Прочетен: 14650 Коментари: 68 Гласове:
Последна промяна: 20.06.2009 15:39
Нощта се очертаваше да е спокойна, Кирил беше минал вечерната си визитация и болницата бе утихнала. Занимаваше се с някакви документи в кабинета си спокоен и не подозираше, че скоро ще се изправи пред трудна задача. Линейката докара младо момиче в тежко състояние и той рутинно се настрои за работата, която му предстоеше, но щом погледна пациентката, го скова ужас: беше дъщерята на най-добрите му приятели. Бе смесила алкохол и наркотици, и животът й висеше на косъм. Борейки се с огромната тревога и страх, той се мобилизираи направи всичко необходимо и зависещо от него, екипа му и медицината за да спаси живота й. Изходът зависеше само от младия й организъм и способността му да пребори. На Кирил не му оставаше друго освен да чака. Приседнал до леглото й, не откъсваше очи от нея. Той бе кум на родителите й и неин кръстник. Бе вдовец без деца и тя за него беше като собствено дете. След смъртта на жена си той не се бе оженил повторно. Сега вече четиридесет и пет годишен за него бе останала само работата, на която се беше посветил.
Александра бе в трудна възраст. Родителите й, бяха заминали да работят в чужбина от невъзможност да изплатят жилището си и я бяха поверили на грижите на баба й. Баба й я гледаше всеотдайно и нямаше никакви грижи с нея през близо двете години в които се справяха сами. Момичето беше умно, приветливо и открито, учеше се старателно в училище и се очертаваше като добър и стабилен човек, докато не срещна любовта. Александра се бе запознала с младо двадесет и една годишно момче в парка. Той беше художник и я рисувал докато тя хранела гълъбите. Тя поискала да види рисунката и възхитена от изключителния му талант се запознала с него. Излизали няколко пъти, после по-често, накрая се влюбила много силно. В последствие обаче разбрала, че той е зависим от кокаина и с оптимизма на своята любов решила, че може да му помогне, че ще се справи и ще го откъсне от дрогата, но неусетно тя станала тази, която започнала бавно да потъва в неговия тъмен свят. Решила да опита веднъж, за да разбере какво толкова намира любимия й в наркотиците и после нещата взели необратимо да излизат от контрол. Скоро изоставила училището, младото й лице неусетно започнало да повяхва и въпреки дарбата на своя приятел, често били без пари. Сашка чувствала, че върви по наклонената плоскост на разрухата, но вече била попаднала в капана и не можела да намери сили да се пребори с него, а и донякъде не искала, защото откривала някакъв странен чар в този живот. Била изградила своя житейска философия и за нея било по-важно, че не е обикновена, че не е като останалите хора – скучни и еднообразни, неспособни да разберат уникалността на живота, подвластни на безсмислените правила, които не важали за нея, за гаджето й, за приятелите им. Тя се карала жестоко с баба си за парите, които нейните родителите изпращали за да се издържат двете и винаги успявала да ги открадне. На предела на силите си, баба й се поболяла от притеснение, чудела се какво става и се виждала в невъзможност да се оправи. Не знаела за наркотиците; мислела, че е младежко увлечение и се надявала скоро да отмине. Писала писмо на родителите й, но то не съдържало много, само любовния проблем на дъщеря им, а те обвързани с договор не можели да се върната веднага. Междувременно нямало нещо, което Сашка да не била правила: била крала, била спала с мъже за пари, била изнасилена брутално от някакви момчетии... В това време нейният приятел рисувал картините си, опитвал се да ги продаде на Джумаята и сякаш не забелязвал какво й се случва. Страдала, опитвала се да избяга, връщала се обратно при момчето. Чувствала се като във водовъртеж. Опитвала се да изплува, но отново потъвала в мизерията. Често пъти искала да сложи край на живота си. Искала да промени непоправимото, но нямала воля: това било по-силно от нея и тя не можела да го пребори. Една вечер заварила в мърлявия апартамент своя художник с друго дрогирано момиче. Уж била негов модел, но и двамата били голи. Кикотели се докато тя се гънела сладострастно на леглото, а той се опитвал да я рисува. Сашка стояла на вратата и не можела да повярва. Толкова й било познато, сякаш виждала всички свои вълшебни нощи! Грабнала една доза, с парите на баба си купила бутилка водка и хукнала към парка, където я намерил случаен минувач, който извикал “Бърза помощ”. Час по-късно тя лежеше в отделението на Кирил, който горещо се молеше за нейното оцеляване. Три дни, след като беше приета, три дни в които бе спала на системи, момичето бавно и уморено отвори очи и първото нещо, което видя, беше усмивката на Кирил. Тя се опита да каже нещо, но