Сигурно всички познавате поне по един такъв. Особени хора, които не можеш да ги разбереш, нито какво искат, нито срещу какво се борят. Просто така са родени. Ако всички смятат, че колата е бяла, то те смятат, че е черна и не защото не познават цветовете, а просто ей така, за да са на различно мнение. Ще ви разкажа за един такъв човек:  Имам един познат, който си поръчва визитки при мен. Той винаги е критичен към всичко. Такъв си е, знаем си го и не му обръщаме внимание.  Та, вървя си по улицата най-спокойно и отнесено и го срещам. Като ме видя се засили към мен със широка крачка и ме спря със строг поглед, след което с много сериозен глас каза:  - Трябва да си поръчам пак визитки при теб, че са ми свършили…  След като се окопитих от шока и си отдъхнах, че няма нищо страшно от срещата ми с него се усмихнах широко и му отговорих:  - Разбира се, ще ти направим визитки, няма никакъв проблем… Той обаче в същия сериозен дух ми обясни, че във визитките ще има промяна и за да ме просветли по въпроса по-подробно ме покани на кафе. Петнадесет минути по-късно вече бяхме уточнили промените и тъй като имахме още безалкохолно за допиване реших да го заговоря за някакви общи неща та да не стоим като на погребение – сериозни и мълчаливи.  - Как си ти иначе – започвам от далече аз.  - Зле, как да съм в тая глупава държава?  В този момент съжалих, че го заговорих, защото веднага се сетих, че той е от хората, които никога нищо не харесват. Огледа заведението и изкритикува всичко, което видя: масите, столовете, саксиите с цветята, пепелниците, чашите за кафе, сервитьора, панталона на сервитьора, ризата на сервитьора, прическата на сервитьора, разбира се и обувките му, абе всичко. Накрая въздъхна и каза:  - Няма нищо, нищо което да ме впечатли с вкус в този свят на пошлост и кич.  - Е, това е изкуство да умееш да намериш мярката между красивото и пресиленото – казах нещо, колкото да го прекъсна, че както се беше засилил току виж преминал на теракота, полилеите и кой знае още на какво.  - Изкуство? Какво изкуство? В този свят и дума не може да става за изкуство…Да си видяла някъде свястна картина или да си прочела нещо като за света? Каквато и книга да отворя в нея само блудкави истории. Аз страдам от остър, хроничен глад за истинска духовна храна…  Видът му стана още по-сериозен и за да предаде важност на това което говори, замислено се почеса по брадата, след което прекара пръсти през бялата си коса с вдигнат нос към тавана.  - Аз лично за себе си съм решил да си напиша един разказ. Само така ще мога да прочета нещо изключително и винаги когато изпитвам нужда от разтърсващи емоции ще си го препрочитам. Започнал съм го даже преди две години… не бързам…хубавите работи стават бавно…  - Звучи добре, кажи поне началото – позаинтересувах се аз…  - Началото! Добреее…  Той се покашля и започна:  - Животът е една метафора, любовта и тя е една метафора…  След тези думи, той се вглъби в себе си, прокара отново пръсти през бялата си коса и се втренчи в една точка сякаш бе изпаднал в транс. Аз се настаних удобно, като реших, че паузата е за по-голям ефект, но на петата минута търпението ми свърши и реших да го подканя:  - И разказвай де, какво става после?  - Не знам, стигнал съм само до тук. Все пак в разказа са нужни много метафори както се досещаш…  - Ами добре де, ти измислил ли си метафорите? – продължих да любопитствам  - Не, за какво ми е да ги мисля…нека другите ги мислят, аз ще ги гепя наготово – продължи сериозно той и пак се втренчи в една точка, сякаш току – току да му хрумне някоя метафора…  - Хората мислят, че критикувам от злоба, но истината е, че аз се боря срещу посредствеността . Никога не съм разбирал това лицемерие да казваш за някого, че е готин, само защото не ти прави нищо лошо. Това, че е кротка душица съвсем не означава, че е готин. Ето колежката например, ужасно ме дразни като влезе ухилена сутринта в офиса и разкаже някой виц, всички се разсмиват и разбира се всички я смятат за ужасно готина. Че какво му е готиното на това? Да се смееш на вицове е също толкова посредствено, колкото и да ги разказваш, да не говорим, че на света няма нито един интересен и смешен виц, всички са тъпи и стари колкото света, дори и тези които не съм ги чувал. Е, щом ги знае тя, значи не е нов нали? Все някой ще го е разказал преди нея, иначе тя от къде ще го знае? Изводът: който разказва стари вицове е готин колкото проскубана кокошка… Това метафора ли е?  - Ъъъ, опасявам се, че не.  - Жалко! Щях да я включа в разказа си за живота, но нищо, аз не бързам, хубавите работи стават бавно…  Той отново се умисли, прокара за пореден път ръка през бялата си коса и внезапно заговори:  - Имам една мечта. Да стана в неделя сутрин, да си направя чашата със силно кафе и да видя, че на този свят съм само аз. Само така ще бъда истински щастлив…  - Е, сигурно ще започнеш да критикуваш себе си тогава – ухилих се шеговито аз.  - Опитвал съм се, но не мога…Първо - нищо нередно не намирам в себе си и второ – с годините съм се научил да понасям достойно това, което не мога да променя…  В този момент сигурно съм се усмихнала, защото той ме изгледа възмутено и с раздразнен глас ме попита:  - Нещо смешно ли говоря?  - Ъъъ, неее, просто ми стана чудно как може това да ти е най-голямата мечта.  - Не съм казал, че това ми е най-голямата мечта – смекчи тона и отнесено продължи: - Най-голямата ми мечта е да пътувам във времето. Представяш ли си ако можех да записвам днес метафорите, които по принцип съм планувал да измисля утре. Ще напиша разказа само за няколко годинки.  - С години ли мислиш да го пишеш? – изумих се.  - хъм, ако нямаш нищо против писането на проза е сериозен труд, а нееее тинтири – минтири…  - Добре де, ами ако мечтата ти да се събудиш сам се сбъдне, няма ли да си малко самотен, и кой ще се възхити на прозата ти? Друго си е да те наградят на официално събитие за принос към литературата, където наконтен в черен костюм се радваш на внимание… - В черен костюм? Никога! Мразя черното. Виж кафявото по ми отива, подхожда ми някак на златистите коси – каза той и отново прекара пръсти през снежно - бялата си коса – И не, няма да съм самотен, ще си общувам със себе си. Това е най-приятното нещо на света, винаги имам какво ново да си кажа.  А с другите не мога да водя такива разговори. Ето един колега например, само след две мои критики на работата му се заключи в кабинета си и цял ден не излезе, много съм горд с това, сега не ме обича особено, но какво от това. Диалозите ми със себе си обаче са друга работа, толкова проникновени и уникални в същността си, жалко че не помня нито един, но така или иначе ти вероятно няма да ги разбереш, тъй че нищо не пропускаш. Изводът е, че душата на човека е сцена, на която умът е сценариста, а сърцето режисьора… Това метафора ли е?  - Да, това вече може да се приеме за метафора – ухилих се аз…  - Е, при това положение аз трябва да тръгвам. Чувствам, че днес е един творчески ден за мен… Ще платиш сметката нали? Нямам нищо против да почерпя, но сервитьора е облечен ужасно…  След тези думи, той си тръгна с бърза крачка. Аз го изпратих с поглед и въздъхнах облекчено. Особняк е, какво да го правиш. Всъщност като се замисля си е доста удобно, хората щат не щат те приемат такъв, особено ако няма какво друго да направят, тактично подминават саркастичните му забележки и стоически понасят обидите му, все неща които иначе той трудно приема особено ако са за негова сметка. Да си особняк е не просто удобно, направо си е върхът, ако разбира се разполагаш с  достатъчно непукизъм, за да не обръщаш внимание на това, че не си харесван от никой.  

