки. Ех, какви планове имах някога. Но не се отчайвам, макар че понякога ми иде да се гръмна и да се отърва, но няма как да оставя любимата си, нито децата, затова някак си всеки ден намирам сили от някъде и тръгвам да се боря с животa.
...познавам 3-4 човека със "много" сходни съдби..;)
...а и "никой Не умира девствен, живота го слага на всички..."
цитирай...а и "никой Не умира девствен, живота го слага на всички..."
Аз мисля, че по един или друг начин тази съдба споходи цяло поколение (моето), доста ни се пообъркаха идеите за това какво си представяхме и какво излезе накрая. Благодаря за коментара.
цитирайкаквото и да си кроим, съдбата винаги си е направила плановете много преди нас :) Или както се казва:
"Aко ще живеем в хармония с Вселената,всички трябва да имаме силна вяра в това, което древните са наричали “фатум” и което сега всички наричаме “съдба”.
цитирай"Aко ще живеем в хармония с Вселената,всички трябва да имаме силна вяра в това, което древните са наричали “фатум” и което сега всички наричаме “съдба”.
Напълно вярно е, но и без планове не може, иначе бихме живяли ден за ден, а това съвсем пък няма да доведе до никъде.
цитирай
5.
анонимен -
Кас, изповедта ти предизвика у мен ...
25.04.2009 07:10
25.04.2009 07:10
Кас,изповедта ти предизвика у мен горчив смях.Много точно си описал многогодишните ми наблюдения.Това с плановете наистина е една голяма смехория,но пък дава стимул на човека да се бори както може,за да се докопа с една ръка за така хубаво подредения си план и да го приведе в изпълнение.Ако може да е някакво успокоение за всички с пропаднали житейски планове, ще кажа, че дори и тези, на вид преуспелите,едва ли са си правили такива планове-да се издигнат от нищото и да забогатеят,да се оженят за набедени манекенки,да живеят в кичозни палати,да ходят из чужбините все едно прескачат до друг квартал.....и накрая да ги пишат по вестниците като скръбна вест.И още нещо,дори и тези с едно дете работят до изнемога,връщат се вкъщи само да спят,не се хранят редовно,не ходят на почивки.Както някой някъде е казал-животът е това,което ни се случва докато си правим планове за бъдещето.
цитирайТака е безспорно, но понякога и други фактори влияят върху съдбата ни, лошото е че в някои страни хората се преборват с тях и успяват да си направят плановете, а тук ние сме безсилни.
цитирайАбсолютно съм съгласна с теб има план, има цели, има стремеж и целенасоченост, има смисъл нашият живот. Без план няма нищо. Е, може би е по-добре да си правим по-малки планчета...
цитирайТова е драмата на цели поколения. Всеки човек има виждане за бъдещето си. Спортиста в спорта, музиканта в музиката, художника в рисуването, медикът в медицината и т. н. На някой да му се стува
нормално лекари да продават вестници? Защото имаше и такъв момент по едно време. Или учители да карат такси и т. н. Животът си е живот, съдбата съдба, а ние трябва да се адаптираме защото нямаме друг избор.
цитирайнормално лекари да продават вестници? Защото имаше и такъв момент по едно време. Или учители да карат такси и т. н. Животът си е живот, съдбата съдба, а ние трябва да се адаптираме защото нямаме друг избор.
Плановете са неизбежни.Свързани са с мечтите и целите, които са едно и също нещо.
Не винаги нещата не стават точно така, както сме ги мислели.При мен стаха-това с брака и децата.Е, първата ми професия наистина не се получи, но пък ако си гъвкав и сграбчиш шанса, може нещата да се подредят още по-добре отколкото си планирал.
Важното е, да си упорит и да не се предаваш.Борба, това е.
И поздрави за постингът, който си написала много добре :)
цитирайНе винаги нещата не стават точно така, както сме ги мислели.При мен стаха-това с брака и децата.Е, първата ми професия наистина не се получи, но пък ако си гъвкав и сграбчиш шанса, може нещата да се подредят още по-добре отколкото си планирал.
Важното е, да си упорит и да не се предаваш.Борба, това е.
И поздрави за постингът, който си написала много добре :)
Благодаря ти, аз мисля че човек ако е борбен ще се справи с всичко, ако му се провали един план - ще направи друг. И моя план не беше точно такъв, но пък и новия план никак не лош, даже си е страхотен. Съдба или не ние няма как да знаем, какво печелим като губим и какво губим като печелим.
цитирай
11.
анонимен -
бачо Иван
25.04.2009 13:36
25.04.2009 13:36
Не знам дали ще те успокои това което ще ти кажа защото съм от поколението може би на твоите родители.По онова време което ти не помниш служих в армията.Както се казва дълго и вярно.Когато дойде промяната ми дойде и времето когато трябваше да се махам от там.И в другия живот в който попаднах бях точно толкова като тебнеадеквантен с плановете си.Обаче знаех едно важно нещо от армията и то е че план който не търпи промяна не е добър план.За това преминах на по краткосрочно планиране както се казва на тактическо ниво а не на стратегическо.Понякога плановете ми са толкова краткосрочни че се измерват с часове и дни...какво да се прави живота е динамичен.