беше много слаба и едва промълви: – Аз... много съжалявам... – Не говори – тихо каза Кирил – Пази си силите, Саше. Зная. Той продължаваше да се усмихва, а момичето искаше да потъне от срам. Кирил внимателно протегна ръка, отметна кичурите от лицето й и погали хлътналите й бузи. Беше си отдъхнал с облекчение и едвам овладяваше радостта си… - Виж Сашке, мила, в живота на всеки човек има моменти, в които сякаш света се обръща против него, сякаш късмета те изоставя и имаш чувството че си в някаква безизходица. Както и да се бориш срещу това няма никакъв изглед да справиш сама, но ние заедно ще се справим. Познавам те. Ти си силна и умна, ще ти помогна, няма да те оставя така, нали съм ти кръстник…Сега си почивай, докато си при мен, няма страшно…а аз ще съм винаги до теб… Кирил й се усмихна отново, изправи се за да я остави да си почива и й махна приятелски преди тихо да излезе от стаята. Внимателно затвори вратата и се впусна да свърши всичко, за което трябваше да се погрижи: обади се да успокои баба й, потърси колеги психолози, обади се в програми за хора с наркотична зависимост. Два-три месеца след като се бе заел с лечението й, положителната промяната у момичето бе започнала да си личи. Сашка се чувстваше все по-силна и все по-стабилна, кризите й, в началото тежки и болезнени, после – все по-леки и редки бяха започнали да отшумяват, и тя усещаше как се връщаше към живота, как животът започваше да се завръща в нея. Кирил беше разговарял с баба й и я беше убедил, че ако Сашка живее при него, ще може да се грижи за нея и да я пази по-лесно. Страхуваше се, че ако се върне при баба си онзи художник ще я потърси и тя отново ще се поддаде. Беше й отделил една стая, която да бъде само нейна, внимаваше дали се храни добре, занимаваше я, разговаряха. Стараеше се да не я притиска, но не я изпускаше от поглед. Момичето беше чисто от няколко месеца и мъжът по-скоро би умрял, отколкото да допусне по някакъв начин тя да се върне към наркотиците. Двамата обсъждаха Сашка да се върне в училище наесен. Дотогава родителите й щяха да са се завърнали, но тя не искаше да се прибира при тях. Всеки път, когато се сетеше за тях тя изпитваше гняв, сякаш ги обвиняваше за всичките си злини. Кирил беше добър човек, добър събеседник, виждаше как трепери за нея и искаше да остане при него завинаги. Отпразнуваха подобаващо осемнадесетия й рожден ден, Кирил й подари златна верижка с малко изящно разпятие, за да помни своя най-тежък период в краткия й живот, да помни своето избавление и никога да не допуска да пропадне отново в бездната. Когато една вечер Кирил се прибра от работа се изненада от това, че въпреки здрача навън, вкъщи не беше запалена нито една лампа. За негова изненада холът беше огрят от топлите пламъци на няколко свещи, поставени в средата на подредената за вечеря маса. Окачи палтото си и с любопитство се огледа, когато от кухнята се появи Александра, облечена в изчистена, изящна рокля, приближи се, плъзна ръце по рамената му, притисна се леко към него, наклони глава и нежно целуна устните му. – Обичам те – прошепна тя, а блестящите й очи не се откъсваха от неговите. – Искам да остана завинаги при теб, искам да бъдем винаги заедно... В първия момент Кирил остана вцепенен от изненада, но се съвзе, хвана дланите на момичето и леко се отдръпна. – Недей... – гласът му бе дрезгав, чувстваше гърлото си пресъхнало. – не бъркай благодарността с любовта, това са различни неща, макар и доста да си приличат. Той погали лицето й, на което се изписваше смесица от тъга и изненада. – Ти си млада и красива жена, тепърва ще намериш истинската си любов. Александра леко пристъпи назад. – Защо ме отблъскваш? Не ме ли харесваш? Отблясъците от малките пламъчета проблеснаха по-силно в навлажнените й от удържани сълзи очи. – Саше, ти си достатъчно голяма и разбираш – отвърна след миг тихо но решително Кирил. – Нашата разлика е над двадесет години. Моят живот е вече по-близо до края, а твоят едва започва. Знаеш, че не може да има нищо между нас. Сега ме обичаш, защото се страхуваш, страх те е да не паднеш когато си сама, но ти не си сама. Скоро ще се завърнат вашите, и аз ще съм до теб винаги, докато съм жив. Мъжът се отпусна на канапето. – Седни. Мислеше какво да й каже, докато тя го гледаше тъжно. – Течението те отнесе, но ти успя. Вече няма нещо, с което да не можеш да се справиш…Помни, Саше, другия път когато искаш да спасяваш някого, първо разбери как да го направиш, запознай се с начините, които ще помогнат без да ти навредят. Едно е да се водим от любов - друго да разчитаме само на нея…Любовта може да е спасителка, но може и да е убийца, трябва да я познаваме, както и опасността.Страшно точен мъж. Истински.