Иве, първо: съжалявам, че ти се е наложило да изтърпиш това; второ: хора всякакви, и аз познавам един такъв, но го избягвам - нормално, влияе ми кофти на аурата :); трето: много са ми интересни такива, дето се мислят за център на вселената, а не могат да се видят отстрани колко са смешни :):)

Дори, всички познаваме по един такъв :)

Мдаааа...Чудничко си прекарала следобеда си, Касс ;)
Напиши му под името, на визитката, "Аз съм НАРЦИС".
На му една метафора на тоя! И му подари приказката за Нарцис :)

Чакай, че бърша сълзи от смях:)))

Колорит и чудо. Добре си изтипосала този герой на нашето време. Колкото типичен, толкова и абсурден.

Баст, че то това му е написано на челото...

Нищо де! Току виж някой се объркал, не му е дал възможност като теб да се разгърне... с представите си за "иделания свят"..:)

Благодаря ти Стеф, как мислиш сатирата дали ми се отдава?

Но иначе, всички са за него нарциси, маха им с пръст и им се кара, защо са толкова влюбени в себе си, че не се срамуват и не потъват в земята, когато той ги критикува:)))

Много хубав хумор имаш...

Обаче се чувствам като под зоркият му поглед и сега ще ми каже, че съм твоя мажоретка и само те лаская, защото хареса ли ти нещо, то обезателно е проява на лицемерие. )))

Много по-добро е от сатира. Весел хумор е, незлоблив, усмихнат. Тънката закачка е някак по-уместна в случая, защото героя си е достатъчно сандроничен, иначе и щеше да попие разказа в духа му. Така го вадиш от настроението на неговата реалност и изпъква повече в по-обективната и по-чистата.

Страшно свежо се е получило.

аааа, разгръща се той, намира начин, представите му за света трябва да се знаят от всички...

Боже, Боже..... Като си прибра грешните, що не си взе и смешните ?

благодаря Стеф, надявам се да не се приема като злорадство, в действителност не е...

"Обаче се чувствам като под зоркият му поглед и сега ще ми каже, че съм твоя мажоретка и само те лаская, защото хареса ли ти нещо, то обезателно е проява на лицемерие. )))"

Повярвай ми Стеф, каквото и да направиш или да не направиш ще си под зоркия му поглед.

Не е, не е злорадство. Много свеж хумор е, без никаква злоба. Весела прави дори тъжната картина и в действителност прототипите на героя са далеч по-антипатични, героя буди симпатия, усмихва.

Весел разказ е, въпреки тъжната идея под себе си. Такъв си е живота, хубаво е, че в тъжното намираш и смешното.

:))))

Всъщност като се замисля всички сме своево рода особняци и това не е чак толкова лошо, ако не пречим на другите или поне не се натрапваме... тъжното и смешното е в това, че не можем да се видим отстрани... :)

току виж прибрал и нас :):):)

aaaaaa, ние сме забавни, не сме смешни :):):):) А и да ни вземе..така или иначе рано или късно и това ще стане :)

то че ще стане рано или късно е ясно, ама дано сме в отдел забавни, а не смешни, че пак ще трябва да се оправяме с особняците :):):)

Аз мисля, че девизът му " Понасяй достойно това, което не можеш да промениш!" е изключителен :)))
А кафявото винаги е на мода, ех какви хроники са писали и пишат такива хора - хроникьори :)

Веско, да, май този девиз е доста популярен и наистина е изключителен :):):)

Особняците просто ги минавай метър :) А смешните и забавните.... каквито се направим ;)

така е Дори, минавам ги аз метър по метър, ама на, съдба, пак ми се мяркат пред очите...

