Волята е способността на човек съзнателно да управлява своите постъпки. Аз съм я тренирала дълги години и се смятам за силно волеви човек. Налагала съм волята си не веднъж и дваж и достигала съм забележителни резултати. Тази година обаче разбрах, че волята ми е абсолютно победена и аз не съм човек, който със силата на своята воля мога променя нещо изцяло зависещо от мен.
Цигарите са навик, който е толкова силно вкоренен в мен, че се е превърнал в неизменна част от моето ежедневие. Аз обаче искам да ги спра. Не са ми нужни за нищо и с нищо не променят животът ми към по-добро. Спирам цигарите от много време. Първо се зарекох, че ще вляза в новото хилядолетие без този навик, не успях. Сега се зарекох, че ще вляза в новото десетилетие без цигари, отново не успях. Явно не бива да се заричам, щом като по-всичко личи, че не е по силите ми да го изпълня. „Всичко е въпрос на воля” – си казвам всеки път, когато заема твърда позиция по въпроса, но резултатите ме карат да се замисля дали изобщо имам воля. Опитвала съм всякакви начини. Налагала съм си забрани за пушене в колата (все още валиден), у дома (нарушен многократно), определяла си бях място за пушене вън на двора и ако щете ми вярвайте, строго съм изпълнявала наложените от мен правила. Интересното е обаче как човек е снизходителен към себе си. Ако някой човек ме върже да го чакам на студа десет минути, то после единственото оправдание, което бих приела е само ако е мъртъв и в никакъв случай няма да бъда снизходителна към неговото закъснение. За една цигара обаче съм мръзнела като куче на двора. Ако съм гладна и се окаже, че няма хляб, то ще измисля какво ли не само и само да не се обличам и ходя до магазина, за цигари обаче не само съм се обличала, ами и съм била доста път посред нощ до някое денонощно магазинче. Когато обаче нещата опират само до теб, с мед да ги намажеш, но най-гадния от всички моменти е когато започнеш да лишаваш някой друг от нещо заради тях. Виждала съм хиляди пъти как хора са отказвали плодове на децата си с думите „нямаме пари”, но веднага след това са похарчвали килограм или два банани под формата на кутия цигари. Виждала съм и далеч по-тежки случаи, когато децата им буквално нямат какво да ядат. Аз слава Богу не съм стигала до там, но също съм отказвала нещо, уж с възпитателна цел на сина си, което за него е ценно, но очевидно не съм способна да приложа същата тази „възпитателна мярка” към себе си.
Психиката на пушача е настроена на вълна „оправдания”. Няма достатъчно силни мотиви. Цигарите са вредни – охооо, колко лесно прескачаме този мотив: всички ще умрем, всичко е до организъм, статистиките сочат че не само пушачите умират от рак на белия дроб и т.н. Парите – ооо, ако не за цигари ще ги дадем за друго, никой спрял цигарите не е забогатял изневиделица и прочие. Оправдания колкото си искаме, защото не искаме да приемем, че нямаме воля. При все, че всички знаем, че е по-добре да похарчим парите си за кино, вместо да ги изпушим, че всички ще умрем, но защо пък да е без време. Цигарите развалят зъбите и им придават нечистоплътен жълтеникав цвят, съсипват кожата на лицето и смело мога да кажа, че ни отказват от спорта, ходенето пеш и други, благодарение на които ще поддържаме или дори без съзнателно да го правим ще имаме чудесна фигура, защото се задъхваме. Но ние нямаме пари за зъболекар, не остават и за фитнес, няма и за екскурзия из планината, да качим децата си на колата и да отидем на басейн, където ще релаксираме, плуваме и натрупваме приятни преживявания – също, козметиката, хранителните добавки и прочие са също в списъка на пренебрегнатите неща. От всичко се лишаваме в името на това да всмукваме тютюн. И вместо да имаме приветлив вид, изпълнени с енергия и да наблегнем на приятните емоции, ние мазохистично съсипваме тялото си, трупаме килограми от обездвижен начин на живот и харчим пари, с които можем да си позволим приятни преживявания. Нищо друго не може да ни възмути толкова силно от новината, че държавата повишава цената на цигарите.