17.06.2009 20:52
ужас,който те туря в препоръчани е за ебане
17.06.2009 21:01
нищо интересно не казваш, пълно е с грешки, банално до смърт,... ти си знаеш впрочем
17.06.2009 21:04
---------------------------------
а правилно би било:
Тази вечер не предполагаше, че ще има тежка битка със смъртта за живота на един много скъп за него човек .
17.06.2009 21:21
и т.н.
Моля те, махни го, за да не свикнеш да публикуваш полуготови неща...
Нищо не губиш, ако го редактираш и едва след това да го пуснеш на читателите, имай уважение
17.06.2009 21:23
сваляй го и го оправяй, че ме ядосваш
Ако го сваля и го кача пак ще излезе като нова публикация, кой би искал да чете нещо два пъти...
17.06.2009 23:21
Когато линейката я докара ,тя беше в извънредно тежко състояние, дължащо се на лошата комбинация между алкохол и кокаин, което представляваше реална опасност за живота й.
Само от младия й организъм зависеше дали ще се пребори.
Екипът бързо се организира като взе необходимите мерки. Лекарите работеха на високо професионално ниво и дадоха всичко от себе си. След като я прочистиха и реанимираха, остана само да чакат.
Кирил седеше до леглото й и не смееше да затвори очи от страх. Александра, така се казваше пациентката, беше дъщеря на най-добрите му приятели. Тези, на които преди години беше кум,тези, които му бяха колеги, а с баща й се познаваха още от студентските години. Винаги се бе радвал за тях двамата, защото много си подхождаха и бяха едно от малкото щастливи семейства, които изобщо съществуваха.
Когато Сашка се роди, той й стана кръстник и даде дума, че ще се грижи за нея винаги, когато тя има нужда от помощ.
Ето че сега, седемнадесет години по-късно, тя лежеше в неговото отделение, слаба и изпита от наркотиците, с кръгове под очите и сплъстена, нересана от дни коса.
Майката и бащата преди две години бяха заминали на работа в чужбина и я бяха поверили на грижите на баба й, която се беше отдала на нея с цялото си сърце. Саша вървеше добре в училище, беше умно и приветливо момиче. Баба й нямаше никакви затруднения с нея, докато девойката не срещна онзи художник. Младо, двадесет и една годишно момче, което имаше невероятен талант, но за жалост и зависимост от кокаина. Срещата беше случайна, докато Саша си седяла в парка и хранела гълъбите с кифличката, която си била взела за закуска, а той през това време я бе забелязал и започнал да я рисува. Когато завършил рисунката й я показал, тя възхитена от невероятната му дарба се решила да се запознаят и така започнали да излизат.
.......
................
виж, започнах да го коригирам, но е толкоз неспасяемо банално, че нямам търпение нито желание да продължа. повярвай, че тези, които те качват в препоръчани са по-неграмотни от маймуни... имаш желание да пишеш, но писането не е само емоция, а трябва и култура за това.
просто разказът не струва...
но щом те задоволява, твоя работа.
опитах да ти подскажа, че трябва да го свалиш, за да не се излагаш, но ти държиш непременно да бъде четен.....