Сега ще ти цитирам две велики изказвания :
" I HAVE A DREAM" - Martin Luther King
" Имам една мечта - да се събудя в неделя сутрин и .." Рустам
Знам и още :))

Да ти кажа и аз имам една мечта
Да се събубя в неделя сутрин и да видя мир и спокойствие навсякъде :)

Евала!!!

Благодаря Вихре, но опасявам се, че няма много лично творчество в тази история, някак си ми беше поднесена наготово... :)

А знаеш ли как щеше да изглежда тази история ако я бях разказала аз??:))))))

Много се смях. Тоя имал една мечта баси мечтата нередовна !Всеки луд с номера си обаче някои са с цяла програма.

Вихре, като стар виц предполагам :D

ами мечти, какво да правиш, като си общува сам и си му е добре, за какво друго да си мечтае???

Хехе... това си е направо свръхчовекът на Ницше – седял си на планината, мъдрува, пък слязъл отново при хората, ама те го погнали и той пак си се качил на планината :):):)

не бих казала.....:))))))))

ех, ами дано скоро пак се покачи на планината, че тук сред хората, нещоооо не е работа :):):)

що бе Вихре, че той си е като виц човекът, пък и не е първа младост :)

А, той трудно ще изтърпи присъствието на нзшите, и тъй като 99% са такива за него, ще се покачи обратно и ще дудне отгоре сущий Зевс :):):)

ха ха ха

Почти като колегата на Басст – с туника, лавров венец и жезъл в ръка :):):):):)

ааа, колегата на Баст обича да си общува с хората, а този особняк обича да ги критикува и тормози... :)

Добре си си прекарала с този юнак ;) Аз лично такива не ги търпя много, винаги си намирам причина да се изсуля нанякъде.
Поздрави! ВВ

благодаря ти ВВ, но специално от този не мога да се изсуля, редовно ми посещава блога :)

Имало през 18-ти век един страховит пиратски капитан. Той командвал фрегата - не много голяма но бърза и маневрена, въоръжена с 45 оръдия. Екипажът - 200 от най-изпечените главорези които Седемте морета позвнавали били в състояние да предизвикат нощно напикаване и у Сатаната само с вида си. Изклюбчение правел само юнгата - младеж на 14-15 години, който по чудо се беше спасил от един нападнат от капитана кораб. Пиратите бяха домъкнали уплашеното 5-6 годишно хлапе при капитана, той го хареса и им нареди да го изкъпят и облекат. Оттогава вече десетина године то не се отделяше от капитана и учейки се от него постепенно се превръщаше в опитен морски вълк.
Веднъж, една сутрин вахтения от гротмачтата се провикна:
- Ветрила на хоризонта!
Капитана взе далекогледа си и безпогрешно разпозна испанския галеон, извика юнгата и му каза:
- Донеси ми червената риза!
Момчето я донесе, пирата я облече и ревна на екипажа си да размърдат бабешките си задници, ако не искат плячката да се измъкне. С ловка маневра фрегатата доближи галеона, избягна нестройната стрелба на оръдията му (испанският екипаж не беше добре подготвен за нападението), застана успоредно с него на разстояние от около четвърт миля и даде залп с картеч по палубата. Последствията бяха страшни. Палубата се покри с разкъсани на парчета трупове, вантите на мачтите се скъсаха от картеча, а пиратите в това време вече прескачаха на поразения кораб и след десетина минути всичко беше свършено. Два дни пренасяха плячката на своя кораб...
Не беше се минал и месец от тази случкаи на хоризонта отново се появиха ветрила. Този път бяха две фрегати от френската марина. Въпреки предимството на противника, капитана пак каза на юнгата да му донесе червената риза, облече я и командва атака. Нападна така, че единия от френските кораби го прикриваше от другия, даде залп с всичките си бордови оръдия и продъни десния борд на французите. После направи такава ловка маневра, че гюлетата на втория френски кораб само ускориха потъването на агонизиращия си събрат. После и втория французин стана лесна жертва на освирепелите пирати. Дълго след това продължи празненството. Никога до сега (а най-възрастните пирати деляха битието си с капитана почти двадесет години) не бяха побеждавали два кораба, и то военни едновременно. Радостта (и напиването, разбира се) си бяха напълно заслужени. В разгара на запоя, наливайки на капитана поредната чаша 65 градусов ром, юнгата плахо попита капитана дали може да му зададе един въпрос.
- Кажи, мойто момче?
- Капитане, защо винаги преди битка обличате червена риза?
- Защото, млади момко, ако случайно ме ранят няма да личи, момчетата ми няма да забележат и ще продължат да се бият. А ако съм с бяла ще се втурнат да спасяват мен и ще изпуснат контрола над сражението...
...Три седмици по-късно, завивайки покрай един скалист нос, капитанът си отзова срещу гледка, която не би искал да вижда никога - британска военна ескадра - два линейни кораба, четири фрегати и шест корвета. Положението беше безизходно, отпред беше потивника а отзад - скалистия бряг, но капитанът реши да приеме боя и ордата му със страховити викове прие решението му. Корабът вдигна всичките си ветрила и се понесе към челния линеен кораб - флагманския, черният флаг се развя, люковете на оръдейните портове се отвориха и дулата на заредените оръдия зейнаха. Пиратите, със заредени оръжия и захапали сабите си се строиха край фалшборда, готови прескъпо да продадат грешните си души. В този момент юнгата дотича при капитана и друпна ръкава на кожената му куртка:
- Капитане, капитане! Да донеса ли червената риза?
- Няма смисъл, синко. Едни кафяви панталони биха свършили по-добра работа...