„Малкото удоволствие” – какво понятие само! Поредното самозалъгване. Няма никакво удоволствие в пушенето, освен в ритуала, който е дълбоко вкоренен навик. Цигарите нямат вкус, не са сладки или пикантни, не те нахранват, не те карат да изпитваш емоционално удовлетворение, щастие или да ти създадат прекрасен спомен. Единственото, което усещаш е облекчение, подсъзнателно или съзнателно внушение, че те успокояват, че запълват времето ти, че по някакъв начин те карат да се чувстваш добре.
Ритуалите: кафе без цигара – направо немислима комбинация за всеки пушач, отпиваш от кафето и всмукваш от цигарата. Дядо ми обичаше да пие кафе сутрин и следобед, не беше пушач, но си имаше свой стил. Особено обичаше да си поклаща чашката с кафето с въртеливи движения, сякаш да го разбърка, овен това винаги го пиеше с бисквита, която топкаше в кафето. С наслада да го гледаш, пиенето на кафе си беше жив ритуал при него, при това далеч по-полезен.
Цигара след - след ядене, след скандал, след секс… изобщо след нещо. Толкова трудно преодолим за пушача ритуал. Какво правят непушачите – някои ядат, други медитират в буквалния смисъл на думата, очевидно има и други неща за правене освен пушенето.
Купоните – да не пушиш на купон е направо липса на купон. Какво правят непушачите, обикновено побутват пепелника на пушачите, палят им цигарата и ги наблюдават с почуда сякаш са хора от друг свят, непушачите са в пъти по-спокойни хора от пушачите, трудно се изнервят ако сервитьора забави поръчката им, а пушачите уж пушат докато чакат т. е. запълват си времето.
Може би ако само успея да заменя едни ритуали с други и ще успея, само дето никой друг ритуал не е повтарян вече петнадесет години и ако трябва да преустроя деня си, то това е равно „прераждане”. Без помощ не знам дали бих могла.
Някой от вас пробвал ли е да си направи отделен „кош” за цигарите. Аз да. За два месеца бях напълнила една торбичка с празните кутии от цигари, фасовете и пепелта. Гледката е потресаваща. Препоръчвам го на всички, които искат да откажат цигарите. Проблема е, че я изхвърлих, може би не трябваше. Виждайки цялата камара от фасове и мисълта, че всичко това е минало през теб те кара да се чувстваш не просто слаб и без воля, а буквално – нищожество.
Пробвала съм и медикаменти, хапчета и дъвки против тютюнопушене. Комбинацията между тях е толкова отвратителна, че ти иде да повърнеш. Но навикът да пушиш е толкова силен, че вместо да се откажеш от пушенето – спираш медикаментите, цигарите винаги надделяват.
„Аз мога да спра цигарите когато си поискам” – колко наивно! Аз си признавам, че не мога да спра цигарите, когато си поискам, защото ако можех щях да съм го направила отдавна. Цигарите са ме обладали, те са ме поробили вече, прекършили са волята ми и въпреки, че се е случвало да не пуша по дни, седмици и месеци дори, отново са успявали да ме изкушат. Обещавала съм си да не пуша от утре, но не съм го изпълнявала. Това опира до мен и не е толкова важно, но освен на себе си съм обещавала и на други хора, че ще спра цигарите, но съм ги излъгала. Дори и това не е било достатъчно силен мотив да ги откажа - да се намразиш чак. Ако остана без цигари изпадам в паника, ако имам не устисквам да не запаля. Няма измъкване. По всичко личи, че нещо в психиката на пушача трябва да превърти, за да се откажем от тях.
Това е последния ми опит. Написах този постинг за себе си. Ще си го чета всеки път, когато ми се припуши, сутрин и вечер, където и да съм, достатъчно е само да има интернет и ако и това не помогне, ще си остана пушач завинаги. Ще си харча парите за цигари, ще си търпя неоправените зъби, ще се задъхвам като стара баба изкачвайки три етажа стълби за да отида на гости и ще призная пред себе си, че нямам никаква воля…
Нито аз, нито никой пушач няма добре обоснована причина да пуши, всички ние знаем, че това само ни ощетява, въпреки всичко си търсим оправдания за липсата си на воля, защото цигарите са наркотик и всеки младеж решил, че това е нещо, което го прави готин трябва да знае, че се поробва завинаги, че отказването е много трудно, че се обрича на лишения при това не само себе си, че от момента на своето пропушване започва да плаща един доста тлъст данък „порок”, който е несправедлив и което е по-лошо въпрос на личен избор.