но пропускаш факта, че сред читателите има културни и грамотни хора, които не заслужават това недоносче
аре, че взе да ми писва
17.06.2009 23:27
ВВ
17.06.2009 23:43
Идеята ми беше проста. На децата не им дават да си играят с огън, за да не запалят къщата от незнание и липса на опит, но те растат и стигат до момента в който не се нуждаят от разрешение. Сега смени огъня с любов, която може да бъде пагубна за неопитната ми героиня, която е сама без родителите й до нея, а и дори да са тук, рядко младежите споделят с тях проблемите си, но поне можеха да забележат промяната в нея и да вземат мерки. За това прибавих и любовния момент накрая, за да съпоставя опитния, мъдрия и уравновесен човек срещу младежките пориви. За да кажа каквото искам ми трябва история. Това може и да не е най-добрата, но не значи че трябва да се откажа, а може би трябва...не знам. Просто ми хрумна и го написах, не претендирам за нищо. Блогът е оценка за лаиците като мен и е полезен доколкото става въпрос за мнения, че дори и за критика като твоята. Е, или ще се науча някой ден или ще се откажа. Това е.
17.06.2009 23:59
18.06.2009 06:43
как може някой навършил 20 години да напише толкова безличен текст
18.06.2009 10:24
Стойчо
Сега се постави на мястото на момичето - измамено и изоставено от един, който е обичала, спасено и отблъснато от друг, който е обикнала. Ако не беше наркоманка след тази случка вероятно щеше да стане кучка мъжемелачка, но понеже психиката и е още неукрепнала, а и нещата между нея и доктора вече някога няма да бъдат същите след тази вечер (колкото и двамата да го твърдят), много вероятно е да му се наложи пак да я види на масата и този път той ще е виновен. Защо, защото е допуснал предрасъдъци и криворазбрано чувство за дълг, благородство и т.н. да я лишат нея от сигурно пристанище за дълго време, а него от втори шанс и младост в живота му.
За любовта, за която ти говориш възраст няма и колкото повече хора го разберат и осъзнаят, толкова по-добре ще е и за тях и за обществото.
18.06.2009 14:09
според мен тук се опитали морално да почистят терена ,но без да си дават сметка,че с двата крака се нацепват в нещо,което се нарича "отвъд принципа на удоволствието"
значи..той е кум...за да има забрана за секса между тях.
тя иска но той знае че не бива.защото действа морална забрана.това в случая само би направило нещата още по желани..само така той би могъл вече да не я вижда като пациентка,като служебно появил се пред него обект,а именно забраната е в такива случаи там за да еротизира чисто служебните отношения по едно дължествуване детерминирано в категориите на професионализма,на лекарската етика.
мисля,че каас е много ядосана на момичето.заради това,че тъкмо чрез дрогата тя получава достъп до двама мъже.
единия талантлив,хубав,но зловреден..другия зрял..достолепен,професионален.".мъж" "мъж..та дрънка",по цефулестефански.
понеже момичето е имало апетит към своя кум много отдавна тук беше направен един много гнусен номер.
беше изчакано тя да стане на 18 години..странно защо примерно не стана на 17 години,например..или на 19..а на 18..за да ни се каже.тя е пълнолетна сега и може да пожелава..
желанието скъпи лаици на литературате никога не е пълнолетно.
много е вероятно самата каас някога да е искала да бъде в такава ситуация..заради това сега тя да отмъщава на себе си ,като съсипва своята героиня.
забележете.
ако ма момент,в който момичето истински да е сломено..момент в който тя да бъде разбита и да бъде върната обратно на "вена" или на нос",това е момента ,в който тя разбира,че е недостатъчна.
въпреки че тя е в безисходица,мъжът ,който може да я спаси и отказва да я вземе.
тук всички ,ние,които сме на малко повече от 13 годинки знаем какво значи това.
просто героинята на каас е грозничка.непривлекателна е.
не само че е сллаба..но тя трябва да бъде унизена заради това,че е слаба.
как.ами в момента в който тя е чиста ,кара втора девственост,когато се е почистила специално за своя спасител,като църквата пред своя христолюбив бог....тъкмо се е приготвила за него,когато той ,разбираме ние,че не я желае.
той е толкова благороден,толкова е голямо неговото сърдце..той е готов да и даде здраве,грижа..но не и харесванене и да я погали.не и да и даде поне мъничко надежда.
дори няма нужда да я чука.
да си представим такава ситуация има в Адаптация..и тя не е верна...филмът именно там губи своята истинност.