Хехехе.... Готик, само че тоя капитан от разказа на Касс, пиратства насън, а като се събуди, направо си е с кафявите гащи :):):):) Готина история :):):)

Благодаря за тази сладурска история за лека нощ. А аз в отговор ще ти разкажа един виц:
Керкор и Гарабет лежат в окопите, битката е жестока, навсякъде около тях падат мъртви техни другари. По едно време Гарабет попитал
- Керкор, на какво мирише кръвта?
- Ммм, на лайна, защо?
- Ми, аз май съм ранен... :)

това си е един тъп виц, ама преди малко четох на синчето някакви пиратски истории и го каращисах малко. А кафявите гащи са полезно нещо, мда....Ха наздраве :))))

...да ви отправя в таа късна доба! :)))
Хортувате си вие тука, докато Батето работи! :)
Има обаче некои неща в тоа прекрасен разказ, които са уеко разминаващи се с реалността, Иве! :) И са ше те светна кои аджеба са те: ми...още първото изречение - "Сигурно всички познавате поне по един такъв..."!!! А правилното е: "Ние всички познаваме един такъв!" :))) Второто - мечтата на този Голям Особняк не е просто "Да стана в неделя сутрин, да си направя чашата със силно кафе и да видя, че на този свят съм само аз...", а и многозначителното " да вляза в любимия Блог.бг и като погледна на Корицата да го няма дежурния постинг със стари вицове!..." :)))
Разбирам и оценявам майсторския похват да се придаде на разказа нотка на тайнственост и загадъчност (Иве, нали схващаш, че Батето се гъбарка?!), но пишейки за Метафори...некой може да се литне в разсъжденията си към грешната личност, бе! :) Щот аз познавам един (И)Литерат, който сам си схващал метафорите! :))) Нещо като сам си праи смех и ... се смее! :) Моля ви се, требва да се придържаме към фактите! :)))))))))))

Иначе - съжалявам, че не бех сред вас в разгара на купона, готино е било! Само дето...при тоа PR - послучай Корицата требваше да сложите временен аватар - на Особняка! :))))))))))))))

Здрави да сте всички, а за теб, Иве - специални поздрави! :)

Само един ли:)))
Де, да беше така.
Тогава щеше да е уникален. Лошото е, че героя на Касс е социално - обществен синдром, той дори не е точно човек, а процесите на една диструктивна обективна реалност настъпили у човек, деформирали докрай личността.

За жалост, твърде типичен е в нашата реалност. Дори само в един блог.бг. са десетки. Всеки сам за себе си самотник, всеки сам за себе си уникален, пълна диструктивност, зле прикрита омраза и саморазрушително желание. Стигащо до нещо, което вече си наричам "синдром на камикадзето": "разрушавам се, защото нищо не си заслужава, но със себе си ще повлека още неколцина, поне, ако не всички"

Госпожа "Морен поглед" се е опитала да се пошегува.
Слаб и скучен текст, събрал обичайната седянка от дървени философи. Стефчо Кр. пак се е изказал глуповато. Абе Стефане - няма такова понятие сандронически. Терминът е сардонически. Няма обаче да ти го разяснявам. Сега да не вземеш да си редактираш коментара?
Пламен пък пак на гърба на Ивето е изпраскал коментар по-голям от самия постинг- много оригинален.
Ивееее - "оправянето" на държавата, плюенето на България и самочувствието на избран обаче не е моя писта, а на Димов , скучаещата домакиня басст и кукувицата Пенка, дето била ходила до Германия...
Напиши нещо за любовта, наивно и трогателно че да се посмеем истински.

и аз, като една проскубана кокошка, ти стискам ръка за стоическото търпение към този идеалист!.
Поздравииии!
:)))

- Животът е една метафора, любовта и тя е една метафора…

"но пишейки за Метафори...некой може да се литне в разсъжденията си към грешната личност, бе! :) Щот аз познавам един (И)Литерат, който сам си схващал метафорите! :))) Нещо като сам си праи смех и ... се смее! :) Моля ви се, требва да се придържаме към фактите! :)))))))))))"

Аааа, трудно може да се обърка човек. Някои метафори са патент само на една личност :):):), а за купона... той няма край... :)

Само един ли:)))
Де, да беше така.
Тогава щеше да е уникален.

Този герой си е направо уникален...

Опалаааа, някой се е припознал май и се е пообидил леко... :) Хайде сега нали не си задръсен и имаш поне малко чувство за хумор? На любовните ми разкази се смаееш само ти, а на този ще се позабавляваме всички. Стига вече само за теб, дай малко и за другите, нали не си егоист?

:):):)
Поздрави и на теб...

Блога и той е една метафора... :)

това са "надарени" от природата хора. Не е лошо да ги има тук там, за да се замисляме и за себе си, а аз какъв съм..

Браво ,Иве! Добре си описала някои особености на българина..не е за смях, а за плач.Поздрави за хубавия разказ.

даааа и като се замислим за себе си, да се поуспокоим, че има и "по-надарени" от нас... :)

някои особености на някои българи...
Поздрави и на теб...