цитирайЧудесен съвет от мъдър човек. Но това тук май е написано повече за мечтите от колкото за плановете, за представите си и желанията си и за това какво всъщност искаме от живота. Тук съм описала обикновен човек с обикновени желания, но ако всеки се замисли по един или друг начин си е правил понякога сметка без кръчмар. Благодаря за този изключителен коментар.
цитирай
13.
анонимен -
бачо Иван
25.04.2009 15:10
25.04.2009 15:10
Мечтите също могат да бъдат разглеждани като вид планове...само че доста непълни.Основни неща присъщи за плановете отсъстват в тях.Като например срокове за изпълнения ресурси от сили и средства и др.Свойствено е за младите да живеят с мечти и надежди.Ще разбереш че си остаряла когато започнеш да живееш със спомените.За това моят съвет към младите (не че съм много остарял) е :кратки и ясни планове за постижими цели.С непостижимите не се занимавай ако не исках да заприличаш на Дон Кихот който между другото ми е безкрайно симпатичен...
цитирайИ на мен Дон Кихот ми е много симпатичен. Понякога се чудя как ли щеше да изглежда светът ако беше изцяло изпълнен с донкихотовци?
цитирай Невероятно.
Но пък всичко, което си искал, го имаш.
Е, тризнаците са те поизпотили. Дано някой ден извадиш късмет. Това е дълга на държавата към вас, но тя, както винаги, не е на мястото си. Дано тази мащеха не ви убие!
Успех, най-сърдечно!
цитирайНо пък всичко, което си искал, го имаш.
Е, тризнаците са те поизпотили. Дано някой ден извадиш късмет. Това е дълга на държавата към вас, но тя, както винаги, не е на мястото си. Дано тази мащеха не ви убие!
Успех, най-сърдечно!
16.
анонимен -
бачо Иван
25.04.2009 15:29
25.04.2009 15:29
Мисля че само със Дон Кихотовци светът просто не би оцелял.Нужен е и малко здрав селски Санчо Пансовски прагматизъм.Обратното обаче без Дон Кихотовци би направил от света едно твърде скучно място.За това Мигел Де Срвантес е постъпил твърде умно като на всеки Дон Кихот е зачислил и по един Санчо Панса ...да се балансират.
цитирайДа май който не иска да се отклонява от плана, не го прави дори и когато нещата съвсем се объркат... Благодаря за коментара
цитирайабсолютно съм съгласна с теб. Много са ми приятни твоите коментари. Благодаря.
цитирайНикога живота не съвпада с плановете и знаем го, но не спираме да си ги правим. И макар мечтите ми нямат общо с тези на героя ти, нито живота след това, намирам сходство с него и като че ли няма човек който да не намери.
Човешка история.
Такъв е живота.
цитирайЧовешка история.
Такъв е живота.
Благодаря ти.
цитирайСетих се за още нещо: самият Живот е промяна, всичко се променя, постоянно и непрекъснато, а и няма как да бъде иначе, защото липсата на промяна е смърт. Ние също се променяме. Ако по някаква причина не искаме, то тогава Животът ни променя насилствено, а ако толкова се заинатим, че се вкопчим в определен миг и не искаме да се пуснем от него, до степен, че дори Животът не може да ни промени, тогава той ни изхвърля от себе си и тежко ни. Същевременно плановете ни често пъти са доста "твърди" и лишени от гъвкавост и при промяната на Живота те се оказват непригодни да просъществуват. Затова може би не трябва да забравяме да внасяме повече гъвкавост в нашите планове... Така де, младият организъм е гъвкав и се адаптира много по-лесно от стария, който става все по-трудноподвижен и - ерго - все по-непригоден за живота....
цитирайТака е принце, много хубаво си казал. Благодаря
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 23073
Блогрол
1. Любим линк
2. Любим линк
3. нещо, което всеки трябва да прочете
4. Културно наследство в риск
5. Буркан от Майонеза
6. Защо Русия и Украйна никога няма да се разберат!
7. Цървули и ботуши
8. енергини вампири
9. 1-000
10. Евгений войн
11. да се прочете от всеки!
12. Руанда - страната, където командват жените
13. някакъв човек
14. древни библиотеки
15. На българските държавници
2. Любим линк
3. нещо, което всеки трябва да прочете
4. Културно наследство в риск
5. Буркан от Майонеза
6. Защо Русия и Украйна никога няма да се разберат!
7. Цървули и ботуши
8. енергини вампири
9. 1-000
10. Евгений войн
11. да се прочете от всеки!
12. Руанда - страната, където командват жените
13. някакъв човек
14. древни библиотеки
15. На българските държавници