да си представим тази ситуация с нас
18.06.2009 14:32
имаше три легла.двете където беше купона и едно в кухнята.към 3 часа изнахалствах и отифох да полегна в кухнята.човек не може да спи както се спи у дома,но все пак,като си уморен това легло и в куфраж с дрехите си беше Ок.
след около час към леглото прояви интерес сестрата на моя много голяма приятелка.в никакъв случай не е грозно момиче,но не е и красиво.
въпреки,че в 3 сутринта за някои сигурно това не е важно.
няма да уточнявам подробности..всеки може да си представи,а и това не беше нещо изключително като случване.но защо го разказвам.
след около 15 пухнах ръка под блузата й и сестрата на моята колежка я плесна..
сега..ще си кажете сигурно..простак..нещастник.
знаете ли какво..ако мислите така значи не познавате хората.как сме устроени ние..
момичето ми беше страшно благодарно,че спасих честта й". цяла вечер без икакво ухажване..накрая е в едно легло с момче и ниаква реакция от негова страна.едва ли това щеше да е нейната идея за готин купон.
какво имам предвид.
тези отношение са много деликатни..понякога е много по красиво да постъпиш така..и вярвате или не оттогава започна да се чувства прекрасно когато сме в една компания.
не твърдя,че се е почувствала върховно или е била щастлива.но заспа напълноспокойно.защото
ако не бях попълзновил към нейното телесно присъствие ,когато сме в такава близост това може да означава много различни неща.
само за момент..не казвам също,че ако някой успее да се покаже въздържан и силен,това в определена ситуация не би било прието добре..просто този случай беше такъв..
Но това е литература и авторът решава как да подреди сюжета, щом се чете и провокира толкова коментари значи добре се справя.
Ако се абстрахираме от тази затормозяваща допълнително мъжа кумова връзка, отново мога да кажа, че тези хора са си пропуснали шанса поради предрасъдъци. Няма значение дали момичето е на 16 или 21 (освен за пред съдебните власти и в този смисъл щом е 18 годишна даже си е добре. Добре е, ако тя умишлено е изчакала да стане на 18, за да се разкрие, показва интелегентност.) тъпото е, че следвайки стериотипите мъжът е пропуснал да му се случат хубави неща и да помогне още по-истински на момичето. Тезата, че тя се е влюбила в него само от благодарност е дивотия. Факт е, че чувства могат да се породят в екстремна ситуация и е факт, че понякога могат да бъдат нетрайни. Но също е факт, че ако не бъдат изживяни остава огромна празнина и питане "какво можеше да стане, ако?" и това питане е много силно и деструктивно. А в конкретния случай не става въпрос за това "той наби лошите, изчукахме се с кеф и благодарност, оженихме се и след тва се оказа че той е същия тъпан". И двамата са били достатъчно време заедно, за да може едно излизащо от кошмар и лоша връзка момиче да съзрее, да осъзнае чувствата си и да ги признае, не като спонтанен акт и акт на незрялост, а като нещо истинско.
Със своят отказ, ако и той е имал чувства, освен че е направил лошо на себе си, той много е навредил на нея и ако психологически не е укрепнала, като нищо още същата вечер, докато той си е мечтаел за това как заедно ще борят света платонически, тя с голяма вероятност е можело да си взима дозата в интересна компания....
18.06.2009 15:01
в случая между такива двойки има голямо напрежение.
ще ви дам веднага пример.
така че малко е прибързано това
ТЯ СПАСЯВА НЕГО,Той погубва нея..нея я спасява друг..архетипален образ патернално обозрим.
нека отново да направим етически експеримент.
всеки е имал такива ситуации.
да си представим,че имате приятелка,която пие..или пуши трева.
това е обикновено начин да ви изнудва,да види,доколко можеда ви направи подвластни на волята..
никога не е нещо от рода:
пие ми се ще пия..
и така.представете си петък вечер.излизате в компания..вие тя и още ваши колеги,,приятели.
след около час тя е изпила вече 6 бири.тя знае,че това ви дразни..не само че ви дразни,но и ви прави да се чувствате несигурен.
ох! по дяволите Ани пак се напива..сега ще започна е онези танци,които са двусмислени..а аз ще трябва да съм до нея..защото не може да не съм..току някой простак може да реши,че тя иска да бъде заведена до талетната..ще трябва хем да съм до нея,хем да и позволя да се наслади на цялата тази игра в която съм напълно безпомощен.