Уникален е като герой, като литературен персонаж, защото ти си го направила интересен, но иначе прототипа си е пълен стереотип, полуфабрикат на една/да се надявам/ временна обективна реалност, стереотип при един по-изявен, при друг по-малко, но като си гледам по-голямата част от анонимните отговори, уверен съм в стереотипността на този краен егоцентризъм, не разчитащ на нищо друго освен самомнителност + агресия.

Но гледам, че разказа ти е възнаграден. Един анонимен герой накара читател с името и никнейма си да се познае и да спори, че това не са негови черти, не че си казала, че са негови.

Каквото и да казва за разказа, явно рисунъка е толкова реалистичен, че да предизвика ответната реакция.

:))))

Поздрави.

Дааа пак те е навестил гледам. Такива хора се вземат толкова на сериозно че ако и ние останалите започнем да се отнасяме към тях сериозно, ще им се събере толкова много сериозност че има опсност да им се счупи врата от твърде навирен нос :)

не прочетох цялото, ама човека или е станал със задника нагоре или просто е незадоволен.Среща се и сред двата пола.
Пуснете му някоя и ще се оправи :)
пийс! :))))))))))))))))

Гледам рустам е дошъл, разпознал се и отново критикувал, де що види :)) Добре, че днес не е неделя сутрин, щеше да му се провали мечтата!

На "любовните" ти разкази НЕ се смее само "дежурната" седянка - батето, пламен, Димов, и пет - шест още. Малкияпринц пък използва блога и постингите ти да пише "дълбоки" коментари - по дълги от твоите наивни разказчета. Всъщност ,вероятно, дори някои от изброените също им е смешно, но няма да си признаят.
На моите приятели и на мнозина в блога сладникавите ти текстчета за любовта са скучни и досадни. Понякога смешни. Страхуват се да го кажат открито.
Освен това, ти нищо не казваш по същаство на коментара ми. А то е ,че точно Веско и клакьори обиждат и плюят безразборно и сляпо страната си.
Я кажи, честно, ти самата мислиш ли като онова недоразумение петрак, че 70% от българите са идиоти?
Това ми кажи, недей разтяга локуми.

Цялата мъдрост е "Господи , Дари ме със силата да променя нещата , които мога , Дари ме с търпение да приема нещата , които не мога да променя . И ме дари с мъдростта винаги да виждам разликата между двете. Амин!"
Твоят герой е използвал само част от тази мъдрост.
За съжаление има такива хора.

"Но гледам, че разказа ти е възнаграден. Един анонимен герой накара читател с името и никнейма си да се познае и да спори, че това не са негови черти, не че си казала, че са негови"

За жалост, хората които критикуват другите, не обичат да бъдат критикувани, по същия начин и тези, които се надсмиват над другите не обичат да са обект на шеги, имаш ли обяснение на този феномен?

:):):)

ммм, опасявам се, че някои хора са непоправими... :)

това му е работата, хрониките трябва да се водят прецизно... :)

Ти да не би да имаш смехоброяч та знаеш кой се смее и кой не. Каквито и да са ми разказите, хората поне имат способността да отсяват какво им харесва и какво не и като не харесват някой автор, просто не го четат :). Малкият принц има пълното право да използва блога и постингите ми за каквото си иска, това право му е дадено от инвесторбг и от мен, имаш право да се сърдиш само ако го прави в твоя блог.

"А то е ,че точно Веско и клакьори обиждат и плюят безразборно и сляпо страната си."
Това твърдение бих го приела само ако не беше подплатено със снимков материал, доказващ думите или тезата, която е заложена от автора, в противен случай трябва да се замислим дали е обидно да кажеш нещо, което очевидно е факт.

"Я кажи, честно, ти самата мислиш ли като онова недоразумение петрак, че 70% от българите са идиоти?"
Всеки има право да мисли каквото си иска, аз лично не мога да определя, защото не познавам всички българи та да съм категорична. 70% от българите, с които аз общувам са интелигентни хора, каква част са те обаче от целия български народ не мога да преценя.

Но стига сме обсъждали хората, като си толкова критичен и наблюдателен, дали можеш да си направиш самооценка и на себе си, това ми кажи, стига си се занимавал с другите...

Благодаря за цялата мъдрост...

Не ме разбра. Не съм мислила, че не знаеш целия израз, исках да кажа, че не случайно героят ти пропуска частта за промяната... Той се чувства жертва и не иска да се промени

:):)

Имам:

една част от хората, обича да прави на другия само това, което иска друг да направи за тях.

друга част прави на останалите само това, което не иска никой друг да прави на тях.

:)

Познай от коя част са персонажите героя ти.

Той самият се бои, болезнено се бои от критика, параноичен е към нехаресване, а атакита е най-добрата отбрана.

Просто е:)))

Мдааааа. Кафявите панталони.....

точно в ето такъв!
Не съжалявам, но те не търпят чуждо мнение, самовлюбени и авторитарни са! Така и не вярвам да е забелязал, че го ОБИЧАХ.:(((
Май още го обичм дори.

хехехе.... ама как може някой да коментира някъде каквото и да било! :):):) И то без да се допитат до неговия "велик авторитет" дали може или не :):):)

Щантави и ръмжащи посредствени драскачи в България бол!Поздрави!

"Няма такова магаре, което съзерцавайки себе си в реката, не гледа на себе си с удоволствие и не намира в себе си чертите на кон":)))))

не ми се наложи да чета цялата тая тъпня за да извикам:
-Моите съболезнования,касс! Пили сте кафе с пеленгатора!Познах ли:)

Може да бъде наречено и басня, при това много хитроумна.