" Психиката на пушача е настроена на вълна „оправдания”.
Не си пожелала истински, не си го сторила!:)
You can! Нямам никакви съмнения в това!
Сърдечен приятелски поздрав!:)
Мога само да ти пожелая успех, Касс, и стискам палци да успееш да се пребориш с тоя гаден навик...
Може би трябва да потърсиш професионална лекарска помощ?
Ето, днес например не съм палила, а след като те прочетох, може да не запаля още няколко дни.:)
Ами не знам - както каза някой по-горе, 5 цигари на ден, че и по-малко, едва ли имат сериозно негативно влияние, не само за дишането, ами и за белотата на зъбите най-вероятно. Не можеш ли да ги намалиш до няколко на ден, или ти е по-лесно да ги спреш съвсем, отколкото с малко?:)
29.01.2010 14:40
Пушех по две кутии и повече допреди 29 дена.
За друго имам но нямам воля да ги спра.Затова пък жена ми ме стимулира къде с цупене,къде със караници да спра и дори не пафка пред мен даже като ходим на кафе.
От Нова година до сега съм запалил около десетина цигари с цената на невероятни,както споменаваш (дори "акробатични" бих ги нарекъл ) оправдания :))) пред нея и пред себе си най-вече.
И не е вярно, както ме убеждаваха, че първите две седмици били най-трудни.
Мамка му,започнах да ги сънувам вече, сутрин дори не ми се пие кафе ( но не мога да отлепя без него) и най-страшно е вечер (през деня или дори на кръчма не се дразня от пушачите около мен), когато остана на компа малко повече.
Започнах да си лягам рано за да не ми се пуши.
И да допълня - Табекса не ми помогна,дори увеличих на две и половина кутии след него.
А електронната цигара, която смуках 3 месеца и дори през почивката си на морето изобщо не може да се сравни.Все едно си дъвча химикалката...
Хубав ден и стискам палци за теб.
Стискай и ти за мен!!!
:))))
Лекарската помощ е на принципа на моя постинг, просто те карат да се замислиш за какво са ти, да им се ядосаш, да се почувстваш без воля и прочие, белкем психиката ти прескочи и победи навика, говира съм с лекари, лечението е вътре в теб.
така ти се струва, няма да пукнеш :). Не ги увеличавай в никакъв случай, нещата стават трудно обратими...
На инат на себе си, на инат на желанието си да запалиш, когато най-много ти се пуши, на инат на тези, които считат отказването им за невъзможно.
Два пъти съм ги спирал и в двата случая без да намесвам волята в процеса. Просто ината си бе в изобилие :)))
29.01.2010 15:47
http://kasnaprolet9999.blog.bg/lichni-dnevnici/2008/12/16/kak-otkazah-cigarite-pyrva-chast.266370
16.12.2008 11:16 - Как отказах цигарите - втора част http://kasnaprolet9999.blog.bg/lichni-dnevnici/2008/12/16/kak-otkazah-cigarite-vtora-chast.266394
16.12.2008 11:26 - Как отказах цигарите - трета част http://kasnaprolet9999.blog.bg/lichni-dnevnici/2008/12/16/kak-otkazah-cigarite-treta-chast.266397
Изход, разбира се, има - да бориш всичко, което подхранва навика и да държиш на което го ликвидира. Да увеличаваш броя на периодите на непушене, както и продължителността ми. Е, няма да мине и без воля, но трябва да помниш едно - всяка цигара в устата ти затвърждава навиците ти на пушач, а поредното пропушване е винаги момента на запалване на цигара. Този момент отхвърля статута "отказала", ликвидира опита да превърнеш в навик непушенето, връща статуквото "пушеща" и затвърждава навика да стоиш с цигара в устата или в ръката. Дано да съм бил ясен. Успех!