тя ще се кефи,ще си прави купона..или всъщност публично ще ме мачка.
и така ..какви са вариантите.
тя вече се е напила и вие чувате момичешкия фалцет :
никой не може да ми каже какво ще правя.като ми се пие ще пия.като ми се танцува е танцувам,ако ми се чука ще се чукам..не ми пука за никой..
отпива от бирата..
и какво става :гледа към вас и отново я чувате:
не може никой да ми каже какво да правя аз..
според вас,какво очаква момичето.да кажете:разбира се,че не мога да ти кажа!
или очаква много повече да кажете.
как така да не мога..ето.казвам ти .ако не осмислиш къде сме и ако продължиш аз ще си тръгна.
бъдете сигурни,че момичето въпреки че казва "никой не може да ми казва..." всъщност в този момент тя се чувства много по щастлива от тази проява на решителност.да се постъпи правилно.
нека да си представим,че вие не постъпвате така..а вместо това..след само 2 минути княкой от компанията казва :
отивам до бара..какво искате.
вие ставате и казвате..идвам с теб..
ани колко бирида ти взема..или по добре да ти взема водка..
тук вие завинаги сте загубили пътя към сърцето на ани.
защото с това ти все едно казваш: не ми пука..амане смо на думи..ето сега и на дела.
обикновено никога не е толкова лесно че да свърши дотук.човек наистина трябва да е целия в любов и желание до лудост към това момиче за да може да намери правилния път.
ако тябва дори да изтърпи целият флирт с бармаана,с матовата кожа и сините очи, колумбийскя тип дупе ,което на всичко отгоре има и главозамайващия женаската направа надслов РОКО.всичките й танци с него,които са на ръба на това да видиш как е я дели нищо от това да тръгне към близкия вход..или кенеф..
изисква се мног сила за да си наистина наясно,че този спектакъл е заради теб..с нещо много си я ясосал..или може би с нещо някой ,може би таткото й много е ядосал това момиче.може би защото има любовница на нейната възраст..със същата като нейната фигура и прическа..защо тя..защо не аз..трябваше да бъда аз..така майка щеше да е все още жива и здрава ,да си е на работа..а не да се сломи от това,че таткото ги е ауснал и си е започнал свой живот.
много е близко до ума,че ако вас ви нямаше в този бар ани никога не би постъпвала така.но вие сте необходимя поглед..този поглед й е адски нужен и ако вие можете да изтърпите това,според мен вие сте адски благороден и щастлив човек.
разбира се хората са слаби..особено,когато стане дума за момичето или момчето в което са влюбени..не е никак лесно дори само да споделиш за такъв вариант.
заради това най честия вариант е този..
както се казваше в жюл и жим на трюфо..
той има гадже..аз трябва да отида да правя любов със съседа.за да сме начисто,за да сме наравно..само така можем да продължим нататък.
заради това мног ччесто не става така.
ани пие..вие заете,че тя ще се напие..заради това вие ще се постараете да я изпреаварите.да станете непредстазуем дори преди самата нея..да я поизплашите..
заради това аз твърдя напълно отговорно,че героинята на каас не е спасявала своя художник.омъщавала му е..искала е да изравни резултата..
Ама че е объркана тази история...
18.06.2009 15:58
ти за какви неща си мислиш:
цитата !!!
"защо ли след като е овдовял не се е оженил повторно, а ето че може и съвсем младо момиче да има, какво му пречи, нищо че тя е още дете"
някъде да казах че е той трябва да я чука...
да казах някъде,че това е смисъла на любовта,вниманието...
напротив..ако си чела примера за който разказах ,тъкмо телесния контакт се самоотрича ,като напълно краен..но в някакъв смисъл необходимия жест,който е гаранция да се породи смисленост.
искаше ми се да кажа,че струпването на много морал,много сърдечност на едно място започва да самоотрича..
цитат:
може би не би искал да ограби младоста й
това е много нелепо..а тя да ограби периода на зрялостта му.
това ми се струва пък напълно непълнолетно от вша страна.
да ограби младостта...
в момента точно с такова допускане вие създавате предпоставки за меркантилизация на отношенията.
грабеж...кражба...