Не знам, обаче дали с мен би се съгласило магарето или коня който вижда като отражение, като гледам с каква вещина са определени разказите на Касс, като "любовни" направо съм респектиран, защото от Касс съм чел разкази, които трудно могат да се вкарат в рамките на който и да е било литературен жанр, това са битови рисунъци, изключително реалистични, поради непретенциозността, но в същото време добрия избор на подходящият речник, описателни и психологически. В кибер пространството се сещам за двама такива автори и двамата много уважавам, а на единия даже се възхищавам, това са Любомир Николов/Любара/ и Северина Самоковлийска/Ахинора/, само че тук всеки един от тримата си е различен.
От Касс съм чел научна фантастика. Чел съм мелодраматичен трилър, става въпрос за приятелите и традицията им при игра на покер. На скоро и с един по-скоро психологичен, отколкото еротичен трилър, пак подпали гневните страсти тук.
Повечето от разказите дори не мога да ги определя, а колко лестно било да се кажат: "любовни".
Нищо, човек се учи докато е жив.
:))))

Ами ти не коментираш бе колега - ти пишеш цели постинги в постинга
Кръстев и той ! Сакън дето днеска не е курдисан нито като тай-четен, нито като препоръчан. И той сега " яхнал" текстчето на Ивето се натиска да ни запознае с теоретичните си "откровения".
Ми ти като не си чел, значи ли че домакинята не е писала? А онази дълбока прочувствена и драматична сага за нещастната любов на студентите от самодейния театър?
Дето най-висш израз на сърдечните им трепети беше съвместното надпиване и повръщане в банята?

zabavnata - ами стават такива работи, любовта не подбира...
malkiatprintz - принце, вече да знаеш, ако искаш да коментираш нещо - направо пусни един постинг, после аз ще напиша един в отговор и така докато се накоментираме :)
haralanov - поздрави и на теб...
vihra13 - Вихре, ти направо написа второто изречение от разказа на особняка :)
sanyko - Ти така ли му викаш, някои го наричат рибаря, други хроникьора, трети чичо Мич, абе прякори бол... Ако си имала друго лице предвид, ще се наложи да дочетеш цялата тъпня за да разбереш...
cefulesteven - Човекът харесва любовни истории, разсмивали го, не знам дали знаеш ама на него трябва да му се обеснява по-подробно...
rustam - рустаме драги, пак не си разбрал, точно в тази история не става въпрос за нещастна любов.

Не знам, колко си близък с авторката на този разказ и дали ти е разрешила подобно фамилиарничене с умалителното обръщение на малко име или е по-скоро въпрос на възпитание или липсата на такова.

Освен това си мисля, че тя има право да се чувства домакиня в своя блог и да каже на мен, на принца или на теб, какви коментари пишем и кой какво е яхнал, но да се държиш като домакин в нейният блог и да определяш правата на останалите коментиращи е твърде самозвано...да не кажа по-тежка дума.

Познах разказа, колкото и да го изопачава преразказа ти, защото съм чел почти всичко от Касс, защото ми създава емоция и естетическа наслада, та за това си позволявам от време на време и да коментирам в блога й, нещо което в твоя няма да направя, просто защото си нямам работа в него, просто защото няма какво да получа, ни да науча, а чувството колкото и рядко да ми се е случвало да влеза, винаги е било неприятно.

Та, разказа, за който спомена, с моите бедни познания определям като екзистенциализъм, рисунък на реалността, като за да се засили чувството за абсурд е предадена една любов, на съвсем обикновени млади хора/ако изобщо може да бъдат обикновени влюбените/.

А това с термина "любовен" може да изкара, че Бетховен композира в същия жанр като Азис.
Нали "На Елизе" е "любовно".

Доста оплескано.

Всъщност Стеф, никога не съм му разрешавала да се обръща към мен на малко име, обаче той явно държи.
Всички разкази анализира и коентарите към тх, едва ли има някой друг толкова четен от Рустам, колкото съм аз. Фен ми е, това е.

И аз си имам няколко такива. Не могат да ме понасят, но не могат и без да ме четат. Истински порок, изкушение на което не могат да устоят:)))

Май, най-голямото признание, колкото и да е нежелано.

Опалаааа, Рустамич, как реши, че съм "скучаеща домакиня?" От къде знаеш, с какво се занимавам като се върна от работа вкъщи? И ако "скучая" то това ще го дължа сигурно на някой "забавен" бургазлия... :Р

А теб какво те бърка дължината на коментарите? Или трябва да ти отправя писмена молба за коментар в чужд блог и да получа парафирано от теб разрешение за брой думи? Или просто се чудиш от коя да мреш? И защо реши, че не съм чел? Това, че на теб не ти харесва, не означава, че другите са длъжни да не харесват написаното от Касс, или греша? И няма никакъв проблем да изразиш неодобрението си по човешки, без присъщия ти заядлив тон. Неведнъж ти беше много подробно обяснявано, че тук повечето хора сме любители и нямаме претенции да сме майстори на словото, но това очевидно е над твоя капацитет на осмисляне. Вероятно затова единственото което си разбрал от въпросния разказ е повръщането в банята. Веднъж те попитах - пак в този блог - какво ще кажеш за "Тропикът на Рака" от Хенри Милър, Стефан те попита какво ще кажеш за произведенията на Чарлз Буковски... но тогава ти тактично се направи на разсеян. Не вярвам, че като изтънчен познавач на световната литература не си чел едни от големите автори на двадесети век, получили световно признание и награди въпреки откровено циничните си текстове.