А аз... първите 3 месеца не знаех къде да си завра ръцете, взех си едни китайски пъзели и с тях се занимавах... Абе кофти работа си е отказването :)
При някои фазата Ще си е до краят им.
Това за кафето не ми го обяснявай. По цял ден в работата не го пия, защото направя ли го веднага тичам навън да дръпна цигарка. Преди време с Петя бяхме спрели цигарите за цели 10 месеца и като резултат щяхме да се изпотрепаме в къщи :) Не лизнах кафе тогава през цялото време
Преди време бях писал нещо по въпроса: "Цигарите -едно безкрайно удоволствие". Не го чети (нарочно не ти давам линк). Ще останеш заклет пушач за винаги :)))
Ама аз май не ти помагам...
Наскоро пак се опитвах - изкарах около 28 часа, болезненото желание да запаля беше преодоляно и...забележи! - уплаших се, че ще ги спра наистина и ... не исках да си представя живота си без тях.
Голяма тъпотия са, аз пуша винаги навън - мъжът ми е бил, е, и ще бъде непушач, против е, но аз пак, и пак, и пак...
Пак казвам - тъпотия, унизителна при това.
А постът ти е супер - казала си всичко така, както би го казал всеки закоравял пушач.
Ако някога успея, знам че ще се уважавам много повече.
Аз не се заричах - познавам се, не работи. И до ден днешен признавам, че съм наркоманка. Истинска. Няма воля. Няма нищо. Не работи. Работи само огромното желание.
Не пуша от месец. Има моменти, в които мога да убия за цигара!!! Обаче като се сетя в какво се бях превърнала...
Осъзнах, че дори в момента, в който пуша, мисля затова кога ще мога да запаля СЛЕДВАЩАТА.... и е това вече ми дойде в повече, не го понесох :))))
Сега имам странно много свободно време. Още не съм свикнала да се справям с него. Имам и много енергия - и нея не зная какво да я правя. Но ми е хубаво. Свободно ми е.
Не ми липсва никотинът. И никога не ми е липсвал. Всъщност ми се пуши заради тези ситуации, в които наистина съм се НАСЛАЖДАВАЛА на пушенето.
Та това е. Въпрос на мотивация - волята идва от само себе си. И нещата не почват утре. А сега.
Познато ми е толкова много, понякога дори се питам дали наистина искам да ги спра, просто сякаш всичко ще изгуби чара си, кафенцето, лафчето с колегите и всички други неща, които правят пушенето "удоволствие", а самото пушене само по себе си не е никакво удоволствие... Трябва действително да пренастроим психиката си, иначе няма отърване...
А той - "Ами...Само ще се обезмириси!" :)))
Може, кас, стига да го искаме. Фактът, че съм усещала, че мога, но не съм искала да се разделя с техния миризлив чар, свързан с толкова дребни, но скъпи ми удоволствия, го доказва.
Така е и при другите, предполагам, като специално ние, жените, сме малко по-тежък случаи, защото и разни женски полови хормони допълнително бъгват ситуацията :)
Ако ги спра, сигурно ще стана голям враг на тютюнопушенето :)
Няма нищо общо с волята, а с твърдата убеденост, че не ги искаш.
Някога може и да успея. Майка ми ги спря от година вече, след 40 години здраво пушене.
Всъщност нямаме и твърда убеденост, че ги искаме, сякаш просто са част от нас. За какво са ни, никой не знае, но какво ще е без тях е трудно да си представим...
А, какво ще кажеш?! :)
И аз искам, ако не ми пречат, обаче ми пречат и ми струват скъпо, освен това смърдят ужасно, развалят ми кожата и се задъхвам. Ако го нямаше всичко това, какво ми пречи да си пуша, както не ми пречат куп други неща, така нямаше да ми пречат и те :)...