Не става дума за морал, за прекален морал който едва ли не да не я докосне защото е млада...Не се впускам в многословие и затова така се получава, мислех че е ясно за какво става дума...Дали ще я прегърне, целуне и увери в красотата и умът й съм го оставила на вас и вашето желание как точно искате да бъде, аз просто изложих факта, че не се е поддал на любовна авантюра...Как да кажа, само идеята излагам, подробностите на всеки му според емоциите...това е...
Поздравявам те.
Направо го срина доктора в очите ми с това доуточняване:))) Разказът е хубав и полемичен:)
18.06.2009 18:31
И тъй като творците не се покривате с т.н. лирический к`вото и да го зовете...
СПРИ ДА ПИШЕШ! НАМЕРИ ЛЮБОВ!
Между другото може и малко да съм повлияна от голямото ми отекчение от американската киноиндустрия, още като почне филма и вече залагам пари в коя част от филма главния герой ще опъне красавицата. Много предсказуеми са, дразнещо чак, кога ли ще изгледам филм, който ще ме изненада в това отношение?
18.06.2009 20:26
Касс, а ти какво има да обясняваш защо героят е постъпил по един или друг начин? Ми защото така е решил и толкова... Добре че го Юго е мъртъв, че имаше да обяснява защо Валжан се е грижил за Козет, вместо да я опраши и да я зареже... Ако не ви звучи логично, защо четете?
Първо нека да се разберем, че не храня никави лоши чувства и ако има нещо за което да претендирам то е че съм широко скроен човек и съм отворена да вникна във всяко мнение, така че бъди сигурен че не пропускам нито една дума от написаното от теб колкото и сурови да са понякога. Тежките думи не означават че са лиишени от логика или смисъл, понякога е въпрос просто на темперамент или липса на лицемерие. Пропускам единствено циничните, целенасочено злонамерени и нищо не казващи коментари. Псуването е проява на много ниско духовно ниво за мен и аз полагам огромни усилия да се въздържам максимално, уви не съм постигнала съвършенство в тази насока, ругая си като хамалин особено като шофирам. Но до тук с общите приказки.
Да се върнем на темата. Тъй като си анонимен, което не е някаква трагедия за мен, но е проблем да те различа от останалите анонимни и се чудя към едно и също лице ли се обръщам, ще си измисля прякор с който да те отличавам като например N2. Номер едно е друг анонимен или може би не, не знам, но с номер две мога по-добре да си общувам.
Към коментара ти 52, първо ми е драго че ме наричаш дете, защото много държа да запазя детското в себе си, макар че отдавна съм пораснала. Второ за любовта не се тревожи, никага не е липсвала в живота ми при това във всичките и форми - от приятели, колеги, роднини и гаджета, дори бившия ми мъж се изпуска понякога да прояви загриженост и внимание, което ми е доста чудно впредвид някои обстоятелства около раздялата ни. Така, че ако има нещо от което не мога да се оплача то е липсата на любов. Понякога дори се чудя с какво съм го заслужила след като съм си една обикновена женица като всички други.
Тази история още след първите ти коментари разбрах, че е голям провал. Имах си идея, която не можах да представя по най-добрия начин и сега много ме е яд. Забърках се в материя, която не разбирам /наркотиците/ и съответно резултатът е налице. Не сметнах за нужно да описвам, че момичето е решило да опита веднъж за да разбере какво точни намира любимия й в това, защото реших, че читателят лесно може да си го представи. В общи линии механизмите на пристрастяване са ясни на всички и излишното писане по темата, която пък не е и основна в историята би допринесло само за излишното удължаване на написаното. Следват родителите в чужбина, които пък излизат пълни безотговорници щом не могат да намерят начин да се приберат за да помогнат на дъщеря си, която е в тежко състояние. Е, никой не ми е виновен, че съм пропуснала да спомена, че бабата не им е казала цялата истина за да не ги тревожи и силно е вярвала че проблемът не е толкова страшен и ще се реши някак от самосебе си. Според нея става дума за любов, която ще отмине. Следва: защо поне докторът не е разбрал по-рано. И тук реших да не се впускам в обяснения за това как хората не обичат да споделят проблемите си и дори умишлено ги укриват. Много малка част от родителите на наркомани се обръщат