И още нещо: към теб нямам нищо лично, нищо против възгледите ти; но въпреки липсата на възпитание, която демонстрираш, трябва някак си да разбереш, че докато наричаш хората с различни епитети като "морен поглед", "скучаеща домакиня", "скучаеща бизнес дама" и други, няма да бъдеш нищо повече от "селски еснаф", "провинциален по дух морализатор", "нагъл комплексар" и прочее.

Първо - който и да е този, който е влязъл тук, с харесване или не, е влязъл да коментира постингите на касс. Не твоите " постинги в постинга". Това казах и мисля, че беше ясно.

Второ - не само на вас, на много други мои приятели и познати в блога им е ясно, че сте любители и че нещата ви са некачествени. Проблемът е такъв- на същите тези блогъри е писнало да гледат нескопосаните писаници ката ден препоръчани. Вие ако не можете да пишете добре, Има блогъри, които пишат в пъти по-интересно от вас и по-качествено. Тях обаче никой не ги препоръчва. Ето - онзи ден си замина тит. Моята и на много други приятели убеденост е, че касс например още от появяването й в Блога , ни е натрапват препоръчана всеки път като реши да напише нещо, не благодарение на качествата на писаниците й,а на неформални контакти с модератори.
Мисля си ,че ти добре си го разбрал, но не ти отърва да обсъждаш това.
Трето - това не е само мое мнение. Само че останалите ги и страх да го напишат. Чу ли? Щото занаят например, че който реши да каже нещо напреко към групичката ви, после я го банват, я му спрятат другарски съд с препоръчан постинг на В.Д.

и последно, че трябва да пътувам и бързам - Морен не обида! това е поетична дума,метафоратака да се каже.

Първо – да, точно така: който е влязъл тук, "е влязъл да коментира постингите на касс" и това ни най-малко не те задължава да коментираш коментарите на когото и да било. Ако се дразниш,че някой е написал нещо повече от това, което ти имаш да кажеш, това си е твой проблем, но ако си мислиш, че имаш каквото и да било право да определяш кой колко дълъг коментар да оставя, бъркаш много сериозно. А случайно няма ли да започнеш да определяш кой колко дълги постинги да публикува?

Второ: това, че ти харесваш едни разкази, а други – не, не ги определя автоматично като по-добри. Със сигурност има и много по-добри и вероятно те не са малко, но в крайна сметка това всеки го преценява сам, според вкуса си и нямаш правото да изземаш свободата на мнение на когото и да било друг, колкото и да ти се иска. Аз също харесвах Тит и много от мислите й ми допадаха. Неведнъж съм коментирал при нея и съм се радвал на нещата, които пише, както и тя харесваше моите неща и ги е коментирала. Що се отнася до модераторите, омръзна ми да слушам всевъзможни хипотези за тях. Ако ще градим хипотези, можем да допуснем, че това с препоръчаните е техен трик, с който предизвикват завистта на хора като теб, само за да се нахъсват да правят глупави разправии и да се върти броячът на посещенията, че те да печелят от реклами. А и това ли ти е най-голямата болка?

Трето: има немалко блогъри, които са казвали не едно и две негативни мнения по отношение на различни постинги на "групичката" "ни" (очевидно не можеш да дишаш без да създаваш разделение на "наши" и "ваши", ако и според Инвестор БГ, блоговете да са над 50 000) и не е имало проблем, защото са го правили без простотии. Друг е въпросът, ако някой се е изказал в своя блог по начин, по който е нарушил правилата на блога. Да не говорим, че твоят другарски съд от онзи ден също си беше на първа. Излиза, че и ти имаш връзка с модераторите?

Що се отнася до обидите, прав си: "морен" не е обида. Също така не е обида нито думата "беловлас", нито думата "ментор". Но ако започна навсякъде да те наричам "беловлас ментор", едва ли ще ти бъде приятно. Вижда се, че си стигнал до урока за метафорите. Сега остава да минеш на урока за "контекст" и да не се правиш на три и половина, че никога не си чувал, че именно контекстът на дадената дума я превръща в обидна, но явно това не ти изнася.

И последно: прави впечатление, че искаш ти да определяш колко дълги да са коментарите, искаш ти да определяш кой разказ е добър, кой – не, искаш ти да определяш кой да бъде на първа, кой – не, искаш ти да класифицираш и определяш хората, искаш ти да имаш правото да използваш "метафори"; делиш хората на "свои" и "чужди" (като на "другари" и "народни врагове"), навсякъде виждаш заговори и конспирации... въобще много авторитарно и параноично го даваш. Време е да спреш да се държиш като партиен секретар, който някога определяше кои да са правоимащи и кои – правонямащи.

П.П. И, Рустаме, отново се измъкна по терлици, като не отговори на въпросите, които ти бяха зададени неведнъж: какво мислиш за "Тропикът на Рака" от Хенри Милър и за творчеството на Чарлз Буковски. Всички разбраха, че умираш да размахваш назидателно пръст говорейки за разказите и уменията на Касс, но се правиш на луд, когато трябва наистина да покажеш литературните си познания.
Отговорът ти вече не ми е необходим – дългото ти мълчание беше достатъчно показателно.