Добре - пиша на лични, касс - да не го правим толкова публично това отказване, че...хептен ще стане ясно - това любопитство ама грам воля явно няма! :)
Пък ако издаяня цял месец ще се похваля евентуално, ако искам :)
Но на лични чакай отчет, и аз твоя го чакам. Сериозна дума - женска, така да се каже :)
Точно така, задължителната и неотменима стъпка. Честито за вярната стъпка. Нужна е обаче и модификация - не можеш с изброените от теб мотиви (сила, воля, страх, самобичуване, бичуване и прочие) Съществува обаче неизползваната досега възможност да обявиш война на навика и ти направи крачката към нея, мотивирайки я с неуспеха на предишните си кампании. Ако си решена и пощадиш волята си от натяквания, с които само я привикваш към унижението на досегашните й поражения, след само три - четири няколко месечни неуспешни отказвания, в продължение на година -две, ще имаш реалния шанс да увенчаеш следващия си опит за отказване с успех, и успееш ли да откажеш на всички покани в продължение на 2-3 години, ще имаш шанс след още толкова да забравиш почти напълно желанието за цигара, на което не отвръщаш ли, ще те спохожда все по-рядко и по-рядко. Аз залагам, че ще успееш, но си дай реалистичен срок за успешно провеждане на на войната срещу навика.
Познато ми е толкова много, понякога дори се питам дали наистина искам да ги спра, просто сякаш всичко ще изгуби чара си, кафенцето, лафчето с колегите и всички други неща, които правят пушенето "удоволствие", а самото пушене само по себе си не е никакво удоволствие... Трябва действително да пренастроим психиката си, иначе няма отърване...
Едва ли има такова нещо като "пренастройване на психиката", освен като изявление. Ефекта идва след скъсване с кафенцето, лафчето и компанията, която съзнанието ти вече здраво е свързало с усещането за дълбоко всмукване. Смени компанията с непушеща или поне неподканяща, нямаш ли такава опция? След 5 години непушене, вече мога да се върна в старите компании и да устоявам на всички подкани. Вече дори не забелязвам дали пушат или не.
А ако и това не помага, в 'белите държави' както би казал Веско, продават едни никотинови лепенки с които може да опиташ - NicoDerm се казва но нямам опит с него.
Успех! ВВ
успех в неравната борба!
:)
Аз съм тежък случай - пуша по кутия и повече, въпреки че съм с астма. Влизала съм с тежък пристъп три пъти в болница - да не обяснявам, системи, кислород, суетящи се около теб лекари. Последните два пъти си мислех, че като изляза от болницата ще продължа да не пуша, така и така съм изкарала седмица-две без цигари. Да, обаче още преди да съм излязла от болницата изслушвам тирадата на майка ми или мъжа ми "Ти сега да не вземеш пак да пушиш..." и естествено запалвам след разправията първата цигара и оттам... знаете как е.
30.01.2010 02:01
благодаря!
Обаче сладкото не мога да го спра, по дяволите. Иначе и аз съм инат до проклетия. И знам какви са последиците. Ама на, не мога. Клише - най-трудната битка е със самия себе си.
сетих се за една полза от цигарите. като всеки наркотик те разбъркват мозъка и в резултат на това успокояват нервите. факт, който сигурно ще отречеш, след като толкова пъти повтори, че няма никаква полза. не забравяй обаче, че тук говорим не само за психология, но и за биология. а действието на наркотиците е всеизвестно.
мой приятел преди да пропуши обичаше да казва "е, к'во пък му е трудно на отказаването? просто казваш "стоп" и готово". също обичаше да повтаря "какво пък им е толкова успокояващото?" но когато почина баща му, ме послуша и запали цигара, след което призна "ей, вярно успокояват!" а когато вдигнаха цените, направи още едно самопризнание "брей, не било толкова лесно да ги откажеш! май е лесно само за непушач".
после обаче този приятел се ожени и жена му така му стъпи на врата, че и от цигарите го отказа. аз хубаво го бях научил, ама тя .... лоша жена!
Поздрави и се обади за резултата..и аз бях като теб.
04.02.2010 15:10
26.05.2010 06:47
2. Любим линк
3. нещо, което всеки трябва да прочете
4. Културно наследство в риск
5. Буркан от Майонеза
6. Защо Русия и Украйна никога няма да се разберат!
7. Цървули и ботуши
8. енергини вампири
9. 1-000
10. Евгений войн
11. да се прочете от всеки!
12. Руанда - страната, където командват жените
13. някакъв човек
14. древни библиотеки
15. На българските държавници