за помощ към програми за борба с този порок. Поне с една приятелка на майка ми беше така. Аз знаех за проблема с дъщеря й, защото майка ми каза, като изрично ме предупреди да не се изпусна че знам, защото много се срамувала от това. Дъщеря й започна да се лекува чак след като се забърка в неприятности с полицията и от там вещи лица се заеха с нея. Продължавам: доктора, който е нищо не подозиращ се сблъсква със спасяването й от смъртта и разбирайки цялата ситуация относно липсващите родители, любовните й увлечения и глупавите й опити да се справи с нещо, с което хора които са се посветили на това не успяват, чувствайки я много близка, защото я познава от бебе не може да я остави при баба й, да не би онзи сладур художника да я потърси отново и тя да се поддаде, но за жалост и това спестих на читателя...Явно съм решила, че хората имат изключително въображение и всичко това ще си го представят с лекота...Грешка, която отчитам...Относно нейната обич към доктора и неговия отказ, вече си е идеята на тази ситория. Мислех, че е напълно ясно, че докторът не изпитва любов като на мъж към жена. Неговата обич е чисто бащинска. Тя от чувство на привързаност към него прехвърля чувствата си от младежа към доктора, чиста жажда за любов, която е стихийна и емоционална. Любовта може да е спасителка, но може и да е убийца се отнася само за нея. Ако е искала да помогне на момчето, защото го е обичала е трябвало да потърси помощ и начини за това, вместо да му угажда, вярвайки че той ще оцени това и ще изпълни желанието й да спре наркотиците. Само любов, колкото и силна да е тя, не е достатъчно. Или едно е да се водим от любовта, друго е да се оставим сляпо на любовта и да се пуснем по течението, пък каквото стане...
Ето как се получи една много лоша история и както казваш ти - само емоция лишена от логика и стил. Така последваха и хилядите коментари, и въпроси, и обяснения, които трябваше да давам защото от написаното не става ясно. Но хубавото е поне, че има и емоционални хора, които са успели поне изпитат някаква емоция. След твоите коментари в началото очаквах доста осъдителна критика, а то стана направо цял дебат. Аз ще се пробвам още малко, а ти ме дръж изкъсо, току виж станало чудо и съм взела да напиша нещо което да ти хареса някой ден.
П.С. Ако имаш профил в блога ще ми е приятно да се разкриеш, не съм нито отмъстителна, нито злонамерена, няма защо да се притесняваш да критикуваш открито. Ако нямаш, то надявам се да не се сърдиш на ник-а който ти измислих N2...
20.06.2009 05:23
/eто и мен обърка, написал съм два пъти "тежко"...
сваляй го и го оправяй, че ме ядосваш/, /имаш желание да пишеш, но писането не е само емоция, а трябва и култура за това.
просто разказът не струва...
но щом те задоволява, твоя работа.
опитах да ти подскажа, че трябва да го свалиш, за да не се излагаш, но ти държиш непременно да бъде четен..... /
Какво му пука на един човек дали се излагам? Говори ми сякаш се познаваме и ужасно държи на авторитета ми...не е обикновен критик...Още в първите си коментари отбеляза нелогично звучащото изречение около децата на доктора, които в последствие махнах. Прочел си разказа след промяните вероятно и за това не разбираш критиката, специално в този случай си беше доста основателна...
Само дето не знам сега да ги пиша ли по-дълги и по-обяснителни или да си ги оставя така...
20.06.2009 18:12
За жалост не успявам в писането. В говоренето ми е по-лесно. Сега имам две истории и не смея да ги публикувам...Ще ги мисля още и дано да намеря средно положение някой ден.
20.06.2009 23:27
21.06.2009 10:46
nick -mappl e moy..
pisaneto samo po sebe si ni prashta napred..tova e smisula.nyama pisane,koeto da teche nazad..dori s ogled na sp/t continuum.
taka che,ne vijdam zashto namirash za udovletvoritelni opitite da se opravdee lotsustvieto na smisul s nyakakuv simplificatoren ogun
2. Любим линк
3. нещо, което всеки трябва да прочете
4. Културно наследство в риск
5. Буркан от Майонеза
6. Защо Русия и Украйна никога няма да се разберат!
7. Цървули и ботуши
8. енергини вампири
9. 1-000
10. Евгений войн
11. да се прочете от всеки!
12. Руанда - страната, където командват жените
13. някакъв човек
14. древни библиотеки
15. На българските държавници