Рустаме, мисля, че всичките ти обвинения са неоснователни и несправедливи:
1.Никой не влиза тук да коментира коментарите на прпринца, освен теб :).
2. "Проблемът е такъв- на същите тези блогъри е писнало да гледат нескопосаните писаници ката ден препоръчани."
Това твърдение е също толкова невярно, колкото и предишното, ако си водиш статистика на препоръчаните ми постинги ще знаеш. За разказите на принца пък да не говорим, въпреки че неговите ги намирам за далеч по-изпипани от моите.
3. За каквито и контакти с модераторите да твърдиш, че имам би трябвало да имаш някакво доказателство, иначе са просто хипотези и безпочвени обвинения.
4. Кой го е страх и какво го е страх да напише, че пък и от кого ще го е страх да напише каквото има да пише???? Свободното изказване на мнение никога не е било проблем в моя блог, никога не съм вдигала зъб на някой, нито пък съм отмъщавала, да оревавам орталъка и да исцинирам напускането на блога, обидена от нечия жестока критика или публикация, както някои други блогърки, също не ми е присъщо. Въобще кой от какво го е страх? Единствените БАН-нати публикации са тези, които не отговарят на изискванията за ползване на сайта.
5. Дори да приемем, че аз съм проблема, как ще обясниш подобното си поведение спрямо други блогъри, вълкът единак например, който е нито в препоръчани, нито в коментирани? И той ли ти е натрапван от модераторите?
6. В.Д. не си спомням да е писал някога защитен постинг в моя чест, припомни ми, ако бъркам, пък и който и да било друг, освен батСтефан преди няколко месеца. Също така не си спомням да са банвали Санико, която пък хич не си поплюваше да ни слага в класации и открито да ни обижда. Доста несправедливо изказване от твоя страна. Истината е обаче, че просто нямате финес и въображение да напишете нещо, с което да избегнете модераторския контрол и едновременно с това да постигнете целта си, а за това ние нямаме вина.
7. На теб моите разказчета не ти пречат, пречи ти единението на блога, "нашите" и "вашите" групички са част от една игра, която за да спечелите ще трябва да разцепите противника, "разделяй и владей", стара военна тактика. Просто залагате на това, че нормалните хора ще им писне да са под непрекъснатата ви атака и ще спрат да се намесват или подкрепят Веско, МИБ и т.н. и с това ще достигнете целта си, която е неясна за всички. Само, че аз бях намесена в тази игра, която никога не ме е интересувала, внезапно се озовах в устите на хора с които никога не съм имала вземане - даване, нито пък съм искала да имам. Не жалете средства нали?

И последно, само ти можеш да намериш погледа ми за морен, всъчщност е замечтан с лека нотка на тъга, може би защото мечтите ми са твърде смели :):):) Въобще малко актриси в света могат да го докарат, за него са нужни красиви и изразителни очи. Но това е хубавото на тази снимка, всеки може да намери различен израз в погледа ми, също като в изкуството :P :)...
В заключение ще кажа, че е жалко че си приел ролята на злобара в блога, но изборът си е твой. Аз се пошегувах с този разказ и се заблявах докато го писах, но природата ми е такава, че трудно намразвам някой, колкото и кофти да се държи, рядко отмъщавам и още по-рядко си го поставям като фикс идея, но ако не промениш отношението си имам достатъчно въображение и чувство за хумор да се повеселим още за твоя сметка. Така, че решавай - или почни да пишеш за неща, които те вълнуват или сядай да мислиш класации, обидни постинги или монтажи с които да ни компрометираш.
Все пак мирът е скучен за мнозина...
И все пак разказчето е забавно, признай си... :)

:)
От Пловдив съм, но това не е проблем да ти направя визитки с релефен надпис, на ленен картон :)

Не си прав Ристаме помисли си малко,
че всичко е относително ...
В препоръчани сме били всички
но не сме успяли да привлечем
хора така да ни се радват и коментират
каментари дълги повече от постингите...
Явно Кас успява по свой си начин и буди само уважение ...
Предлазполага !
И не мисля, че заслужава това отношение от твоя страна!
Някой се мъчеше да ме убеди, че четенето и коментарите
нямали значение тук ...
Не е така!
Че било нямане на време :))
ха ха колкото и тъпа да съм
знам, че не е така
хайде, да не досаждам повече ...


п.п може и да не съм схванала нещо
но съм чела тук там ...
нямам време :)))

Благодаря ти Алби...

За пореден път съм изумена, с какви глупости се занимавате, вместо да четете разказите и да се забавлявате.... Кой с кого бил, кой на кого казал, ама как му го казал, ама защо така му казал, някакви групички, партии, другарски съд.....
Аз да не съм попаднала в детската градина или на партийно събрание?
И, Касс, бъди така добра - да вземеш да ме запознаеш с някой от модераторите.... и аз да съм с връзки ;)

Бих те запознала с удоволствие Баст обаче си нямам идея кои са, а за детската градина си много права... :) Аз му викам латино сериал.

Кассииии, явно на някой реалът му е достаааа скучен, че се чудя какво да измисли тук :)

То да се чуди човек кой всъщност скучае :) Лека нощ, момичета :))))

Поздравявам те!

очевидно Баст, скуката е лошо нещо, но все пак хората могат да се забавляват и по по-интересен начин, ако знаят такъв разбира се...

добро утро Готик :)

благодаря ти... :)

Здравей...а очите ти - човек с удоволствие може да се удави в тях :)))

ехааа, голям ласкател си, благодаря...

благодаря ти и аз, не ме бива да лаская, почвам да заеквам и да се червя, но се чудя как някои хора не виждат очевидното...

[quote=gothic]благодаря ти и аз, не ме бива да лаская, почвам да заеквам и да се червя...

Ooo, това прави ласкаенето още по-очарователно :),
иначе е като заучено... :)

Впрочем, аз съм нормален, а всички останали са особняци. По някога, споря със себеси дори до бой се стига.
Поздрави за моята мила приятелка!!!

:):):)
Поздрави и на теб :)